Защо ни е Природен парк "Странджа"
Отиди на страница:
| Понеже мернах в дискусиите за Странджа мнение, че ако спрем всички коли без Евро 4, ефектът ще е по-голям от опазването на природния парк, рекох да оставя тук малко информация, за да стане ясно що е то природен парк и за какво служи. Пак в таз връзка се сещам и, щото некои викат, че трябвало да има инфраструктура Там, и по крайбрежието нивите не ставали за нищо (друго, освен за строителство! ), как моя дружка се шашна в един нешънъл парк в Ню Мексико - с колите до бариерата, в парка ни пътища, ни ток, ни вода, ни кафе, ни тоалетна, ни бира-скара, понеже територията защитена срещу ВСЯКАКВА човешка дейност! Да уточня - става дума за територия, която ний бихме нарекли пустиня... Та ето какво е Странджа според специалистите и защо е тя Природен парк: 1. Общи сведения за Природния парк Природен парк “Странджа” е най-голямата защитена територия в България. Със своите 1 116 кв. км тя заема над 1% от територията на страната. Разположен е в най-югоизточния край на България между Босненското било на север и Резовското било с поречието на р. Резвая на юг. На запад границата на Парка е ограничена от общинската граница на Малко Търново, а на изток – от Черноморското крайбрежие между Царево и Резово. Природен парк “Странджа” е обявен през 1995 г. с цел запазване на уникалните екосистеми и биоразнообразие в областта на водосборите на реките Велека и Резвая, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство. В международен план ПП “Странджа” е една от петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Той е единствен представител на суббиома “широколистни лете зелени гори на умерения климат с лавровиден подлес” и на хабитатите от южноевксински и субевксински тип. Паркът притежава европейско значение по отношение богатството на висшата флора, гнездящите птици и разнообразието от влечуги; и световно значение по отношение на бозайниците, безгръбначните животни и горите с терциерна растителност. В границите на Природния парк са обособени и 25 защитени територии със собствен статут на защита: резервати, защитени местности и природни забележителности. Вътрешната система от защитени територии е инструмент за прилагане на диференциран подход при опазване на екосистемите. 2. Резервати В ПП „Странджа” са обособени 5 природни резервати като образци на девствена природа. В резерватите се допуска единствено научна и образователна дейност, като е забранено всякакво стопанско ползване. Резерват “Силкосия” – 390 ха. Най-старият български резерват, чието обявяване през 1933 г. се счита за рождение на българската природозащита. Опазва най-типичните представители на южноевксинските горски съобщества. Резерват “Узунбуджак” – 2530 ха. Биосферен резерват по програмата “Човек и биосфера” /MAB/ на UNESCO. Обявен през 1956 г., той е шестият по големина в страната. Приютява образци от най-старите колхидски гори на Странджа, псевдогариги, скалисти голини и крайречни съобщества във водосборите на Резовска и Лопушница. В биосферният резерват са установени 651 вида висши растения. Резерват “Тисовица” – 750 ха. Обявен през 1990 г. с цел запазване на типични южноевксински горски екосистеми във водосбора на река Тисовица и на най-голямото съсредоточие на тис за Странджа. Резерват “Средока” – 608 ха. Обявен през 1989 г. в ждрелото на река Мечи дол с цел опазване на вековни гори с вечнозелен подлес от колхидски тип, на насаждения с високо участие на лъжник, и на характерни голини и поляни с калунаци. Резерват “Витаново” – 1112 ха. Обявен през 1981 г. с цел опазване на най-представителните за Странджа образци на „витановския” източен бук и на вековни гори извън областта на разпространение на зелениката. 3. Защитени местности Защитените местности са обявени с цел опазване на отделни обособени екосистемни или хабитатни единици, съобщества или популации на конкретни консервационно значими видове. В защитените местности се провеждат дейности, които поддържат естествените процеси, както се допускат и някои ползвания, които не увреждат значимо околната среда. В ПП „Странджа” са обособени 12 защитени местности: “Устие на р. Велека”, “Силистар”, “Марина река”, „Пирена”, „Бухала”, „Руденово”, “Велека”, „Парория”, „Кривинизово”, „Докузак” „Моряне”, и „Босна”. 4. Природни забележителности Природните забележителности са елементи на неживата природа – ландшафти, скали, дюни, морски брегове и др., които се отличават със своята изключителна красота и уникалност. В ПП „Странджа” са обявени 8 природни забележителности: “Извори на река Младежка”, “Пещера Махарата”, “Пещера Еленина дупка”, „Четиринадесетте странджански дъба- м. Св.Илия”, “Каменска бърчина” „Синя хвойна”, “Находище на блатна костенурка- м. Наково кладенче” и “Странджански дъб –Звездец” 5. Географско положение и климат Планината заема важно кръстопътно положение между Европа, Средиземноморието и Азия. Уникалността на странджанската флора и богатото биоразнообразие се дължат на нейното географско положение, климат и геологично минало. Близостта до три големи водни басейни – Черно, Мраморно и Егейско море осезателно влияе върху климата на Странджа. Той е значително по-мек и влажен от този в останалата част на България, с ясно изразен зимен валежен максимум, характерен за Средиземноморското крайбрежие, но и с втори летен максимум, характерен за континентална Европа. Разнообразният релеф на планината – обширни била, дълбоки долове, големи речни долини и морски брегове, определя уникалното съчетание на микроклиматични фактори в Странджа. Палеонтологичното минало на Странджа е специфично и е свързано с липсата на характерното за Европа заледяване през Кватернера. Много от видовете и съобществата, широко разпространени през Терциера /преди 60 млн. години /, са се съхранили в планината и днес тя е единственият им дом на континента. Странджа е своеобразният “жив” палеонтологичен музей на терциерна Европа. 6. Хабитати Разнообразието на климатичните и микроклиматичните фактори, релефа, липсата на засилен антропогенен натиск са способствали в Странджа да се обособят и запазят голямо разнообразие от хабитати. Техният общ брой е 121, като по този показател Паркът е на първо място сред защитените територии в Европа. Сред хабитатите 13 са типично странджански от южноевксински тип и включват гори от източен бук със странджанска зеленика, гори от източен горун и благун, гори от източен бук с източен горун, гори от източен горун със странджанска зеленика, гори от източен бук с кавказка боровинка, гори от източен бук с лавровишня и колхидски джел, гори от източен горун и странджанска зеленика, гори от източен горун с кавказка иглика, гори от източен горун с източен бук, български крайбрежни лонгозни гори, дъбови гори с лъжник, гори от източен бук, габър и липа и гори с калуна. Хабитатите от субевксински тип включват гори от благун и цер и дъбово-габърови гори. Горите в Парка заемат около 80% от територията и са обособени в 28 горски и 18 храсталачни хабитата. Хабитатното разнообразие на Странджа се допълва и от субсредиземноморски и континентални типове местообитания, а по Черноморското крайбрежие и от пясъчни /псамофитни/ хабитати, скални брегове и морски заливи, крайморски гори и ливади. В Странджа са се съхранили и остатъците на едни от последните български лонгозни /заливни/ гори, речни естуари, галерийни крайречни гори и заливни ливади, скални хабитати, пещерни комплекси. Голямото разнообразие на хабитати в Странджа е предпоставка за голямото разнообразие на растителния и животинския свят в планината. 7. Растителност Растителността на Странджа е повлияна както от кръстопътното биогеографско положение, така и от релефа и палеонтологичната история на планината. Странджанската растителност се отличава с уникална за Европа фитоценотична специфика, отнасяна общо към биома на широколистните листопадни лете зелени гори на умерения климат. Този биом е широко разпространен на континента, но горите в Странджа се отличават с едификатори и доминанти от евксинската и субевксинската флора и със значимото присъствие на такива флорни елементи. В голямата си част мезофилните гори от източен бук имат вечнозелен подлес от лавровидни храсти, най-често от странджанска зеленика, характерни за южно-евксинската растителност, разпространена в Западното Закавказие, Колхида и Черноморското крайбрежие на Мала Азия. Тези гори са се съхранили в Европа единствено в Странджа и формират суббиом, който физиономически ясно се отличава от широколистните гори на умерения климат. 8. Флора и микота Разположена на биогеографски кръстопът, флората на Странджа е уникално съчетание на различни по произход и разпространение флорни елементи. Освен реликтна евксинска флора, планината е приютила видове от средиземноморската, средноевропейската, балканската, евроазиатската, понтийско-централноазиатската и атлантическата група флорни елементи. Най-многобройни са субмедитеранските и средноевропейските флорни елементи. В еколого-биологичен аспект особеност на флората в Странджа е голямото участие на фанерофити (дървета и храсти), което е характерно за планините, и в същото време голямото участие на терофити, което пък е типично за сухи и плитки почви, средиземноморски климат и деградация на растителната покривка вследствие на антропогенна дейност. В ПП “Странджа” са установени 74 вида мъхове, като 10 от тях се срещат в България единствено в Странджа. От тях 59 вида принадлежат към клас лиснати мъхове (Bryopsida) и 15 вида към клас чернодробни мъхове (Marchantiopsida). В Червената книга на европейските мъхове е включен един вид (Metzgeria simplex), а в Списъка на редките и застрашените мъхове в България 13 вида. За 10 от тях Странджа е единствено находище в страната, а за останалите 4 вида - едно от двете в страната. Тук са известни около1670 вида папратовидни, хвощообразни и семенни растения, което съставлява 48% от видовия им състав в България. Папратовидните са представени от 22 вида, а хвощообразните от 5 вида. От семенните растения с най-много видове са представени семействата Сложноцветни (Asteraceae) - 191 от 62 рода, Житни (Роасеае) - 154 вида от 72 рода и Бобови (Fabaceae) - 146 вида от 28 рода. От микотата в Парка са водени проучвания върху макромицетите, ала данните са недостатъчни. До момента в Странджа са описани около 70 вида макромицетни гъби като с няколко изключения те принадлежат към клас Basidiomycetes. Ценните ядливи гъби са 20 вида. От тях широко разпространени в Парка са 14 вида. Останалите видове са предимно с по 1 находище от малкото проучени места. От разпространените в Парка гъби застрашени или редки в Европа са 13 вида. Според българския червен списък 3 се считат за "уязвими" и 4 за "редки" видове. Защитени видове по Бернската конвенция са гъбата булка (Amanita caesarea), бронзовата и царската манатарка (Boletus aereus, B.regius). 9. Реликтни растения Благоприятните климатични условия през Кватернера в Странджа са способствали да се запазят някои от характерните за флората на терциерна Европа видове. Тези реликтни видове, остатък от минали геологични времена, са се запазили се в ограничени убежища – рефугиуми, който заемат голяма площ от територията на Парка. В Странджа се срещат 64 реликтни видове, като седем от тях се срещат в Европа единствено в Странджа. Някои от тези видове са основни ценообразуватели- зеленика (Rhododendron ponticum) и странджанско бясно дърво (Daphne ponticum), други са сред видовете с най-голямо консервационно значение – кавказка боровинка (Vaccinium arctostaphylus), лъжник (Quercus hartwissiana), колхидски джел (Ilex colchica), чашковидна звъника (Hypericum calycinum), калуна (Calluna vulgaris), тамянка (Cistus salvifolius), лавровишня (Laurocerasus officinalis), тис (Taxus baccata) и др. 10. Ендемични растения Ендемитите са растителни или животински видове, срещащи се ограничено само в определен район. Те биват локални – срещащи се единствено в Странджа, български – срещащи се само в България и балкански. Видове, срещащи се и в съседни райони се наричат субендемити. Флористичните ендемити наброяват 56 вида. Ендемизмът е значим в европейски контекст, тъй като българската флора е на четвърто място в Европа по брой на флористичните ендемити. Локални за Странджа планина ендемити са търиловото великденче (Veronica turrilliana)и йордановото подрумиче (Anthemis jordanovii), а за западното Черноморско крайбрежие - калиакренското плюскавиче (Silene caliacrae) и лепидотрихумът (Aurinia uechtritziana). Българските ендемити са представени от 6 вида и 3 подвида - българска круша (Pyrus eleagrifolia ssp. bulgarica), хилядолистен воден морач (Oenanthe millefolia), българско еньовче (Galium bulgaricum), крумово великденче (Veronica krumovii) кримски лен (Linum tauricum ssp. bulgaricum) и други. Балкански ендемити са 40 вида и 5 подвида – странджанско сапунче (Saponaria stranjensis), белоцветен дебелец (Sempervivum leucanthum), триръба хептаптера (Heptaptera triquetra), синтенисиева перуника (Iris sintenisii), ароматна перуника (Iris suaveolens) и др. 11. Редки и застрашени растения Определени видове от флората на Парка се намират на границата на своя ареал на разпространение и попадат при неблагоприятни за съществуване условия, други имат ограничено разпространение и малко подходящи местообитания, а трети са подложени на голямо антропогенно натоварване. Сред редките или застрашени от изчезване растения са като консервационно значими определени 140 вида и подвида. От тях 4 вида са застрашени на световно ниво – например локалните ендемити търилово великденче и йорданово подрумиче, други 11 - на европейско – бясно дърво, странджанско подъбиче (Teucrium lamiifolium) и др., 113 вида са записани в Червената книга на България, а 7 вида са редки за страната. Много видове имат в Парка единствените си български находища – рейнхолдска пчелица (Ophrys reinholdii), винчелистен лопен (Verbascum bugulifolium), кримски чай (Sideritis syriaca), лавровиден лавдан (Cistus laurifolius) и др. Защитените растения са 75 вида, като 5 са строго защитени и по Бернската конвенция – пролетна циклама (Cyclamen coum), странджанска боровинка, провансалски салеп (Orchis provincialis) и др. Популациите на 17 от видовете са с европейско или световно консервационно значение. 12. Лечебни растения Над 500 вида от растетията в ПП „Странджа” са лечебни и намират приложение в народната и официалната медицина. 60 от тях са с висока консервационна стойност и събирането им е забранено или строго регламентирано. Такива са повечето орхидеи, червен божур (Paeonia peregrinа), безстъблена иглика (Primula acaulis), жълта папаронка (Glaucium flavum), блатно кокиче (Leucojum aestivum), волски език (Phyllitis scolopendrium) и др. Събирането на лечебни растения в Парка се допуска за средства и количества, щадящи видовете и техните местообитания. 13. Животински свят Разнообразните климатични особености, богатството на релефа и хабитатното разнообразие са причина за съществуването в Парка на голям брой животински видове. По отношение на фаунистичното си богатство Странджа е защитена територия от световно значение. Безгръбначните животни в Парка все още не са добре проучени, но от установените до момента около 600 вида, висок е делът на консервационно значимите. Реликтни са 31 вида, а от ендемичните видове 4 са локални и 80 български. Високият процент на реликтност и ендемичност в Странджа се дължи на специфичните условия, запазените вековни горски екосистеми, реките, ливадите и множеството пещери. Природен парк “Странджа” е българската защитена територия с най-голям брой гръбначни животни - 404 вида. Съчетанието на фаунистични елементи също както при растителните видове е уникално. Поради кръстопътното положение на планината тук се срещат видове с различен произход и разпространение. 14. Риби Във водите на Природен парк “Странджа” до този момент са установени 41 вида сладководни и проходни /навлизащи в реките за размножаване/ риби. Още около 70 вида риби обитават крайбрежната на парка акватория. Това поставя Парка на едно от първите места в Европа по този показател. Броят на реликтните видове също е голям – 9 Понто – Каспийски (шест вида попчета, карагьоз и резовски харип) и 5 бореални реликти (черноморска пъстърва, змиорка, триигла бодливка, писия и морска бяла риба). Ендемични видове за Черноморския басейн са 7 вида: лупавец (Rutilus frisii), черноивичеста морска игла (Syngnathus abaster), широкоглаво попче (Neogobius cephalarges), речно попче (N.fluviatilis), стронгил (N.melanostomus), лихнус (Mesogobius batrachocephalus) и малко плоскоглаво попче (Mesogobius gymnotrachelus). Мраморното попче (Proterorchinus marmoratus) и морската бяла риба (Stizostedion marinus) са ендемични за Черноморския и Каспийския басейн. Балканските ендемити са представени единствено от малкия щипок (Cobitis peshevi). Резовският карагьоз или харип (Alosa caspia bulgarica) е локализиран единствено по Южното българско крайбрежие. В Световния червен списък са включени 12 вида сладководни риби. В Европейската Червена книга е записана дивата форма на речната пъстърва (Salmo trutta fario), а в националната Червена книга - 8 вида сред които триигла бодливка (Gasterosteus aculeatus), дивата форма на шарана (Cyprinus carpio), брияна (Chalcalburnus chalcoides). 15. Земноводни В Природен парк “Странджа” са установени 9 вида земноводни- повече от половината от 16 български вида земноводни. Популациите на дървесницата (Hyla arborea), на сирийската чесновница (Pelobates syriacus) са значими в континентален аспект. Видове като жълтокоремната бумка (Bombina variegata) имат изолирани и малочислени популации, въпреки, че в останалата част на България това е един от най-често срещаните видове. Видовото разнообразие на земноводните се допълва от два вида тритони (Triturus cristatus, Tr. karelinii), краставите жаби (Bufo bufo, B. viridis), горската дългокрака (Rana dalmatina) и голямата водна жаба (Rana ridibunda). Световно застрашени са два вида земноводни – големият тритон и жабата дървесница, а в Европейската и Червената книга на България е чесновницата, която е и субендемичен подвид. 16. Влечуги В Странджа до момента са установени 23 вида влечуги. Те са биологичната група в парка с най-значими популации. Със световно значение са популациите на 11 вида и 2 подвида, като тази на тракийската черноврата стрелушка вероятно съставлява около половината от световната. Европейски значими популации имат 9 вида от влечугите. Световно застрашени са три вида влечуги – обикновената блатна (Emys orbicularis), шипобедрената и шипоопашатата костенурка (Testudo graeca и T.hermanni). В Европейската червена книга се намират смокът мишкар (Elaphe longissima), змията червейница (Typhlops vermicularis) и черновратата стрелушка, а в националната Червена книга освен тях са включени каспийската блатна костенурка (Mauremys caspica) и жълтокоремникът (Ophisaurus apodus). Ендемизмът е представен на подвидово, при това субендемично ниво: горски гущер (Lacerta praticola pontica) и гекон (Cyrtodactylus kotschyi danilowskii). Изключение прави тракийската черноврата стрелушка (Coluber rubriceps thracius), локален ендемичен подвид за Южното българско крайбрежие. Други важни консервационно значими видове са единственият сцинков гущер, срещащ се в България – късокракият гущер (Ablepharus kitaibelii), вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus), големият стрелец (Coluber caspius), пъстрият смок (Elaphe quatuorlineata sauromates) и др. 17. Птици В границите на Парка са установени 269 вида птици, което се равнява на две трети от цялата българска орнитофауна. Гнездящите в парка видове са 134. Те спадат към 15 разреда и съставляват почти половината от размножаващите се в страната видове. От гнездовата орнитофауна 73 вида са обитатели на горите и храсталаците. Освен тях други 12 вида имат главните си гнездови ниши в горите, включително скалният орел (Aquila chrysaetos), който на Балканския полуостров гнезди по дърветата предимно в Странджа и много рядко на други места. В заблатените, обрасли в тръстика и шавар части на естуара на р. Велека гнездят 10 вида от водолюбивите птици. Със селскостопанските земи е свързано гнезденето на 8 вида, от които някои имат голямо консервационно значение, като полската яребица (Perdix perdix), пъдпъдъкът (Coturnix coturnix), ливадният дърдавец (Crex crex), полската чучулига (Alauda arvensis), полската бъбрица (Anthus campestris) и черноглавата овесарка (Emberiza malanocephala). Пет вида гнездят по скалите в Парка, като египетският лешояд (Neophron percnopterus), бухалът (Bubo bubo), скалният дрозд (Monticola saxatilis). В Парка гнезди и един световно застрашен вид – ливадният дърдавец. С неблагоприятен статус в Европа са 40 вида: два са застрашени от изчезване (египетски лешояд и полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), 15 са уязвими (бял щъркел (Ciconia ciconia), лятно бърне (Anas querquedula), полска яребица, пъдпъдък, бухал, 6 вида са редки - черен щъркел (Ciconia nigra), четирите вида орли и големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum). В националната Червена книга са записани: червеновратият гмурец (Podiceps griseigena), осоядът (Pernis apivorus), големият и малък ястреб (Accipiter gentilis, A.nisus), соколът орко (Falco subbuteo), горският бекас (Scolopax rusticola), гълъбът хралупар (Columba oenas), черният кълвач (Dryocopus martius) и южният белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi), за който България е най-важната страна, а Паркът - втората по важност защитена територия в целия ареал на подвида. За някои от консервационно значимите видове е известен броят на гнездящите в Парка двойки: черен щъркел 25 двойки, осояд – 16, египетски лешояд – 1, орел змияр (Circaetus gallicus) – 6, голям ястреб -18, малък ястреб – 3, малък креслив орел (Aquila pomarina) – 20, скален орел – 6, малък орел (Hieraaetus pennatus) – 5, сокол орко – 1 и бухал – 8 двойки. От световна величина са популациите на южния белогръб кълвач, полубеловратата мухоловка, големия маслинов присмехулник и жалобния синигер, а от европейска – на близо 50 вида. 18. Via Pontica Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica. Той събира птиците на Северна и Източна Европа и Сибир. Всяка година през пролетта и есента хиляди птици летят към родните си места или на юг към топлите страни. Точно над Странджа фронтът на прелета е широк само няколко километра. Тук могат да се наблюдават огромни ята бели щъркели, пеликани, по цели дни се точат пътеките на осоядите (Pernis apivorus), мишеловите (Buteo buteo) и малките кресливи орли (Aquila pomarina). По това време могат да се наблюдават редица световно застрашени видове като царски орел (Aquila heliaca), белоока потапница (Aythya niroca), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), степен блатар (Circus macrourus) и др. Над парка преминават и почти всички видове чапли, дневни грабливи птици, много дъждосвирцови, милиони пойни птици. Само около влажната зона на север от Малко Търново могат да бъдат наблюдавани повече от 200 вида птици. Тя е единственият стоящ водоем на територията на Парка, който се използва от птиците за почивка, нощуване и хранене по пътя им. Обширните горски масиви, поляните и крайречните ливади предоставят добри възможности на птиците да почиват и да се хранят по дългия няколко хиляди километра прелетен път. Значението на Парка за птиците по Via Pontica се допълва и от Черноморското крайбрежие на Странджа, което се използва от корморани, патици и потапници, гмурци, чайки и рибарки не само за почивка, но и за презимуване. 19. Бозайници В границите на Природния парк се размножават 62 вида сухоземни бозайници. Не са включени в списъка на размножаващите се в Парка видове мечката и рисът, унищожени от човека в края на ХІХ и в началото на ХХ век, както и трите вида черноморски делфини, срещащи се в прилежащата на парка морска акватория, както и тюленът монах (Monachus monachus), който спорадично посещава подводните пещери на клифа край Силистар. Относително най-голямо видово разнообразие имат прилепите и групата на едрите бозайници. Прилепите са 21 вида, а едрите бозайници са представени от 14 вида. Дребните бозайници (насекомоядни, гризачи и зайцеподобни) са общо 27 вида. Обичайни за Природния парк са чакалът (Canis aureus), лисицата, язовецът, дивата свиня и сърната. За чакала Паркът е единствена по значимост в Европа защитена територия. Благородните елени са около 150 и плътността на популацията е много ниска. Видрата (Lutra lutra) е представена с около 30 индивида, което придава европейска значимост на микропопулацията в Парка. Разпространени, но много редки в Парка са златката (Martes martes), бялката (Martes foina), черния пор (Mustela putorius), европейския пъстър пор (Vormela peregusna peregusna) и дивата котка (Felis silvestris). Европейският пъстър пор е най-редкият хищник в Парка. Вълкът (Canis lupus) е рядък вид, с нестабилно размножаване в границите на Природния парк. В Световния червен списък се намират 12 вида прилепи; 8 вида гризачи – лалугер, малко сляпо куче, трите вида сънливци (Dryomis nitedula, Glis glis и Muscardinus avellanarius), катерицата (Sciurus vulgaris), гюнтеровата полевка и малката оризищна мишка (Micromys minutus) и 3 вида едри бозайници - пъстър пор, видра и тюлен монах. На европейско ниво на застрашеност се намират, освен част от горните видове, още 4 бозайници – средиземноморско прилепче, вълк, дива котка и чакал. На национално ниво е застрашена златката. Световно значими популации имат гюнтеровата полевка, европейският пъстър пор, дивата котка, дългоухият нощник, обикновеният и лешниковият сънливец. Значими популации в европейски план имат 13 от видовете, а златката и средиземноморското прилепче са с национално значими популации. 20. Нови и изчезващи видове През последните години ... се откриват и находища на нови видове в Странджа. Това се дължи както на засилените проучвания на територията на Парка, така и на промяна в някои условия на средата. Ново семейство за България с единствено находище в Странджа е Raflesiaceae с вида цитинус (Cytinus clusii). Нови видове с единствени находища за България в Странджа са рейнхолдската пчелица (Ophrys reinholdii) и лавролистния лавдан (Cistus laurifolius). В Странджа се откриха най-източните находища на балканския ендемит белоцветен дебелец (Sempervivum leucanthum). От реликтния средиземноморски вид гола кумарка (Arbutus unedo) в Парка се установиха едва няколко индивида. Нови за Странджа сред животинските видове са белочелата сврачка (Lanius nubicus) – рядък вид само с няколко находища в България, копринарката (Bombicila garrulous) – рядък северен гост, средиземноморската тромпетова чинка (Bucanetes githagineus) и др. Някои видове в момента разширяват ареала си, например черният бързолет (Apus apus), който сега навлиза и във вътрешността на планината. Популациите на някои от видовете обаче намаляват значително. Това се дължи както на неблагоприятни условия за живот, липса на подходящи местообитания, така и на човешкото въздействие. Египетският лешояд е представен вече само от една единствена двойка, намалят своята численост белият щъркел и част от влечугите – костенурки, змии. От растителните видове такива са кримският чай, много от пясъчните растения и др. В Природният парк се разработват няколко програми за укрепване и увеличаване на популациите на застрашени видове. С активното да участие на местното население се провеждат конкретни действия по възстановяване на кримския чай, странджанската боровинка, египетския лешояд и др. |
Мутрите вече си имат и планина Натиснете тук |
Симпли  Не дълбай с длетото тънко..., защото направо ми се плаче. Странджа е моят роден край, Черноморието, по-конкретно къмпингите на юг от Бургас е моето разбиране за море... Отровен съм, чувствам се ежедневно в "петминутката на омразата" към обсебилите властта търгаши и бандити... |
| Основание за ревизия: Терените, за които се ръга кмета на Царево Петко Арнаудов и заинтересованата фирма Краш '2000 , са били продадени незаконно от него на три търга в периода от 2000 - 2005 г. Той твърди, че е продал земя, непотърсена от собственици по реституцията. Според Закона обаче, непотърсената земя е публична държавна собственост и местната власт няма право да се разпорежда с нея. |
| Симпли, възможно е да си мернала мое мнение по този повод. Та да обясня - спирането на такива коли има измеримо въздействие върху човешкия живот - отделят се еди-колко си тона по-малко въглеродни оксиди, азотни, серни и т.н. Вероятно има и сравнително точни изследвания колко души по-малко ще се алергизират, ще се разболеят от рак, ще имат белодробни и сърдечни проблеми. Не съм против птиците и буболечките, но за мен приоритетен е човекът. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Манрико, позволи ми да не се съглася с теб! Вярно е, че би трябвало приоритетен да е човекът, но помисли, с тези темпове след 20 години ще живеем само сред бетон, метал и пластмаса. Кислородът би следвало да се произвежда по изкуствен път, понеже горните не го генерират. Което ще е добра идея за няколко големи корпорации (виж какво става с петрола). Сега се учудваме на сушата, жегата, потопите и други катаклизми. Ебаеаме се по всякакъв начин с Майката природа и си мислим, че тя няма да ни отмъсти! Кажи ми, честно, ти стъпвал ли си в Странджа?(да изключим Царево и Синеморец) В парка се срещат толкова редки растения, че ботаниците се радват, ако преброят 20-30 стръка за година. При това тези растения се срещат само тук, от цялата територия на Балканския полуостров, а някои от тях дори за Европа! Кога ще оценим това богатство, когато го загубим ли? Брат ми доскоро работеше като еколог в парка и ме е развеждал навсякъде, сподели с мен и за безкрайните му борби с кмета на Царево. Изключително корумпиран и алчен човечец, който дава разрешения за строеж по най апетитните парцели по бреговата ивица, естествено срещу умопомрачителни за представите ни комисионни. И какво се получава? Строежа е незаконен, но си върви, има заповеди за спирането му, но никой не ги спазва и докато се усети човек - хоип, обекта готов, лентата прерязана, върви го закривай, ако си нямаш друга работа. Т. е. интересите на бизнеса срещу интересите на природата, познай кой е губещ? Не и въпросния кмет. Известно ли ви е че багери на строителна фирма докато се усетят разрушиха тракийска могила на самия бряг на Синеморец? Според археолози с много по-голяма стойност от тези в Казанлък! И какво стана? Работата се потули, чуха се един-два вопъла и толкоз. Това ли е цената на "инфраструктурата" |
| Аз изобщо не разбирам защо се противопоставя едното на другото (Евро 4 на Парка), заради чистия спор ли? Кой ги е давал някъде като алтернатива за избор? Велика дилема - ако ядем хляб, трябва да се откажем от сирене, и обратно. Па ще рекат - Геновева все за ядене мисли, ама не мога да намеря такъв добър пример, ако се опитам например да кажа - или ще носиш гащи, или сутиен, мога да ми възразят, че мнозина минават само с едното или с другото, и този избор никак не им пречи и е съвсем нормално ...  |
| Направих кратка справка в мрежата. Има интересни акценти, които сбито звучат така (можете да го направите и сами) : 1.Собственици Различни слухове витаят около това кой е собственик на строителния обект. Според някои е английска фирма, според други - това са политици от върхушката на ДПС. По регистрация Строително-инвестиционната компания "Краш 2000" е съсобственост на 38-годишната Бахтишен Казанджиева и 27-годишния Емил Иванов (с по 50%). Според публикации г-жа Бахтишен Ахлиманова Казанджиева е свързана с алжирския гражданин Краш Абделхамид, който от своя страна е обвързан със сестрата на Огнян Дойнов – Анна Накова Дойнова в общата им фирма “Нессма Трейдинг”. 2.Предмет на спора Строежът на ваканционно селище "Златна перла" е започнал след съгласувателно писмо, подписано от зам.-министъра на екологията Йордан Дардов и кмета на Царево Петко Арнаудов. От "Краш 2000" показват документ, който давал право да осъществят плановете си. Ставало въпрос за становище на дирекция "Национална служба за защита на природата" към МОСВ, според което двата терена в Странджа, на които трябва да се вдигне курортът, не попадат под разпоредбите на Закона за опазване на околната среда. Въпросното становище е от 17 октомври 2005 г. и е подписано от зам.-министър Йордан Дардов. В същото време от МОСВ категорично отричат да са издавали подобен документ. Копие от него няма и в деловодството на екоинспекцията в Бургас. От община Царево пък обяснявят, че след полученото становище от МОСВ са променили статута на земята и са дали разрешение за строеж. Какво друго да се каже, освен че тази странна неразбория намирисва... Факт е, че никой не може в този момент да докаже, дали документът, от който тръгна сагата е фалшификат или не. Кметът на Царево намеква за проведени "консултации" с Фатме Илияз, Долорес Арсенова и Йордан Дардов...нали има уж Прокуратура, да четат. 3. Иск Строително-инвестиционната компания "Краш 2000"ООД сега ще съди Министерството на околната среда и водите за "умишлено вкарване в бюрократични пречки, които водят до финансови загуби за фирмата". Министерството е спряло строеж на вилно селище на площ от 10 декара в землището на село Варвара и е поискало за обекта ОВОС. "Инвестицията във селището е на обща стойност 6 млн. евро, като половината от сумата е заем от българска банка", казва на пресконференция в пресклуба на БТА Бахтишен Казанджиева съсобственик и управител във фирмата. "Фирмата е получила десет строителни разрешения за вили, които ще бъдат откупени от ирландски, британски и индийски граждани по 850 евро за квадратен метър обзаведена площ. Впоследствие обаче една от постройките е обявена от инвеститора за хотел с идеята там да живее служител, който да стопанисва имотите". 4. Активност Госпожата се е зегистрирарал под № 497. Бахтишен Казанджиева, Англия, 09/12/2004 в подписката на Интернет-общество , а под № 1073. Бахтишен Казанджиева -"Краш2000" ООД е подкрепила апела (Не посягайте на Закона за достъп до обществена информация!)..правилно, ползваме я. Но на час по лъжичка... А тук има едно любопитно интервю, което хвърля светлина върху болната тема : Как политици и други отрепки решават смело и смахнато "на парче" и си пълнят джобовете: Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 06/7/2007 г/ 00:55:20 |
| Странджа заедно с прилежащата част от Ямболско е сигурно най-бедната и рядко населена земя у нас. Не сме толкова малки, та да не помним 22 постановление на МС за Странджа-Сакар. То не помогна да се увеличи населението, освен може би няколко души в Созопол и Царево, които не влизаха в постановлението. Навътре имаше много умиращи или безлюдни села. Имаше всъщност само едно голямо село - Бродилово, родното на писателя Дико Фучеджиев, дето имаше фабрика за плоскости за бунгала. През демокрацията със сигурност нещата не са се оправили. Там липсват хора, липсват капитали. Няма пътища, няма търговия. Дори лятос Царево (Мичурин) беше глухо. Големи къщи обаче постоянно никнеха и тогава, седяха недовършени и миришеха на вар. Доколкото разбирам, тука става дума за някакво вилно селище в с. Варвара, а не за цялата Странджа планина. Варвара е малко под Царево, по мое време на плажчето още стърчеше бутафорното дърво от снимките на "Голямото нощно къпане". Оттогава свързвам хората, които професионално протестират за Иракли, Странджа и т.н. с героите на тоя филм. Има нещо много фалшиво у тях, и лудитско. Има и класова надменност, и завист. И столично презрение към местните хорица. |
| Като допълнение към постнатото от С.Солюшънс: -уникалното на екосистемата в странджа е възрастта и - вероятно 60 милиона години, от терциера. Всички заледвявания оттогава насам са подминали странджа (включително последното преди 15 хиляди години) и това е позволило на реликтовата екосистема да оцелее, макар и обедняла; не е флористично толкова богата на реликтни видове, колкото закаваказието, нито толкова уникална като предноазиатската, но е най богатата в европа.... През мезозоя и терциера това, което сега е странджа, е било остров в морето тетис; заради това е избягнал заледяванията и е запазил част от флората си, изчезнала в европа (а и навсякъде другаде освен в Колхида) ; всяка година е пътувал по няколко сантиметра по посока северозапад и така милиони години, за да се слее с това, което сега е балканския полуостров (още "пътува" щото се издига с 3 сантиметра годишно от нагъването, докато се "набутва" в Стара Планина и Тракия) С какъв акъл ще унищожим екосистема на 60 милиона, в сравнение с която изобщо не "важим"? А изсичането на най компактния широколистен масив в България, което неизбежно ще се случи като отменят статута, е само по себе си огромна трагедия (климатичните промени няма да закъснеят) Ма верно ли си мислим, че сме по-големи от природата, по-важни от буболечките, птичките и дърветата? С какво точно сме по-важни? (освен че сме свръхефективни в редуцирането на видовото разнообразие) За природата е "важно" един вид да се впише добре в екосистемата и във взаимоотношенията вътре в сисемата; иначе му бие шута. Няма изключения и няма прошка. ##### И аз не мога да разбера смисъла на противопоставянето ефективни автомобили -национален парк странджа; не виждам никаква връзка, не може ли и двете, или има някаква висша закономерност, която не го позволява и която аз пропускам)? ---И що па хората да са "най-важните" след като екосистемата на странджа е оцеляла прекрасно и без тях в продължение на 65 милиона години? Обаче не, сега тука с брадвата и ще сечем, щото сме най важните....еми само панели и пустини за нас тогава...то е ясно, че рано или късно ще изплюскаме всичко и самотно ще се разхождаме в собствените си лайна, щото друго няма да е останало, ама що да го правиме в рамките на една генерация? |
Ако все още има място по нашето черноморие , където ходя с удоволствие , това е Синеморец. Мнението ми по темата е абсолютно еднозначно. Наблюдаваме в реално време унищожението на последното хубаво кътче по крайбрежието ни.  Човешката лакомия е безгранична .Само силна държавна репресия може да я спре , а такава няма. Напротив -политици и съдебна власт са комбина със заинтересованите "инвеститори"...  Част от политиците /Екоминистерството/ играят ролята на Доброто ченге...Но краят е предизвестен. Ще ходя на почивка на Тасос...  |
| Muktada, на Синеморец за последно бях през 97-ма ... тогава Синеморец беше най-хубавото и дивно място, на което бях ходеи някога. По плажа имаше следи от кози барабонки, а в горичките до втория плаж (този след Велека) имаше ентусиасти на палатки. дървени пейки и някакъв фургон симулиращ кафе-капан. Морето беше чудно, скаличките идеални за скокове ... страх ме е да отида, защото подозирам какво е сторила човешката лакомия/простотия с това българско райско кътче ... Кажи ми, че греша! |
Бях 2005 година. На скалите до селския плаж беше цъфнало гигантско бетонно грозилище. Иначе все още нахлуването на бетонджиите не беше масово. На Бутамята и Силистар /приказни плажове !!! / вече се мъдреха задължителните чадъри , а някакви сюртуци събираха входни такси. Били роднини на Данчо Ментата /ДПС/ ?  ...Това лято ще намина за няколко дена през Ахтопол и Велека/устието/ .Страх ме е какво мога да видя... |
| Царево, поради местоположението му(гранична зона) и поради различния от туризъм поминък на населението(бившият завод за катери, военните поделения на Папия и прочие) остана встрани от строителния бум по Черноморието. Дълго време мина и преди местните да се настроят на туристическа вълна. За сравнене още при социалзма се носеха легенди за комерсиалните созополски баби. А Несебър поради близоста си до Слънчев бряг винаги е бил пример за нагло изтупване на джоба на заблудения турист. Поради това Царево има уникалния шанс да избегне съдбата на Слънчев бряг, Несебър, Черноморец и Созопол с техните 6-7 етажни къщи-хотели и панлени комплекси и да се направи нещо стойностно, в унисон с природния парк. Така че и в Бг да дойдат богати туристи. Но алчността като една от основните движещи сили се спира само със задавяне. Ако не се задавят собствениците на спорния комплекс общежития с изглед към морето, ще се създаде прецедент и ще има nothing can stop us now, изречено с грейнали инвеститорски очички. |
| Нямам никакво време тез дни, а темата е важна. И не толкоз затуй, че Краш 2000 са си построили вече вилното селище, а защото не са само те. Защото не са първите. Защото сме необразовани в областта на екологията и погрешно целта на опазването на природата се свежда единствено до чистия въздух в урбанизирана среда. Защото еколозите така и не се научиха да работят както с държавата, така и с обществеността, и защото въобще не са се научили да работят. Защото пак те са необразовани в областта на териториалното устройство, икономиката и в частност туризма. (Не е вярно, примерно, че в Натура 2000 не може да се строи - може, но с показатели, които правят обитаването наистина луксозно, сиреч с малка плътност на застрояване и коефициент на интензивност. ) Защото на екологичните организации им липсва тъкмо организация и оставят впечатлението за хипарство и екстремизъм. Защото самите участници в изявите им не са наясно за какво точно се борят (освен за достъп до девствени плажове ). Защото министерствата на околната среда, земеделието и териториалното развитие работят всяко за себе си и на парче. Защото Натура 2000 се разработва от неправителствена организация... Ей такива ми ти работи.... Същевременно недвижимите имоти в защитените територии или в близост до тях се харчат на най-високи цени и се рекламират тъкмо с уникалната природа. А уникалната природа да получава някакви пари от сделките и от рекламата? Няма такова нещо. Не само че няма, но и същият тоз царевски кмет се беше изцепил, че Парк Странджа трябвало да плаща на общината (по памет ). Но ще бъде преизбран. И не защото има някаква подкрепа отгоре, а защото има подкрепата на местното население - един чичо тез дни каза пред камера, имал 50 декара земеделска земя, да му дадяли по 100 евро на м2, че да земел някой лев (някой лев са си точно 5 милиона евра). Да. Това е пазарната цена, но не на земеделската му земя, а на девствената (засега ) природа, част от която е. И като не може чичото да вдене тоз факт, държавата трябва да се намеси - примерно твойта земеделска земя категория едикакваси по средни за страната пазарни цени при земеделско ползване струва толкова, природата, която ти не си създал и не си инвестирал в опазването й, струва толкова, природата, която вече си съсипал, струва толкова, имаш да ми даваш толкова. Щото примерно Царевска община си има влязъл в сила Общ устройствен план, с който е предвидено стопанското развитие на територията, без да се засяга Парк Странджа. |
| Не знам точното изписване името на фирмата на тия взломаджии . Но crash като превод , е много подходящо за тяхното поведение... |
| С последния пост на Симпли на практика съм напълно съгласен. Екстремизмът в която и да е посока е лошо нещо - както да искаме да унищожим природата с бетон, така и искаме да не я докосваме изобщо. Както в много случаи, топлата вода и велосипедът вече са измислени - има Натура 2000, не познавам програмата в детайли, но изглежда постига някакъв баланс между опазването на природата и икономиката. Както го прави и Еуро 4 - хем да има автомобили, хем да не се замърсява прекалено. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Ето една добра статия в "Дневник" по темата Натура 2000. Click here |