Отиди на страница:
| И ти приемаш тезите на Кил като неоспоримо доказателство ли? Като например тезата, че стенописите в Бояна са дело на гастролиращи зографи - по всяка вероятност от Константинопол - защото просто в България няма други на такава висока стойност?? Страшен аргумент, няма що... |
| Не ги приемам като неоспоримо доказателство, но какво да приема: че в цяла Европа нямало до 16 век повече от 5 % грамотни, а те в България били още през 14 век 60-70 %??? Знае ли проф. Гюзелев кога днешна България достига 60-70 % грамотност? През 1930-те години, след повече от половин век национална държава, с централизирана образователна система, със специална грижа за грамотността на населението, ранна сколаризация и пр. - все феномени, които смислен медиевист не би си помисли да проектира назад в средновековието! През 1900 г. 70 % от българите продължават да са НЕграмотни. Между впрочем, една историчка прави и интересния извод, че около 50 % от завършилите елементарно образование, продължавали да не могат да четат и пишат, макар че поседели една-две години в училище... Има ли смисъл въобще да си говорим за 13-14 век?! |
| За тези фамозни проценти и милионите Божови агнешки кожи не съм отварял въпрос. Не свързвай едното с другото, моля... |
| Извинявай наистина! Но на мен това ми беше проблемът. Иначе, сравненията по напредналост с други, близки и далечни страни, може да бъде, разбира се, субективно, особено за толкова далечна епоха. Но едно е ясно, и то не само от Кил: в България от 13-14 век няма строителни технологии, които да се сравняват със строежите на Запад от същата епоха, ако използваме строителните технологии като индикатор за "напредналост". В Гент, Антверпен, Северна Италия, определени части на Франция, Германия, имаме истински небостъргачи на градските площади от онази епоха, които със сигурност никога не са съществували в България. Един опитен археолог и историк на срв. изкуство добре може да се ориентира по останалите руини в какви размери са били сградите и дори как горе-долу са изглеждали. Царевец определено няма да се нареди до Брюге. |
| Виж, това е предмет на съвсем отделен разговор. И ако има такъв някога, не бих искал да е едностранчиво-сравнителен (като тезите на добрия османист Кил, но лееко "поосрал се", с извинение, в цитираната книга*), защото архитектурата, например, се явява следствие на много неща, а не само на строителни умения. Колкото до небостъргачите тук и там по на Запад, Неминона ще ти изясни, че те са дело на разни Булгаринита, Булгароси и Булгарановци  ------- * с много от изложените тези в книгата съм съгласен, с други - не... Все тая, де  Редактирано от - Black Swans на 13/9/2007 г/ 23:24:03 |
| Наскоро беше представен трудът на проф. Асен Чилингиров „БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА“. Не съм го чела, но много ласкаво беше приет в БАН. Арх. Николай Тулешков също е издал един двутомник "Архитектурното наследство на старите българи". Един път разправяше, че когато индийският султан решил да строи Тадж Махал, помолил турския султан да му прати най-добрите си архитекти и строители. Султанът му пратил български архитекти и строители. В музея на Тадж Махал се пазел списъка на строителите и там можело да се прочетат имената на българските строители - от Дебър и т.н. Не съм ходила и го приемам на доверие. Според арх. Тулешков, по време на "Османското присъствие" в България имало ок. 40-50 архитектурни школи, които са строели църкви, джамии и всякакви други сгради не само в Османската империя тук, но и в цяла Европа, Русия и Близкия изток. Църквите ни са били забивани в земята, но фактът, че веднага след Освобождението избуява голямо строителство на църкви показва, че строителните умения са били поддържани активно. Толкова за регреса на строителните ни технологии. Естествено е, че нямаме огромни катедрали като готическите, но те са строени от 16-ти век насам и по десетки и стотици години. Те пък нямат такава огромна църква като Голямата базилика в Плиска от това време (всичко станало на вар), нито раннохристиянските ни църкви от 4-ти век - готската Червена базилика край Перущица, Несебър и т.н. Под паважа на пл.Александър Невски е първата "Св. София", строена през 4-ти век от Константин Велики - над 60 метра дълга и с разкошни мозайки. Black Swans, извинявай, не знам откъде съм го изтървала този "английски парламент". Не е реч в парламент, а негово изказване, но нямам под ръко източника.  Редактирано от - neminona на 13/9/2007 г/ 23:47:46 |
| Не е изказване, ами е писано за Daily News, ама карай. И не точно, че в България има повече училища отколкото в Англия, ама сега ме мързи да преписвам Редактирано от - Black Swans на 14/9/2007 г/ 00:03:18 |
| И накрая, за да проследим как се е развивала българската грамотност, респ. неграмотност след Освобождението, ще пусна няколко весникарски съобщения от годините преди Третата национална катастрофа, по повод на която посланичката ни Поптодорова отслужи панихида преди няколко дена пред новия паметник във Вашингтон. Рим, 9 август 1939 г. "КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА" Една нация от млади хора (дописка на Е.Рацини) "Действителното числено надмощие на младите в България, което е една голяма сила, дава тон на живота и мисълта на нацията. Един много напрегнат тонус позволяващ на българите чудесата и завоеванията, които могат да избликнат само от една горда бедност и от един много развит дух на пожертвователност - типични за младежкия дух. Българската експанзионистична сила произлиза, преди всичко, от изобилието на децата - силни и здрави деца, които през тези горещи дни се трупат в софийските градини и къпални или в красивите околни гори... Зиме тези деца се събират и възпитават в многобройните модерни училища, които се срещат и в най-затънтените села. Ако обикаляте из българските села се забелязва, че сред техните ниски селски къщи се издигат две ярко бели сгради: едната е училището, другата - църквата. Неграмотността тук е почти изчезнала... Тази много цивилизована българска нация е снабдила всяко голямо или малко село, всеки град или градче с една подвижна библиотека и често с висши вечерни курсове... Брюксел, 15 януари 1939 г. "ЕНДЕПАНДАНС БЕЛЖ" Лицето на България (статия на Алфонс Бартел). "Българският народ е твърде млад. Наистина, първото- и Второто български царства той е познавал периоди на величие и благоденствие. Но това славно минало е било почти пълно удавено във вълните на турското владичество, които се разбиваха шумно на Балканите през ХV век и наложиха застой на България в продължение на пет столетия. През това дълго време българският гений гореше само в нощното кандило. Той се припяваше плахо в народната песен и се държеше отчаяно за майчиния език - почти единствен израз на националността на един селски народ, лишен от възможност за културно развитие. Към края на този петвековен период българите, под тласъка на няколко личности, които потомците наричат днес "народни будители" или още "апостоли на народното възраждане", съзнаха своята народна индивидуалност и замечтаха да добият отново своята културна и политическа независимост. След като независимостта бе завоювана, трябваше да се догонват пет столетия. Трябваше да се организира държавата, да се основават училища, да се строят пътища и железници, да се създават чиновнически и офицерски кадри. Българите започнаха работа с ревността на новопокръстени. В областта на обучението те дадоха доказателства за такава жажда за наука, често с цената на огромни жертви от страна на родителите, заплащащи обучението на децата си, че държавата се намери накрая пред едно истинско свръхпроизводство на интелектуалци и тя още търси средства и начини да спре този чуден тласък към образование. Желанието за наука върви впрочем у българите заедно с две други качества, които им помагат да понасят лишенията на едно тежко време: умереност и дух на пестеливост. Българският селянин, често беден, се задоволйва с малко, а гражданинът, обикновено син или внук на селянин, не обърна гръб на наследените от родителите му добродетели. Да прибавим към тия две черти на българския характер и една пословична издържливост. Да отбележим най-после и един изключително широк дух на гостоприемство, проявяван както в селата, така и в градовете. Чужденците не биват изключвани от това гостоприемство. Българите не са никак ксенофоби, защото те вярват в равенството на хората... Ето защо, те са в основата си демократи . Ето някои от преобладаващите черти на българската душа, които едно дълго пребиваване в страната, ни позволява да открием и доловим: жажда за учение, въздържаност, пестеливост, издържливост, гостоприемство, чудна дисциплина и безпримерна храброст на войника. Всичко това прави от българите един народ с безспорна жизненост. Силен с тия си добродетели той е една важна фигура върху балканската шахматна дъска, в центъра на която го е поставила съдбата." Берлин, 26 ноември 1941 г. "ДОНАУЦАЙТУНГ" Българското просветно дело (дописка от Г. Хайдер) "Българският народ винаги е полагал грижи за своето училищно дело. Споменът за това, че преминаването от гръцката азбука към славянската кирилица се извърши от славянските братя Кирил и Методий, остана жив повече от хиляда години и българските училища, когато празнуват Светите Братя, носят в шествията направени от цветя букви на тази църковна славянска азбука. Ако някога в Германия се създаде понятието, че войните за единение през миналото столетие се спечелиха от германските учители, същото важи във висша степен и за българските учители, без които обединението на българския народ би било немислимо. Днес между източните народи единствено в България няма неграмотни, във всяко българско село не църквата, а училището е най-представителната сграда - това е цялата дълбочина и непоколебимост на българската вяра в образованието. Поради тази причина министърът на народното просвещение може да бъде сигурен, че всички негови финансови искания, служещи за изграждането на училищното дело, ще бъдат гласувани от народните представители в Народното събрание. Не бива да се обърква понятието "образование" с тъй нареченото "висше образование". Учащата се младеж в страната е наклонна да смята за свършено своето образование само ако е завършила гимназия, а по възможност - и университет. Това явление води до един поток от селото към града, а от друга страна - към пролетаризиране на студентството, което така вече няма нищо общо с едно здраво студентство. Това създава обедняване, което се изразява в ниско заплащане на висшистите и носи със себе си големи политически опасности, защото на мястото на големите очаквания в университетската младеж настъпва тежко разочарование. Ръководните среди на България добре съзнаха тази опасност, но избраха единствения правилен път, като не органичиха възможността за висше образование, а полагат усилия да създават такива висши училища, които да дават научна основа за практически и финансови специалисти... При всичко това, истински първи боец за българското възраждане, редом с университетския професор, остава селският учител, който често при тежки условия и недостатъчна заплата върши примерна работа и благодарение на него се повдига средното ниво на българския народ..." |
| Няма спор, някъде от началото на 12 в. западна Европа изпреварила изтока в развитието си и за кратко време го оставила далече. Ние си се гордеем главно с нашия 9-10 в. За времето си това било рядко срещано (да не кажа уникално) явление във варварска Европа и влиянието му било огромно и се чувства до днес. За съжаление нашите големи (български) паметници като Голямата базилика, Кръглата църква или Теке караач не са оцелели. Но могат да бъдат реставрирани. Царевец бил скромен за времето си кастел по европейски и цариградски мерки, но В. Търново сега е забележително красив европейски град, най-"италианския" град в България. Видяхме го сега в края на август, идвайки си от екскурзия до Генуа и лигурското крайбрежие, Пиза и Сан Джиминяно, после и до Санремо, Вентимилия, Мантон, Монте Карло, Ница, Антиб, Кан и Грас. (Мога да кажа също, че според мене варненското крайбрежие не остъпва по очарование на казаните морски места, а има и пясъчни плажове и минерална вода за разлика от тях). Също е истина, че и днес голяма част от учениците средното училище в световния лидер в науката САЩ са функционално неграмотни, и че има студенти в държавни университети (CUNY например, Хънтър колидж), които не са особено грамотни. Българите сигурно също страдат от функционална неграмотност. Виждаме и на форума, че има хора, които не разбират дори приблизително текста и не могат да пишат разбираемо на родния си език, нужна им е "културологическа" "интерпретация". Също е истина, че българите били много добри строители и изобщо занаятчии и през турско време да лече извън пределите на България. Както и че голямото църковно строителство след Освобождението било работа на български майстори. |
| Чичо Фичо, Аз не съм видяла в български филм да покажат, как е изглеждал един български средновековен град, как са живели хората в него и т.н. Не знаят или по-скоро не смеят да го покажат, защото главите им са пълни с разни монголски тюбетейки и юрти, "славянски" мужици, брадато-космати боляри - народни изедници, мучащи и крещящи простаци и един хан-цар, който или гледа тъпо в далечината или произнася дълбокомудрени клишета и лозунги от соц.литературната ни история. Като гледа човек напр. Ромео и Жулиета по западняшките филми въобще не се сеща, че му показват добре поддържани сгради с архитектура от 1-2 века след събитието, че са си хвърляли боклука на улицата, докато ние през Средновековието сме имали градове с канализации, градски бани и т.н., а Лондон се сдобил с първата си градска баня едва през 1800 г. казват. Един път ми попадна обаче един текст, в който се съобщаваше за тържественото посрещане на св. Киприян в Търново при пътуването му от Киев за Цариград, за да се оплаче от просташкото отношение към него на московския княз Дмитрий Донски. Само 2-3 изречения са, но веднага пред очите ти изниква картината на средновековно Търново, досущ като в западняшките филми. Ще го потърся и ще го постна, ако го намеря. |
| "Аз не съм видяла в български филм да покажат, как е изглеждал един български средновековен град..." A бе, те през 1980-те направо изградиха цял наново, ама нейсе. Неминона, забрави да напишеш нещо и за първите телевизори по българските земи през 7 век преди Христа. |
| Да, българите били големи строители. И албанците били големи строители. Не се шегувам! Това е една от репутациите на албанците, поне на онези от Малесията, редом с бозаджийството, сладкарството и грабежа. А освен това, според академията в Тирана, и албанците имали велика култура, но за съжаление разрушена от турците. Били задминали и Западна Европа, ама отде се взели па ония орди да им сринат всичко... |
Чавдар Маринов Неминона, забрави да напишеш нещо и за първите телевизори по българските земи през 7 век преди Христа. За телевизорите наистина чувам за първи път от тебе. Знам обаче, че са имали Библията, преведена на народния си език още към средата на 4-ти век, т.е. около половин век преди да я преведат на латински. На латински я е превел най-ученият човек него време св. Йероним, но и той е роден тъдява - в Далмация. Въобще не се сещам в Западна Европа по това време да се е родил някой забележителен човек за Римската империя. Всички са родени я в Тракия, я в Мизия, я в Македония, я в Илирия, я в Панония и все са от вида "родом скит от благородно потекло". Тя и затова се пренася тъдява, де. |
| В Похвалното слово за чичо си св. Киприян, патриарх на Киев, Литва, Москва и цяла Русия, Григорий Цамблак, който по-късно заема тези митрополитски тронове, пише за посещението на св. Киприян през пролеттта на 1379 г. във Велико Търново на път за Константинопол. В Търново св. Киприян е бил посрещнат от св. патриарх Евтимий заедно с цялото население. Григорий Цамблак по това време е бил юноша и участва в тържественото посрещане заедно с баща си Гавраил. Похвалното слово е написано 30 години по-късно: "... И втурнаха се внезапно множество жители на града, сякаш някакъв порой, стичащ се на посрещането му... Оставиха пазачите жилищните складове, не бяха затворени продавниците от търговците, търкаляше се по пазара продаваното. Едно желание гореше у всички и един устрем: заедно всички да излязат и съвсем никой да не остане в града. Слугите изоставиха грижата за господарите си, майсторите напуснаха делата си... Така и девойката, която не биваше да излиза, тичаше, преодолявайки срама... Защото не само като поучаваше или проповядваше, но и със самия си вид, той беше способен да влее в душата на съзерцаващите го поука и всевъзможни добродетели..." |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Дивотии граничещи с неграмотност. Гусин Маринов ще да е френски възпитаник. Даже и малките деца знаят че телевизорът е изобретен в 6ти век и то в Ереван. Но поради разрастване на влиянието на Радиото - с главна буква - телевизията запада до забрава в Средните векове. България два века след това време се фука със своя просветителско-християнски Златен век на възход именно поради липсата на телевизия. Че кой чете като има телевизор и кампютор. Затова повсеместно тогава по тия земи само се е чело и писало. |
| *** Януарий МакГахан: "Аз мисля, че хората в Англия и изобщо в Европа имат доста погрешна представа за българите. Винаги чувах да се говори за тях като за обикновени диваци, които не били по-цивилизовани от американските индианци. Трябва да си призная, че самият аз, и то не много отдавна, не бях далеч от поддържане на същото мнение. Аз бях учуден и вярвам, че повечето от моите читатели ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички — бедни и богати — се ползуват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и пише. И накрая процентът на грамотните в България е голям толкова, колкото в Англия и Франция." Ние под турско робство сме имали толкова училища, колкото Англия и Франция бе, Чавдаре, пиле шарено! Напълно е възможно и през средновековието грамотността да е била далеч над 60%! За разлика от западна Европа, където на четмо и писмо са се учили само някои от монасите, а неграмотното население е било над 90%, включително и сред аристокрацията! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |