От домашния албум - любими снимки
Отиди на страница:
Ами да ти кажа честно - не знам как ги усещат тези неща котаците, но баба ми твърдеше, че щом котарака ми, лека му пръст  изведнъж скочи, изприпка до вратата и започне да я дращи и мяка, значи след минутка или ще си отключа или ще звънна. Факт е, че винаги - за тези 16 години, които живя - когато съм се прибирал, той неизменно ме е посрещал на вратата, с вирната опашка и с лигаво-гальовен мяк. Милия  |
| Костас, Тези кътчета ние ги кътаме в една къща от детството, но не знам наистина децата ни които се запиляха по чужбина и големия град дали ще я съхранят като нас. Не само котките и кучетата усещат, дори познават шума на мотора преди да си се появил и те чакат. Природа. |
И аз обичам котета, а котараци особено, но вече почти 14 години си отглеждаме дакел, нашето трето дете, взели сме го четиримесечно кутре. Как бързо минава времето, като че ли беше вчера, когато за първа нощ преспа в къщи на ново за него място и беше плах, уплашен и тревожен. Сега е наперен достолепен стар господин със самочувствие и тежест сред кварталната общественост, пред която е твърде известен  А ние бяхме млади, а децата ни - още деца. Винаги съм се чудила как тези мили същества са способни да ни даряват с толкова много любов и доверие,  нас хората - най-опасните и безпощадни хищници на земята. Редактирано от - Сибила на 14/7/2007 г/ 18:15:45 |
Малко портрети от сладкото минало на сестра ми Робърта,  на 34 години, когато, според мен /а и околните/, една жена е в пълната си сила и хубост.Снимките са извадени от камера, затова качеството не е като от цифров сегашен фотоапарат, но пък нали темата е за любими снимки....  |
Е, надеждите ти са напразни, за съжаление - не съм по-хубава /вече/, а душата, душата никой не е виждал на портрет. |
| Някой примитивни племена са вярвали, че като ги снимат им открадват душата. Затова не са искали да ги снимат. |
| Танасе, , колко мил и светъл човек си ти, сърцето ми се стопля от рода на хвърчащите хора като теб, толкова сте малко. Повечето са земноводни, съскащи, отровни, люспестогрозни - ледено студенокръвни, с раздвоен език. Това за теб: Те не идат от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж, ето ги - литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А ний бутаме някакси и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора и изобщо - стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора. И е верно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'. Но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора - да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора? В. Петров А това е моето дърво на щастието, както много отдавна ми каза една, надалече виждаща стара дама.  Редактирано от - Сибила на 17/7/2007 г/ 20:59:10 |
| Много мило Сиби , Доколкото си спомням имаше един стар филм и тези прекрасни стихове на Валери Петров, посветени на "хвърчащите" хора, бяха аранжирани в песничка към него... Сърдечно благодаря, обаче се боя, че трябва да те разочаровам... И аз Сиби съм като всички останали - обикновен потомък на Адама. И на мен нищо човешко не ми е чуждо. Писано е: "малкото квас заквася цялото тесто...". Точно по тази причина се определям, като най-обикновена средностатистическа единица, окаян грешник, случаен пътник, временно пребиваващ на този толкова прекрасен и същевременно объркан свят. Съзнавайки всички свои недостатъци се опитвам, с Божията помощ и подкрепа, да се боря с моите пороци и едновременно с това да откривам и поощрявам доброто у всеки. Наблюденията над форума Сиби, ми подсказват, че и при теб се забелязва същата потребност и стремеж към Доброто, макар и по по-различен, бих казал по по-рафиниран начин. Факт е, че ние не винаги успяваме, но в никакъв случай не бива да губим кураж или да се отчайваме! Не бива да отлагаме своите усилия и да ги насочваме в правилната посока, в посока към "тесните врата", защото животът е кратък и преходен - днес сме тук, утре ни няма... Животът е едно изпитание, един тест - доколко всеки от нас не би позволил да се превърне в "симпатично" студенокръвно с раздвоен език и всичко останало (както си го описала). Кой знае? Може пък, ако Господ така реши, един ден и ние с теб да се присъединим към "рода на хвърчащите хора"... Накрая, като скромен подарък за теб , и за всички, които посещават този форум ще си позволя да завърша със следното тристишие от Св.Евангелие от Матея (Мат 7:12-14): -------------------- "...Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците. Влезте през тесните врати; защото широки са вратите и просторен е пътят, който води към погибел и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратите и стеснен е пътят, който води в живота и малцина ги намират..." -------------------- За мен беше удоволствие! Бог да пази и закриля теб и близките до голямото ти сърце хора! P.S. Виждам, и съм радостен, че твоето дърво на щастието е богато отрупано с плодове. Пожелавам ти то да става все по-голямо и по-голямо и да те дарява с все по-обилен плод.  |
Бог да пази и закриля теб и близките до голямото ти сърце хора! Танасе, , сполай ти!Днес имах едно голямо изпитание, което премина щастливо, Бог е бил с мен и ме е пазил и закрилял, ти си се помолил така за мен. Преди да отида, прочетох си твоят пост и имах кураж. Затова ти благодаря с най-хубавите лалета и малко в мъглявина, още една от любимите снимки. Бог да е винаги с теб за добри дела!  Редактирано от - Сибила на 19/7/2007 г/ 22:13:17 |
| Привет Сиби, Успях дори да си въстановя стария логин. Естествено, че не беше франкофон Професора, докато на мен първото ми излизане от България беше до Париж. Подарък за 10 години френски, бях на 14. Бих казал, че съм маниакален франкофон, въпреки че говоря още 4 добре и 3 средна работа. Но просто ги говоря, френския го обожавам. Да, тази тема я прегледах и има чудесни попадения, особено пейзажите. Sagrada Familia е внушителна, просто изостря духа нагоре. Да те зарадвам с нещо друго, имам "Je crois entendre encore" и в изпълнението на най-лиричния тенор Джили, просто ако емайла ти е валиден и държи до 4-5МБ ще ти я пратя, ако не - ще я кача някъде. Видях, че я искаш. Слушам почти само опера и имам доста неща. Имам на плоча и изпълнение на един поляк Ochmann, много красив мъж, и почти дословно го прави по Джили, но не и в дигитален формат. Ще разровя колекцията, ако нещо ти липсва на Aznavour, Joe Dassin etc. също можеш да ми кажеш. Колкото до снимки, не знам, професията ме задължава от всяка картинка да правя изкуство, никога не пускам нещо просто така, без сериозни промени в осветлението и гамата. Но ще видя какво мога да направя, живея в красив град на Средиземноморието. Радвам се, че ме прие в темата си, et la invitacion etait faite de telle facon, q'on ne peut pas dire No. Sois heureuse Редактирано от - Maison rouge на 26/7/2007 г/ 23:42:58 |
| Здравей отново, Ето ти арията качена. Не е най-бързият сървър, но за 4Мб няма да имаш проблеми.Имам я и в изпълнение на Феручо Талиявини. Приятни моменти с Джили! Натиснете тук Редактирано от - Maison rouge на 27/7/2007 г/ 18:03:31 |
Мезон Руж, стари приятелю,  , сърцето ми трепна когато те заварих тук с познатия ник, Първо, да ти се извиня, че ме нямаше тук, както ти обещах, ноооо ... L'homme suppose Dieu dispose .... от вчера съм изненадана приятно от малко, сладко ремонтче в къщи, бил отдавна уговорен, но аз не знаех, всичко е на вили и на могили, както казва народът, компютърът - разглобен. Сега сварих да го включа криво-ляво на средата на стаята, като в полог съм, и веднага тук.Страшно мило от твоя страна, много съм трогната, Бениамино Джили ми е образецът за изпълнение на тази ария, изумително трудна и нежна, слушала съм я в много други, но след като бях запленена от него, никой друг вече не можа да ме впечатли така. Не съм сигурна дали я изпълнява с т.н. смесен глас, според мен е фалцет и звучи особено, но е потресаващо хубаво... Благодаря ти, че дойде и така ме зарадва, разполагай се удобно, Професорът ми липсва, макар да не се разделихме подобаващо мило, но съм запомнила само хубавото от него, такъв ми е характерът. Утре заминаване малко на хлад извън София, а и ремонтът продължава, докато приключи, не бъди нетърпелив, сигурно няма да имам пълните си възможности да поглеждам насам. Но е толкова чудесно, че се намерихме отново.... Редактирано от - Сибила на 27/7/2007 г/ 20:01:59 |
| Сиби, благодаря за милите думи! Не ми костваше нищо, днес имах време да разровя колекцията (в петък работя до обяд). Права си разбира се, пее я с фалцет, но е толкова изумителен. Жалко, че техниката на запис не е била като сегашната. Още по-жалко за Карузо, той я пее с пълен глас, което е страшно трудно за тази ария, поне по мнение на световни диригенти. Имам я, но записът е ужасен. Като казах за техника, Павароти я експлоатира напълно, за запис на Трубадур е искал монтаж на атаката, задържането и затихването на горното до от 3 изпълнения. Но имам от него 2те най-трудни арии за лиричен тенор, "A te o Cara" и "Ah, mes amis" и то от периода на пълния блясък на гласа. Chapeau... Иначе отдъхвам преди август, когато ще е лудница. Идва сестрата на приятелката ми от друг град на море при нас, родителите им идват на гости от България, ще ги засека за няколко дни и аз пък пътувам за България. Не ми се мисли. Споменаваш ремонти, миналата седмица ми се изтресоха за газта, нови рапоредби на Съюза, ако не ги пуснеш отказват да ти продължат договора. Мотаха се 3 дни, тръби извеждаха, бойлер местиха и една сметка от 200 евро накрая. Няма нищо, свивам рамене и толкова. Приятно прекарване извън София, дано да отивате на по-хладно място. Редактирано от - Maison rouge на 27/7/2007 г/ 22:03:58 |