1, 73. Имаше такава цена. Зависи от периода. Баш тогава имах едно гадже - студент, ама много беше беден, само с майчица, и тя болна. А беше готин човек и имаше много приятели. И си спомням едни детайли, понякога се разделяме след среща, аз - примерна девойка, трябва да се върна в къщи, а него го чакат приятелите в Сладкарница България - да, онази същата. Пък няма пари. И аз взема, та му дам - 50 стотинки!!!, ма точно толкоз. И той хем се опъва, хем щастлив, и вика, ако не ги намеря сега, това ще ми стигне утре цял ден да съм с компанията... Голяма пара беше, стигаше за едно кафе и една Плиска, а и една сода можеше да си вземеш, па и нещичко да повториш.... |
Купонната система спира преди прочутия Априлски пленум (1956). Но имаше периодични липси (и тогава регулираха пазара за по-лесно с купони - например за олио). |
Аз пък си спомням за купонната от 1991 г. 30 л. бензин на месец, месо веднаж седми.но и в ограни.ени кол. и т.н. |
Абе не знам кога официално е свършила купонната системе, но детските ми спомени от това време са, че имаше някакви купони. Геновева, ти вече ни баламосваш. Туй трябва да е било някаква много малка Плиска, виж - "екстра" - да, но плиска... Тя плиската и не излезе ли по-късно? Евтините времена отминаваха вече. |
Като ви чете човек - то си е направо жалба за младост. Гат' бяхме млади имахме коса на главата и зъби в устата. Всичко ни беше вкусно! Пиехме като арамии и любехме гаджетата като змейове, нищо че презервативите бяха кът и често се късаха. А сега - к'во - ни коса, ни зъби, в устата все едно е спала конницата на Чапаев. Презервативите, на, огъват се (помня ли още къде го сложих последния, кога беше то, миналия век?) И от една бира взех вече да се напивам. Едно време даже се пърдеше по-така - юнашки, керемидите на комшиите скачаха, а кучето се криеше на гарата, под вагоните. Пък днеска - едно нищо, само "пъффф" и толкоз. И за всичко е виновен Рейган, ма-а му... |
Защо баламосване? През 74-та с 10 лева вечеряхме спокойно с жена ми в панорамния ресторант на "София", сега "Радисън"..до кафето с малка "Плиска". |
Ох, Геновева! Само не ми напомняй за кафето на "България". Почвам да се чувствам почти като Бате Джимо. Не знам през последните 40 години да е имало заведение с повече дух от това кафе. Основна клиентела - дърти писатели и млади студентки по българска филология. Търсещи взаимен контакт. Още като студент и аз вадех полза от тая ситуация. Сядам на масата, вадя бележника, поръчвам си кафе и коняк с кола - и почвам да пиша. Мине се не мине време, някое нежно създание пита: мястото свободно ли е? Моля. Пиша. Пиша. Съществото не издържа. Мога ли да попитам какво пишете? В зависимост от обстоятелствата - пиша стихове или записки за разказ. И тръгва работата... А на теб, Скайгейзър, да ти кажа, че трябва да четеш по-внимателно. На никого тук не му дреме нито за Рейгън, нито за Буш, нито за Тато. Весело ни е. Идеологическите теми са скука работа. Кво сега - да викаме "Да живее международното положение" ли искаш? Мерси, викали сме го. Редактирано от - Сократ-май на 28/11/2007 г/ 16:55:14 |
....мдаааа, у бар София куверто беше 6 лева, нооо у Парк-хотел Москва напрао режеха глави - цели 8 лева |
Основна клиентела - дърти писатели и млади студентки по българска филология. Търсещи взаимен контакт. Бе аз най-вече търсех контакт с Вили каучука, га танцуваше там, студентките бяха предимно у подземието на Варшава пп. с това не целя да обидя Вили, разбира се, страхотна дама. |
Аре ве, дъртаци! Аре бегайте да пиете по бира, че вече ще се напикам от смях! Голямо шоу стана днеска и то без да го чакаме! Аре, кой няма повече работа - леви, леви и към кварталната кръчма! Аз ще побачкам още малко и аз фащам натам! |
Да не би да са ни хванали за слушатели? Излиза, че ще има самолетни билети до Варна, по-евтини от времето на комунизма? Не е за вярване, че той, комунизмът, си е отишъл, а напротив, идва с нова сила! |
Хе-хе, живи и здрави, само със спомени не се живее, някои трябва и да бачкаме. Е точно така е, "приятно вспомнить". |
Далеч след Априлския пленум плащах ученическа квартира - 40 лв и се издържах май с не повече от толкова /абе, не всички правим онова на по-малко от два метра разстояние, не заради друго, а защото сме жени, та даже и под 40/. А помните ли, че по време на режима на тока и свещи нямаше, та трябваше и някакви технически приспособления да измислят родителите ни, барем си напишем домашните. А в училище никой не му пукаше, че си стоял на студено и тъмно цял ден и цяла нощ. Мен в общежитието ми изкараха леглото в коридора, да спя до тоалетните, щото беше много студено в нашата стая и прозореца не се уплътняваше. Така изкарах голяма част от зимата на 84та. Домашните ги пишех с ръкавици, на ток, спях с 3 одеала, поло домашна вълна и шапка на главата /вълнена/. Ее, спомени. Пък не знам защо ми беше гот. |