...Американската поетеса Емили Дикинсън има стихотворение, сигурно неточно цитирам: "Когато ме погребаха и си заговорихме със съседа, и той ме попита : "Ти за какво умря?", аз казах: "Аз - за красотата. А ти?"- запитах го аз. Той каза: "А аз - за истината." "Ами, тогава ние сме братя." И така си говорихме дълго като братя, докато бръшлянът покри устата ни." Мисълта ми е, че красота и истина са близнаци, сиамски близнаци, че не могат едно без друго. Че лъжата може да изглежда красива, но в края на краищата, като се вгледаш, е красотна само. И обратно. Истината може да не разбереш доколко е издокарана, но самият факт, че е истина, я прави красива. Това е симбиоза на двете неща, която върви за всичките изкуства.

"Мисля, че дните, които преживяваме, при всичките исторически разлики, уви, имат и нещо общо с времето на будителите.

Тогава народът ни е трябвало да се буди от сън, а днес той трябва да се измъква от дълбоката материална и духовна криза, в която сме изпаднали всички.

Всички знаем, но не всички съзнаваме, че това не са две кризи - икономическа и духовна - отделни и независими една от друга. А това е една-единствена беда, в която причини и следствие са сплетени в ужасяващо кълбо и се пораждат една друга. И при което не се знае дали материалното рухване е основното.

И тогава наистина би бил оправдан лесно приемливият приоритет на икономическите мерки пред грижата за духовното. Или не е по-малко важен душевният ни срив, изискващ от всички нас, хора на изкуството и на науките, и педагози, и учители, възрожденски дух и радикални усилия в областта на културата и образованието.

Мерки, които ако не бъдат взети навреме, могат да ни изправят след едно-две или три поколения пред страшно зинала национална пропаст. Въпреки възрастта, ще отдам всичките си сили в същата тази важна, сериозна посока".