Отиди на страница:
В САЩ няма кодекс на труда от което и двете заинтересувани страни са много доволни.  По принцип ако имаш нормална работа схемата е такава първата година 1 седмица платена, след втората година по 2 седмици и след 3 или 5 години 3 седмици. В много от случаите опцията за 3 седмици липсва. Ако работиш в Уолмарт, Макдоналдс тнт юнаци имаш 0 дни платена отпуска. Дори и толкова нищожно количество отпуска не се ползва изцяло, защото много харч, много ипотека, много големи гуми за колите и много престижни колежи за децата  Но както казах всички са много доволни |
Ами не знам в Уолмарт как е, обаче вторник се върнах от почти триседмична платена почивка в БГ (без два дена), като във сегашната си фирма съм от около година. Шефката си е вкъщи (Китай) за около месец и половина, като е във фирмата от около 8 години, а нейния шеф си взема годишно над два месеца (е, той е тук от около 20 години все пак). Тая статийка малко е базирана на практиките отпреди 10-на години които масово се променят, (също както дрес-кода - масово в момента няма нужда да се носи вратовръзка, камо ли сако). Колкото и да е странно на някои хора, във големите фирми тук не бачкат малоумници и все по масово се разбира че все пак по-дългите отпуски действат доста благотворно на производителността на труда, така че - интереса клати феса, и съответно практиките се променят, отпуските се удължават и т.н.. Абсолютно със съгласен че все още са далече почивките от тези в Европа, ама няма как, някой все пак трябва да бачка  |
| Въпрос на договаряне. Аз на втората година имах 20 дни отпуска. При условие, че всеки един проект трябва да го завършя успешно в поставения от фирмата срок. И до сега сроковете винаги са били разумни. |
| Аз па си имах един шеф италианец, тоя разправяваше че когато започнал първата си работа в Италия след 2 месеца работа си взел 2.5 месеца отпуска и даже от моята отгледана в соца душичка се отделяше едно искрено и дълбоко вътрешно "Евала!" |
| Мохадо, те затва италианците са цъфнали. От 20 г. на изкуствено дишане карат. А и не забравяйте че за всичко се плаща. Като имаш повече отпуска в Европа взимаш по-малка заплата, като изключим висшият мениджмънт. |
| И под тая тема ще се вдигат лозунги - "В САЩ е по-зле". Истина е че не е човешко да имаш по-малко от десет дни платена отпуска в годината, особено ако заплатата не е висока и съответно не можеш да си позволиш неплатена. В във веригите за бързо хранене обаче повече работят на час, имат си и друга работа или учат... Заплатите на квалифицираните професионалисти са доста по-високи отколкото в Европа, та ако на това отгоре имат и по един месец заслужен отдих, вече ще е прекалено. Който иска повече отпуска - да си купи. Като правило не отказват. |
| В университета имах 20 работни дена отпуска, а компанията за която работя сега ми дава същото. + 4 уикенда- ей-ти 28 дена. Ако е покрай някой празник си правя месеца без да взимам неплатена. Пък и баш си взех 5 дена бащински (платени). |
| Аз пък се запознах с един пич, дето след 10 години работа на 35 г. беше врътнал 2-3 милиона и си беше взел 5 години отпуска да кара ски в Колорадо. |
| В това отношение в нашата фирма има правило: Недоспало и гладно магаре почти не работи! Така, че скъсваме си газо ама и яко се почива! |
| американската система е принципно по-добра, но на практика от лакомия работодателите често забравят че и работниците им се хора, и не само че им се иска да си почиват, а е наложително да почиват защото иначе трудовия морал и производителността падат и в един момент работника или напуска или става безполезен. дори по време война се знае че на войника трябва да се дава отпуск от фронта, иначе рухва. работата не е война, но си е натоварване. умния работодател и сам дава почивка, защото отпочиналия работник е по-добър работник. а на глупавия работодател понякога за неговор собствено добро се налага да му се подсказва със закон че за него не работят машини и имат нужда и да разпуснат (то даже машините прегряват, та камо ли хората). разбира се отпуските са част и от обществения договор между граждани и тяхната държава, понеже почиваката и личното време са един от основните компоненти на качеството на живот. затова този въпрос не трябва д асе разглежда само в тесен икономически контекст. в сащ обществения договор е "имаш само толкова права за колкото може да си платиш", тъй че се налага да се бачка повечко  Редактирано от - Pavlik Morozov на 06/7/2007 г/ 10:57:09 |
| Ами те затова са по-напред, щото държавата не се бърка на пазара на труда. Всичко е на принципа на взаимното договаряне. Както се доказва и от постингите на преждеговорившите, един нормален работодател, който е инвестирал в набирането на работна ръка и в обучението и квалификацията й, има интерес да задоволява елементарните потребности от отпуска, добри работни условия и т.н., за да са доволни всички и всички да печелят. |
| Пак лакомият работодател виновен. Ми като е лаком, ще си носи последствията. А Мохадото с тия Уолмарт и Макдоналдс става вече трогателен. Мохадо, започвам да изпитвам известни съмнения за трансатлантическата ти професионална кариера  Мога да ти кажа че който работи 3 години подред в Уолмарт или Макдоналдс не си и заслужава третата седмица, защото явно е ш*бан идиот, ОК? |
| STARSHI, това е така, само че когато нещата тръгнат на зле нашенските рабиотодатели ревват "дайте да дадем" и призовават държавата да гарантира двисоката доходност на техния бизнес. как така?! щом не гарантира правото на труд и нивото на доходите на гражданите на какво основание ще подпомага бизнеса със субсидии и поръчкови закони освен на корупционно?! |
| Е да не забравяме че работим за да живеем - не обратното. Американците са си сбъркано на тема работа-успех-по-дълъг-по-голям от всички....според мен това не правилно защото "живота е миг във вечността". |
| кодекс на труда!!! Мърсолчо++ мъ уби. Мърсолчо, ела бе, чоджум, да бъркаш лютеницата. Ще ти дам най-големия чирпак и докато бъркаш ще съчиняваш "кодекса на труда". Нали си научен работник. Докато бъркаш лютеницата и ще твориш. Ако я загориш обаче ще ти биеме шута и ще ти пожелаеме нови творчески успехи през дълата отпуска..... [/quote] |
| Съединените щати имат уникалния шанс да са съседи с едно Мексико, където хората са неуморни в правенето на деца.Оттам пристигат непрекъсното хора, готови да работят при по-мизерни условия от американците, без закон и законова защита. Оттам американският работодател се разглезва и започва да не прави разлика между американец и нелегален мексиканец. Работодателят започва тотално да не спазва всякакви закони. По-късно се добавя лобизмът при правенето на законите. Лобизмът- за затваряне на очите от властите при контролът по спазването на закона и оттам се ражда работодател, който иска и квалифицираните работници да се третират като нелегалните и неграмотни мексиканци. Американецът не иска да бъде третиран без закон и това отваря ниша за нелегалните. А изобилието от нелегални и възможността да се работи без спазване на трудовото законодателство изкривява, деформира пазарната среда. Дава предимство на едрата корпорация. Дава й възможност да съществува. След филма на Майкъл Мур за здравеопазването, в Сан Франциско приемат сити планове за мед.осигуряване и задължават работодателите да плащат за иншуранс на работниците. Работодателите от еди коя си верига за бързо хранене веднага обявяват, че не могат да плащат застраховки на работниците и ще съдят ситито. Ако тези работодатели плащат медицински застраховки, социални осигуровки и за охрана на труда, те стават неконкурентноспособни и ще фалират. Тяхното място ще заемат ресторантьори, малко собственици, фемили бизнес, които с удоволствие ще плащат всичко това на членовете на семействата си и близките си. Просто исках да подчертая спазването на законността и неспазването до какви промени води в икономическата среда. По всичко личи, че филмът на Мур катализира процеси, които ще доведат до коренна промяна в отношението на държавата към здравеопазването. За добро. В моя щат, още на първата прожекция на филма, при излизане от залата две девойчета раздаваха листовки. Вчера ги погледнах и видях, че нашия щат предлага за обсъждане няколко варианта на щатски иншуранс. Още преди излизането на филма се бяха подготвили батьовците. Станат ли промените в здравеопазването, то те няма да спрат дотам. Ще чакаме интересни времена за американската демокрация. |
| Във Уолмарт също работят хора обикновенно имат и деца. Верно олигофрени са, но все пак са ми по-симпатични от нашенските wanna be rich пещерняци. Динаински изтърваш си нервите давай го мазно мазно както е подобаващо за твоето богоизбрано племе. Забелчзвам че и старейшините от станинската ви секта си изтърват нервите. Ей го на Бжежински на 2-3 пъти упущи едни възмутени статии. Дето казва българина с тоя Храст "много добре хич не е на добре"  |
| Мохадо, пада ти нивото. Не губи класа! Ще заприличаш на едни известни форумни познайници Сега съм си изпускал нервите, а иначе "бягам по тъча"? Уйдисване нЕма Сам знаеш че нито едно от двете не е вярно. Ако се изнервях от тоз форум, хич и нямаше да пиша в него. Тук е pleasure only. Не знам какво му е лошото да искаш да си богат, предполагам че ти не си прецапал океана с амбициите да бъдеш беден? |
| Аз не познавам такъв българин, който да е в Америка с целта да стане богат. Всичко са тук за да живеят по-добре, в една нормална държава, сравнявано с България. И факт е, че повечето хора тук се чувстват по-добре и са доволни. Има и недоволни разбира се. И точно те са хората, които си мислят, че и тук са недооценени и заслужават повече и те са тези, които са дошли за да стават богати. Като ги задържат малко повече на ниско квалифицирана работа в Уол Март по пътя към милионерството и хората се изнервят. |