Отиди на страница:
| И ся ко? То стана като патчуърка на Димитри. 1. Сладкарничката на 5-те кюшета, ами разбира се, такава триъгълна сладкарница друг път не съм виждала. Нали и 50 м. по-надолу от нея търках чиновете. Там можеше само нещо да се вземе за навънка или на крак. 2. Ааа, 'Героите са уморени'. И Курт Юргенс там. Някой да си спомня онази култова сцена на двамата - с вентилатора и хитлеристкия марш? А онуй билетче за парижкото метро в камиона? - това от Възнаграждението за страха. Чак 30 години след като гледах тоя филм, взех в ръка билетче от парижко метро. И се сетих за тази сцена. Май не беше същото, билетчето, де. |
Хубави времена бяха.Обичах да играя бридж белот и всеки ден ми идваше или петдесе или сто, а сега трудно докарвам терца, минах на бридж и повече ми върви на без коз  |
| "Героите са уморени" съм го гледал, но имам много смътен спомен. И не мога да го намеря да го дръпна. |
| Чарли, подобна дискриминация надушвам и при теб, но в обратната посока. Абе хора, обезсмисляте достойнствата на Интернет форумите - това да няма значение как изглеждаш, какъв пол си, каква възраст и етнос, за да можеш да се изкажеш. А дали ще бъдеш чут - Божа работа! Сякаш трудно излизаме от някакви тясно скроени рамки и предразсъдъци /Такъв е този, например, че тук почти никога не пишат жени - форумците се обръщат понякога към мен като към мъж/ |
аз па съм мноо доволен от сегаджийския форум -- плямпам си глупостите и никой не ми обръща фнимание, нали така?   |
| Пробуждане, Просто ми се струва странно, някой да се оплаква, че като студент 90-91 е нямало какво да яде, при положение, че някои хора, включително и аз, са има ли деца на година, година и половина и е трябвало хем да работят, хем да се редят на опашка за мляко от 4 сутринта. Така че, Перкеле може да си смени ника на Перкенде, по ще му отива. Геновева, след като си учила в 20то предполагам, това е била най-близката триъгълна сладкарница  А до бакалията на бай Милко на ъгъла на Патриарха и Борис не сте ли отскачали? Мен там ме пращаха за олио(наливно), че било най-добро |
заради киселите млека в буркани, дето им се дивя? 
| Перкеле! Не обръщай внимание. От време на време работата тръгва по инерция. А и разговорът е въодушевяващ, сигурно доста народ си е цапнал по нещо. Аз съм на две ракии. Редактирано от - Сократ-май на 28/11/2007 г/ 23:12:58 |
| да бе, то само тфа остава между другото, какво значи "перкенде"? вече за фтори път ме наричат така тука и сигурно е нещо много оригинално |
| Че бай Михале, само от там съм пазарувала. А срещу нея - на Патриарха, пък беше Плод-зеленчука. Оттам съм купувала онез консерви като ходех с гаджето на екскурзия. Щото аз живеех на ъгъла на Борис и Аспарух, (и като съм свикнала от онуй антимонархично време, другояче освен Борис, не й викам на тази улица). Срещу градинката на черквата. Ако случайно си хванал онова време, в таз кооперация имаше млекарничка, с киселото мляко в легените и аз там киснех с една малка очукана алуминиева тенджерка в ръце, на опашка, туй ни беше тенджерката за мляко. А в диагонал срещу нас, една къща по-надолу, на Борис, посока Солунска, имаше и оооооххххх, фурна, ооооохххх, за печене......аааааа, не искам да си спомням ония тави, наредени във фурната, не искаааммммм!!!! П П. Ох, малко се успокоих. Не съм виждала тавите във фурната, аз да не съм Хензел или Гретел, та да ме хвърлят там. Тавите се виждаха наредени на едни рафтове, преди да ги пекат, то не беше интересно, и беше много рано. Към обед вече се изваждаха тавите и ти като ходиш да си вземеш вашата, ти изтичат лигите да гледаш и хорските тави, какви вкусотии си печат хората. Се едно кулинарна тема във Форум.  Редактирано от - Геновева на 28/11/2007 г/ 23:22:30 |
| Съжалявам и се извинявам Перкеле, сбърках те с Пробуждането, който/която плаче, че на прилична възраст не е имала какво да яде  Още веднъж се извинявам за недоразумението |
| Бай Михале, това че е имало такива далеч по-зле от мен, не означава, че ми е било леко. Честно казано, възхищавам се на всички, които имаха новородени и малки деца тогава - това значи и на теб /мен тогава още вятър ме вееше на бял кон/. Нямам за себе си обяснение как са оцелявали младите семейства в първите пост-комунистически години. Толкова бях стресната от трудностите на сем живот в създалата се обстановка, та на 19-20 годишна възраст, когато нямах и идея за брак се редих на немалка опашка на маг. Валентина, за да купя 10-20 метра тензух за след години, когато, евентуално, ще имам бебе. Бе сбъркана работа, ама ти не спиш ли? Чувам, че и мач имало? |
| Геновева, мен с канчето за кисело мляко ме пращаха винаги на Скобелев и Никола Кофарджиев(сега не зная еди кой си август или април), при Райна и Славчо, понеже беше голяма млекарница с повече легени с мляко. Пък и се налагаше да пресека само Прага, което дори за 7-8 годишно дете по онова време не беше нито трудно, нито опасно. |
| baj_michal, da be, нема проблем аз също споделям мнението на пробуждащата се и се възхищавам на хората които имаха малки деца баш по онова време... включително и на моите родители айде |
| Нас, бай Михале, с теб, бул. Прага ни е делял, явно, пък и тогаз трудно се пресичаше от малки дечица, а сега - от всички. Впрочем, то пък едно движение тогаз... |
| още малко Бай Михале... Странна чувствителност имаш. Постингът ми за неналичието на храна не беше оплаквателен, нито плачевен, а най-малко беше отправен към теб и твоето поколение. Тъй като много мечтателност имаше в спомените, реших да ги попрезимя малко и се обръщах към perkele. А трудностите с набавянето на храна идваха от това, че нямахме студентски стол, а нямаше и кой да се реди вместо мен на опашки /живеех сама в чужд град/. Добре, че на съквартирантката ми майка й работеше в ресторант, та успяваше да скъта ли, купи ли / не знам/ по нещо, от което и аз намазвах. А иначе когато успеех да си се прибера, си се хранех нормално като всяко българско чадо при мама и тете. |