За САЩ бедност означава едно семейство да изразходва една трета от своите доходи за храна /по физиологично обосновани нормативи/. Това е така нар. “екзистенц минимум” /физиологическият минимум от храна/. Ако той се умножи по три, защото към нея трябва да се прибавят необходимите за всеки човек разходи за облекло и обувки, за жилище, и за осветление и отопление и др., ще се получи т. нар. “социален минимум”.
Изводът от казаното до тук е, че долната граница на бедността е екзестенц минимумът, а горната й граница е социалният минимум

Как трябва да се определи бедността? Обикновено се прави разлика между абсолютна бедност и относителна бедност. Чарлс Бут е сред първите, които са преложили да се създаде постоянен критерий за екзистенц-минимум, т.е. за минимални условия - достатъчно храна и подсон - необходими за гарантиране на телесните функции. Бут приема, че тези потребности са приблизително еднакви за хората на еднаква възраст и телосложение, живеещи в която и да е страна. По същество това е понятието, което все още се използва най-често при анализа на бедността в целия свят.

В книгата си Капитализъм срещу капитализъм, Мишел Албер систематично сравнява два модела икономическа организация. Единият от тях, наречен от него "американски модел"(но валиден и за Великобритания), се основава на нерегулирани пазари и ниско равнище на социално подпомагане и се характеризира с висока степен на икономическо неравенство между богатите и бедните. Другият модел е наречен "рейнски", защото се основава на вида икономическа система, характерна за страните по река рейн - Германия, Швейцария и Холандия, - въпреки, че има редица важни общи черти с Япония и другите успешни азиатски икономики.

В рейнския модел колективните интереси имат превес над индивидуалните. Това не са агресивно индивидуалистични общества. Общностите, в които участват индивидите - независимо дали са стопански предприятия, градове или професионални съюзи - се разглеждат като ключови за постигането на стабилност. Особено важно е, че страните от рейнския модел са егалитарни общества - различията между бедни и богати са по-малки, отколкото във Великобритания и САЩ.

Албер твърди, че рейнският модел е по-успешен от американския в глобалната икономическа конкуренцив до голяма степен поради егалитарния си характер. Подкрепа за неговия възглед може да се получи от анализа на успешните азиатски страни като Япония, Сингапур, Южна Корея и Тайван. Страните с относително ниско неравенство като цяло успяват повече в сравнение с онези, където разделенията между богати и бедни са по-големи. Включването на бедните в по-широкото общество, а не изключването им от него, вероятно им дава както средствата, така и жаланието да подобрят доходите си. Връзката между неравенството и икономическия разтеж обаче остава спорна.

Любителю на компютърни игри - Кайлето заяви, че "основна роля на държавата е да гарантира оцеляването". Повтарям - да гарантира оцеляването.

Конкретно питах как става това "гарантиране" ако работиш в частна, а не в държавна фирма.

Зададох няколко въпроса на Триоката....

Дай пример как образователната политика на държавата ти гарантира (на теб и на децата ти) оцеляването , щото за това говорим, а не по принцип?

Щото на мен не ми го гарантира ! Държавата ми е дала шанс да уча нещо, грабнал съм го, използвал съм го и искам с детето ми да стане същото, а не някой друг да му гарантира оцеляване.

Пак питам - преподавателите в частните училища стачкуват ли ? Членуват ли в профсъюза на Такева ?

Дразни ме това, че приемате заплата от 600 лв за голяма и незаслужена за подобен труд

---

Не я приемам за незаслужена, но искам тази заплата (че и повече) да я получава учителят, накарал сина ми....