Торес:
Мечтая да спечеля Шампионската лига





Испанският ас на Ливърпул смълча Милано. През второто полувреме на реванша с Интер, минути след като Бурдисо остави съотборниците си от Милано с човек по-малко, Торес забоде невероятен гол и прати англичаните на 1/4 финала. Попадението на Хлапето, както е известен играчът, хвърли в екстаз 5-те хиляди фенове на червените на "Джузепе Меаца" и покруси италианските тифози. Домакините изпратиха любимците си и гостите с джентълменски аплодисменти в края на мача. Както и тифозите на Милан, аплодирали миналата седмица Арсенал въпреки загубата 0:2. Тогава героят на мача бе Сеск Фабрегас. Този път пак бе испанец - Фернандо Торес, по прякор Хлапето. На "Енфийлд" той предизвика 2 жълти картона и изгонване на Матераци, а в реванша - на Бурдисо. След което закова великолепен победен гол. Затова той бе най-търсеният за интервю от италианските медии в Милано.





- Фернандо, как се чувствате като хита сред трансферите от миналото лято?
- Когато отбор похарчи подобна сума (36, 5 млн. евро) само за един играч, разбираш, че привържениците очакват много и искат резултати. Трябва да докажеш стойността си. Манталитетът на англичаните е различен, не е както си го представях.
- Как си представяхте английските запалянковци?
- Опасявах се, че ще са истерични, но се оказаха толерантни и спокойни, дават ти достатъчно време за адаптация и се привързват към играчите веднага. Не обръщат внимание на финансовите параметри по договора ми. Футболистите сме по-уважавани на Острова и имаме право на личен живот.
- Вие веднага се отблагодарихте на шефовете на отбора и на Бенитес - от 1996 г. насам играч на Ливърпул не е вкарвал 20 гола за един сезон, а вие вече имате дори повече (общо 26 гола във всички турнири, от тях 4 в Шампионската лига).
- Да, но не беше никак лесно. През първата година е трудно да се адаптираш в новата обстановка - за първи път съм далеч от Мадрид, на място, където езикът и нравите са други. Засега обаче се справям.
- В Ливърпул вече се говори за финала на Шампионската лига в Москва.
- Мислим мач за мач. Интер беше сериозно препятствие за нас.
- Следите ли италиански футбол?
- Да, гледам Интер, Милан, Рома, Юве - футболът в италианското първенство е най-силен в света заедно с шампионатите на Англия и на Испания. Винаги ми е харесвал Алекс дел Пиеро, възхищавам се на Тоти. Франческо направи това, което исках да постигна в Атлетико (Мадрид) - да печеля с отбора на сърцето ми. Мисля, че неговата мечта, която исках и аз да следвам, е в основата на неговия успех и затова се чувства горд. Не забравям, че Италия спечели последното световно първенство по футбол в Германия през 2006, демонстрирайки типичния си начин на игра да достига винаги докрай във всяко начинание.
- Преди време вашето име се свързваше с Милан.
- Доколкото знам ръководствата на Атлетико и Милан са разговаряли, но аз не съм бил информиран по въпроса. Разбира се, да видя моето име да се свързва с такъв голям отбор като Милан, е чест за мен. За бъдещето ми не мога да говоря, но се надявам да остана дълги години на "Енфийлд Роуд", въпреки че италианското първенство ми харесва.
- Напуснахте Атлетико М след 12 години, които прекарахте там. Липсват ли ви емоциите на "Висенте Калдерон"?
- Да, дори в края ме смятаха за отговорен за всичко. Но дойде моментът, в който исках да постигна повече, да играя в Шампионската лига с голям отбор. И не на последно място - да се опитам да я спечеля. Моят Атлетико за съжаление не ми позволяваше да осъществя това мое желание. Опитах се да го постигна в Мадрид, но не успях. Получих възможност да се присъединя към един голям клуб и се възползвах.
- Защо точно Ливърпул?
- Заради манталитета на хората от града, който винаги ми е допадал - работливи и скромни, такива са жителите на Ливърпул. Дори без да има ресурсите на големите отбори, Ливърпул е английският клуб, спечелил най-много в родината си и в Европа. Присъствието в отбора на сънародниците ми Рейна, Шаби Алонсо, Арбелоа, които ми помогнаха по-бързо да се адаптирам в Англия, наклони везните в полза на Ливърпул. Треньорът Рафа Бенитес, който ме искаше много настоятелно и ме познава добре, допринесе при моето решение да избера Ливърпул - един амбициозен отбор, който е гладен за още успехи.
- Как свикнахте с английския футбол?
- Добре, харесва ми бързата игра, без прекъсвания, както и динамичният и силов футбол, който се практикува на Острова. В Испания играта е по-технична, но е с повече подавания, докато в Англия се стреля веднага към вратата, с три докосвания топката се пренася в наказателното поле и така нападателите имат повече възможности за голове.
- Изглежда, се чувствате чудесно в тактическата схема на Рафа Бенитес.
- В Ливърпул играя по-напред, отколкото в Атлетико. Не трябва да се връщам назад, за да участвам в изграждането на атаките, моята задача е да ги завършвам. Имам повече възможности да вкарвам и се чувствам по-добре в по-предни позиции.
- Играете за първи път в Шампионската лига. Как я виждате отблизо?
- Шампионската лига е мечтата на всеки футболист. Толкова дълго очаквах този момент, че ми изглеждаха фантастични мачовете от третия квалификационен кръг (в които Ливърпул се изправи срещу френския Тулуза - б.р.). След това дебютирах в груповата фаза срещу Порто, вкарах първия си гол (в предпоследен мач срещу Порто на "Енфийлд" - б.р.). Направихме ужасяващ старт в групите (1:1 с Порто, 0:1 у дома с Олимпик М и 1:2 от Бешикташ). Но после спечелихме последните 3 мача по впечатляващ начин, а гостуването ни в Марсилия ще се запомни с онова 4:0, което им нанесохме. Всичко това говори за класата на Ливърпул.
- Кои английски отбори обичахте да наблюдавате по телевизията от Испания?
- Евертън, където е сънародникът ми Микел Артета, Ливърпул с Шаби Алонсо, Рейна и Фернандо Мориентес, докато все още беше футболист на червените. С две думи, отборите с испанци, както и мачовете на големите отбори като Челси, Арсенал и Манчестър Юн.
- Кой от новите ви съотборници ви впечатли най-много?
- Капитанът Стивън Джерард. Знаех, че е голям футболист, но не си го представях така, както го видях при пристигането ми в Англия. Умее да поведе отбора в трудните моменти, жертва се за него като истински капитан, винаги е на разположение на треньора независимо от всичките отговорности, които носи. След него ме впечатли и Хавиер Маскерано, който не се предава никога на терена. За него са ми разказвали аржентинските ми съотборници в Атлетико (Мадрид), но въпреки това останах поразен от Хавиер.
- А от съперниците ви във Висшата лига кой ви направи най-голямо впечатление?
- Франк Лампард от Челси е изключителен, Рио Фърдинанд от Манчестър Юн е страхотен защитник, Дейвид Бентли от Блекбърн има невероятни качества, сънародникът ми Микел Артета от Евертън прави страхотен сезон. Франсеск Фабрегас от Арсенал, който е едва на 20 години, се превърна в лидер на отбора си.
- Кой ви беше идол като малък?
- Играчите на Атлетико (Мадрид), като Кико например. През 2000, когато попаднах в първия състав на Дюшекчиите, бяхме заедно за месец. Разбира се, харесвах много Диего Симеоне, а се възхищавах на Марко ван Бастен.
- Кои са най-хубавите ви спомени досега в кариерата ви?
- Дебютът ми за Атлетико (Мадрид) на 17 години, въпреки че беше в Сегунда дивисион. Тогава си мечтаех да изляза на терена с червено-бялата фланелка, седмица преди този ден бях в агитката на "Висенте Калдерон" заедно с приятели. Дебютът ми за националния отбор на Испания също ще го запомня, както и гола ми срещу Италия. Към серията от красиви спомени няма как да пропусна първия ми мач на "Енфийлд" срещу Челси, когато само след 16 мин се разписах и чух как "Коп" пее химна на клуба (You'll never walk alone). За мен това бе уникална и много силна емоция!
- Какво ви липсва от Испания?
- Семейството ми, приятелите ми. В Ливърпул ме приеха много добре. Аз живея с годеницата ми Олала, която познавам от 9-годишен, а връзката ни е от шест години.
- Кой треньор ви помогна най-много в кариерата ви?
- Абраам Гарсия, който отговаряше за втория отбор на Атлетико (Мадрид). Тогава бях едва 15-годишен - възраст, на която или си вирваш носа, или започваш да се трудиш усилено и да пробиваш във футбола. Благодарение на него тръгнах по втория път.
- На 11 г. сте започнали да тренирате в Атлетико М.
- Моите родители са галисийци и само дядо ми беше привърженик на Атлетико. На десет години играех в едно квартално отборче, казваше се Райо 13 и екипите им бяха в същите цветове като тези на Интер... Трите най-добри момчета всяка година се тестваха в школата на Атлетико. Така започнах с футбола, а синьо-черният екип (като този на Интер - б.р.) ми донесе късмет.

GARGOYLE
Пуснато на: 14.03.2008, 16:48
Тежък жребий.Определено Арсенал са много качествен отбор, класирането в Премиършип го показва ясно.На първо четене лондончани излизат като фаворити в този двубой.Това ясно се видя от изказването на Пари, интервюто с Рафа, а и сега четох изказване на Венгер, в което той изразява увереност в крайния успех.Излиза, че пак сме в позицията на underdogs, която и Бенитес, и футболистите предпочитат най-много.След водача в Италия идва ред на лидера в Англия, ако искаме трофея, ясно е, че ще трябва да преминем през най-добрите отбори.Доволен съм, че мосю Арсен Венгер ще има възможност да изпита една обстановка, която никога в кариерата си не е чувствал.След последния мач на Анфийлд французинът заяви, че атмосферата на Гудисън била много по-добра и футболистите му нямали проблеми, когато играят пред КОП.Е, сега вече Арсенал ще могат да видят и почувстват какви са тези европейски нощи в Ливърпул, за които само са чували и чели от пресата и телевизията.Жозе Моуриньо бе казал веднъж, че феновете ни не могат да вкарват голове, но след полуфинала от 2005 бе на друго мнение.Сега знам какво очаква Венгер и неговия страхотен тим на Анфийлд, но въпросът е дали те са подготвени...Жалко е, че Агер пропуска сезона с травма, а аз толкова се надявах да го видя в игра още този месец.Положителното е, че Алонсо си връща формата, Торес е под пара(все пак първия полусезон срещу Арсенал и двамата бяха сенки на себе си връщайки се в игра след тежки травми), Аурелио и Арбелоа превъзмогнаха неприятни травми, за да засилят конкуренцията в защита, а Шкъртел бавно намира мястото си в тима.Прословутата ротация на Рафа(за която е толкова често критикуван)ще даде нужната свежест на тима в края на поредния изтощителен сезон, за да защитим с достойнство името на клуба.Каквото и да се случи в тези два гигантски сблъсъка, главите ни няма да бъдат наведени надолу, защото с изявите си в Европа сме заслужили уважение и респект.Всичко ще се реши на Анфийлд, мястото където мечтите се превръщат в реалност."It's there to remind our lads who they're playing for, and to remind the opposition who they're playing against." Bill Shankly about the 'This is Anfield' plaque

Вие никога няма да останете сами...


Големият фен е този, който не продава душата си. Те същите тези фенове, които на площад "Таксим" пиеха литри с бира, бяха дошли от цял свят дори и без билети, само и само да видят своите любимци. Именно те бяха опънали знаме с размери 20 на 30 метра между две малки улички, на което пишеше "Добре дошли на земята на ЛИВЪРПУЛ".
Здравейте всички, малки и големи, фенове на този или онзи отбор, разбирачи или по-големи разбирачи.


Имам мнение по въпроса и искам да го споделя с вас. Аз не крия пристрастията си и мога гордо да заявя, че отборът, който поддържам извън нашата малка държав(ИЦ)а е именно Ливърпул. За него и неговите фенове е казано всичко или почти всичко. Имал съм щастието да наблюдавам няколко пъти на живо мачове на този отбор, но никога не съм стъпвал на "Анфийлд". Бях в Истанбул и никога няма да забравя моментът на почивката, когато резултата бе 0:3. "Червените" изглеждаха плачевно, а в главата ми се въртеше мисълта (типично по български), защо ПО ДЯВОЛИТЕ не си продадох проклетата хартийка на онези англичани, които даваха колкото пари поискаш само и само да влязат на стадиона.


Та същите тези фенове, които на площад "Таксим" пиеха литри с бира, бяха дошли от цял свят дори и без билети, само и само да видят своите любимци. Именно те бяха опънали знаме с размери 20 на 30 метра между две малки улички, на което пишеше "Добре дошли на земята на ЛИВЪРПУЛ". Та те даваха мило драго (само не и бирата си) за билет, но аз не си го продадох. И на почивката за голямо мое учудване аз видях как 4/5 от стадиона бе на крака и не спираше да пее клубния си химн, въпреки че единствения въпрос за мен бе колко още гола ще паднат във вратата на слисания Дудек. И тогава Джерард излезе за второто полувреме и видя гледка, от която аз най-малкото бях потресен. Целият стадион се тресеше и приветстваше 11 момчета в червени фланелки, които играха безумно слаби 45 минути. Тогава той, КАПИТАНЪТ се спря до всеки един играч и му показа залетите от червено-бяло трибуни. Нататък приказката продължи и завърши... всички знаете как.


Идеята ми бе за феновете. Да, тези фенове, които са готови да умрат за отбора, но такива за съжаление, у нас няма.


Миналата година в "Манчестър Юнайтед" не бяха съгласни с продажбата на ТЕХНИЯ отбор на американци. Организираха походи, стачки, но не можаха да се преборят с ПАРИТЕ, големите пари на братята Джилет. Не постигнаха нищо. И какво направиха - основаха си собствен тим, който играе в 9-а (ако не се лъжа) дивизия. И ходят на мачове в селца и паланки, вместо на "Сан Сиро" или "Бернабеу", да не говорим, че не стъпват в техния дом - "Олд Трафорд" или по-известен (защо ли?!) като "Театъра на мечтите".


Но мен ме накараха да се замисля.

Феновете на ФК Уимбълдън или по известни като "лудата банда" направиха същото.


Но мен ме накараха да се замисля.


Ето че сега ФЕНОВЕТЕ на "Ливърпул" тръгват по техните стъпки. Ще си основат собствен, да СОБСТВЕН тим и ще си плащат от джоба за издръжката му. След като имаха идея да СЪБЕРАТ пари и близо 10 000 (ДЕСЕТ ХИЛЯДИ) души внесоха по 5000 паунда, в общ фонд, който е за купуването на "Ливърпул". Аз съм сигурен, че нито пени не се е загубило или не е било изхарчено от този фонд. Дали и у нас щеше да стане така. Аз не се съмнявам, аз съм сигурен, че това е невъзможно.


Е, не успяха, но те няма да си продадат душата на някой милионер, независимо дали ще е от Щатите или Дубай. Да, със сигурност те няма да стъпят повече на "Анфийлд", нито на КОП-а, където до скоро са имали доживотна членска карта, а ще ходят по стадиони и градчета, които ги няма дори на картата.


Но мен ме накараха да се замисля.

Та мисълта ми е за тези фенове. ТЕ НЕ СА КАТО НАС. Със сигурност.


Те не говорят за Левски, ЦСКА или който отбор си изберете. Кой колко играчи ще купи или продаде. Кой ще е новия собственик и колко пари ще ни даде, за да купим поредните "куци коне" откъде ли не. Кой мач е уреден или как "онези" са "хванали" съдията, президента, играчите или чистачката. Те гледат техния си отбор.


Да, Ливърпул близо 20 години не са ставали шампиони, а може би и още толкова няма да станат.


Да, Ливърпул не играят привлекателен футбол, губят от Барнзли за купата. Същите тези Барнзли, които са общо взето тупаните в Премиер Лийг.


Но феновете на "Анфийлд" ще продължат да пеят "ВИЕ НИКОГА НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ САМИ". Е, може и да не е на "Анфийлд", а на някое стадионче с правостоящи трибуни. И играчите, ТЕХНИТЕ играчи ще са готови да изядат тревата на стадиона (ако я има), но ще играят до последен дъх и ще дадат всичко от себе си. Дори и да загубят. И няма да се оправдават, че е имало 5-6 сантиметра сняг (както в някои български градове), или че са играли в сряда и не са имали време да починат, защото на стадиона има хора, които са ЗАПЛАТИЛИ за удоволствието да гледат футбол, а не мъка както по нашите стадиони. Та какво се заблуждаваме, та нали виждаме че и Левски и ЦСКА не могат да вържат три паса, камо ли някаква игра. Та те не могат да уцелят вратата, а ние искаме да видим поне два удара към тая пуста врата. А на нашите стадиони няма и толкова. Има само мъка.


"Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже". Помните ли кой го е написал това или откъде е? За тези, които не помнят (или не знаят) това е Йовков. И пак за тях - моля не споменавайте, че живеете в държава с 1300 години история. Защото ние нямаме право да се гордеем с това, след като не се уважаваме един друг, след като се плюем и завиждаме един-другиму, а не се подкрепяме.


Защото в Англия или по-точно в Лондон има едно място с табелка, на която пише, че първата коронация, която се извършила там е била през 1066 г. Да ХИЛЯДА И ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТА. И оттогава досега само 4 (ЧЕТИРИ) коронации не са се провели там. Мен това ме накара да се замисля. А вас?


За феновете бях тръгнал да пиша. Къде, като разбиране се намират те, а къде сме ние.


Мен ме накараха да се замисля. А вас?


Сребрю Влахов