Отиди на страница:
| Ето го Митко Новков с поредната антибългарска статия. Преди бяхме ягмаджии, сега ни раздели на шопи, мизийци и не знам какви си. Само и само да не сме българи. Браво Митко, откъде ги черпиш тези идеи? Дали пък не трябва да разделим и България на толкова малки държавици? Или поне на две Българии - Република Северна България и Република (или Вилает) Южен Булгаристан. Поне примери за делене, колкото искаш. * И как така стана, че в южната част на България са напредничавите, пък в северната - назадничавите? Някакви данни - нобелови лауреати, ай-кюта, силиконви долини (не цици)? * Фичка (оня без двете точки), я коментирай, нали с Новков сте бъдита от един факултет!? * |
| Аааа, сега като прочетох още веднъж статията ми стана ясно, тези от север са повлияни от Русия и по презумция са комунисти. Добре, добре. * Новков, знаеш ли от кой град е проникнало западното (новото) влияние в България след турското робство (ако ти е по удобно - османското присъствие)? Трябва да знаеш, ти си учил философия, а аз съм само един прост инженер. |
| Митко Новков сериозно ли ги пише тези работи? Първо, не цяла Южна България и - противно на географията на БатБойко - дори не цяла магистрала "Тракия" е на ГЕРБ: в Пазарджик победи кандидатът на БСП, ако не се лъжа. Второ, климатичните "обяснения" на определени феномени от културен или пък политически порядък по линия Север-Юг в най-добрия случай са нелепи, а в най-лошия - намирисват на расизъм. При Новков случаят е по-скоро първият. "Климатичните особености" са много често не природна даденост, а чисто идеологична представа: в Северна Италия е "прекалено студено" за производство на вино, но намиращата се на същата, а и на по-северни географски ширини Франция е съвсем подходяща за същото; в Северна Сърбия било "прекалено студено" за отглеждане на дини и пъпеши, но в Южна Унгария е достатъчно "топло" за същите култури... През лятото в Плевен и Русе, където според Новков трябва да духат "лютите ветрове на руската степ", е не по-малко горещо от Пловдив или Стара Загора, и по-горещо от Смолян или Бургас ! Трето, творбата на Антон Страшимиров е чиста фантазия, игра, която няма нищо общо не само с някакви реални "манталитети", но и не кореспондира с никакъв реално съществуващ регионализъм (какъвто няма традиции в БГ, освен някои местни племенни феномени тип шопите): дори за македонския е рано, а да не говорим за мизийски, тракийски и пр. - идентитети, които никога не прерастват в нещо повече от абстрактно географско наименование. Новков, като човек от диаметрално противоположната част на БГ - Бургас -, не е наясно и с "любимия" си Северозапад (откъдето имам честта да съм по бащина линия  ) А именно "торлаците" не са "хората на Северозапада" въобще (чел е Радичков и нещо се е пообъркАл). Торлаците населяват пограничния със Сърбия район на Шоплука и на Северозапада - Трънско, Годечко, част от Берковско, Белоградчишко - плюс прилежащите територии от другата страна на границата. Видин, Монтана (Миайловград) и Враца не са торлаци !Бих поспорил и по това, че в БГ няма разделение Запад-Изток (което във всеки случай ми се струва по-реално от мнимото разделение Север-Юг). Най-малкото по отношение на говора: не само екането, но и въобще твърдият изговор на Запад от Плевен (включително) и Пазарджик се възприема на Изток като смешен и неправилен, а същото се отнася за източния акцент на Запад. Но и тук разделението е по-скоро София вс. останалата част от страната: като говориш твърдо в Бургас или Варна, те питат "Ам ти от София ли си ?" или "Како стаа в Шопландия ?", при положение, че може да си от Благоевград или от Видин. Накрая, разбирам желанието на Бургас и неговите трудови хора да въплъщават "новото" и "промяната", но се съмнявам, че дори с това ще предизвикат раздразнение сред нарочените за "северняци". |
| Доста спорно, повечето невярно, макар интересно. Българското население е силно размесено след миграциите в 18-19 в. (руско-турските войни и след освобождението), 130 г. национална държава, индустриализация и 50 години без дребно частно селско стопанство. Голяма част от софиянци са от северозапада (който затова обезлюдя), много от селяните в североизтока са по произход от Тракия (Одринско, Ямболско, Сливенско), дори във варненските села сега показват "тракийска сватба" на туристите (с. Кипра, община Девня). Миграциите бяха и по оста север-юг и обратно, и по запад-изток, от Македония и Зап. покр. към североизтока, от северна Добруджа към стара България. Има и по-локални миграции, например Нова Шипка, Варненско, била заселена от хора от старата Шипка, Казанлъшко, след изгарянето й в 1877. Джаред Даймънд говори за "преносимостта" на растенията и животните, което е много по-лесно по паралела и по климатичния пояс - примерно конете измират от мухата цеце, докато стигнат от Сахара до южна Африка, затова в юга на Африка няма коне и големи империи. А стигат лесно от Монголия до унгарската Пуста, и затова Евразия сега е такава, каквато е. Но движенията на хората, особено в един неголям ареал с почти еднакъв климат, не се спират лесно от една - не толкова висока - планина с над десет прохода с асфалтов път и три жп линии. Стара планина е много важна в историята ни по разни причини, но не и като делител на българите на две части. Идеята за такова деление е погрешна и вредна, и въпреки това често се "нагнетява" от доморасли етнофилософи. Самите понятия "Северна" и Южна" България в днешния смисъл са скорошни и конюнктурни. Македония и Софийско не е Тракия, Тимошко е на "юг" (т.е. запад) от Стара планина, но не е "южна" България. Неправилно е и делението на "северно" и "южно" Черноморие. Обзор е на север от Стара планина, но се води в "южното" Черноморие, понеже някога случайно попаднал в Източна Румелия с всички последици от това. Не само Митко Новков от Берковица, но и сам Захари Стоянов - котленец, израсъл в Добруджа, намира разлика между северните (примерно, по-плахи) и южните (по-бунтовни). Това деление обаче не отговаря на истината. Всички големи въстания срещу турците до 1876 г. били в "северна" България - при това по-многолюдни и продължителни от Априлското. Варна е повече доволна, отколкото недоволна от Кирил Йорданов, Бургас - повече недоволен, отколкото доволен от Йоан Костадинов. И двата града има защо да са такива. Причините не са етнорегионални. За нуждата от повече транспортни връзки от север на юг няма какво да се агитираме. М-ла Хемус, м-ла Черно море, пътищата Ботевград-Видин (Оряхово), София-Лом, Русе-В. Търново, Русе-Шумен и жп линия Варна-Карнобат (коридор 8) трябва да са ни приоритет (както и София-Охрид). Едно време говореха за жп линия Пловдив-Плевен и Елена-Твърдица. |
| Съгласен съм и с Чавдар (служил съм в Плевен - там лятос е горещо като в Пловдив, ако не и повече), и по въпроса за изток-запад - ятовата граница на югозапад стига чак докъм Гоце Делчев и Сяр (както правилно се казва на български) и дели и самата Македония на екаща и якаща. Има разни екзотични теории за произхода на ятовата граница - вкл. че минавала по границата на траките и илирите в древността. Други смятат, че границата траки-илири минавала по границата м/у българските и сръбските диалекти в 19 в. Във всеки случай е древна граница. Истина е, че във Варна всички западни българи (млекО) са "шопи", имахме в класа един - "шопа" - от Видин. Кюстендилци също. Милетич има много интересна книга (на Гугъл) за населението по села в 1902 и различията между "черни" и "бели" (балканци и хърцои) в североизтока, и местните (ерлии) и "тронките" от източна Тракия. Най-старото българско население в североизточна равнинна България (запазено оскъдно в разградско, провадийско, девненско) било белодрешно (като шопите) и говорело със "западни" ударения на глаголите в минало време (направИх). Редактирано от - Чичо Фичо на 10/11/2007 г/ 00:56:04 |
| Опааа... да се извиня по български на Новков за едно нещо: не знаех, че и той бил от "Убавиа Северозапад", набеждавайки го, че е от града, в който е работил. Добре познавам село Бързия - много хубаво село - което най-вероятно е наистина торлашко. |
| Говорите в Източна БГ преди налагането на нормата са интересна, но отделна тема: в Шуменско пък, както твърдят диалектолозите, имало опр. член за м.р. на -о, като в Шоплука. Прекалено "западно" звучащи ударения като "мОмчето" има и до днес в Харманлийско и др. места на Изток. |
| Точно - членуване на о, "кадя бос из лукО", има и в североизтока, у ерлиите - белодрешните. В югоизтока понякога пък използват само пълен член - "боли ма кръстът" (Царево). Там "отивам да спа" (не да "спъ" като по нас). Според мене из цяла горна Тракия се казва "зАтвори вратата". Диалектите в Хасковско и Старозагорско (община Опан) обаче са убиец! Диалектоложките карти са много интересни - почти винаги не съвпадат с делението север-юг. |
Фичо признавам те за експерт и туканка, ако ми кажеш-в кой край на България наричат населението си "гочаайта"? |
| Има ли в БГ въобще линии на изоглоси, минаващи север-юг? Дори ъ-а линията в западните диалекти не е такава... Между впрочем, З. Стоянов има стереотипи и спрямо Западна БГ: говорейки за "шопската София", която спяла по време на "въстанието в Тракия"... |
| Това не съм го чувал Ние с кумеца все си повтаряхме това от неговия край - Димитровград: Сторте двар уа, сторте двар! Уу, ни можти га стори, я ж га фатя. Оть ни га фатя уа, каунь? Кък да га фатя? Тя прафуча като матор (и беше кюшлия)! Дя я баялдявата котялца? Ягъ я, дя са тули кат чунчулига в сугань! |
| Поне тук няма нито една изоглоса север-юг, има във всички други посоки. Шумен и Стара Загора по всички показатели са в една и съща диалектна област. |
| Анджък, де!Набара го почти... На 30-тина км.на югоизток Ти вЪри, я ждоа ъйся.А 15 км от другата страна: Зъ ида!  |
| Тракийски не разбирам, ако може превод... Между впрочем, Митко Новков е изпраскал една вестникарска статия и лошо нема, но тезата за силно изразен "регионализъм" в българската история има свои привърженици не другаде, ами в ИФ на СУ. По-специално проф. Христо Матанов, който замалко да стане декан. Удивително е как университетски преподаватели прегръщат без особени проблеми някакви фешън лафове, с чието точно значение не са особено запознати. Вместо да продължават да си тропат хорото в "Сите българи заедно". |
| Фичо, а какво ще кажеш за "е - и"? Много ме дразни...не е на български...учители го ползУват...служители...ТВ-водещи...а стига са яли тия пИпИруди мИсо, а? |
| Май и доста от форумците ще се засегнат...ма щом и като ПИСМЕНО употребяват "и" вместо "е" (щИ видим)...значи на зле са нещата. |
| Аман от кръндели опитващи се да разединят нацията по всякакви безпринципни белези. Значи сега научаваме, че "разминаванията между Южна и Северна България същестуват" и то не от днес. Също така автора загатва, че севера бил гласувал за социалистите щото бил по-чистоплътен. А южната част гласувала за ГЕРБ щото там имало повече нечистоплътни ганювци. Още, че половината част от севера не била гласувала за социалистите ама тази част не била мъдра щото имала нужда от помощ и ората не знаели к'во правят. Също така научаваме че в БГ имало различни климатични географски ширини и затва имало и разделение в мисленето на хората. Тая България необятна бре! Ние от векове се мъчиме да излеземе на средиземноморският климат, а то к'во, оказала се, че сме имали тамън две климатични области, чистоплътна и нечистоплътна. За аналогийте на автора  |
| Статията на Новков има много хитра стратегическа цел. Тя е част от усилията на определени среди да разделят Евразийското пространство (защо тук да не сложим и Балканите) на 150-200 държавици, постоянно враждуващи помежду си. Защо - всеки сам може да се досети. Говори се за мизийци на север и тракийци на юг (не за българи) и лукаво се създава раздор като тънко се намеква, че едните са тъпунгери. След време пък ще се предложи тъпунгерите да бъдат изолирани в отделна държава. * Не разбирам, защо редакцията публикува такива статии? Стилът е аматьорски, тезите на автора не се облагят на никакви научни доказателства, на места са определено расистки?  |
| Някои тракийски говори са много близки до македонските. Баба ми (родена в Дедеагач-днешния Акександропулис) използваше кладувам(за поставям), четам, пеям, бацнувам(за целувам), писвам(пиша), дойден (дошъл), бийен(бит, набит) и пр. Според мен стандартният български език, базиран главно на източните говори, допринесе в някаква степен за процесите, свързани с формиране на македонско национално чувство, различно от българското. Малко след Първата световна война, около проекта на прословутия АБЕСЕДАР в Егейска Македония, някои учители, в традиционни преди това български училища, твърдят че литературния български е малко далечен за тях, за това предпочитат учебник, написан на местния диалект. |