Отиди на страница:
| Спирам с реалните прогнози 0-4 поне.Нека излезе някой и да каже, защо/и как/ще вземем нещо от "ниските хора"-ала Пената? |
правилно велизар е в момента е много по-добър . а йовов в тази си форма трябва да е резерва на ники димитров. |
Все пак УСПЕХ ЮНАЦИ 
Впрочем, как завърши вчера Лецкито контролата...!? 
Спекулации до дупка.  Колкото титулярите на лалета са контузени, толкова е сигурно и участието на Живко и Вили. Той Пената още не е наясно, ама СЕГА ги нареди. Мене ако питат и двамата имат място сред започващите 11. Синът на Мъри и кандидат-зетя на Президента е пъргав поне за разлика от опитния Киш който се обръща като тролей. Вили е видимо в по-добра форма от Бижутера, би представлявал и малка изненада за домакините. Да повторя, моята най-голяма надежда да изкопчим нещо си остава... Марко ван Бастен. Дано така обърка питомците си, и нашите ги изненадат с някоя контра в началото и после онези тръгнали да изравняват на юруш още един кинжален удар и сме на финалите. |
| Ако изборът е между Велизар и Йовов, респективно между Живко и Кишишишев - то Пената е сто процента прав, с оглед на моментната форма. Лошото е, че ние класен защитник в момента просто нямаме, нито един. Плеймейкър също. Нито един. Велизар е нестандартен футболист, с добра техника, но никога не е бил плеймейкър, същото важи и за Йовов. И не ми обяснявайте за Тунчев, не е лош, но е далеч от класен. Спомнете си за Туньо, Ники Илиев, Хубчев, дори Цанко и Кременлиев - това бяха истински защитници, класни. Сега имаме Тунчев, Томашич, Топчо, Вальо Илиев и т.н. |
| А да не говорим за Лечков и Балъков. От много време не се е появявало нищо, което поне да напомня за тях. За момент се бях заблудил с Бадема, после и с Янкович, но не стават. Единственият класен халф беше Мариян Христов, но него го смазаха контузиите. Оттогава е мрак. |
Ама нейсе. Успех... 
| Пак Пената ще вади кестените от огъня Мачът с Холандия се явява ключов за това, което ще се случи с България в този квалификационен цикъл. Нямам представа как ще завърши срещата с лалетата. Както може да ни набутат няколко гола, така може и да се гипсират както с комшиите, със словенците или с швейцарците наскоро. Футбол е, всичко става, както се казва с едно клише. Думата ми е за друго. За този, който се нагърби да вади кестените от огъня. И да мете след накъканото от другите. Думата ми е за Димитър Пенев. Човекът, който отново показа, че е над нещата. Че е с много широка душа. И че за него България е повече отколкото за други новоизлюпени и биещи се в гърдите родолюбци и патриоти. Още станал - нестанал, обаче селекционер на тима и ето че започнаха подигравките и оплюванията срещу Пенев. Ама бил стар, прашасал, ами видите ли точно до него ли опряхме, ама той вече бил изживял времето си. В същото време, тези които "не са изживели времето си" се оказаха много, ама много претенциозни и отказаха да водят тима. Да откажеш националния отбор на България - не мога да си представя по-голяма надменност и самовлюбеност в кариерата на футболен специалист. Но за да си голям треньор се иска и дупе. Не само срещу аутсайдерите, но и срещу фаворитите. Защото срещу Холандия мачът няма де е като предишните. Лалетата ще излязат освирепели. Те - суперсилата - са на трето място в групата, с точка по-малко от нас и с три по-малко от Румъния. Всяка нова - дори и половинчата - грешна стъпки ги вади от европейското следващата година. Тъй че, добрият стар чичо Пенчо пак се нагърби с най-тежкото. И пак зад големия му гръб се скриха мишоците, които ни навряха в тази ситуация. Нещо повече - Боби Михайлов вчера се изцепи, че щял да бъде по-спокоен ако Мъри бил треньор. Защо го казва това президентът точно сега, 3 дни преди мача - един Господ знае. И защо точно за Пената, който се съгласи да им оправя бакиите - също не е ясно. И как един шеф мотивира своите футболисти, след като демонстрира, че не вярва на назначения от него техен национален треньор - съдете сами. За качествата и постигнатото от Димитър Пенев говорят фактите. Наскоро писах, че те са толкова силни, че докарват до истерия някои родни спецове и медиатори. Това обаче си е техен проблем и не виждам защо трябва да пренасяме болките и желанията им в кухнята на първия ни тим. Гледах много внимателно тренировките на националите тази седмица. Дълбоко се заблуждават тези, които твърдят, че Пенев не е никакъв треньор. И че не може да научи на нищо момчетата. И че само с късмет бил постигнал всичко в живота си. Може би преди да говорят така тези, които много лесно пускат своите нелепи квалификации, е редно да погледнат как Пенев води подготовка. Аз лично за първи път виждам така да обяснява треньор. След всяка ситуация в двустранните срещи, играта се спираше за секунди и Пенев минаваше покрай футболистите със съвети кое е било правилно и кое не. След което играта продължаваше. До следващата ситуация. Когато следваше нов кратък урок. Очевидно на играчите също им беше интересно. Да не говорим, че като интензивност заниманията далеч надвишаваха "общоприетите" норми. Наблюдавам внимателно не само мачовете, но и тренировките на националните ни гарнитури в последните десетина години. Почти не изпускам занимание. Мога да твърдя, че Димитър Пенев е единственият, който така детайлно, подробно и загрижено учи своите избраници. Вярно, всеки наставник си има стил. Но ако трябва да сме честни - най-добре се учи именно в практиката. Там на терена, веднага след ситуацията, която си изпортил или в която си направил нещо добро. Така се учи футбол. Така можеш да научиш нещо, ако искаш разбира се. Иначе - после - в съблекалнята всичко е минало и заминало и ситуациите объркани и забравени. Тъй че, жестоко се лъжат тези, които твърдят, че Пенев не вижда играта. И че нищо не разбира от футбол. И че бил само една безгласна фигура като треньор. И че други му редели състава. И постоянно свързат пообъркания му и тромав изказ с неговите качества като футболен специалист и треньор. Тук не искам да припомням колко много таланти откри за футбола чичо Пенчо. И колко много след това бяха утвърдени от него. Защото и за това се иска нюх и ... дупе. Да вярваш в избора си и да не ти пука, да залагаш на някого докрай. Дори и с цената на голям риск. Нека зложелателите му - преди да го оплюят - да си спомнят колко много е дал този човек на всеки един от нас. И колко радост ни е донесъл. И след това - ако им дава сърце - да преценят дали Пената заслужава подобно отношение. Да, Пенев може да загуби мача с Холандия в събота. Но може и да го спечели. Или поне да завърши наравно. Това, което Пенев никога няма да загуби обаче е званието "Най-добър треньор в историята на българския футбол". За всички времена. Другото, което няма как да загуби никога е обичта на хората. Тъй че, нека да спрем с подигравките и ехидните подмятания към човека, станал безспорният №1 в своята област. И ако не искаме да му пожелаем успех - на него и на неговите момчета - то поне да не му пречим. Че и без това задачата му е свръх трудна ... ТОДОР ШАБАНСКИ |
