Отиди на страница:
| Марксе, аз говоря за изобретения (патентовани или не), за които са продадени лицензии и са донесли пари на държавата - не на изобретателите или на институтите. То иначе ЦЛЕХИТ и ЦЛАФОП непрекъснато бълваха авторски свидетелства и последващи патенти, ама малко пари донесоха. Даже прочутата Тежка електроника на полк. Бъчваров също беше "покрита" с няколко патента. |
Наджаков е направил фундаментално откритие, а не приложна технология, която може да се патентова. ..... Плаща се за патентовано изобретение, а не за фундаментално откритие. Всички ние полозваме ел. ток, който е поток на електрони, но никой не се е сетил да плати на Томпсън за откриването на електрона. Мрхсолчо++, Защо трябва българският данъкоплатец да плаща за фундаментални открития след като той нищо не получава за тях, а други печелят? Данъкоплатецът не може да си плати тока, а ти искаш той да финансира откриването му.  Богатите нации да финансират фунадметланите открития. Ние като по-бедни ще финансираме само приложните, които ще ни донесат някакъв доход.  |
| Оня ден говорих с бившия шев на NSF ( за уточнение на гении като FL - не става дума за баскетбол ). И понеже имаше много и несвързани въпроси за това как функционира финансирането на науката, той каза че с две думи ако президента има въпрос то изградената схема е такава че срещу няколко милиарда и 1-5 години той ще има отговор на една страница понякога и по-малко. Къде и как ще се разпределят тези пари е въпрос на преценка на шефовете на фондациите. Големия процент отиват в частния сектор, който има по-добра развойна структура. Малкия отива в националните лаборатории които го споделят с университетите. Който ви каже че науката се движи или финансира от частния капитал е кръгъл идиот, не визирам FL защото там е отдавна диагностицирано. |
| Зевзек Науката има измерения не само в пари. Заяждате се с БАН а не сте наясно с хилядите хранени от данъкоплатеца институти за "демокрация" "пазарна икономика" и подобни булшити които даже бяха нагли да се изкават за учителската стачка. БАН има и консултативен характер, който бе пренебрегнат по ред причини. Едни седесарски чикиджии от Водните проблеми заложиха главата на цялата институция като вместо експертни оценки започнаха да дават политически съвети. И не само те, БАН роди може би най-ужасяващо изкривените седесарски творения. Не ми се дават примери че ми се гади при споменаването на подобни имена. |
| По логиката на Зевзека, акад. Наджаков е трябвало да го накажат, защото се е занимавал с фундаментална наука, а не с нещо доходоносно. |
| Лопатар, Ти сам казваш, че въпросният шеф на NSF ти е казал, че за де се достигне до някакви фундаментални научни резултати, изложени на един лист хартия, се изискват милярди. Ние тези милярди ги нямаме. Колкото средства имаме искаме да ги вложиме в приложни неща, които ще ни направят живота малко по-лек от това което е. Естествено такива като тебe, които живеят от наука, това не им отърва. Затова аз ви казвам: момчета, прав ви път към NSF и гууд лък.  |
| Проф.Дървингов, наистина конвенционалният приритет е 12 месеца, преди да изтекат, патентозаявителят може да подаде международна заявка по РСТ договора, може да подаде регионална заявка (европейски патент, евроазийски патент, арабски патент ASBU, OAPI или ARIPO -организации френско и английски говорещите африкански страни, съответно) или национални в страните, които желае (членки на Парижката конвенция). Срокът на действие на патента, ако бъде издаден, се определя на 20 г. от датата на подаване на международната заявка. Ако страната на националното ведомство е посочена страна (самопосочване)в международната заявка, тя може да замести приоритетната национална и по този начин националният патент ще действа де факто 21 г. Преди да "избухне демокрацията", до 1993 г. срокът и на авторските свидетелства, издавани на бълг. заявители, и на патентите за изобретения, издавани на чужд. заявители, беше 15 г. от датата на заявяване. Сега за България и за всички европейски страни срокът е 20 г. от датата на заявяване. За новите лекарства и новите продукти за растителна защита може да се ползва при определени условия допълнителна патентна защита до още 5 г., уредена с отделен защитен документ - Сертификат за допълнителна патентна защита. Европейският патент, след като бъде издаден от Европейското патентно ведомство, се валидира във всяка една страна, от посочените при заяваването, в зависимост от националните изисквания. Няма такова "автоматично" пренасяне на патент, издаден в една страна, да действа в други. Единствено патентите, издадени в Швейцария, действат в Лихтенщайн. Но Лихтенщайн не издава патенти. Не всички изобретения са патантноспособни и не всички патентноспособни изобретения се патентоват особенно, ако се очаква, че конкуренцията няма да достигне самостоятелно до това техническо решение за по-малко от 15-20 г. А някои от патентованите изобретения не се публикуват, ако са свързани с националната сигурност. А бе разводних темата. Вие изобретете само! За начина на защита може да ползвате и бълг. патентен представител, и европейски патентен представител. |
| Зевзек Нещо те е страх да не се спънеш и си гледаш само в краката (или те е срам от нещо) та не виждаш по надалече. Не бери грижа за мен, бери грижа за това че след 10 години родината ще е е пълна със зарзаватчии и чалгаджии досущ като тебе, които ще са адски доволни че не плащат лев за тъпи даскали да им тормозят децата или пък за наука от която им се набръчкват челцата. Да си жив и здрав с малкия си и среден бизнес. |
| Някои като Зевзека така и не можаха да схванат че в много области на науката няма твърдо и точно установена разлика между това, което той нарича "фундаментална наука" и "приложна наука". Не можал да схване-добре, лошо няма. Всички не могат да са умни. Но защо продължава да дава акъл!? |
| Зевзек, след Втората световна война Япония наблегна на приложните неща в науката, в САЩ се развиваше комплексно, в Русия фундаментално. И трите държави бяха по-назад в сравнение с научното ниво в Европа (Германия, Франция, Великобритания), но сега някои не са. Един от частните резултати: теоретичната разработка за създаване на нано въглеродни тръбички е на руснаци - 1987, лабораторно са получени от австралийци -1991, пуснати са в промишлено производство в САЩ -93-96, а Япония и досега не може да направи нано-продукти (макар че първа публикува приложение на нано продукти), но за сметка на това революционните технически решения ги довежда до бита. Така и с плазмените монитори - флоурисценцията, фундаментално разработена от руски учени в началото на 20 в., приложна разработка на Пентагона от 1973 г. за монитор в бойна машина, несигурна и трудна технология, усъвършенствана от японски фирми през 90-те и сега гледаш на 60 инчов монитор някой "Биг брадърс". Според мен трябва да има и приложни, и фундаментални изследвания в научните институти на България, най-малкото заради това, че като ти се развали плазмения монитор, да има някой да ти каже какво да правиш. Да не говорим при сключване на сделки за иновационни технологии и да гледаме гафове като ремонт на хеликоптер без документация или купуване на самолет без оборудване. |
| Тук има един израз - бели боклуци. Бели са в смисъл че не са черни като раса и че са абсоютни боклуци в директния смисъл на думата, за нищо не стават. Що ли този спор за нуждата от наука избутва в съзнанието ми точно този израз? Само чалгата не се вписва без правилния заместител. |
| Освен това, научното търсене не е рутинна дейност, която можеш да планираш като счетоводител-касиер. Никога не се знае от "къде ще изкочи заекът", който е около 0.5 % от всичко, което се прави в науката. Но с тия 0.5% ти можеш дас си покриеш всичко, включително и "фундаменталните" разработки и пак си на печалба! Освен това, изключително спорно е твърдението че "фундаменталната" наука е винаги и по принцип финансово на загуба. Въпрос е на как си подредиш нещата. Не бих се хванал на бас например че изследванията на телескопа "Хъбъл" в крайна сметка са на загуба! Но внимателно трябва да се смятат преките и непреки печалби а не като преквалифицирал се в счетоводител полит-икономист! |
| На средния и дребен бизнес експерти бих казал че нямат шанс да си сменят категорията, освен в деградивна посока. Наличието на развита образователна и научна система е критерии на повечето компании за инвестиране. Е въртим се в кръг, без наука няма инвестиции. Адски тъпо е да се мисли в директна връзка между пари вложени за наука и изобретение което да върне инвестициите. Ама адски тъпо, ограничено и недалновидно - типично за селския чорбаджия или дребната боржуазия, наричана днес среден и дребен бизнес. От дребните трябва да се пазим! |
| Аз искам родината да е пълна със зарзаватчии и чалгаджии досущ като мене, които да си вадят прехраната като се трудят и създават реални неща, а не с творци на фундаментални шашмалогии. Постингът на Аполитичен е чудесен пример. Русия създава фунадаментални открития, а САЩ и Япония правят от тях пари. Русия получава едно потупване по рамото за потрошените пари за фунадaмeнтaлни изследвания, а ония получават пълни банкови сметки. Не, благодаря, аз искам ние да сме като САЩ и Япония, а не като Русия. Нека руские учьоние да правят фундамента, а ние ще правиме пласмента. Плазменият ми телевизор ако се развaли ще го нося на поправка при приложниците, а не при фундаменталните учени. Фундаменталчиките ще ми обяснят подробно с формули как му работи плазмата на телевизора, ще ми кажат че съм тъп ако не ги финансирам, но няма да могат да ми го поправят. Както казах вече, всички велики фунадаментални български учени, начело с БАН-яджийте да се изнасят в посока NSF. Чао. Тук да останат само зарзаватчиите, чалгаджиите и даскалите. Последните са ни нужни за да учат децата ни как да си правят добре сметката и да не си пилеят изкараните с труд парички за да хрантутят разни фундаментално шматкащи се шляйкаджии и броячи на фърфърони. |
За моя изненада се оказва, че фундаменталните учЕни се възбуждат по-лесно и от млада даскалица. Само при споменаването на "бюджетни средства".  Но не! БАН не трябва да се закрива. Банските участници генерират едно 50% от трафика във форума, а такова забавление не се изпуска. Долу лапите от нАуката! |
| "Аз лично не си спомням Нобелов лауреат да е взел патент от откритието си и да е получил пари за него, като изключим парите от самата Нобелова награда." Марксе, не знам какви статии пишеш, ама малко си чел. Погледни Нобеловите награди 2007. Няма да ти казвам за кои двама лауреати, за да не те обиждам. Ти си кадърно момче, ще ги намериш. |
| hamel За "откритието" на Марков и Иванов ли цитираш Куртев. В органичната химия откритията са на акад. Димитър Иванов - реакция на Иванов и реагенти на Иванов. За подобна реакция Гриняр стана Нобелов лауреат. Също именна реакция има на Робев. Най-близо до Нобелова награда беше Калоянов, той синтезира пръв хлорофила с един немец в Мюнхен, но дадоха Нобеловата награда на Роберт Бърнс Уудуърд, въпреки, че той публикува синтеза на хлорофила по-късно - правнука на шотландския поет. дадоха му я за общо творчество. Немецът се е пропил от мъка, а Калоянов е имал много патенти и беше учредил стипендиа за млади български химици в Германия. |
| Дзевзекот Защо трябва българският данъкоплатец да плаща за фундаментални открития след като той нищо не получава за тях, а други печелят? Данъкоплатецът не може да си плати тока, а ти искаш той да финансира откриването му. Все по-няма да можем да си плащаме тока щом мислим по този начин. |
Освен това, научното търсене не е рутинна дейност, която можеш да планираш като счетоводител-касиер. Никога не се знае от "къде ще изкочи заекът", ..... Е, това се казва фундаментален шмекерлък. Ти ще му плащаш заплата, а той ще дебне откъде ще изкочи заекът.  Страшен бизнес план, няма що. И ако заекът изкочи, ще го уцели някой японски или американски проложен авджия, а нашия фундаменталчик ще напише нАучен труд върху статистиката на случайно изкачащите зайци . |
| Дзевзекот Русия създава фунадаментални открития, а САЩ и Япония правят от тях пари. Русия получава едно потупване по рамото за потрошените пари за фунадaмeнтaлни изследвания, а ония получават пълни банкови сметки. Дзевзек: 1. В САЩ се развива много ама много фундаментална наука. 2. Русия разработваше и внедряваше фундаменталните си открития, но във военната област. Именно секретността не позволяваше тези открития да преминат в цивилната област. |