
| Аз тези подробности не ги знам, кое кога се е купувало, но си спомням новата сладкарница България, дето си беше ачик на Мултигруп, още като беше жив Илийчо. Друго не беше пипано, само сладкарницата. Доста беше различна, нямаше го тъмночервеното кадифе, тъмните маси и потъмнялия бронз, но беше хубава, естетска някак, светла, с много картини. И менюто не беше зле. А във връзка с това - кой кога какво купил, си спомням отговора на въпроса на таткото на Илийчо, когато го питаха за предположение - кой е убиецът, той рече - като видите кой е купил имотите, тогава ще разберете. Тъй, тъй.... |
| Като че ли съм по-съгласен с Манрико. В динамичните градове, каквато сигурно иска да стане София, много неща се променят. Сега само любителите на историята зная къде е била мадисън скуеър гардън по-рано и защо сегашният стадион над Пен стейшън носи това име. Или че на мястото на сегашния Емпайър стейт билдинг е бил някогашният Уолдорф Астория, грамадо здание на 20 етажа, преживвяло само 20-тина години. Разбира се, вършат се и някои безумия като събарянето на старата Пен стейшън в 1964 г. Като варненец - ето пресни примери за добро възстановяване (или препострояване) на забележителни сгради: х-л Мусала и х-л Сплендид, административните сгради Опера билдинг (бивш х-л Лондон, бивше данъчно) и бившата военна болница (бивш френски лицей) с/у общината. Проекта за х-л България е горе-долу добър, малко манхатънски, и оставя (може да остави и повече) нещо от оригиналната фасада. (Цитатът от "Тютюн" на Абулафия сякаш също описва сцена от Манхатън - дългия Линкън таункар, астраганеното палто, пепелявата русост, сиянието на бисер). И аз имам спомени от х-л България и залата - в хотела спахме преди и след сватбата ни, първо в две стаи - после в една, в залата сина ми пя за пръв път на сцена с Бодра смяна - точно преди за заминем за Америка. Едномерните емоционални оценки за "Черноморието" също не хващат автоматично дикиш пред запознатите хора. Ако кажем, че центъра на София сега изглежда по-добре от Зл. пясъци, няма да имаме основание. Архитектите не са всичките гении и инвеститорите не винаги имат хабер, но как да се научат, ако не опитват? |
| Тук има два различни въпроса - естетичен и емоционален. Естетичният е дали новият вид на сградата е хубав и в стария стил и т.н. Каквото гледам като проект, за мен се вързва и нямам нещо против. Другото е желанието да се запази тази сграда буквално в оригиналния си вид - може, но трябва да има някаква много сериозна причина, а не че някой си бил пил кафе там. В една европейска столица скоро видях от една страна, императорски дворец, който е запазен в баш оригиналния си вид (не че императорите не са го достроявали и преустройвали) заедно дори с оригиналната тоалетна на императора, а от друга страна, графски дворец от същото време, който е преустроен в хотел и делови център, като е запазен общо взето стилът и външността - ама че бяха направили стаите вътре двуетажни и се качваш по стълба до леглото, а това след вечерното продължение на бизнес мероприятието е доста трудно, е отделен въпрос. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| хайде, размина МУ се, бех му се заканила да му организирам демонстрации пред Института, таман имам там близка роднина, щяхме да се възползваме да отидем и на обяд, ама засега се държи, да видим докога - натисни ГО ***** Редактирано от - Геновева на 15/11/2007 г/ 22:29:30 |
хайде, и оттук попрочетете, образовайте се малкочко, особено ония, информационните... ![]() |
| Пак питам - защо трябва новите "опити" да се правят непременно върху знакови за идентичността на града сгради? Няма ли някакъв минимум приемственост между епохите и пластовете, който да бъде отразен в архитектурната среда, за да бъде един град себе си - едно и също място от античността до днес? Ако пропорцията между ново и контекст се наруши - не се ли превръща градът от град в циментов катун и временна спирка за едноизмерни мигранти? Каква е нуждата точно хотел България да бъде бутнат, за да се пробва този архитект/инвеститор? Други свободни места в Софийското поле за осъществяването на този прекрасен проект няма? -- София има дълга история, но в огромни свои части тя просто отсъства. Цели пластове са изтръгнати от тялото на града и продължават да бъдат изтръгвани. Живеем в хилядолетен град на императори, философи, еретици, зографи, вселенски събори, завоевания, дервиши, улеми, писатели, библиотеки, град, в който се е ковало христианството и се е правила европейска история и който днес помни само последните си 30-40 години и основният му пулс са безкрайните миграции от село към спалните панелки и обратно (за още зимнина). -- Не, че моите лични вкусове имат някакво значение, но аз, по една случайност, съм запален почитател на модерната архитектура и точно като такъв излагам аргументите си - модерната архитектура без жизнен многопластов контекст е просто конфекция, която, най често, с времето не трупа патина, а просто се скапва като захвърлен налъм. Трябва да кажа, че ако проектът предвиждаше истинска и стойностна модерна архитектура на мястото на хотел "България", щях да бъда много изкушен да подкрепя идеята. Чакам София да има своята реална модерна архитектура, но не виждам никакъв смисъл да се разрушават емблематични стари сгради, за да се строят кичови имитации на стари сгради. Не виждате ли естетическата травматичност на това, което ви се предлага - рушим автентична - и дефицитна - история (архитектурна, урбанистична, политическа, литературна, градски фолклор, лични спомени, история на нравите - всичко онова, което прави едно място "град" ), за да построим абсолютно безлична имитация на "нещо" от началото на 20 век, гонени от натрапчивото усещане, че този слой изчезва от града. Градът трябва да израства интегрално, не самоизличаващо да изяжда миналото си (за да не остарее никога). Трябва да се развива, не да бъде затрит. ---------------------------------- http://abulafia.blog.bg/ Редактирано от - абулафия на 16/11/2007 г/ 00:34:41 |
| Добре, но х-л България според мене не е един от архитектурните шедьоври на модерна София, каквато е банката. А обикновена "фашистка" (в италианския положителен смисъл) сграда. Има повече историческа, отколкото чисто архитектурна стойност. Също не е сигурно, че постмодерните имитации на стари сгради са непременно кич. |
| Но сега като погледах повече Манриковата картинка, мисля, че не трябва да й слагат отгоре тая захаросана бо-з-ар капела и тоя манхатънски стъклен свод като на мол Сентрал плаза във Варна, а да си остане строго "фашистка" догоре. Ако искат повече орнаменти - нещо по-ар деко, като от Рокефелер сентър или Крайслер билдинг Ама понеже Париж е алфата и омегата за нашего брата, и за Тато така беше, и няма государствена къща без мансарден покрив и медно тенеке. И новия хотел на Ривиера даже е така. |
| Симпли, привет! * Фичо - не е шедьовър, наистина, но пък новото нещо - хептен. Охотно се съгласявам, че еклектиката не е кич по необходимост (както американската архитектура често показва), но конкретният проект е посредствен и с нищо не оправдава трафаретното си "класицизиране". * Това, което ни се предлага, лъха на парвенющина. Сайтът на архитекта показва, че човекът специализира в обслужването на подобни вкусове в глобален мащаб и размах (от персийския залив до западното крайбрежие). По нас този вкус към възпроизводство на кулиси от любими сериали (кубета, колонки, кулички и други сладкарски похвати), си има конкретно име вече - мутробарок и от този културен слой София има предостатъчно примери. Почти на всяка улица куршумени вихри отнасят някой понадебелял Рет Бътлър, силиконова Скарлет вехне зад стъклопакет в ярки цветове, Гулденбургови паркират бентлита до отказващи да гният трабанти и архитектурната дързост отново и отново се разминава с красотата. * Архитектурата на х-л "България" не е шедьовър, но е компетентно и балансирано решение за обществена сграда в конкретен стил. Снимката на Геновева добре показва, колко хубаво се вписва в тъканта на улицата хотелът до ДЗИ (а това наистина е толкова близо до шедьовър, колкото София може - btw, някой обърна ли внимание, че архитектът е решил да се "пробва" и върху тази сграда?) Този стил отразява цайт-гайста на 30те и 40те. Хотел "България" нито е най-доброто в този стил, нито е най-красивата сграда в София, но е знаков паметник от тази важна за нас историческа епоха - заради мястото си и ролята си в социалния живот на града. * В София въобще има малко шедьоври - просто защото шедьоври в град, който перманентно се опитва да се превърне в гето, не виреят. Дворецът напр. не просто не е шедьовър, той влиза в доста ироничен контраст с името си. Ирония, която има много важно значение за разбирането на историята на целия следосвобожденски период. Нали никой от нас няма съмнение, че в момента България е препълнена от инвеститори и архитекти, които с голям мерак биха пробвали да построят по-дворцов дворец на негово място. ---------------------------------- http://abulafia.blog.bg/ Редактирано от - абулафия на 16/11/2007 г/ 11:30:18 |
| Ех мили хора, За проекта на сградата ли ставаше въпрос или за предназначението и? Оти ако утре изготвят нов проект с визия, която да е в унисон със сградите наоколо? И пак решат че отвътре ще е МОЛ - тогава? |
| Гледам снимката на ДЗИ и виждам и там "кубета, колонки и кулички". Що тя да е близо до шедьовър, пък новият проект да е мутробарок? _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
* Не исках да навлизам в обсъждане на естетически въпроси. Моят аргумент е прост - х-л "България" е историческа и знакова сграда и не бива да се разрушава или променя толкова радикално. Нямам нищо против този проект да бъде осъществен на друго място. Всичко останало е просто оф топик. * Та, в оф топик, Манрико, наистина ли не виждаш разлика между двете неща? ---------------------------------- http://abulafia.blog.bg/ |
| Добре де, аз пак си позволявам да попитам, ако съобразят облика на сградата отвън с околните сгради пак ли ще сте против? |
| PRA4A*bg, (до колкото разбирам въпроса ти) аз лично се затруднявам да говоря по принцип - всичко е въпрос на конкретен проект и обосновка. Не смятам, че консерватизмът, доведен до крайност, е полезен за града. По горе вече писах за баланс между развитие и съхранено минало. Този баланс се получава ако всеки проект на такива места се обсъжда (реално!) и ако се реализира само след като получи подкрепата на обществото. Защото един град не е съвкупност от недвижими имоти, не може да бъде нито музей от фетиши, нито вечна площадка за инвестиционни експерименти - градовете са жизнени организми, които имат своя идентичност |
| Ами аз затова питам за какво се спори и коя е тезата: 1. Хотел България не трябва да се пипа изобщо, защото.... или 2. Не трябва да се преустройва по този проект, защото проектът е калпав и грозен. Ако е първата теза, не са ми представени достатъчно аргументи, за да се убедя, че не трябва да се пипа. Ако е втората - не знам - не ми харесва чак толкова проектът, ама пък и не ми се вижда много по-лош от съседната сграда на ДЗИ. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Моята лична теза е следната: Предпоставка: При всяко подобно решение трябва да има баланс между значението на сградата, такава каквато е, и стойността на новото. В контретния случай, този баланс при мен изглежда последния начин 1. х-л България наистина е знакова историческа сграда (тук с Манрико имаме спор, но нека приемем експертното мнение на НИПК, който е обявил хотела за паметник на културата) 2. проектът, който се предлага не е нищо особено (нали така можем да обобщим моето не харесване и вашата липса на ентусиазъм?) Следва - този проект просто не обосновава пипането на х-л България. В светлината на значението на х-л България, за да има един проект за радикална промяна моята подкрепа, той трябва наистина да бъде нещо със много голяма архитектурна стойност. ---------------------------------- http://abulafia.blog.bg/ Редактирано от - абулафия на 16/11/2007 г/ 12:24:40 |
| Решава се какво се иска и после как да се направи. В случая - какво се иска - запазване или промяна на предназначението на сградата? В последствие се изготвят се няколко проекта - (най-често 1 или 2 щото е скъпо) Проектите се обсъждат/договарят с когото трябва (специалисти, собственици,"държавници" ... Та в случая - конкретен въпрос. Само срещу външния вид на сградата ли се негодува или срещу бъдещото и предназначение? Хората, които са против въпросния проект всъщност биха искали: а/ Консервиране на настоящата сграда б/ Освежаване на фасадата в/ Да се ревизира проекта за външния облик на сградата(приема се тезата - че видите ли, веднъж завинаги трябва да се спре с компромисите; все от някъде трябва да се почне; изготвена е цялостна и дългосрочна политика за сградите в София и т.н) г/ Не знаят какво точно, ала са против Възможните отговори, нямат за чак дотам за цел да провокират, а по-скоро да се опитам да разбера |
| Въпреки, че искам сградата на хотел "България" да се запази по мои лични съображения и затова се включих в подписката, искам да заявя, че проектът външно ми харесва и го намирам в хармония с околните сгради. Но ако историческите сгради се разрушават и на тяхно място се изграждат техни подобия със съвсем различно преднанзначение , това ми прилича на Холивудски или Боянски декори, губи се историческия дух на сградата и всъщност се обезсмисля понятието "исторически паметник". А когато става дума за архитектурен паметник, тогава съм склонен да приема всяка реставрация, укрепване, саниране и пр., за да бъде запазена автентичната архитектура. Друг е въпросът, че има сгради, които са обявени за архитектурни паметници не заради външния си вид, а заради използваните строителни методи и конструкции на различните елементи в сградата - стълбища, покривни конструкции, гредореди и др. Там нещата са специфични, оценявани са само от определен кръг професии. Може би е необходимо НИПК да преразгледа критериите и изискванията си към различните видове паметници и издаде предписания за условията, при които може да се извършват реставрационни, строителни, укрепващи, саниращи и други работи в зависимост от вида на паметника и информацията, която той носи на обществото. |