Отиди на страница:
Интересното свърши James  !Ако бяхте били , имахте шанс за титлата. Сега, ПА ПА  в борба за второто място ! |
| Този път ГА е надминал себе си: Натиснете тук |
| не мисля че ше ви е толкова лесно Джани, че ще има психо срив в ЦСКА е ясно ама и вие не сте по-добре от нас в момента. Та от 2 слаби отбора ше се избере кой е по-малко слаб и догодина същата история в ЕКТ. требват некакви промени в първенството за да се вдигне нивото и конкуренцията. |
| Ицо, точно така. БРАВО НА ЛОКОМОТИВ СОФИЯ! за тях наистина можем да съжаляваме. А цеца какво, единственото интересно в този мач беше, че логичното се случи в самия край. Така че, предлагам да говорим за Локомотив в тая тема. |
една новобългарска трагедия с древногръцки елементи в Борисовата градина уест-сайд стори от петрич, калифорния  |
Драмата не е само мистика Пет, 2007-10-05 13:25 Драмата на ЦСКА срещу Тулуза първосигнално може да се препише изцяло на Съдбата. И наистина сюжетът е класически - (само)убийствен гол в заключителните секунди, след като преди последната атака на французите Данчо Тодоров подари топката на вратаря вместо да я прати например в гората и "армейците" да се хвърлят като опълченци да овладеят тъча. И още - първобитен червен картон за Удоджи, който оголи лявата зона на домакините, откъдето тръгна фаталното действие. Освен това прекалено дълго продължение, което в контекста на събитията очевидно работеше за гостите... В крайна сметка Провидението се разпорежда така както намери за добре, но професионалният анализ не може да се разтвори изцяло в мистиката, защото в подобен случай на повърхността ще остане само мътна абстракция. А под нея има доста реални футболни категории, които написаха една новобългарска трагедия с древногръцки елементи в Борисовата градина. За точно 11 официални мача от началото на сезона тимът на ЦСКА не е направил 90 сборни качествени минути. Шедьовър на Неи срещу Омония за 35 секунди в Никозия, четвърт час на реванша срещу кипърците, първото полувреме в Тулуза и по десетина минути по отделно срещу Локомотив (Сф), Пирин, Литекс... Това е всичко за два месеца! Да погледнем фундаменталните голове през този период - Божия целувка за Неи в Никозия, две попадения след центрирания в София срещу Омония, същото при спасителната глава на Чиликов в Ловеч. Единствената футболна класика бе взаимодействието между Гарсес и Велизар Димитров, предшествало дузпата срещу Тулуза. Комбинациите за три точки в Благоевград и на „Овча купел", както и пасът на Машадо към Неи за 1:0 срещу столичните „железничари" не бива да се включват в сметката, тъй като подобно умиление не отговаря на историческия рейтинг на ЦСКА. В крайна сметка цели два месеца и 11 мача ЦСКА върви без загуба благодарение на клубната харизма, подкрепата на публиката, мотивиращата роля на Стойчо Младенов, волевата нагласа на играчите и разбира се - проблясъците на индувидуално умение. Веднъж-два-три пъти Неи, два пъти Чиликов, веднъж Гарсес, тук-там Велизар, напоследък и вратарят Петров. Отделни силни партии имаха и Кабус, и Янчев, и Удоджи, и Данчо Тодоров, и Вуядинивич, да не говорим за отличните през целия този период Тунчев и Вальо Илиев. Да, но ЦСКА към днешна дата няма очертания, няма физиономия, няма идея, няма игра на терена. Никога в историята на 30-кратните шампиони топката не се е задържала толкова малко на тревата. Днешните „армейци" откровено изневеряват на клубната марка и традиция, създавани от поколения блестящи техници и дрибльори. Не е реално да се надяваме на изкуството на Димитър Якимов или на пробивите на Георги Денев или Цецо Йончев, но все пак е абсурдно на собствения си стадион и с атомния заряд на невижданата публика да риташ с големия палец напред и нагоре към клетия Неи, който за два месеца събра повече часове във въздуха от летец-изпитател. По тази причина французите държаха реванша в свои ръце и ако Съдбата стана жестока на финала, тя нямаше да е несправедлива, ако беше наказала ЦСКА половин час по-рано. Така просто не става. С битка за оцеляване и молби към небето може да се преживее на чужд и негостоприемен терен, но на своята сцена са задължителни поне малко футболно качество, дързост и активност. Съмнявам се, че в останалите 39 мача от турнира някой от домакините е останал без удар във вратата на съперника... И тук идва отговорността на треньора Младенов и на така наречения „технически директор" Костадинов. С опита и природата си на велики футболисти, те би трябвало да знаят, че сърцевината на тази игра е средната линия. И ако в дефанзивната зона на полузащитата долу-горе дупката от предишния сезон беше запълнена с Янчев и Кабус, то дефицитът на подавач е направо страшен. При това положение силните флангове с Петре (дали той не можеше да помогне с румънската си хитрост и арогантност в последните минути в четвъртък?), Удоджи, Амунике, Д. Тодоров, В. Димитров остават с отрязани крила, тъй като топката просто не се движи по съответните вектори. Без плеймейкър на халос отиват и напъните на Велизар, който се нагърбва с поемането и изнасянето на топката, вместо да реализира скоростта и импровизацията си на ръба на засадата, така както беше в най-силния му период при Стойчо през есента на 2002 г. Впрочем като стана дума за спомени - толкова ли бе трудно да се върне на „Армията" Емил Гъргоров, който втора година формално присъства в Страсбург? Без да е Якимов или Платини, Бадема щеше да свали и задържи по някакъв начин вечно бягащата топка от „червените" и щеше да свърже хаотичните движения по терена. Щом си извадил два милиона евро за селекция, не е нормално на почти всеки пост да имаш алтернатива, но да ти липсва човекът на решителния пас. Да споменавам ли и парадокса, че ЦСКА година и половина мъчи Данчо Тодоров и себе си без щатен десен защитник, а при контузията на Роберт Петров същото стана и на другия фланг, където Вуядинович не е в своето истинско амплоа. Не знам кой е виновен за картотеката на Машадо, но съм сигурен, че собствените кадри Ангел Йошев и Иван Иванов, изпратени с лека ръка на „Лаута", както и всеки средностатистически бек от „Б" група, облечен в червен екип, щяха да свършат работа. Най-малкото като „ритат" и „хапят" по фланговете и си изпълняват „щата", вместо да се мъчат като 190-сантиметровия централен бранител Вуядинович или класическия десен атакуващ полузащитник Данчо Тодоров. Сега наистина пътища много - ако беше Машадо, ако не беше Удоджи, ако не се беше случило нещастието с Тунчев? А всичко е толкова просто - ЦСКА има играчи, но няма игра и това обстоятелство доведе до драма, когато отсреща се яви един опитен и качествен съперник като Тулуза. Наставникът на французите Ели Боп в две минути бе разбрал, че сегашният тим на Стойчо е много по-опасен като оцеляващ гост, отколкото като съзидаващ домакин и затова човекът с каскета прие позиционните действия и „клатенето" в първия мач. И е бил сигурен, че неговият шанс е в София, където българите трябва да разплетат собствената си примка. И ако Ели Боп имаше много по-проста тактическа задача заради очевадната разцентрованост и нехармоничност на този състав на ЦСКА, то Стойчо може би сгреши в подхода. Вярно е, че „червеният" наставник заложи на класическия турнирен разум при база 0:0, но ситуацията вероятно искаше друга, по-нестандартна режисура на реванша. Да кажем масирани атакуващи действия от първата минута за постигане на гол, за да има време да се поеме ответната реакция на гостите и при необходимост да се осъществи втори напън. Защото можеше да се предполага, че ЦСКА по-лесто ще измъкне нещо в един луд мач на взаимни удари, отколкото в позиционен сюжет с липсваща топка... „Армейците" обаче се докараха до ендшпил под дулото на руска рулетка, която се оказа френска гилотина. 14 години след като в 90-тата минута в Париж Жинола „изплю" топката към Кременлиев, той я даде на Балъков, той на Любо Пенев, той на Емо и Господ се оказа българин, сега Данчо Тодоров върна жеста в деня, в който президентът Саркози бе посрещнват в София като Спасител... Има мистика и нещо свише, но има и рационална спортна логика, която не позволи на ЦСКА да превъзмогне центробежните си проблеми. Просто и ясно - Тулуза е по-силният отбор и заслужено продължи, макар и след „канибалска" развръзка. Докато не постигнат някаква що-ходе хармония в колективните си действия и не свалят топката на тревата, „армейците" нямат какво да търсят в Европа. И още - аман от това безкрайно „селско" лежане, нехарактерно за великия „червен" клуб, което изнерви отличните съдии в първия мач и на реванша и в крайна сметка ги настрои срещу българите. А може би е по-добре вместо да се гони някакъв хипотетичен милион от участието в групите на УЕФА да се градират приоритетите и целенасочено да се преследва 31-вата титла с избистряне и подсилване на този нелош, но небалансиран състав. Тези дни Стойчо Младенов заяви, че силата на неговия отбор ще проличи през втория сезон. Не знам обаче дали имаше предвид пролетния дял на сегашното първенство или есента на 2008-ма? ГЕОРГИ АТАНАСОВ |
| е т'ва от uefa.com Toulouse FC reached the UEFA Cup group stage after an away goal five minutes into added time from André -Pierre Gignac eliminated PFC CSKA Sofia. Dramatic end Aparesido Claudinei had scored the first goal of the tie for CSKA from the penalty spot 25 minutes from the end. But just as it seemed the Bulgarian side were set for victory, substitute Gignac headed the French side level on the night and through to Tuesday's draw. Uneventful half CSKA started the game well and Nikola Vujadinović could have given his side an early lead but his header was saved by goalkeeper Nicolas Douchez. Toulouse's response came from Swedish forward Johan Elmander but his long-range effort was as good as it got for his side in an otherwise uneventful first half. Inspired substitution Panamanian forward José Luis Garcé s was introduced by CSKA coach Stoytcho Mladenov after the break and that proved to be a wise decision. In the 65th minute, Garcé s exchanged passes with Velizar Dimitrov and the latter was brought down in the box. Claudinei stepped up to take the penalty and his effort gave Douchez no chance. Last-gasp leveller Toulouse took the initiative as they hunted the vital equaliser while CSKA were reduced to the ten men following the dismissal of substitute Udoji Chigozie for two bookable offences in quick succession. The visitors' hopes appeared to be misplaced until six minutes of added time were announced. And as the last of those approached, Douchez lofted a long ball into the CSKA box and the unmarked Gignac headed in. |
И още - аман от това безкрайно „селско" лежане, Що така бре "маестро". Нали целта оправдаваше средствата. Нали Мъри беше "мечтател" и няма шансове срещу "прагматика" Тройчо. Я да видим на 02.12 кой ще спаси сезона. |
Хулигани в сектор "Г" не спряха да се бият и да хвърлят бомбички. Останалите запалянковци им ревнаха "Селяни". Кой разправяше, че вашата агитка не си викали един на друг "селяни"  |
| Force, Докича ти е отговорил, за тия иде реч.Това е форум и всеки има право да си пише каквото иска, но тук си имаме Беви, БЖ, Дефендърчето и още двама трима, така че тази ниша е заета.Пуканкоядящите просто се повтарят с вече изброените. За сатията на ГА, мага само да препиша едно мнение от неговия сайт: "За първи път в коментар на ГА да не се споменава думата "Левски" нито веднъж! Точно от такава градивна критика има нужда, а не от теории на конспирацията и ода за величието на един армейски клуб!" |
| Не ми харесват червените, особено със Стойчо Младенов, но истински ме заболя. Но най-голямата тъпотия е, че вече започва всичко да се стоварва пак върху Левски: той бил слаб, заради него няма да имаме два отбора в ШЛ, той 'клател' другите отбори и затова ставал шампион, и т.н. А че другите ни отбори нищо не правят за клубния коефициент години наред - здраве да е. P.S. Няма нищо случайно и в червения картон, и в гола в последната секунда. Просто в този мач Стойчо Младенов нямаше дяволския късмет от последните години - тактиката му при равностоен съперник беше и си остана една и съща: играем с дузпа контри и се надяваме на дузпа или (при по-силен съперник) трябва да стигнем до продължения и дузпи. |