Отиди на страница:
| Моето скромно мнение: 1. Иванков - от 3 удара в очертанията на вратата 2 гола и греда - не спаси абсолютно нищо. Първият гол - от над 30м странично, нямам думи. По- добре е да играе Г. Петков(Урсула). 2. Кишишев - въпреки резервите ми към него, игра стабилно и смятам, че зетят Миланов, щеше да седи по-зле. 3. Тунчев и Томашич, Ако някои може да предложи друга двойка централни защитници, да казва веднага - добре зле - толкова могат. 4. Л. Вагнер - пълна дупка, не само в нац. отбор, но и в Левски, спомнете си мачовете с Тампере. Не зная кой, но не трябва да играе(кои са леви бекове в Литекс и Локомотив?) 5. Стенли - с всеки мач, все по-зле 6. Пелето - нито добре, нито зле, то постът му е такъв - значи добре  7. Мечо - след първите 10-15 мин се изгуби от камерите и заспа някъде - не става 8. Гошко Пеев - никога не съм смятал, че е футболист и го доказа напълно 9. Мартин Петров - игра по-безотговорно отколкото може 10. Бербатов - изпусна удар с глава, при втората възможност спря великолепно, но вратаря спаси. Каквото и да пишете, бе най-добрия от отбора. Бори се, овладя повечето топки подадени му(а те не бяха малко) връщаше се в защита, почти на всеки холандски корнер, топката бе избивана от него 11. Чавдар Янков не е във форма 12. Велизар - във всички случаи по добре от Мечо 13. Ив. Попов - млад е и се поуплаши, затова не мога да кажа нищо Отборът не игра организиран хаос, както се пишеше преди мача -напротив, имаше поставени тактически задачи, друг е въпросът доколко се спазваха изцяло. Затова цитираното по горе писание от Ефрем Дон Балонов е тъпо и смешно. Съветвам ви да не четете подобни неща  |
| Не съм сигурен, че са само три удара в рамките на вратата от които два са влезли. Поне два пъи избива с юмруци и два-три пъти я хваща от главите на холанците. А на Бербаров пропускът с глава не е най-големият.....най-зле беше като остана сам срещу Ван Дер Саар. Верно, че направи страшно отиграване със завъртане ама не влезе....и за цял мач само толкова. Все пак помагаше в защита за разлика от "българина". Ловец и "моя" и "твоя" човек беха гола-вода. "Моя" малко повече  . |
| Хем сърби, хем боли Нед, 2007-09-09 21:51 Кашкаваленият Иванков и хорото на Томашич ни потопиха; лидерите ги нямаше да ни извадят Глупавите маймуни слезли от дърветата, започнали да се трудят и еволюирали в хора. Умните маймуни продължили да си седят на старите места. Та такава е и нашата работа - всички са големи разбирачи, но стане ли напечено, търсят оправдания, сочат с пръст и си играят на богопомазани. Иначе блестящият талант Димитър Бербатов (между другото направил най-футболното нещо от всички онзи ден в Амстердам, когато с едно докосване спря топката, обърна се и я насочи перфектно) инициира акцията по издирването на врага с партиен билет. И може би щеше да му върже, ако на обикновения фен не му се бе насъбрало в повече. Да, кашкавалените пръсти на Иванков ни тикнаха в казана, хорото на Томашич пред Ван Нистелрой ни потопи на дъното, но "за да си кажем всичко честно в очите", Бербо, Мартин и Стилян носят голямата вина за фиаското в Ниската земя. И "първобитният" интелект на треньора им пак уцели в десетката - те бяха хората, които трябваше да вкарат някое и друго "голче". Тогава да говорят. Може да е просташко, но това е истината, стига сме търсили под вола теле. Схеми, тактики, стил, почерк, ромбове, триъгълници, квадрати... Та тези футболисти играят вече трети цикъл заедно, изредиха се пет-шест треньори и всички ги подреждат по един и същ начин. Кой му е виновен на Бербата, че от пет удара веднъж уцели вратата; че пет минути преди гафа на Митко Вратарчето топката му кацна около дузпата и трябваше само да приложи добрия стар прийом от махалата "боц с глава" и да прати холандците на кино; че в редица случаи убиваше скоростта на атаките с безсмислено задържане и финтиране; че в крайна сметка вече е на 26 години, нарои близо 40 гола за националния, но нито един за историята. Иначе се смеем на "рендето" Георги Марков, но човекът ще разказва на внуците как е вкарал на Англия... Ами така ще е, докато Бербо и другите големци от "политбюро" не проумеят, че мачове като този с Холандия правят героите. Не от пет, от половин положение трябва да вкараш. Сега ви е паднало, момчета, да ставате идоли. В сряда ще полюпим семки, готвачите от Люксембург ще си тръгнат с два-три парцала, ще изпикаем бирата и на другия ден все едно не е имало мач. И ще си гледаме европейското по телевизията. Да, ето това е футболът. А мачът с Холандия бе алманахът на нашия футбол. В него винаги ще пише, че и в най-слабия си вид големите ще имат по три равностойни отбора. Която и гайка да смениш, машината си цъка. Ние обаче нямаме резервни части, та даже и някои от основните скърцат. В отбори като България, Румъния, Хърватска, Украйна, Полша и т.н. нещата се получават само когато моторът е толкова мощен, че дърпа всичко напред. Ядрото ни обаче не е дорасло (вече няма и за кога) за тарторската роля - не в съблекалнята и пред микрофоните, а на терена. Баналното връщане към САЩ'94 е неизбежно: играчи за местна консумация като Цанко, Хубси, Златко, Киряка надскочиха многократно себе си покрай колосите. Сега няма кой да вдигне летвата. Крайно време е проектоидолите да проумеят, че националният тим на България не е Тотнъм или Вила, където дупките се запълват с пари. Трябва ти бек - вадиш пет милиона и си купуваш. Тук разполагаме с тези "герои" - по-добри няма. Дали ще е Лусио или Венков, дали Топчо или Игор, дали Мечо или Велизар, дали Иванков или Петков - шопската салата няма как да стане "Оливие". Седейки си на клона, нашите "умни маймуни" е хубаво да разсъждават върху тези неща. Защото онзи ден пропуснаха шанса на живота си. На пръстите на едната ръка се броят мачовете във футболната ни история, когато сме били толкова близо до победа над велика сила като гост. Толкова слаба Холандия едва ли някога ще видим - преди години след такъв мач селекционерът на лалетата (дори да се казва Ван Бастен), щеше да бъде изправен пред трибунала в Хага за престъпление спрямо нацията. Някакви диви балканци да те натикат 60 минути в твоето поле насред Амстердам... Вярно е, че ако има нещо хубаво, то е, че наистина нашите стояха здраво, по добра стара традиция се бутаха, ръгаха, кюскаха, ритаха както си трябва. А и държаха топката, разиграваха, оставяха усещането за желание. Имаха хъс, направиха си положенията. С две думи - всички предпоставки бяха налице, но го нямаше лидера, който да нанесе тежкия удар. Ако той присъстваше, тогава гафовете на Иванков, Томашич и Лусио нямаше и да ги видим. Сега обаче ни е яд. Да бяхме паднали с 5:0 май щеше да е по-добре. Тази никаква загуба е най-болезнена, защото изглеждаме като девствена ученичка, на която много й се иска, но я е срам да си поиска. А във футбола това е драмата: не можеш да разбереш дали ставаш, докато не опиташ. Дори с риск да си счупиш главата. Жалкото е, че в Амстердам българската глава (при това бинтована) май бе доста твърда. Само че така и не удари стената. Виктор Игнатов, в. "Тема Спорт" |