Отиди на страница:
| Румънските езиковеди се хвалят още, че диалектите на съвр. румънски имали съвсем малки различия - от Банат до Бесарабия и от Дунава до Буковина. Не знам какво си мислят, че следва от това, но за съвременната наука то е признак, че Румъния е отскоро заселена с хора с общ произход от една група. Езиковедите изчисляват времето на разделяне на някога езиково еднообарзни населения по фонетичните има разлики днес - "глотохронологически часовник", подобен на "генетичния часовник". Територии с древно автохтонно население имат най-голямото ранообразие на езици - Нова Гвинея, заселена от една малка група южноазиатски лодкари преди 40 хил. години, има една трета от световното езиково многообразие - всяка долина има свой език, абсолютно неразбираем в съседната - на десет км. Америка, заселена от една малка група сибирски ловци преди 10 хил. години, е толкова езиково разнообразна, че едва в скоро време успяха да обединят езиците й в една лингвистична група по някакъв съдържателен езиков, не географски признак. Българските диалекти, формирани от 1400-1100 г. насам на днешните ни земи, са доста различни, макар повечето - взаимно разбираеми. САЩ, заселен от европейците от 400 г. насам, е езиково много по-хомогенна страна, макар че има ясни и за лаика различия в произношението между север и юг, а някои кореняци различават нюйорски и даже бруклински диалект. Това свидетелства, че Румъния няма коренно население, романизирано преди 1800-1900 г., а ново - от няколкостотин години, с произход от една неголяма, езиково хомогенна група, настанила се в днешните рум. земи около 13 в. За сравнение Франция, романизирана преди повече от 2000 г., има голямо разнообразие от диалекти (patois), често взаимно неразбираеми, и регионални романски езици, на които преди модерното училище, казарма и преса говорела половината страна. Италия, романизирана преди повече от 2300 г., има десетки регионални "езици", които сега претендират са статус на езици и така се пишат поне в италианската Уикипедия. Например Генуа (Дзена на местен език, дзенейзе - генуезки) си има отделен език, на който има пословици, известни на всеки италианец - "сун дзенейзе, ризу реу, струццу и денти и парлу кеу". Известните ни от Карузо и Павароти неаполски песни - О соле мио, Торна а Сурриенто, Фуникули-фуникула - са писани на неаполски език. Даже Рим си има свой различим диалект, различен от флорентинската норма, на който пееха дуета И Вианелла. Гледах случайно по Ютюб едно предаване на Божо Димитров по БНТ зпо "македонския" (българския) въпрос с един учен от ПУ. Интресно беше, научих някои неща - например как бълг. войска се поразявала с приятелски огън през Балканската и ПСВ поради лоши комуникации и други причини - на Чаталджа един наш полк пробил турската отбрана и овладял една височина, но бил унищожен от нашата артилерия, която нямала хабер какво става. В друга война един наш батареен командир пиян дал грешна заповед и разбомбили Ямболския полк. Но по едно време пловдивския историк каза - и като че двамата се съгласиха, че на Балканите имало два "автохтонни" (коренни) народа - гърците и албанците. Не вярвам, че ст.н.с. Б. Димитров, директор на НИМ, може абсолютно да не е в течение за развитието на индоевропеистиката в последните 60-70 години, поне доколкото тракологията у нас е един неин скорошен дял. Да не говорим за съвременната популационна генетика от последните 10 г. Съвременната наука смята, че индоевропейците - каквито са гърците и траките - са дошли в Европа (от степите северно от Черно море) от 4 хилл. пр.н.е. насам, така Варненския некропол от около 4500 пр.н.е. е от по-старото, "староевропейско" (Гимбутас) население (каквито били вероятно етруските в Италия) и баските. Първите индоевропейци, стъпили на Балканите и оттам в Мала Азия, вероятно били сега изчезналите анатолийци - хитити (хети), кари... мидийци, лувийци, лидийци и пр. Когато йонийския Милет основавал днешните бълг. градове по морето (7-6 в. пр.н.е.), бил още смесено карийско-гръцко селище на име Милавата. Гърците се настанили на Балканите от началото 2 хилл. пр.н.е., може би още от средата на третото, траките и илирите (чиито потомци са албанците) - от втората половина на второто, докъм 1200 пр.н.е. Така че гърците и (предците на) албанците не са нито автохтонно, нито най-старото известно (на науката) население на Балканите. В нашите краища с малцинствено население и/или масови небългарски топоними може да се говори за "най-старото известно" (на преданието на местните хора) местно население, то е локален фолклорен, не исторически термин. Например във Варненско повечето топоними са тюркски (гагаузки или османски), макар че са се съхранили и по-стари индоевропейски като Варна (вероятно от ПИЕ 'вода'), Галата (келт.), КастрИци (лат. кастра през гагауз. Кестрич), Кокодива (трак. - др. тракийски морски топоними са Емине-Емона, Урдовиза-Китен и Атия), Кранево (гр. КранЕа, лат. Герания). Много тюркски топоними са префасонирани или калкирани по-стари. Емине е от гр. (Х)Емона от трак. Хаймон, Стара планина; Гьозекен е от бълг. Козяк (непр. Обзор уж от гьоз). |