От домашния албум - любими снимки
Отиди на страница:
знаеме ги тиа католически светци... мислиш че не видиме на детенцето ръчичката къде е? па после майкъл джексън това, майкъл джексън онова  |
 Морето на Емона, на юг от Иракли, прекрасно е!  И другото ми любимо място в България-Еленския балкан и махалите/чисто е, както при Емона.И също толкова забравено       Редактирано от - Slava на 30/8/2009 г/ 15:25:31 |
Морето в Бургас   И плажа-още е самотен     Любимата ми крайбрежна алея/откакто се помня, все съм там  Редактирано от - Slava на 31/8/2009 г/ 14:50:13 |
Слава, ах,  , великолепен дебют в темата, поздравления,  .донмикеле, между 78-те каменни статуи на Прато дел Вале няма нито един светец. Това са първенците на града през годините, както и хора на изкуството, преподаватели, изобщо - личности, допринесли с делата си за разцвета и славата му: Le 10 fé vrier 1776, la Presidenza del Prato fixa les rè gles qui devraient ê tre respecté es lors de la ré alisation des statues : aucune personne vivante ne pouvait ê tre repré senté e, et aucun saint ne pouvait se voir consacrer une statue (celles-ci n'é taient autorisé es que dans les é glises). De plus, toute personne qui se verrait consacrer une statue devait avoir eu un lien avec la ville. La plupart du temps, les statues repré sentent des Condottieri, des professeurs ayant enseigné à Padoue, des artistes ou des hommes politiques Редактирано от - Сибила на 07/9/2009 г/ 13:34:11 |
| Сибила, благодаря, нямам време да копирам и други ! Твоите снимки са прекрасни, уникални, възхитителни, още не съм разгледала всичките...но ще успея |
| Преди пет минути по Нова телевизия завърши "Талантливият мистър Рипли". Гледах този филм за втори път, не само заради превъзходните актьори, ами и защото целият е заснет в Италия, на местата, на които и аз съм се разхождала, пила кафе и дивила на гледките. Венеция и "Сан Марко", испанските стъпала в Рим, фонтанът на Бернини баща - има ги някъде в темата, много подробно писах за тях. Разгледай ги - е белла, белла Италия,  До скоро, |
Те хвърчеха толкова високо, че и най-големият кораб под тях изглеждаше като бяла чайка, която се люлее над вълните. Подире им плуваше облак, голям като планина, и върху него Елиза видя сянката си и сенките на единайсетте лебеда. Но тия сенки бяха грамадни. Такава чудна картина Елиза никога не бе виждала.   Редактирано от - Сибила на 04/10/2009 г/ 18:53:38 |
И ето, пред младото момиче се разкри безкрайното море във всичката си величествена хубост. Но по него не се виждаха нито платна, нито лодки и момичето трябваше по неволя да се спре. То започна да разглежда безбройните камъчета, разсипани по брега; водата ги беше изгладила тъй, че те бяха станали съвсем гладки и кръгли. Стъкла, железа, камъни всичко, което бе изхвърлено на брега от вълните, беше изгладено от водата, а самата вода, бе по-мека и от нежните ръце на Елиза. Като я гледаше, момичето си мислеше: „Вълните неспирно се люшкат насам-натам и изглаждат най-твърдите неща. Трябва и аз да бъда като тях. Благодаря ви за урока, светли, бързи вълни! Сърцето ми подсказва, че когато и да е, вие ще ме отнесете при моите мили братя!“   И аз бях там - сред безбройните пъстри, гладки и кръгли камъчета, изгладени от неспирните вълни, най-твърдите неща, а всъщност по-меки от нежните ръце на Елиза.  Вятър в косите, а звезди в очите дали има - това е повече от сигурно,   |
Върху влажната крайбрежна трева тя забеляза единайсет бели лебедови пера. Елиза ги събра в снопче. По перата блещукаха капки: може би това беше роса, а може би и сълзи — кой знае! Пусто и глухо бе на морския бряг, но Елиза не чувствуваше това, защото морето представляваше непрекъсната смяна на картини. За няколко часа то се измени повече пъти, отколкото езерата навътре в сушата през цяла година. Надвиснеше ли голям черен облак, морето веднага ставаше също тъй черно, сякаш искаше да каже: „И аз мога да бъда мрачно“. Тогава то започваше да бучи, да се вълнува и да изхвърля бяла пяна. Когато пък облаците бяха розови и вятърът утихнеше, морето заприличваше на розов листец: то ставаше ту зелено, ту бяло. Но колкото и спокойно да изглеждаше, по брега му все имаше леко движение — водата му тихичко се подигаше като гърдите на спящо дете.   |
При залез слънце Елиза видя единайсет диви лебеда със златни корони на главите, които летяха към брега. Те се носеха в редица един след друг и отдалеч изглеждаха като дълга бяла лента. Елиза веднага се изкачи на една височина и се скри зад храстите. Лебедите се спуснаха на земята близо до нея и запляскаха с големите си бели криле.   Само два са бели, може би защото нищо тук не е както го очакваш, защото това са лебедите на мрачния, тайнствен и необикновен замък-крепост Кронборг, в който още броди призракът на бащата на митичния и най-прочут в света датски принц.   Редактирано от - Сибила на 04/10/2009 г/ 20:12:52 |
| — Ние, братята — рече най-старият, — летим като диви лебеди от изгрев до залез слънце. Но щом слънцето се скрие, ние приемаме отново човешки образ. Затова трябва да се грижим винаги от по-рано да имаме под нозете си твърда земя преди залез слънце. Ако се случи да се превърнем в хора, когато летим над облаците, ще паднем веднага от страшна височина и ще се убием. Ние не живеем тук. Отвъд морето се намира също такава хубава земя като тая. Но дотам има много път: ние трябва да прехвръкваме голямото море, а в него няма нито един остров, дето можем да пренощуваме. Само на средата на пътя стърчи из водата малка усамотена скала, върху която можем да се съберем, като се притиснем силно един о друг. Ако морето е бурно, вълните ни заливат, но ние сме благодарни и за това убежище. Там прекарваме нощта в човешки образ. Ако тая скала я нямаше, ние никога не бихме могли да посетим нашата мила родина, защото, за да долетим до нея, ни трябват два най-дълги дни от годината. Само веднъж в годината ни е позволено да посетим отечеството си и да прекараме в него единайсет дни. Тогава ние прехвръкваме над голямата гора, откъдето виждаме палата, в който сме се родили и дето живее нашият баща, оттам виждаме и високата камбанария на черквата, в която е погребана нашата майка. Тук всяко дърво и всеки храст са ни скъпи, защото са родни; из полетата бягат диви коне, както в дните на нашето детство, а въглищарите пеят същите песни, под чиито звуци ние играехме като деца. Тук е нашата родина, тук ние се връщаме с радост и тук най-сетне намерихме теб, мила, скъпа сестрице.. Родината на омайния разказвач на приказки е наистина прекрасна и когато я видиш, разбираш защо никъде другаде не е можел да се роди Андерсен, а само в тази приказна страна. Когато пристигнахме в Хелсингор /това е градът, в който се издига - непристъпен и мистериозен замъкът-цитадела Кромборг, който Шекспир неправилно нарича на името на града, от гарата, сама прилична на замък     в далечината замакът се виждаше така:   До там /около три километра/ превозно средство няма и пеша - много приятна разходка и пак снимки:  |
Този ден прогнозата за времето беше, че ще вали, духа и се мръщи, но човек не пътува далече на почти 2000 км, за да се уплаши от някакъв си дъжд и вятър и тъй като цял живот съм мечтала да видя Шекспировия Елсинор, макар да знам, че никога не е бил обитаван от принца датски Хамлет, нито от Гертруда, нито от Офелия, нито дори от призрака на истинския крал, съгласна бях, дори и камъни да падат от небето, да вървя до там и да видя очите си отговаря ли той на моите представи за мрачното обиталище на лъжата, коварството, убийствата, задкулисието, интригите и безнадежността от мисълта от това, че смисълът на човешкия живот е неясен, любовта угасва полудяла, а разпадът на съзнанието и влечението към смъртта - обсебващо и теглещо надолу към мрачни глъбини. Нарочно не го разгледах в интернет, за да го открия изведнъж - само за себе си и за първи път, и да - такъв беше замъкът Елсинор - несравним с всички други замъци, които бях виждала - строг, мрачен, обграден с дебели зидове и ров, пълен с тъмна вода. Никакво разточителство, цветя, фонтани, градини и пъстрота - само тези зелени поляни и единствената по рода си гледка към морето с каменния бряг и няколкото самотни дървета. На четири километра отсреща е Швеция, дълговечният враг на Дания, заради което някъде към 1420 г. Ерик Померански наченал строителството на замъка - крепост.      |
| За да не разказвам истинската история на Кронборг/Замъкът на коронатата/, намерих си материал/ и то от нашия вестник/, който да ме отмени - ето го, добър е! Натиснете тук Въпреки, че го обходихме целия покрай дебелите зидове, това е единственото място, през което туристите, настървени да открият тайните му, могат да проникнат вътре.   С чиста съвест мога да заявя, че тоа е замъкът, който като магнит привлича най-големия брой руски туристи изобщо в Дания - пристигаха със специални автобуси и навсякъде се чуваше руска реч. Защо точно тук, сигурно заради Хамлетите на Смоктуновски и Висоцки или по други причини, но това е факт. Най-после в двора, където според Шекспир Хамлет е разиграл представлението пред Клавдий и Гертруда, в което те се разпознават и ги обзема ужасът в предчувствие за предстоящото.    "......сто метра над най-високата кула на Елсинор…  Дълбока зимна нощ. Острите кули на двореца се блещят в мъртвешко сиво. Стръмните скали, над които се издигат постройките, хвърлят неподвижни сенки в пропастта. В неспокойното море блещукат отраженията на едри звезди. В черното небе се скупчват облаци, които все по-често скриват бледата, пълна луна. Гладни прилепи кръжат над замъка."  Дааааа...... Редактирано от - Сибила на 05/10/2009 г/ 15:07:33 |
Хм, материалът на "Сега" не ще да се покаже, затова го прехвърлям, макар и дългичък: "Макар истинската трагедия да се е случила на километри от Елсинор, замъкът "Кронборг" е истинската сцена, вдъхновила Шекспир и привличаща и до днес хиляди почитатели на творчеството му По материали от чуждия печат "Кронборг". Всичко в този замък, благословен от перото на Шекспир, е пропито с мистика и тайнственост. След като попаднеш тук, започваш безрезервно да вярваш в царствения призрак, бродещ из тъмните кули в търсене на отмъщение за смъртта си. Но мрачният и прекрасен замък на принц Хамлет е известен в цял свят, благодарение на история, която се е случила далеч зад пределите му - на датския полуостров Ютландия. --- В една от книгите на историка от ХII в. Саксо Граматикуса се говори за краля на Ютландия Хорвендил, брат му Фенге, жена му Герут и сина Амлед. Трагедията в семейството няколко века по-късно ляга в основата на шекспировата пиеса. Дори мнимото безумие на принца не е художествена измислица. Прототипът на Хамлет - Амлед, страхувайки се за собствения си живот, избира най-надеждния способ да се защити от посегателствата на вероломния си чичо и да отмъсти за баща си. Шекспир обаче добавя мистика в старинното предание и пренася мястото на действието от Ютландия на северозапад в Зеландия, в града Хелсингор, или както е прието да го наричат в Европа - Елсинор. Защо това е било необходимо на драматурга и защо изборът му пада именно на Елсинор? Работата е там, че по времето на Шекспир Елсинор е вторият по значение град в Дания. Мнозина дори го смятат за алтернативна столица на кралството. Особено възхищение предизвиквал замъкът - могъщ и непристъпен, защитаващ покоя и благоденствието на Дания. Шекспир обаче допуска една неточност. Той нарича замъка "Елсинор", по името на града, а той си има свое име - "Кронборг". Заради това и ред други несъответствия мнозина историци предполагат, че писателят никога не е стъпвал нито в Дания, нито в Елсинор, нито в "Кронброг". А описанието на традициите и някои от помещенията в замъка се основават на разказите на пътешественици. От друга страна, старите служители в "Кронборг" обичат да разказват историята за някой си ботаник, който намерил измежду камъните в зида изключително рядката билка - рута. Ученият се кълнял, че това растение не расте никъде другаде в света. А Шекспир я е описал в сцената с обезумялата Офелия (ruta на български е преведена като градинското цвете "седефче" . Значи писателят е бил там. За съжаление това доказателство е доста неубедително, ако се вземе предвид двойното значение на старинната английска дума - като име на билка и като "покаяние". Неслучайно Офелия поднася на Клавдия именно това цвете, като намек да се разкае за злодеянието.Както и да е. Едно обаче е ясно - замъкът "Елсинор" всъщност се нарича "Кронборг" и в него не са живели никакви принцове, жадуващи за отмъщение, а са се случили съвсем други истории, в които няма нито мистика, нито убийства, а само ум, пресметливост и хитрост. Градът Хелсингор, нека го наричаме така, както е прието в Дания, се намира в най-тясното място на пролива Орезунд. Само 4 км по вода делят Дания от Швеция. Орезунд винаги се е славил с изобилието си от риба, а тук, по думите на очевидци, тя е в такова изобилие, че понякога пречи на движението на корабите и може да бъде ловена с голи ръце. Така че Хелсингор винаги е бил сит и богат град. Но по непонятни причини рибата започнала да мигрира на север. За Дания, чиято хазна се пълнела основно от рибната промишленост, това се оказало истинска катастрофа. И през 1423 г. кралят на Дания Ерик Померански събира в Копенхаген Лигата на германските търговци, пред която обявява намерението си да събира данъци от всеки плавателен съд, преминаващ покрай Хелсингор. Размерът на налога бил един английски нобел - най-твърдата валута по онова време. Тези мерки, съвсем естествено, не направили Ерик любимец на съседите и той предприел следваща стъпка - решил да построи мощна военна крепост на най-вдаденото в морето място. Нарекъл носа Кроген, т.е. "кука". Същото название получила и крепостта. Първоначално постройката била съвсем скромна - правилен квадрат с мощни стени и бойници, които защитавали Кроген от корабните оръдия - доста солиден аргумент в полза на данъците. Така се появява и замъкът, станал символ на силата, могъществото и величието на датската корона. Крепостта, създадена като укрепление, напълно устройвала краля, въпреки военния си вид и трябвало да измине цяло столетие преди обликът й да се измени. На престола на Дания се възкачва човек, който по ум и хитрост никак не отстъпвал на Ерик. През 1559 г. начело на държавата застава Фредерик II. 25-годишният крал е млад, амбициозен и дързък. Започва управлението си като обявява война на Швеция. Моментът не бил най-подходящият за разпри, тъй като крал на съседите е също така младият, амбициозен и дързък Ерик XIV. Двамата младежи се впускат в битка не на живот, а на смърт. И двете страни търпят огромни загуби. Войната се проточва 7 години и се оказва абсолютно безсмислена. Всеки от двамата си остава със същите територии, но финансовото състояние на държавите след войната е плачевно. Тогава Фредерик II се решава да заложи на една авантюра. Той кани в Дания Педер Оксе - човек, който навремето бил изгонен от страната заради финансови спекулации. Но Фредерик бил чувал, че Оксе има славата на финансов магьосник и решил да се възползва. Оксе внася ред поправки в системата за събиране на данъци от пролива Орезунд. Такси взели да събират не само за преминаване през водното пространство, а и като процент от стойността на товара. При това на краля било гарантирано правото на приоритетен купувач. Уловката била в това, че след като наивният търговец увеличавал цената на стоката си, разчитайки на това, че ще я изтъргува със самия крал, то автоматично скачал размерът на данъка му, а монархът мигом се отказвал от сделката. И обратното, ниската цена пък била добре дошла за Негово величество, който купувал целия товар на едро. Така че, както и да се разиграели картите, наш Фредерик бил на печалба. Освен това моряците плащали данък и за фара, за оформяне на документите и т.н. След като чукнал 38 години, много богатият вече крал решил да се ожени. Негова избраница станала 15-годишната София Макленбургска. Именно нейната поява изиграва главна роля в съдбата на замъка Кука. Еталонът за сила и мощ започва да се сдобива и с лустрото на елегантността. Влюбеният крал взел да кани архитекти от Холандия, без да жали парите. Материали се доставяли от цял свят само и само нейно височество да е доволна. Над замъка започват да никнат кули, появяват се барелефи, високи прозорци, височината на фонтана е 7 метра, украсен е с 36 статуи, от които тече вода, а венец на композицията е Нептун, от чийто тризъбец бликат струи, обгръщайки го в прозрачен воал. А през 1577 г. Фредерик II решава да даде на замъка ново, по-звучно име - "Кронборг" - "замъка на короната". Същевременно е издаден указ, забраняващ дворецът да бъде наричан постарому. Всеки, който допуснел грешка на езика, бил длъжен да плати глоба във вид на добре охранен бик. Указът имал ефект и народът бързо приема новото название. Славата на Хелсингор като символ на величието започва да замръква при Кристиян IV, който съсредоточава цялата си любов в друг замък - "Фредериксборг". Но това е само началото. Истинските беди връхлитат Хелсингор през 1710 г., когато градът е сполетян от чума. Суверията и страхът обземат и замъка. След епидемията в града остават живи само 2000 души. "Ангелът на смъртта ни наказва за греховете", кръстелите се оцелелите. След чумата Хелсингор така и не успява да си възвърне миналото величие и богатство. А стените на замъка, в който по времето на Фредерик II виното се леело като река и всеки тост бил съпровождан с топовен залп, опустяват. Единственият, който невидимо остава да живее тук, е Хамлет, принц датски. Принц, който никога не е обитавал пищните салони, никога не се е разхождал край крепостната стена, но така хармонично е вписан от Шекспир в мистично-мрачната атмосфера на "Кронборг", че днес хиляди туристи ежегодно се тълпят пред портите на някогашната велика крепост. Останалото е мълчание..." |
Трима крале са строили Кронборг - първият е Erik og Pomerania, а ренесансовият си облик и великолепие придобива при Фредерик II и кралица София и техния син - крал Кристиан IV. За Кристиан IV / 1577 - 1648/ слушах непрекъснато в Дания - той бил велик крал реформатор и строител, лингвист /латински, френски, италиански, немски / и художник, по негово време датската флота наброявала 1610 кораба, някои от които строени по негови собствени схеми, водил трийсетгодишна война с Швеция и имал 23 деца, !!!!!!  |
Кралските апартаменти - на краля, на кралицата, придворните дами, съвещателната зала, седем автентични гоблена отпреди 500 години /носеше се особена миризма от тях тях, все пак - толкова години са това/, галерията на кралицата, кралските монограми, обзавеждането, и най - накрая - рицарската и бална зала с познатия мраморен под на бели и черни квадрати. В нея имаше експозиция на нашумял художник, освен платната от 16 век. Поради тази причина не можеше да се оцени нейната величественост и големина - била една от най-големате дворцови европейски тържествени зали.       |