От домашния албум - любими снимки
Отиди на страница:
| Да са живи и здрави дечицата ти, драги ми Танасе!! Не се и съмнявам, че ще ги възпиташ и отгледаш в духа на православните традиции и ще бъдат достойни граждани на България. И твоите кръщелници, БлацкСванс, са много симпатични деца. Да са ви живи и здрави всичките. Редактирано от - Костас_Симитис на 10/7/2007 г/ 21:20:47 |
Няма как да пропусна изумителната "Саграда Фамилия" в Барселона - голямата любов и стихия на гениалния Гауди, катедралата още се строи, както е видно от снимките. Фотографът е моят съпруг, да ми е жив и здрав, е, не такъв майстор като Лебедите, но църквата е толкова уникална, че и без да им придиряш чак толкова тънкостите на "занаята" - пак представлява внушителна гледка.  |
Всички снимки на катедралата "Светото семейство" и пристанището са от от зима 2006, януари, 18 градуса   |
Сега контраст..... А ей тези снимки обичам особено. Старата дядова и бабина къща. В нея всичко си седи непобутнато, тях вече ги няма, а книгите са там, вижте -"Българско народно творчество", четирилогията на Талев и колко много още - подредени в поолющения шкаф, бабиното плетиво на една кука, цветята са от градината.   |
Сиби  , Костас Колко са красиви градинските ти китки Сиби... Красиви и естествени, като селско девойче от разказ на Йовков  . Сърдечно благодаря на всички вас за милите думи и за прекрасните снимки, които сте така добри да споделите с форума... Господ здраве да дава на вас и на любимите ви хора... Темата наистина е много сполучлива. Още веднъж благодаря! |
Танасе, Тази снимка съм поставила на десктопа на компютъра си - от църквата "Св. Константин и Елена", с. Долно Луково.  |
Селото е малко, едва ли има повече от 100 жители, къщите са стари и неподдържани, но със своеобразна прелест, природата е чудна, а този път води към нея:  |
Този красавец увековечихме по пътя, не можем никога да подминем джентълмена-рицар, моят любимец сред птиците, Дамите му бяха около него, но той е самичък в кадър,  |
| Петльо герест Петльо славен, петльо герест, гребенест и златоперест! Тъмно е, но ти не спиш - над дворовете ни бдиш! Вълци, мечки и апаши, твоят силен глас ги плаши! Толкова си ти велик, че ти водя ученик: малко рошаво петленце, с неукрепнало гласченце. Обучи го, научи го, как да вика "Кукуригууу!", от лисици да се пази и кокошките да гази: да не пият, да не пушат, а стопанката да слушат!  П.П. Хей, гражданите! Не ви ли липсват понякога славните му песни? На мен - да! Определено! Редактирано от - DILBER TANAS на 11/7/2007 г/ 15:57:33 |
... пфу "аман" от чуждици.А Родопите са моята планина, да, Танасе,  Там обичам петлите да ми пеят, дор до три пъти - до сутринта. Сестра ми Робърта  в Родопите, 2005.  Редактирано от - Сибила на 18/8/2007 г/ 15:12:16 |
| Сиби А аз нямам любима... планина де! Всички са ми любими, но сякаш двете диви сестри Рила и Пирина са ми по на сърце! Дай ми да помириша зелено - леле-е-е-е па ела ме виж... МЕРА СПОРЕД МЕРА Ден денувам, пътища потайни нощ нощувам, кътища незнайни. Немам тато, нито мама тато да ругае, мама да ридае. Леле, моя, ти Пирин планино, море църно цариградско вино. С враг врагувам, мера според мера. С благ благувам, вера зарад вера. Немам братец, ни сестрица братец да ме хвали, а сестра да жали. Леле, моя сабя халосия, море люта одринска ракия. Бог богува, нека си богува цар царува, века ли царува. Немам либе, първа обич мене да очаква, и да ме оплаква. Леле, моя пушка огнебойка, море тeнка солунска девойка. П.П. Но на сестра ти Робърта с тия чехлички, не и препоръчвам преходи из Ирин-Пирин... Редактирано от - DILBER TANAS на 11/7/2007 г/ 18:03:39 |
Ах, да, високи сини планини.....дай ми и на мене. Но Родопите - Родопа я нарича Антон Дончев, тая голяма мека планина със заоблени хълбоци - като красива жена. На другия ден тръгнаха стадата през Родопа. Най-напред вървеше елчият с тюмбелека, след него петдесет и два еркича, всеки със сребърен чан. Четири пълни дизии чанове - два с каба чанове и два с джирици - звъняха през планината, та се носеше над нея звън и песен по-сладка от песента на Света гора, когато звънят камбаните на манастирите. А овните с чановете бяха безчет, ала ходеха по-ситно, люлееха чановете на енгън и не беше песента им празнична като на еркичите. Сто каба гайди свиреха зад еркичите. И всеки овчар надуваше я кавал, я пискун от върба, я пищялка от беломорска тръстика. А по-младите овчарчета свиреха с треви и крушеви листа. Лаеха кучета, гърмяха пищови, блееха агнета. Вървях в реката от живинки, от хора и от животни, а сърцето ми беше като огледало. Падаше върху мене радостта и божията благодат като лъч върху огледало: и аз оптравях тоя лъч, накъдето се обърнеха очите ми, и благославях хората и животните, и врабците отстрани на пътя, и тревите и облаците. Сестра ми Робърта си е глезенка и в Родопа ходи по чехлички, в тон, ходи, ходи - па приседне да погледа Родопа, пък и Родопа нея да види....  |
много хубава сестра ти  и как си приличате ### оригинална статуя в Атина - направена е от наредени една върху друга стъклени плоскости   |
| Hauptmann , Сиби В момента съм на "пиринска вълна" и си слушам и си припявам "Ой, кажи кажи моме Калино..." ОЙ КАЖИ, КАЖИ, МОМЕ КАЛИНО Ой кажи, кажи, моме Калино, шо ти се яде. Мене ми се яде печена погача, йот мома замесена. Ой кажи, кажи, моме Калино, шо ти се яде. Мене ми се яде печена кокошка, йоще не проносила. Ой кажи, кажи, моме Калино, шо ти се пие. Мене ми се пие тригодишно вино, три пати преточено. Ой, като зема дренова тояга, още неокастрена. Три пати ке удрам, един пат ке броям, па да видим шо ти се яде. Три пати ке удрам, един пат ке броям, па да видим шо ти се пие. Ариведерчи за денеска!  Разлейте виното! Живи и здрави! |