Отиди на страница:
| Не ми се занимава с Джимо, защото неговите измишльотини край нямат. Който иска, да си го смята за блестящ, няма да му развалям удоволствието. Обаче неговите текстове влизат в търсачките, а много хора ползват интернет за справки и ще се подведат. И така неграмотността и незнанието се разрастват. Та само заради това правя следните няколко бележки: Буш, гениалният първопроходник Използваната дума в българския език е първопроходец. Вярно, че тя вероятно е заета от руски, но едва ли замяната с "-проходник" я побългарява, защото и проходник си е руска дума (с ограничена употреба в българския само като технически термин). Пък и коренът е праславянски, тъй че не е ясно кой кога и от кого е заемал. Освен това наставката -ец е не само устойчива, но и продуктивна в словообразуването на съществителните имена в българския език, та не виждам защо трябва да заменяме ветроходец с ветроходник, пешеходец с пешеходник и т.н., и пр. |
А на тези, които мислят, че като литературен жанр късият разказ се е родил на страниците на североамериканския печат, припомням само едно име. Чехов. В едно изречение - три грешки. Наистина блестящо и щедро. Първо, Антон Чехов (1860--1904) е публикувал разказите си в края на ХІХ в. А ако американците имат някакви претенции, то те са, че Едгар Алън По (1809--1849) е създателят на модерния разказ (modern short story). И доста време така се е смятало, но днес, разбира се, това е отхвърлено. Известни са влиянията върху По на немските романтици (особено Хофман), пък и на американски разказвачи като Уошингтън Ървинг и Натаниъл Хоторн. Второ, оттук се вижда, че Джимо превежда short story (разказ) с "къс разказ", което също е погрешно. Късият разказ и изобщо късата проза (short short story, sudden fiction, flash fiction и т.н.) са нещо различно. Трето, макар и да е съвсем дребно, не се пише "североамериканския", а "северноамериканския", защото идва от Северна Америка, а не от Севера на Америка. Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 26/9/2007 г/ 18:10:15 |
| Петко Бочаров запасният поручик от конния полк - адвокат-кофражист, виден бетеанец, бенетеец, RFE-eц, DW-ец изобщо при всички режими универсалец – very controversial person, гъвкав в кръста ... шът да не споменавам мръсните думи досие и агент! Той е цанен или сам се цанява за селски глашатай при всички режими, щото умее да преиначава случило се и неслучило се за точно такова и така случило се, че да служи за митостроенето му и не може да удържи и в напреднала пенсионна възраст крастата си да “стряска” света с журналистически изхвърляния на промененото от тъмно червено до тъмно синьо журналистическо перо, за да потвърди правилото, че никога не е късно човек да се орезили. Бочаров вони нетърпимо на парфюм “Ален мак”, синтезиран от комунизъм, тоталитаризъм, демократизъм, атлантизъм и сие изми и докато е жив няма да може да се отмирише! (по Иван Иванов, Упсала, Швеция) Не бих се гордял с приятелството си с такава личност. P.S. Д-р Тормозчиян, детайлите никога не са били силната страна на ДИ, макар че в тях е майсторлъкът. ДИ радва със своято многопластовост тия, дето имат сетива да я усетят и не се вторачват във верността на детайлите. |
Такъв year ender би бил нечетаем. Едно време някои хора казваха нечитабилен (ясно откъде), сега пък други пак превеждат буквално от заменилия го като обект на подражание английски език unreadable като нечитаем, че дори и, както в случая, нечетаем. А търсената дума е нечетивен. Българският език не е чак толкова беден, та да трябва да го обогатяваме по този великолепен, щедър и блестящ начин. |
| Д-р Тормозчиян е прав в подробностите, но нека отдадем и дължимото на големите преводачи от английски, които бат Джимо е назовал. Тодор Вълчев (с разказите на О.Хенри), Кръстан Дянков, Нели Доспевска, и които не е назовал - Асен Христофоров, Сидер Флорин, Стою Керванбашиев (книжките на Лорънс Питър), Стефан Гечев и Лазар Голдман (Алиса). Превода "бе сгладне и честлинните комбурси" ('twas brillig and the slithy toves) беше шедьовър. Валери Петров - не само Шекспир, но и Just So Stories от Киплинг, как беше изнамерена азбуката. Алабашия и аз много я обичах, но на по-голяма възраст, към 15 г., а като малък ми беше странна. Сандбърг е работнически поет. Книгата имаше странни, но впечатляващи илюстрации графика от Румен Скорчев (или Петър Чуклев?). Макс и Мориц (и Плиш и Плум) бяха много популярни и по мое време. Кръвожадността беше по мярката на Червената шапчица, Палечко, Седемте козлета - като деца ни плашеше, но не ни учудваше. Чак като големи я коментирахме. Превода на Макс и Мориц беше на Димитър Стоевски (май), а на Плиш и Плум имаше и по-стар от Елин Пелин. От Фауст имаше по-стар от Балабанов и нов от Стоевски. Владко Мурдаров беше преводача на Кестнер. Бат Джимо също е от преводачите, които се помнят. Спомням си от вестника "дай бонбони или духът ще те подгони". Сега ще кажат, че няма добри преводачи, младежите праскат кримки и фентази на тон без да се редактират, и не знаят български като горните стареи. Може да е така, но има и друго - сега стотици хиляди българи знаят добре английски (живеят в чужбина, работят) и знаенето на английски е демократично, не аристократично като едно време. Оказа се, че има хиатус (прекъсване) в светоусещането ни от доста десетилетия между нашата и англоезичната литература и живот. Което е било може би по-познато в последната за бълг. образован читател в 30-те години, сега е по-далечно и поражда културни конфликти. Постоянно виждаме как обикновени, шаячни/черноземни понятия на английски, особено в търговията и около нея и в природознанието, по нашенски звучат наперено, отчуждено и пластмасово. И варваризмите от английски сега сякаш са по-трудносмилаеми, отколкото едно време - тогава май никой не е правил въпрос за трамвай, корнер, фал (съкр. от фаул) или диспечер, а сега недоволстват от дефолт и франчайз. Може би тогава са ги побългарявали през френски или чрез транслитерация, може дефаулт пук да е по-смилаемо? |
| Хубаво е да си начетен, но все пак преводач на Ерих Кестнер е Владимир Мусаков. И докато Владко Мурдаров наистина се казва Владко, Владимир Мусаков - не. Аз бих написал даже ВЛАДИМИР МУСАКОВ изцяло с главни букви. |
| Джимо, направи го непременно! Ще чакаме. Всички споменати са звезди. Нека научат хлапетата какво богатство има България в лицето на тия хора. Преводите им ще останат за поколенията и ще се търсят. А сега, какво. Кьораво и сакато, както се казва, тръгнало да превежда. То български не знае, а тръгнало да превежда. Както казваше Валери Петров :"...Затова не страдай, не мисли за гроба; младите момчета ще ги сложиш в джоба; старче беловласо, старче белобрадо; като се наложи, ряпа да се вади". Успех, Джимо! |
| детските книжлета определят диоптрите в живота, маси за разговорки като на ДИ вече са за къси разкази, краят на буш е съвсем по американски, езиковите забележки са добре дошли |
| Джъст фор дъ рекорд (В името на рекорда) да кажа/припомня, че на 26 април т.г. беше премиерата на книгата на Емил Басат "Преводът - лица и маски". Представени в сборника са: Тодор Нейков, Цеко Торбов и Валентина Топузова, Петър Драгоев, Нели Доспевска, Лилия Сталева, Никола Иванов, Стефан Гечев, Кръстан Дянков, Надежда Лекарска, Нели Гуревич-Бобева. Няма лошо и г-н ДИ да сподели лични впечатления, просто да има предвид, че има прецедент. |
| [/b]Uncle Jerome[/b], значи слава богу и аз сам бил нормално дете. Спомням си, че пакостите им ми се струваха прекалено жестоки. Определено не ми бяха по вкуса. Същото се отнася и за Ян Бибиян. Не беше книга дето ще я дам на детето си да я чете.То не че щеше да я прочете, де.[/b] Редактирано от - bot на 26/9/2007 г/ 19:08:43 |
| То и на 'the year enders' в Рим са им викали annales, ама хак им е на онези загубеняци, като и хал хабер са си нямали от североамерикански печат. Редактирано от - Хаджи Смион на 26/9/2007 г/ 19:20:47 |
| Великанчо, извинявам се на големия преводач Вл. Мусаков - прав си. Остарявам (дръннах 45 миналата седмица) и не правя справка на гуглето преди да постна. Чел съм на глас романите на Кестнер-Мусаков на децата неведнъж. Преди всяка Коледа четяхме Хвърчащата класна стая. |
| Да..., чичо Фархи/Фичо/днеска "Вие" ли сте на смяна, де е Нели-така... нейсе, а спомняш ли си га беше у Варна и дойде цирк БУШ, в морската градина беше построен и там едни танцьорки...ум да ти зайде, такси в пустинята, за Макс и Мориц никой не се сещаше, щото в края на приказката ги изядоха патките...Димитри да си жив, все си мисля, кой ще каже, като Христос: Търговците/евреите/ вън от храма...Не би...натикаха ни веруюто си... парите!! и няма спасение...?! Изобщо не е за Ха Ха... |
Какво задушевно събиране не на книжни мишоци се се получило тук при Джимо! Но релания свят минава и без тия литературни алабали и за това ще дам един пример. Незнам колко важен писател е Nathaniel Hawthorne (Натаниъл Хотърн, както правилно го е споменал Тормозчан) , но в Америка никой не ечувал за него. И затова града Hawthorne също и булевард Hawthorne се произнася по американски Хаутърн. Когато пристигнах в ЛА се опитах да убедя 2-3 български реднека в правилното произношение и бях отсвирен с аргумента че "местните знаят по-добре". Очевидно защото не са чували за великия Натаниъл Хотърн.  |
| >>><<< Някой от отбора на знаущите може ли да припомни немска приказка, която да не е вдънземи кръвожадна...ми тия хора са свършили последни с канибалството в юропата...с некои рудименти де, един изяде приятеля си лани...  |
