Отиди на страница:
помня к коцев от сцената на сатирата, празници са били постановките тогава, времето ми го показа, и радичков идваше, а парцалев, гришата с хараламбенето, неповторими, създавали са светове, а сега разбрах, че коцев сам отгледал две деца, мога да го разбера, друга майка няма как да стане, значи бил е и мъжкар, отговорен, жертвеноготов, верен на дълга си на баща,  |
Помня с Константин Коцев един път се блъскахме един до друг в един претъпкан "Икарус" на път между две провинциални градчета, всъщност аз не посмях да се блъскам в него, защото го харесвах и стоях всячески така че да не го блъсна. Но не ми беше смешно през цялото време, той беше с някаква млада актриса заедно, но и тя не се смееше. Жалко че съм бил невръстен ученик само и не посмях да се запозная с него, а и да бях, кой ли щеше той да познае, така че ... разминали сме се, но от разказа на Джимо явно има за какво да съжалявам. Светла му памет!  |
L'art de la politique est de rendre populaire ce qui est raisonable Ех да имахме днес поне един политик, който да изповядва тази сентенция.  На практика аз не мога това, поне не още. А и сигурно ми е късно. Баба ми казваше, че търговията трябва да я усещаш, тя нямало, какво да се учи, така й разправяла и майка й. За майка си казваше, че цял живот я биело чекмеджето в корема. Не знам дали е имала стрес, но се поминала къде 94та си година, а баба ми й била шестата рожба. Ех, времена.  А Бувар категорично не е бил прав. Джимо и днес направи достоен материал, кефи. Дано някой път да се засечем в рейс, я във влак, и в него няма да се блъскам.  |
| Отиват си един по един..."творците" от онова време, когато иносказанието беше ежедневие...и гатанка...Лека им пръст и светла им памет...Сега времето е друго, свободно, безпардонно, ексхибициоинистко...да живее свободната простотия...а кво да кажем за журналистите: пържат яйца по нажежения асфарт в Русе, слушам Петър Василев, как обяснява, че на някъФ футболист била "счупена лявата скула на окото", а маса младички репортерки използват такива словосъчетания и правят такива обобщения, че всеки "Културен" министър или литератор щесе изчерви, или прясното ""мозъкът на Буш" подал оставка...""И все пак интересно е...нали майстор Джимо... |
| Константин Коцев беше такава личност изпълнена с доброта, непреднамереност и интелигентност, беше такъв огромен талант, че една страна уважаваща себе си би трябвало да го издигне като "роул модел".За съжаление, сегашното младо поколение не го познава, но за сметка на това познава чалгари циници, които са и без мозъци. Бог да го благослови, Костантин Коцев! п.с. А Джимо не е написал -защо Мариана Шипковенска е имала нонстоп гости от филмовата ни гилдия.Та, да го допълня, че причината е съпругът и -Красимир Костов, талантлив оператор на много от известните български филми от близкото минало. |
Творец, Творчество- Създател на нещо Ново и изключително /шедьовр в изкуствата/. В техниката изобретение. Тогава има техническо творчество....  При журналистите има авторско право. За словосъчетанията, които създават от аз-буките. А какво е това шоумен- не знам. Като гледам разни телевизионери /искащи да се наричат така/, ми се струва, че и за пародии не стават. Сигурно крият зад чуждиците и вулгарността- простотията си ...... |
| Не е бил прав Филип Бувар да разграничава великите приспособленци от великите крадци. В България те са и първото, и второто. А българските пенсионери още им вярват, че са леви, и гласуват за тях, не разбирайки, че те трансформираха държавния капитализъм в частен. Брилянтно!!! Аферим!! |
А в телевизиите стана още по-така поради повишаващата се толерантност към калпавия изговор и говорните дефекти.   |
| Философа, шоумен аз си го представям, като циганче от Шумен, така изписват името на града по табелите около същия град на латиница...Апропо в едно свое бивше "Шоу", шумленеца Тодор Колев-малкия Адам каза, че шоумените ги събирали от Шумла, значи там се създава шум, а може би и шумкарите са ги "произвеждали" там...Нейсе |
| Всяко нещо може да се оцени като се сравни с нещо друго На времето мислехме, че нашата култура е много изостанала и, че това, че България изживява "Златен век" считахме за пропагандя. Сега като гледаме назад и сравняваме с настощето виждаме, че ако не "Златен век" то поне сме имали един върх. След 1945г. имаше един бум на реализации на хора, в областта на изкуството, културата, инженери учени, които преди това сигурно щяха да орат и гледат добитък . През 50-те години се създадоха много театри, опери, оркестри и се появиха изключително много талантливи хора на изкуството и културата. По това време се създадоха и научните институти на БАН, редица ведомствени институти, нови университети. Навсякъде никнеха музикални школи, театрални кръжоци. Така в нашата (най-обикновенна) гимназия си спомням, че беше поставена цяла оперета от учениците, със съответния ученически оркестър и хор. Ето това роди цяла плеяда изключително талантливи артисти и Константин Коцев беше сред тях. След 1989г. настъпи огромна криза в образование, култура и изкуство. Не казвам, че няма талантливи артисти и сега, но някак си го няма онзи бум. Голяма част от творческата, да не говорим за техническата интелигенция е на оцеляване. |
| А, има нещо общо между творци и шоумени - необходимостта от публика. Разликата е в качеството на публиката. |
| Отиде си от този свят поредния велик артист на социалистическа България. И на България разбира се завинаги. Историята на България обхваща всички простотии, през които е минала. Защо социалистически? 10 ноември 1989 разкри огромна дупка в мисленето и действията на хората. Преди тази дата основното в обществения живот бяха връзките, след нея - парите. Преди преврата имаше определен хай-лайф - партийци на национално и окръжно ниво; артисти, певци, художници, научни работници. Те общо взето си живееха безгрижно, ползвайки в максимална степен облагите на социалистическата система. И изведнъж - ужас, няма ги комитетите и министерствата които ни хранеха. Някои от по известните се наведоха и пяха и свириха на митинги, конгреси и избори. Използваха ги максимално и ги захвърлиха. Никой в тази държава не се замисли, че има може би 100 души, които са национално богатство и които трябваше да бъдат запазени, а не премачкани от хорската злоба и завист и омраза. Калоянчев, Коцев, Мутафова, Христо Христов, Фотев, Радичков и още до 100. Сега при всяка тяхна смърт "плачем" по медиите, пускаме филми и интервюта, защо? Може би да успокоим съвестта си, че губим нещо много ценно от нашите души и сърца. Бог да прости Константин Коцев. P.S. Спортистите са друго нещо. |
| В математиката има едно което се се казва -несравними величини! Та така!! Наздраве аркадашлар!! Да илядите!!! |
| градската култура марксе, тя е и естетика, алетея aletheia:букв. истина, действителност, например в Аз съм пътя, и ИСТИНАТА, и животът, a-letheia – не-забравеност, не-скритост, Letha – река на забравата, т.е. алетея - истината като не-прикритост и път към истината като нескритост, нужно да се опази истината, да й се направи място — в света, на сцената, големият актьор споделя човечността си, изважда я от своето вътрешно човешко пространство във формата на импулси и флуиди, които проникват в нас и формират на свой ред и у нас усещания, подобни на неговите, енергията на живота, и в този миг ние попадаме в едно общо за всички енергийно поле и именно в този миг се осъществява върховността на чистата природа на изкуството – размяната на енергия, т. е. божественото начало на човешката комуникация, за актьора е важен зрителя в така наречения стадий на духовно развитие, застанал един вид на психически завой, търсещ в спектакъла ключа за опознаване на самия себе си и на своето «място на земята» цел, стремеж на театралния процес е истината, светът е сцена и трябва да се превърне в място за истината актьорът показва в уголемен мащаб феномени, действието протича очевидно и буквално и е сценично и цивилно поведение |
| За творците е казано, че сред царските поети няма царе на поезията. И у нас много от най-популярните творци не бяха придворни, че даже дисидентстваха (има ли такава дума?вече има )-Димитър Димов, Пеню Пенев, Радой Ралин, Стратиев... и за шоумените парадоскът на прехода беше, че левите завиха надесно, а десните провеждаха лява соцялна политика  Е те такова полит-шоу се случва веднаж на 100 години.Но след като вече 8-ми месец сме европейци, май е време да се сетим какви са евро-ценностите, които приехме. Например порядъчност. |
Голям играч бил Талейран. Неведнъж изоставял политическите си приятели. И те го изоставяли. Но враговете му не го изоставяли. Когато и и враговете му го забравили, той разбрал, че това му е краят. Дали българският Талейран ще забележи кога го забравят враговете му? А за Константин Коцев .... той Д.И е казал достатъчно ... за мен е само съжалението , че познавам само сценичният му и филмов образ , а така бих искал да го познавам лично... |
| и въпрос един към автора, как ignoramus се разбира, онова, първо, неучени, и второ, в които не се наблюдава учтивост ми се просветли, but the word ignoramus can mean:* a person who is ignorant * the name of a play: see Ignoramus (drama) Ignoramus is Latin for "we do not know". The English use of the word originates from the practice of English common law. When the case was criminal, it was brought before a jury of twelve men. If the defendant was considered guilty nothing was written on the back of the bill, but if he or she was considered not guilty, "they write on the backside ignoramus, and so deliver it to the Justices to whome it [was] rent into peeces immediately." |
| по грегъри норминтън, писател с изключителен талант на разказвач, с любовно отношение към думите и според единодушното мнение на критиката - с огромно бъдеще.... Какво наистина може да се сравни с опиянението от Плътската любов? Веднъж изживяна, тя остава завинаги в кръвта ти. Несравнимото удоволствие да си в мъжки обятия! Ето че тялото й си спомня. Но Времето, този стар страстоубиец, е превърнал повехналата плът на Жената-пияница в убежище на никому ненужна непорочност. Тя върви и залита - дебелокрака и търдоглава, истинска развалина, съсипани останки от пищна вакханалия. Руменият цвят на младостта е напуснал страните й, сега те са прорязани от венички и зачервени от хиляди почерпки. Потупва Спящия по рамото, отмята глава назад и гаврътва скъпоценната течност, "Наздраве, сънльо!"  |
| Марксистът-ленинец с двата кръста (след 10-ти стана модно комунягите да се правят на религиозни) е казал нещо вярно, но не е казал истинската причина за това, а се опитва да ни втълпи, че комунизмът е произвел положителното след 1944. След 1945г. имаше един бум на реализации на хора, в областта на изкуството, културата, инженери учени, които преди това сигурно щяха да орат и гледат добитък . През 50-те години се създадоха много театри, опери, оркестри и се появиха изключително много талантливи хора на изкуството и културата. По това време се създадоха и научните институти на БАН, редица ведомствени институти, нови университети. Навсякъде никнеха музикални школи, театрални кръжоци. Така в нашата (най-обикновенна) гимназия си спомням, че беше поставена цяла оперета от учениците, със съответния ученически оркестър и хор. Всичкото положително след 9-ти септември се дължи на хората родени през капитализма, тяхната инициативност, ум, амбиция да се докажат и работят във времена без война дадоха тласък на развитието след 1944.ДЗС-та има от 1930 година, кооперации също, университети, училища и театри.Да не би комунягите да са ги изобретили?Когато енергията на тези хора отслабна и инерцията бе изгубена в тресавищата на комунистическата грандоманщина, спря и развитието на България.То не е лъжа, че оперетното е в стила на камуняците. |
| критиците наричат още грегъри норминтън нов гений и с тях съм равномислещ, брилянтна е играта с думи, смисли и метафори, колко капки истина има във виното, енергията му е променлива и приспособява, пияния залита, ходи с походка х, пръстите на краката гледат себе си, но не напред, опиянение и из-стъпление, дионисиевото, на което аполон дал е мярка чрез съновидение и въображаемо, а марксе службите ти не харесват божествената енергия на живота, и която я носи вие го убивате, добре че т. живков ви е спирал, никакъв с талант нямаше да оживее  Редактирано от - Пейчо Пеев на 15/8/2007 г/ 12:20:42 |