МАРАНГОЗОВ:Приятели! Преди време поисках една стара гръцка песен от Костас и доста време чаках. На 18. 11. получих по мейла писмо от съпругата на Костас Симитис - Елени, което цитирам дословно: "Zdraveite.Kazvam se Eleni i sam sapruga na Kostas.Sled tezko boleduvane mazhat mi predade dushata si v bozhiite race.Molia spodelete skrabnata vest s vsichki koito go poznavaha. Imashe mnogo priateli v internet, mnogo vreme prekara pred komiutara prez poslednite godibni.Bog neka bade s vas." Лека му пръст!!- Натиснете тук ......................................... ......................................... ..................................... МИР НА ПРАХА И ДУШАТА МУ, И ЛЕКА МУ ПРЪСТ, НА ФОРУМЕЦА ОТ ФОРУМА НА В."СЕГА" С НИК "КОСТАС СИМИТИС"! |
За май Сократ, за Манрико и за всеки, който търси истината за основанията на православната вяра: Натиснете тук Бог да прости Костас и да даде упокой на душата му! Поклон! |
Сибила! Благодаря. Откровено казано, аз съм почти стар вече човек, изкарал детството си точно преди и след разцвета на априлската линия, тъй че работата е ясна - не съм получил вяра от детството (забранено беше) и до ден днешен вярата ми е по-скоро морална, отколкото истински органична. Въпросът е защо и до ден-днешен (когато комунизмът отдавна умря) вървим по същия път и оставяме децата без вяра. Тия прости неща, които ми предложи, за жалост стоят нейде далече-далече от всекидневието. |
Никога не е късно, Сократе май, да потърсиш единение с Бога и да се погрижиш за спасението на душата си, твоята и на тези, които идат след теб, тъй като: "Нашата вяра е наша утеха във всяка скръб и неволя. В началото на всяка наша молитва ние се обръщаме към Светия Дух, като Го наричаме “Утешителю”. Думите на Христос: “Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28) са извор на утеха за всички. Но най-важното е, че Христос даде обещание на Своите последователи: “Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз” (Иоан 14:2-3). Затова св. апостол Павел просвещава християните: “Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда” (І Сол. 4:13). “Другите, които нямат надежда” са невярващите. Ние, християните не бива да скърбим като тях. Нашата надежда е, че “най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта” (І Кор. 15:26). Няма по-велика и нежна утеха от надеждата за вечен живот." Ето, прочети и това, нашият земен живот е кратък, и от нас зависи как ще го извървим - в добро или в зло. Натиснете тук Бог с теб и сполай ти! |