Размерът на ставките има значение, не съм го отричал. Но това значение е дали физическото лице ще сключи трудов договор или да създаде собствена фирма, която да бъде наета за извършване на определена работа (честа практика в строителния бизнес, рентиерите отдават имотите си през Агенция за недвижими имоти, собственост на свързани лица). Вашата грешка идва от твърдението: В частния бизнес се договаря чистата сума, работодателя дава минималното, за които би се наел работник Всички трудови договори се договарят по Кодекса на труда, тоест договаря се брутната заплата, дори се договарят и бонусите. И това е меродавното пред Съда. Вярно е, че работодателят си прави сметка каква нетна заплата ще получи работника, колко брутно ще му струва изплащането на тази заплата, какъв му е разхода за осигуряването на работното място. А сериозните работодатели включват и разходи в случаите, ако работникът се разболее или напусне работата или трябва да получи допълнителна квалификация."Част от заплатите пак се дават "на ръка"" и не защото излиза по-евтино, и не винаги е от обложената печалба. Даже в повечето случаи тези пари минават като "представителни разходи" и се облагат независимо дали фирмата е на загуба или печалба. А такива пари "на ръка" винаги ще се дават докато Държавата поддържа система от необосновани, а в някои случаи несправедливи, привилегии и преференции. Но синдикатите мълчат кат г.зове за привилегиите, защото за тях това е начинът да упражняват "власт". А Държавата използва тяхната лакомия за тарикатеене на дребно - напр. здравната осигуровка на пенсионерите, децата, студентите и безработните. А специално за дохода, напревете си труда да сравните 1000 лв. заплата на държавен служител и такава на работник, иначе облагани с една и съща данъчна ставка, ползващи едни и същи условия при временна нетрудоспособност (няма да Ви натоварвам с платения годишен отпуск, щото е различен, в полза на държавния служител)! |
Apolitichen, Много сте далече от нещата в частния сектор. А той е важен, защото е основата на икономиката в държавата. Кодекса на труда е написан с правила, валидни за държавни и общински предприятия, но изобщо не отговаря на нуждите на пазарната икономика. Затова прилагането му в частния сектор е проформа - само документи се оформят. Иначе правилата са други - пазарни. Даже по-лошо - див, първичен капитализъм. А това е, защото липсва регулацията /както казах - КТ не е пазарно актуален/, също - липсват синдикатите в частния бизнес - защото синдикатите също не са в час, ако бяха - нямаше да се дърлят с правителството за очевидни глупости а щяха да са в частните фирми и да упражняват реален контрол и защита на работещите. Както е по целият свят. Това не е твърдение, това е истина, нали аз съм вътре: В частния бизнес се договаря чистата сума, работодателя дава минималното, за които би се наел работник Или искаш да кажеш, че не съм вътре? |
Е и, какво пише в оня документ, атрибут на договора, чистата сума, минималното или даденото? Или просто не е подписван никакъв документ, а има устна договорка - също редовна практика - но не се плащат данъци. Ако работникът се спомине на работното място, работодателят с какво ще докаже, че не е съучастник в убийство - дежурната първа версия? Вярно е, може да плати "под масата" на следователи, на трудови инспектори и т.н. А за Кодекса на труда никога не съм твърдял, че отговаря на нуждите на пазара, дори обратното. Но когато възникне спор между работодател и работник Съдът прилага именно нормите на този кодекс. А също и държавните институции в определени случаи. |
Материята ми е позната много добре. И при държавни фирми, и при частни. Практика при частни фирми: Сключва се перфектен трудов договор между работодател и работник. Основна заплата например 300 лв. Начисляват се всички добавки по КТ, плащат се всички данъци и осигуровки. Даже заплатите се привеждат по дебитна карта. При проверка - всичко е изрядно, защото наистина е изрядно. Обаче това е само част от заплатата. Останалата част - до 600-700 лв. се дава на ръка. Това е. Редактирано от - 9101 на 05/9/2007 г/ 13:35:07 |