БАЛАЛАЙКА
Отиди на страница:
| автопортрет на ентелектуал Прозорците - затворени и черни и черна и затворена вратата, а на вратата - листът със словата: "Стопанинът замина за Америка." И аз съм сам стопанинът на къщата, където не живее никой, ала не съм аз заминавал никъде и тук отникъде не съм се връщал. Аз не излизам никога от къщи и моите еднички гости са годините, а много пъти пожълтяваха градините и аз не съм навярно вече същият. Отдавна всички книги са прочетени и всички пътища на спомена са минати, и ето сякаш сто години как разговарям само със портретите. И ден и нощ, и ден и нощ часовникът люлее свойто слънце от метал. Понякога аз се оглеждам в огледалото, за да не бъда винаги самотен. А по стената се изкачват бавно и догоряват на потона дните ми: без ни една любов, без ни едно събитие животът ми безследно отминава. И сякаш аз не съм живеел никога, и зла измислица е мойто съществуване! Ако случайно някой влезе в къщата, там няма да намери никого; ще види само прашните портрети, коварното и празно огледало и на вратата листът пожълтял: "Стопанинът замина за Америка." _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| За Артиста - името е Доминик Ори. Романът бил издаден с предисловие от члена на Френската академия Жан Полан, а Доминик Ори си признала, че е била негова любовница и романът е посветен нему, 40 години след като той бил написан, а тя била вече на пределна възраст. Забравихте "Елеонора", която се приписва на Оноре дьо Балзак, дълго не можех да повярвам в това, но така излезе. Редактирано от - Сибила на 20/8/2007 г/ 22:21:36 |
... кис-кис ...  послепис: .. верно ли има хора, дет' си вадят хляба със знания за тия щуротии.... малейййй ... Редактирано от - Старшината на 20/8/2007 г/ 22:28:24 |
| Гледай сега старшо как се чувстват неуютно без патеричките си и хоп, си ги фанат. Аз викам има си булевард, има си и балалайка и после кому как положено. Ма не, старата аристокрация на Европа дири свежа кръф от простаците балканци. И щооо? Що сички големи древни империи рано или късно са били завладявани от диваци? _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
Кайли, ти говориш за разлика между характери, а не за разлика между интелигент и интелектуалец. А пък стихотворението може да бъде посветено на когото си избереш, все ще върви. |
| Не е така, Сиби. Ентелектуал, това звучи самотно. Нема забравя Азис и Иван Славов при Кеворк. Е напълни ми душата това момче и го захаресвах още тогава заради непосредствеността, селската му лукавост, природната му ентелегентност. Иван Славов Некичовски приличаше на мумия, жалка, озлобена и презираща. Азис беше жизнен, първичен и ей богу интелигентен. У бг ентелектуалците некак си е прието величието да се измерва на сека цена със страдание. И високомерие. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg Редактирано от - kaily на 20/8/2007 г/ 22:34:07 |
Въобще тая схватка между техничари и уманитари, предизвиквана винаги от техничарите е лош вкус и липса на интелигентност, за Манрико не се отнася. Кучето е заровено в градинката на комплексите. Има комплекс - има проблем, няма комплекс - няма проблем - един ведър и лъчезарен човек, никакво значение дали неук, дали нагълтан до козирката с два вагона книги, шегувам се, разбира се. |
| Ма я и техничар не сам. И комплекси немам.  Глей сега и ти с какво превъзходство говориш. Априори излазя, че аз примерно имам комплекси що къде сте вий, къде сме ний и затова си ги избивам в момента. Е да ма не. Единствените книги, прочетени от мен в последните години, са тия на Кастанеда. От цитатите из клубовете.  И сега ще намеря и пусна един такъв, който ще ти изясни моето отношение по отношение на вашто отношение. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| — Защо правиш всичко това за мен, дон Хуан? — попитах аз. Той свали шапката си и се почеса по слепоочието, преструвайки се на смутен. — Правя жест за теб — каза кротко той. — И други хора са правили подобни жестове за теб; някой ден ти самият ще правиш жестове за други. Да речем, че сега е мой ред да го правя. Един ден аз открих, че щом искам да стана ловец, достоен за самоуважение, трябва да променя начина си на живот. Преди това много обичах да хленча и да се оплаквам. Имах достатъчно причини да се чувствам непълноценен. Аз съм индианец, а с индианците се отнасят като с кучета. Нищо не можех да сторя, за да поправя това — оставаше ми само мъката. И тогава моята съдба ме пощади и ме научи да ловувам. Разбрах, че животът, който съм живял, не е бил достоен... затова го промених. — Но аз съм доволен от своя живот, дон Хуан. Защо трябва да го променям? Той запя много тихо някаква мексиканска песен, а сетне си затананика мелодията. Главата му се поклащаше нагоре-надолу в такт с песента. — Мислиш ли, че ние с тебе сме равни? — попята той рязко. Въпросът му ме свари неподготвен. Ушите ми забръмчаха особено, сякаш той наистина бе изкрещял тези думи, което всъщност не беше направил; в гласа му обаче имаше някакъв метален звук, който резонираше в ушите ми. Забърках в лявото си ухо с кутрето на лявата си ръка. Ушите ме сърбяха през цялото време и аз си бях изработил ритмичен нервен навик да ги прочиствам с кутрето. Движението беше по-скоро разтърсване на цялата ми ръка. Дон Хуан го проследи с явно опиянение. — Е... равни ли сме? — попита той. — Равни сме, разбира се — казах аз. Естествено, бях благосклонен. Усещах истинска топлота към него, макар на моменти да не знаех как да се оправям с тоя човек; и все пак още пазех в подсъзнанието си, макар никога да не го бях изричал гласно, че аз като студент и човек от изтънчения западен свят, съм по-съвършен от един индианец. — Не — каза той спокойно, — не сме. — Равни сме, разбира се — възпротивих се аз. — Не — каза той меко. — Не сме равни. Аз съм ловец и воин, а ти си сводник. Останах с отворена уста. Не можех да повярвам, че дон Хуан наистина беше казал това. Изпуснах бележника си и онемял вперих очи в него, след което, разбира се, се вбесих. Той ме погледна спокойно и хладнокръвно. Избягнах втренчения му поглед. И тогава той заговори. Произнасяше думите ясно. Те се лееха гладко и смъртоносно. Каза. че своднича на някой друг. Че не водя битки за себе си, а за някакви непознати люде. Че не аз искам да изучавам растенията и лова, и каквото и да било. И че неговият свят на точни действия, чувства и решения е безкрайно по-смислен от изпълнената с груби грешки безсмислица, която аз наричах „свой живот”. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Естествено, бях благосклонен. Усещах истинска топлота към него, макар на моменти да не знаех как да се оправям с тоя човек; и все пак още пазех в подсъзнанието си, макар никога да не го бях изричал гласно, че аз като студент и човек от изтънчения западен свят, съм по-съвършен от един индианец. — Не — каза той спокойно, — не сме. — Равни сме, разбира се — възпротивих се аз. — Не — каза той меко. — Не сме равни. Аз съм ловец и воин, а ти си сводник. Останах с отворена уста. Не можех да повярвам, че дон Хуан наистина беше казал това. Изпуснах бележника си и онемял вперих очи в него, след което, разбира се, се вбесих. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
Ами Кайли, и на мен ми хареса Азис. А сега, де! Хич не ми пука дали ще ме зовеш самотен интелектуал, щото въобще не съм такъв, всичко си ми е тип-топ, да не чуе дяволът. И мъж, и деца, и семейство щастливо, и образование и два вагона книги по задължение и за хоби. И хич не ми пука, дали някой интеректуал ще ме нарече чалгаджийка и перверзна никаквица, щото съм харесвала Азис. Даже си го пускаме някой път в къщи, щото е голям певец, дарование, на текстовете се подсмиваме, даваме си сметка що някои ги хващат за сърцето, не сме обаче ние от тях. Тва е щото разбирам от музика - всякаква, стига да е хубава - хич не я деля на висша и нисша. |
| Сиби, аз само викам, че ми е направило впечатление некак си ентелектуалите да са нещастни, а щастливите да са простаци или простовати (изключение Манерку). Некак си у таа държава щастието е противопоказно на твореца, знам ли. Седи направо неприлично щастливеенето. Преди ногу години се фанах така да си седим и да си мислим и да си седим и да си мислим колко съм мислеща, а другите, действащите just do it. Ма разликата между мислещите и мутрите е че едните просто го правят а другите просто го философстват. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Като стана дума за интелегенти - някой да знае има ли видео на Djani - Balkanac да внисаме? Либретото е: Djani - Balkanac Danas je normalno da se poludi pola sveta se udara po nosu duse se prodaju kupuju grudi a ja jos sanjam tvoju crnu kosu i jos bi hteo s tobom da se budim moja malena Ref. 2x Ostajem Balkanac i provincijalac putuj evropo srecu zelim ti ja a ti mala kad ti zatreda muskarac doci ces meni budi sigurna Danas je normalno da se poludi ljubav na kredit kupiti se moze sve se promenilo vreme i ljudi a ja jos cuvam tebe ispod koze i jos bih hteo s tobom da se budim moja malena Музиката - ТУКА |
Ама така си е, Старшо, няма сега да взема да се хваля, че последната книга, дето съм я прочела, преди десет години съм я забравила, щото не е така и да се гордея и хваля едва ли не с това като Кайли. Многото четене на книги служи за формиране на вкус. Като отидеш в библиотеката и отвориш книга, на втората страница знаеш вече къде да я класираш, на кой рафт. Първокласна, второкласна, третокласна - високо изкуство, евтина дъвка и т.н. Оттам нататък е лесно. Годините загубено време четене ти се връщат стократно, защото Азис само като си отвори устата да запее : Да ме гледаш с черните очи, да ме галиш с дългите коси, нека да умра в огън да горя", такава като мен вместо да се развълнува, трогне и разплаче - ще се засмее. Това за текстовете. Затова и всеки тук по втория постинг го хващам къде му хлопа дъската и що за стока е. С музиката е друго. Тя действа на други сетива и на друго място удря. Редактирано от - Сибила на 20/8/2007 г/ 23:11:52 |
Много кахърно ми стана.Мислех си, за вчерашните разговори в темата.Значи като има враг усилията са задружни, преодоляват се различията.Та и в политиката е същото....Днес много се смях на постинги в темата и то трябва да избие отнякъде.  |
| Многото четене на книги служи за формиране на вкус. Аз се не фала с нечетене на книги, опазил ме бог. Ама и не ща некой да се фали с четене. Ни па друг да мисли че кой не чете е тъп балканец, вмирисан на чесън и кози. Неслучайно споменах мутрите, ама мутрите прават света. А живота е това, което ни се случва, докато ние четем книги за него. . Просто ми е интересно що некой се мисли за по-висш, само що чете повече книги. Както ми е интересно що друг се има за по-виш само щото му е дебел врата. Или портфейла. . И ми е интересно как в тоа свет секи се има за по-виш що си има отличителна особенос.Кажи ми сега честно, никога ли не си се поставяла в кожата на мутра, коя се има за по-виша що мое смлати некой за 3 минути? М и и они са сас същото самочувствие - на висша раса. И даже използват по същия начин доводите. Само доводите различни, отношението към останалите същото. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |