Отиди на страница:
| Извинявам се за въпроса, ама не съм го виждал на живо.Кажете ми, кой от двамата е Гунди-мургавия или белия? |
| За него знам само, че е играл в ЦСКА, но само няколко мача и само един международен и после го освободили. |
| Не съм бил роден когато е правена снимката, ма ще ти отговоря.Русолявия до дясното му рамо ми мяза на руснак/украинец.По презумпция мисля, че е Котков.По 2 въпрос.Не знам дали е играл в цеца , и после избягал.Дето викам, виж в бъдещето, че да си осмислиш настоящето.Ще спомена само Лима и Соуса или както там бяха. |
За статията.  Отдавна не бях чел толкова прочувствена и вярна статия за Котков и Аспарухов. Наистина, за Никола Котков се пише изключително малко. Дори във филма на Олег Ковачев, имаше преди това и друг филм, за Котьо се споменава мимоходом. Той наистина също беше светла личност. Ако Гунди беше интелектуалеца сред футболистите, Колето беше бохема в най-добрият смисъл на думата. Като човешко излъчване, не напразно наистина бяха толкова близки и двамата очароваха. Каква двойка бяха на терена е друг въпрос. Разбираха се с вързани очи. Вижте документалните кадри от мача ни с Белгия в София, 3:0, с Полша 4:1, Левски-ЦСКА 5:2. Жалко, че по нова време не е имило видеорекордери и само записаното от хрониката е останало. А то е толкова малко. Бог да ги прости Котков и Аспарухов. Поклон пред светлата им памет! |
| Никога не съм ги гледал, не съм бил роден още... Но всеки път на 30-ти юни прочитам някоя статия за двамата и ми се насълзяват очите... Който ги е гледал - да разкаже! Останалите да не се излагат по форума като тоя най-отгоре... Поклон и пред двамата! |
| bibar. и двамата бяха личности. В живота и на терена. Гунди, може би, под влияние до някъде на фамилията на съпругата си, (но сигурно го е имало и заложено в него), баща и беше виден столичен архитект, се интересуваше от неща от живота които за неговите колеги бяха табула раза. Обичаше театъра, беше и приятел с много известни артисти, четеше сериозна литература, посещаваше симфонични концерти. Няма да забравя едно негово интервю. В него той споделя, че композиторът Хиндемат му е още труден за разбиране. Като го прочетох това, се засрамих от себе си. Котков, в житейски план беше отворен за благините на живота. Чашката и компаниите го теглеха. Но, това по никакъв начин, подчертавам, не влияше на играта му. По начало, той беше техничар със страхотна левачка. Тогава футболът бе значително по-бавен, нямаше я сегашната динамика, нападателите не участваха ни най-малко в защитни действия и за играчи като Котков, по-бавничък като линейна бързина, но притежаваш бързо мислене, пасът му беше уникален, не беше проблем да изчака, за да нанесе удар. Три, а те са много повече хеттрика, ми са се набили от неговите. Срещу нас, през есента на 63, победа която направи фактически Локото шампиони, а нас ни лиши от титла в юбилейната 50-та годишнина. Вкара толкова и на ЦДНА, през пролетта на 1963. Най-интересен е хет трика в Пловдив. Легендата, вярвам го на 100%, упорито говори, че преди мач в Пловдив с Ботев, Котков не издържал на изкушението на приятели да обърнат няколко мастики. Неговият лаф когато го канеха да пийнат беше дежурен: " Без едно мога, ама едно не стига". Та, пускат го след тази му "изява"като титуляр и местната публика виждайки го леко клатушкащ се започва да му се смее. Цяла Бъргария знаеше за тази му слабост. По онова време, имаше страхотна закачка между двата отбопа. В смисъл, години наред независимо от формата, класиране и т.н. Локо Сф ги биеше наред и в Пловдив и у дома. 70-те, стана точно обратното. Та, на въпросният мач. Котков чувайки това "топло" обръщане към него се събира, вкарва за около едно полувреме 3 гола и напуска под овациите на цялата публика. За футболните умения на Гунди ще цитирам най-големият наш рефер по онова време, Димитър Руменчев: "Пред Гунди и Пеле е теле". Силно казано, но за мене Аспарухов беше по-комплексен играч. Той единствен преобрази играта си почти на 100% след световното в Англия 1966. Там, световната преса го оцени като най-ортодоксалният център-нападател(консуматор) в света. Завръщайки се, на Гунди първите думи бяха: "Започвам да играя като Алберт", велик унгарски футболист- негов съвременник. Т.е. , започна да се връща и поема топката от дълбочина. Влизаше в комбинации. Мощни шутове от далеч и встрани. Научи се да бие опасни фаули. Дори, нещо което почти никой на неговият пост не правеше по онова време, се връщаше при корнери пред нашата врата да скача. Много го ритаха обаче. Към края КПД му падна почти наполовина. Отсъстваше месеци наред от съзтезателен живот. Отидоха си млади и двамата, но с толкова много напправено зад гърба си, колкото милиони техни съвремнници и генома да ги хване, няма да го имат. |
| За съжаление са загинали при автомобилна катастрофа. Ако са пътували с автобуса на отбора са щели да са живи. Но и други известни личности са загинали при атомобилна катастрофа ( например принцеса Даяна и нейния приятел милионер също са загинали така).Гунди е искал сина му да се занимава с лека атлетика (бягане), а не с футбол (казал е че във футбола много се ритат и има много контузии, затова е харесвал леката атлетика). В леката атлетика всеки си бяга във своя коридор..... |
| verislav, да поясня. Гунди и Котето, пътуват с Алфа Ромео-то на Аспарухов защото него ден, те са обещали да играят мач на звездите срещу Ботев-Враца по случай 60-та годишнина на футбола там. Т.е., клубният автобус просто не е имал повод да пътува до Враца. |
| Dokich, за първото , за второто , просто няма какво да добавя. Но за третото - Другите футболисти, поканени за юбилея на Ботев /Вр/, пътуват действително с автобус, а Котков и Гунди, поради анагажимент на Гунди, тръгват в последния момент за Враца, през Витиня / стария път/, с Алфата на Гунди, и тогава от към прохода Арабаконак излиза Зил-а, тежко натоварен, а Алфата след завоя, /остават около 30 м./ лети с около 80-100 км. и се забива по средата на Зила, отляво, точно под шасито в резервоара и  .............. Жалко, наистина, много жалко. А автора е прав, много прав. Майка ми беше тогава гл. счетоводител в ж.п.-то. За мъртвите или добро или нищо, но Котков беше невероятен , както обичам да казвам :"Пич и половина" Сорри, ма Гунди беше по-затворен, по- плах, по-нерешителен, а при Котков, точно обратното. Всички знаеха, че Гунди е и слаб шофьор. Но, така се и допълваха - ЛЕКА ИМ ПАМЕТ............. Така било писано  |
| последният мач на гунди беше с цска, едно маке го просна на тревата, гундаря вече не търпеше, бекяров от пловдивското локо първи го отнесе на герена, та от земята изрита говедара и пое към съблекалните, а котков, гениален беше, на михайлов старши гол от корна наниза и после премина в левски, изпитваха огромно удоволствие от играта, велики, големи, истински, те и поколението им, няма да се повтори, благодаря и светла памет |
 а за катастрофата не ми се и говори, били ли сте на мястото, дере и скат и видимост отникъде и камион в средата, няма как да оцелееш |
| Lowec, благодаря ти за възстановката и чудесното допълнение . Доколкото си спомням, първенството беше свършило. Следващата неделя, сезонът трябваше да приключи с финала на тогавашната национална купа-КСА, с мача Левски-Локо Пд. Поради тази причина, Гунди и Котето трябва сутринта да тренират първо на Герена, автобусът с останалите тръгва междувременно и те поемат с колата на Гунди. После, писано биро дето казваш и стана белята. Това сега ми изплува като спомен. От Гунди имам автограф. Снимката е при брат ми в България. 300 лева са му предлагали, но за нищо на света не я давам. Последният ми спомен на живо за него, извън терена, беше в края на април 1971. Беше с Алфа Ромео-то. Движеше по Раковски в посока площад Славейков и го хвана светофарът преди да пресече Графа. Някой бързо го позна и се изцепи възторжено: "Гунди, ти си Бог". След 30 юни 1971 г. много пъти тази случка е изплувала в паметта ми. Казвах си, този просто е пророкувал, неволно разбира се, това което ни сполетя всички, 2 месеца по-късно. Никога не трябва когато стане дума за тях да се забравя, че имаше невероятно поколение от звезди по това време. Фактът, че Жеков и Котков не можеха да им намерят място заедно да играят в национала, е толкова показателен. Якимов, също велик играч и пръв приятел с Гунди, той между другото е член на националното ръководство на НФК Гунди, трябваше да отстоява с всички сили мястото си заради изгряващата звезда на Зумата. Отзад, Шами, Пената, Бобата Жечев. На вратата Мони Симеонов. Сигурно пропускам още толкова. Бяха наистина и личности и футболисти. Всякакви сравнения със сегашните са меко казани странни и неуместни. |
| Прекрасни футболисти и прекрасни хора. Господ ги прибра рано, но дай боже всекиму да остави такъв светъл спомен. бичим по една еваларка на афтора, докич и ловеца  |
| българчетата много обичаме легенди и митове затуй сме на тоя хал - "славно" минало, безпросветно бъдеще ...  |
| Лека им пръст на Гунди и Котков, големи футболисти бяха, особено Гунди! Не ги познавам като хора, но според мен превъзнасянето на "онова" поколение от шестдесетте години и противопоставянето му на други поколения в българския футбол е дълбоко погрешно. Някой възторжено спомена играта им срещу Белгия и победата с 3:0, но пропусна да отбележи как няколко месеца по-късно същата Белгия разгроми това поколение с 5:0. Друг пък спомена много уместно за унгареца Алберт. Флориан Алберт стана носител на Златната топка през 1967 за най-добър в Европа като играч на "Ференцварош". Т.е. и по онова време е можело да бъдеш достатъчно оценен и забелязан независимо че не играеш в Реал-Мадрид, Интер или Бенфика, и независимо че си от източна Европа. Гунди направи един супермач в края на 1965 срещу Белгия (онзи допълнителен трети мач след 3:0 и 0:5), вкара 2 гола и бе избран за #8 на Европа през 1965. За съжаление онова "златно" българско поколение от втората половина на 60-те години (Гунди, Якимов, Котков, Жеков, Пенев, Дерменджиев, Бонев и т.н.) не можа да се реализира в пълна степен- два провала на световни първенства през 1966 и 1970. Ех, имаше и няколко светли лъча- финал на Олимпиадата през 1968, но втория отбор, четвъртфинал на ЕП през 1968, един полуфинал на ЦСКА за КЕШ през 1967. Но като цяло - далеч под постиженията на поколението от началото на 90-те години. |
| Две уточнения. Не надценявам ни най-малко поколението от 60-те. Не го противопоставям и на двете изключително силни поколения от 80-те и особено това от американското лято 94. Имам предвид масовката която е сега в бг футбола. Една звезда, Бербатов, двама класни футболисти от евровеличина, Мартин Петров и Стенли и до тук. Защо поколението от 60-те, освен класиране сред 16-те финалиста на световните през 66 и 70, плюс четвъртфинали срещу Италия не постигна нещо повече. Въпреки, че за времето си и това никак не беше малко. Тези играчи бяха обречени да играят само у нас. При това положение, излизайки на финалната права на тях им липсваше опитът който имаха съперниците ни в които всичките им футболисти, с малки изключение, играеха в най-силните клубове на света. От тук, нормално беше нашето самочувствие да е по-ниско. Вярно е, рего го каза, националът загуби катастрофално от Белгия с 5:0 в Брюксел. Мач в който всичко при белгийците се получаваше и след който предпазливият шеф на ФИФА Стенли Роуз, присътсвал на мача сподели възторга си от тях: "Тази вечер Белгия се показа като най-силният отбор в Европа". По-интересно е другото. Треньорът ни, незабравимият Рудолф Витлачил, направи за третият мач във Флоренция само след месец, 9 (девет!) смени в титулярната единесеторка. От мача в Брюксел останаха само капитана Гаганелов и Гунди. Заложи на стари, изпитани бойци, повечето от които отдавна не бяха актуални за нацтима. Ха, сега се представете подобен ход по наше време. И така в решаващата битка този опит на Руди се оправда на 100%. Спечелихме не само нея, а и войната с белгийците. Това е важното. Защото и Германия е губила, па макар и от Англия, и то у дома, с 1:5. |
| прекрасни бяха, надарени, нямаха школовката на чужбинските отбори, един витлачил им беше чужбината, а без нея героите от 94 нямаше да са, кой от онова поколение не е имал оферта за чужбина, а кого беха пуснали, ами соколето щеше да развинти един гаринча |
| Русият (почти рижав) Котарак (Колето Котков)беше елитен локомотивец(баща му май беше машинист). Страхотен техничар. С левачката препарираше не един вратар, защото стреляше рязко и от неочаквани положения. Беше много коректен, но издържаше и на "хокейни" прийоми, защото бе наистина доста як физически. Към края на кариерата му в "Локо", доста се сприятели с мастиката. Всъщност отиде доста обиден в "Левски", защото в клуба му толерираха Начко Михайлов. Спомням си че Владо Цаков ( Мой съученик, надъхан локомотивец и шеф на Радиото..отиде си млад, R.I.P.) както и други запалени фенове на черно-белите, бяха много люти на "предателството" на Котарака. В "Левски" с Гунди за двете години заедно, направиха добър тандем, защото Аспарухов "виждаше" играта и често му хвърляше страхотни пасове, които Котарака реализираше с финес. За Гунди (макар да съм стар чорбар) мога да кажа само едно - за мен той си остава най-добрия български футболист за всички времена. Вечна им памет. |
| Пейчо, на въпросния мач, ако не се лъжа (бях малък)пламен Янков при борба за топката(мъжка, не балетна)събори Гунди, не грубо и не умишлено!Не беше и тактическо нарушение!и тогава гунди се направи на мъж и паднал го изрита в корема!Щом това те радва и го оправдаваш е въпрос на ценностна система! На витиня въпросното място го зная много добре и го помня отлично, макар, че съм минал много километри на няколко континента , но Витиня не се забравя!Значи Гунди се спуска(след като е изкачил върха идвайки от София)и има десен завой(мисля, че беше последния на витиня) с мантинела от дясно и склон от ляво.Имаше ограничение 40 на това място.От завоя следва дълга права, около 100 -150 метра.От дясно излизаше пътя на въпросния камион, под доста остър ъгъл сигурно 45 градуса.Този път също е под наклон и камиона прави ляв по нанагорнището.Във връзка с всичките тези обстоятелства са и ограниченията за скоростта.Това е фактическата страна на въпроса.А сега въпросите!Защо Гунди пътува не с отбора(наказан или не за мача не го освобождава)?Защо по обед?(късна почерпка!)Защо се движи със скорост 140 км/ч(хулиганщина!)За Шофьорските му умения няма да споря, някои казват , че бил шофьор. |
| нарушението стана по централната линия до тъча откъм сектор а, макето щом оправдаваш много му реваха от играта, май му беше персонален пазач, та недей да ми разправяш за мъжка битка и английски футбол, ако помниш преди туй на герена с бекяров същото се случи след фаулиране но митко чуков свири мача и нямаше наказание, какво ти казвам, гундаря повече грубост не търпеше, а 140 на онова пътче не го вярвам Редактирано от - Пейчо Пеев на 30/6/2007 г/ 19:50:57 |