Отиди на страница:
 самоубийството е лошо за тебе, както и да си убил, а жегите, да бе, на орешарски все му е тая, пари за заплати или за бедствия, всичко си има цена |
| а за ветреца се сетих, изалармиха и ми дойде, един син, май в азърбейджан попитал баща си, парализиран наполовина, кое го прави жив и той му отговарил, ветреца, ако ми е от здравата страна лъхнал си струва да съм жив |
| Калине, азпък си имам не една, ами цели трилипи точно пред прозорецаи са на над 40години. Не зная какви мисли ти навяват, ноопределеноме спасяват от големите жеги - по естествен климатик няма от тях, защото поти до обед непозволяват на слънцето да ме тормози. Някои съвременни радетели на бита -разбирай комшии, искат да ги режа, щото падал цвета налипите и цапал улицата. Категоричен отговор, че по-скоро ще изсъхнеръката на този, който импосегне, отколкото да ги махна.Не можеш да си представиш какваваойна от години водя с тези неразумни чеда .../не Божии/ |
| Такива неща (самоубийствата или смъртта) не се отразяват добре на близките хора. Спомням си за двама човека от ХФ на Софийския Университет които починаха в резултат на пиене (алкохолизъм).Те се бяха пропили заради семейни трагедии (някаква смърт) и не бяха добре. Движеха се във факултета като сенки, но все пак се опитваха да преподават. Става дума за доцент Владимир Дякович и асистента Камен Димитров....... |
| за мене самоубийството си е загадка, за да си роден има си причина, сам да сменяш плана, правилата, даже и в беда не бива, и не е депресия си мисля а трайна устойчива нагласа, светоглед, загуба на смисъл, и може да им се помага, тези заявили суицидални нагласи пред джипи до няколко години ги реализират |
| Да, що пък Жулиета, а защо не Виктория например, кво туй Победа, звучи много българо-съвеЦки..., а инък не разбрах подтекста на Калин Донков, ако има такъв изобщо, освен да седнем "унтер ден линден" край берлинската врата нъл сме уйропейци и да си пием Карлсбергите... |
| Липата ли ни е виновна? Или неумението да обичаме? Българите сме мрачни животни. Цари безсмислено самосъхранение. Цял живот се пазиш, за да се опазиш от незнайното. Или живееш сред народ, негоден да види другия, да го погледне с милост (на кой славянски език тази дума обозначаваше тъкмо обич) - за да се не мине, да се не отклони от самоцелта на самосъхранението. А иначе липата е досадна като майка - казва, че винаги можеш да й се довериш безкрай. Предвидила е всички наши нужди от топлина, дълбоки скути, забрава, чистота (мирише на сапун). За да я търпим по-дълго край нас, да я пазим от сеч. Ех, всичко съществуващо е добро в този най-добър от всички светове. Отзарана едни млади цигани, прилични, весели и нахакани, метяха опадалия липов цвят по нашата улица. Не разбрах, какво ще го правят после. Защото не ги попитах. Защото съм темерут, стандартен български модел. Но си помислих, че ще го предават за билки. Обаче после видях, че бяха правили купчинки и от обикновена шума. Сякаш чистено, обаче пък не наред. Загадка! А преди 10-тина дни през една пловдивска нощ се чул вик: слизай от дървото или ще те убия, броя до три! Пред дома на българина, отличен пловдивски художник, имало огромна липа. Помислил художника, че някой опитва да проникне в къщата при жената и децата, и се изокал. Но не преброил до 3, уплашил се, че човекът от дървото ще падне. Малко по-късно от подножието на липата се чуло: Бате, а може ли само да премета тук отдолу? Бил циганин, нощен берач на липа. Вчера четох, че основно изискване към мюсюлманина е да бъде търпелив, разбиращ и внимателен спрямо единоверците и другите хора. И да извършва добри дела. Обаче вярват, че делата на хората са валидни само чрез намеренията им. Това ли било то? Да проверяваш себе си за искреност на помислите, да отвъждаш милост и да даваш от времето си на другите. Да не бягаш от липата, но и да не я търсиш... Боже, колко съм далеч от всичко туй! Затуй и ме притежават липите. |
| Пейчо, не ме бъркай с еврейки, па дори и да са стогшибательные, виж твойта Ева Браун е друго нещо...Със здраве... |
| Колко хубаво, наистина. Докосва най-нежните струни в душата ти. Навярно всички имаме една липа в живота си. При мен е обратното: къщата е продадена и липата отсечена. Но както в песента е оцеляла в моята душа и всяко лято разцъфва в душата ми и идва с уханието на липовия чай, който ме топли и през зимата. Всеки човек според заодията си има дърво, което го закриля. |
нещо не си разбрал, шегувах се с весело сърце, марлене дитрих не харесваш, евреите, твой проблем но простотии си писал,  народ да мразиш не е грешка а е грях, и щом весела задявка не желаеш, тук си прав и съжалявам, няма вечеРедактирано от - Пейчо Пеев на 29/6/2007 г/ 12:48:49 |
| В Люлин междублоковите пространства са пълни с липи, по които точно сега се катерят всякакви старци да берат цвета. Забавно е. И трогателно. Дано някой не пострада. |
Чети , Дичев ... Че и препрочитай ... И ако щеш се учи ... а при: "Липата не помни защо е посадена там. Тя знае само, че е посадена, за да цъфти. И го изпълнява." ... кой знае защо... ми се стегна гърлото... |
| * Цъфтежът като символ на преходността на живота... * В екстаза си животът е най-близо до смъртта, наяве... |
| e, така е в природата, всичко си е на мястото и защо и за какво там няма, човек в училището си ги задава, ами защо обичам напримерно жената, за да цъфти, за да е красива Редактирано от - Пейчо Пеев на 29/6/2007 г/ 14:02:37 |
| Да, по-добре от Дичев... Е, навява реминисценции... "Бяла, спретната къщурка, две липи отпред"... Натиснете тук |