Отиди на страница:
| Айде сега, долна била шкембеджийницата на Графа. Много си беше гот даже! Абе какво да кажа - разбира се, телешкото филе, сьомгата или скаридите също не са лоши, ама от шкембето по ни ставаше, това вече се установи безспорно и по научен път тука. |
А Млечният бар помните ли. Пиехме там шейкове. Имаше една барманка, за по-специални клиенти цвръцваше от биберона в шейка нещо специално.  |
| До средата на 80-те билета на Балкан Варна-София беше 23 лв., спален вагон - 18 и нещо, втора класа (9 часа) - 12, 30. Много хора пътуваха, билет се купуваше седмици или месеци напред - или с дебели връзки. Връзките в Балкан бяха важни. Имаше не 4 полета седмично като сега, а 10-тина дневно и не само лятото - почваха преди 7 и свършваха след 10, командированите за един ден ходеха и се връщаха. Аз съм пътувал на свои разноски поне десетина пъти, последно в 1990 (и после на държавни в 1994). Наистина повечето полети бяха малки Ан 24 и после Як 40, но имаше и Ил 18, после с Ту3 и Ту5. Ту5 стигаше за 40 минути, докато се дигнеше и почваше да слиза. От София имаше всеки ден полети и до Видин, Русе, Горна Оряховица, Търговище и Силистра, от Варна имаше до Бургас. Имаше и морски пътнически транспорт, беше популярен. Комети от Варна до Ахтопол (спираха в Несебър, Бургас, Созопол, Приморско и Мичурин) и хидробуси Варна - Балчик през Дружба и Зл. Пясъци - ставаха опашки за билети. Имаше и водно такси Морска гара - Галата. За Китен се пътуваше рутинно с комета до Приморско и с корабче до Китен. Кометата за Ахтопол тръгваше сутрин преди 7 и се връщаше преди 5. На филма "Комбина" Иван Иванов прати Ваня Цветкова с кометата до Несебър и обратно да се чупи от сцената за малко. По Дунава Ракета (после Метеор) беше обичайния пътнически превоз между Видин и Силистра. Пътувал съм от Свищов до Оряхово за два часа в 1990 г. Руските кораби на подводни криле (хидрофойл на английски) бяха доста свестни. |
| Относно 5те кьошета, все пак там живея и досега Киното е казино. До него беше сладкарница "Роза" с бозата, баклавите, пастите и прочие. На отсрещното "острото" кьоше между "Патриарха" и "Скобелев" имаше друга сладкарница, по-малка. Шкембеджийницата, по-късно пицария е като се тръгне по Ботев, към пл. Македония, от лявата страна, на около 50 метра. Всяка неделя сутрин, от 10 до 11 часа в кино "Вазов" даваха мултипликационни филми за деца. Поне две шапки и няколко шалчета съм забравял там и после майка ми ме караше да се връщам да си ги търся. |
Карамфилов, сори, ама си живял в заблуда. "Става" не от шкембето а от чесновият  у чорбата, от мен да го знаеш. |
| Най-хубавата шкембе-чорба се правеше на женския пазар в закусвалнятя където трамвая завива към ЦУМ. В „Будапеща” истински унгарски цигани свиреха на цигулки истински унгарски чаедаши и романси. А холивудските „звезди” с никакви пари и никакви инжекции не могат да се доближат и малко до френските класици Жан Маре, Жерар Филип, Ален Делон и още безброй други, а за ролите на Ив Монтан като актьор да не приказвам |
| Вярно че и оркестъра си го биваше. Разправяха ми, като удари голямото земетресение 77-ма, народът хукнал навън, а келнерите - като едни матросовци стоят на вратата и не пускат, че после ясно колко ще се върнат да си платят сметката. |
| Шкембеджията бай Цецо чевръсто кълцаше с един топор свински уши, сланини и кожи и ги минаваше за шкембе. 12 стотинки канчето. Пача, демек, беше, ама му викаха шкембе. Ако кажеш, че не е шкембе, ами е пача се считаше за обида на народната власт. Сипе ти бай Цецо от котела мътилка у тенекиеното канче, па почне да кълца свинските уши. Един ден покрай ушите отиде и част от парцала, мъ кой ти гледа. А един от клиентите пък викаше, че един плъх се бил бухнал у котела, ама бай Цецо оправил работата - извадил го за опашката навреме, полусварен. |
| Ммм, сега тук в Чикаго има един ресторант "София" и готвача доста го бива в шкембе-чорбата. Като отида никога не пропускам, че нали зняеш в къщи рядко се прявят таквизи неща, да не казвам никога... |
Доколкото си спомням, от 83 до 89 година, билетът за самолет до Варна, беше 22 или 23лв, а до Бургас 20 лв. Ходил съм многократно командировки до Нефтохима, трасето за Бургас след построяване на военен полигон около Стара Загора минаваше през Северна България(от Шумен самолетът се насочваше към Бургас). И до Бургас се летеше малко повече отколкото до Варна. Но билетът запази старата си цена, когато до Бургас се летеше през южна България. Дали ще летиш, беше въпрос на късмет. Връщал съм се от Бургас с извънреден полет с Ту 154, докарал руски туристи, излитащ десет минути след редовния с Ан 24, и кацнал в София преди редовния. А Анчето е било пълно. В Ту-то бяхме 12 души и ни сложиха в 1ва класа, за да не се разхождат много стюардесите с кафетата  |
Именно „Възнаграждение за страха”(Salaire de la peur), филм от 1953-та с рядко вярно пресъздаване на книгата..  |
| По тоя повод имаше дори един виц. Казваха, че един клиент, като видял, че бай Цецо кълца със сатърчето парцала, му се скарал, че няма да плаща 12 стотинки за накълцан парцал у шкембето. А бай Цецо уж му бил отвърнал: "Па ти кво искаш бе, за 12 стинки, персийски килим ли да ти кълцам!". |