Отиди на страница:
| Преди всичко, честит празник на настоящите и бившите студенти! Днес по разбираеми причини настоящите студенти няма да се занимават с интернет форуми, така че преди всичко – честито на бившите. Вярвам, че всеки (като мен) си пази студентски книжки, карти и др. студентски аксесоари за спомен (това не важи за някои новоизлюпени партийци и сродните с тях мутри, които са си купили "вишото", защото те няма какво да покажат...). Писал съм преди за първите официално признати студентски празници, за факелните шествия и за погромите покрай тях. Между другото, бяхме "полениниле" възванитето "Където народът..." и дори години след като завършихме, на сбирките си казвахме "КЪДЕТО МАСИТЕ – ТАМ И НИЕ!". Между другото и самият Т. Ж. се е произнасял по този начин, да не говорим за глупците от Политбюро, които го копираха. Сега статията на Д. Денков ме върна към спомените за студентските летни бригади. Лятото на 1965 аз, първокурсник от МЕИ (така се зовеше тогава сегашният Технически Университет), заедно с целия отбор студенти, бяхме изпратени в Пловдивско на селскостопанска бригада. Ех, младост! По цял ден се биехме по полето с домати и едни "дежурни" грабеха от набраните вече щайги, когато не ги гледат, заобикаляха пълзешком и с прибежки и отново ги отчитаха като набрани. Накрая, на гара Пловдив се бяхме събрали всички изпратени там студенти – хиляди, за да ни върнат в София. Вече беше отчетено, че МЕИ е най-зле с "добивите". Другите бригади – напр. от СУ бяха вдигнали плакати колко тона са набрали. А някой от нашите (от МЕИ) набързо приготви контраплакат. На него с едри и красиви букви беше написано "ПО-ДОБРЕ НИЩО, НО ВИСОКОКАЧЕСТВЕНО!". Доста от нас си бяха пуснали и оформили бради, но още на втория ден от занятията ни накараха да се обръснем... Но да не прекалявам с търпението на четящите. |
| Дърт дисидент такъф! И нищо не каза за пъпчивите си и очилати колежки от МЕИ-то, де винаги бяха в перманентна менопауза  |
| OLDMAD, да знаеш как ми се иска да кажа не нещо, а много неща за МЕИ-студентките. Ама ще ме изхвърлят от форума. |
| Налегна ме мъка....Спомняте си неща и разбирам, че сте още млади.Аз си спомням и банкнотите от 3 лева и по едрите-от 25 лв.Това беше по времето на пловдивския чешит МИЛЮ и хигиениста на градските плювалници ЦАРИГРАДСКИ-дето в снега ходеше със сандали и по потник, с транзистор"Ехо" на врата.Купон на студентския стол бе 51 стотинки за обед и вечеря, наем за квартира 7 лв на месец, кино-12-16-24- стот., кис.мляко със захар+кифла с мармалад=17 ст., кебапче-4 ст, лимонада-5 ст литър боза 14 ст.Тогава откриха и ВИХВП / Винаги Има Хубаво Вино Пражоли / Висш институт по хран. и вкусова промишленост..... Ееееееееех......Сега-нищо не става-нито един път седмично...По някога и още по рядко......Ей, младите, и вие ще станете като мен......Сори...... |
| Хинин, ти па толко дърт ли си бе? Малей, ми то тук стана..."Клуб на пенсионера"! Добре че бот е в почивка - ще ни изрине всичките дъртаци |
| Ами аз търпеливо вече чакам няколко страници да се изкажат някои от българите-бивши студенти, че да си опресня и аз спомените. |
Хе, хе, хеееее, виж какви клюки научих за Фичката.  Дет на всички несъгласни с него им вика тавагищи и руски дудуци.Lulchev, я дай още клюки, пич. Аз твоя постинг съм си copy&paste за бъдещи справки. * Определение за руски дудук. 1. Русофил, който поставя руските интереси над българските. 2. Български юнак, на когото рускини са му правили м... За по-подробно обяснение на т.2 намерете постинга ми, заради който ме изхвърлиха за 5 (пет) дни от форума. |
Геновева, "...една боза от 2ст. моля..."  . P.S. К'во става със "SpeechLab 2.0"? Редактирано от - OLDMAD на 08/12/2007 г/ 17:11:24 |
| ааа, тя оная тема мина вече. Впрочем, за 2 стотинки наистина не си спомням, 3 - да. Но какво, студентите бяха едни от най-надеждните консуматори на бозичката. Хеййй, спомня ли си някой сладкарница "Малина"? - за който познае къде беше, Мими дава бонбон.  За асортимента там - после. И за атмосферата - също. |
| И на тебе Танасе, и наздраве! Михале, Елка Панова, Бог да я прости, дойде да ме поздрави след защитата, но цял семестър не можа стигне до Кант - все зацикляше на Хюм и забравяше де е стигнала. Тя беше автор на една книжка, която се препакетираше в различни маркетингови одежди по няколко пъти. Тя беше ходила в Америка и ни разправяше за феминистките. Бившия й съпруг чл.-кор. Д.Спасов, научния ми р-л, беше умен човек и много добър в писането, но за съжаление комунистически пропагандист преди всичко. Митко Денков ни беше асистент на Елка и преподавателската работа беше за него тъмна Индия. Сигурно и той мислеше за нас, че следването ни е тъмна Индия. Но все пак той трябваше да е водещата страна. Асистентите обичаха да шашкат студентите с разни високочели въпроси като "що е мястото у Декарт" (какво разбирал под "място" - тема за домашно от М. Денков за Декарт, който мислел, че у него има две субстанции - мислеща (която няма място) и протяжна (която има място). Т.е. проблемата за душЪта и телОто, какво казваше един друг лектор. Аз тогава четях едни книжки от Б.Г. Кузнецов, ходех на беседи на Азаря Поликаров - та развих цяла научнопопулярна брошура ТНТМ за класическата неханика, Нютон и Айнщайн. Идваха ни вечерта гости в бл. 52Б, мач да гледаме, аз - йок, и пред телевизорчето на коляно дращя домашното. Митко не ме изпита да го чета обаче, а дигна жената, която има дарбата да каже с две думи това, което аз ще нищя два часа. Митко не намери да възрази и мълча многозначително до края на часа. Обикновено поне половината час минаваше в неговите дълбокоумни мълчания, после разкажеше как в Германия студентите много четат, всичко си изчитали още преди да почне годината, освен дето работели лятос да се издържат. Нито Митко, нито кой да е (освен може би казания Русенов) от младите не си беше позволил и най-малък намек за социална критика - на нашето соц общество сиреч. Само от старите, като партизанина бай Кольо Могилата (акад. Никола Попов, икономист, ректор след десети) или партизанския син Коко Василев, можеше да се отрони нещо. Младите - не хвалби за соца, не - просто все едно соца не съществуваше, такава беше повелята на времето. Деца хранеха. Отврат, да, бях член на университетския щаб за трезвеност без да знам, понеже братчедка ми, активистка, му била председател. И като трябва да има и щаб, тя кооптирала съседката си по стая от Студ. град, двамата младежи от съседната стая, братчеда си и жена му. И така отидохме на семинар за трезвеността в ММЦ Г. ДИмитров - Приморско през февруари, страшен студ, нямаше парно. Така беше тогава в политиката, непотизъм и връзкарство. Бях член и на академичния съвет от студентското тяло, но никога не са ме уведомили за заседанията му и не съм присъствал. То нямаше и система за оповестяване, телефони хич, на училище много не се ходеше. |
| Вот это ребята, это настоящий действуйщий комсомолец! Фичо, Нели, да сте живи и здрави още много години все така политикали кърект, идейни и активни, та да веселите форума! |
| Така се случи, че по логика (диалектическа и символна) слушах трима - всеки по-добър от предходния: Ангел Бънков, Добрин Спасов и Недялко Мерджанов - последният съсипан от системата: с ускорено деградиращ алкохолизъм ... # # # Същото, но обусловено от други причини, се наблюдаваше и при Николай (Коко) Василев; макар и вече изкуфяващ, баща му (Кирил) изглеждаше по-нормално... # # # Исак Паси бе свръхинтелигентен, а Любчо Драмалиев - добродушен симпатяга. Готин даскал беше и доц. Бернард Мунтян - макар и несъмнен комунист, той не падна до нивото на превърналия се в агитпропчик Д. Спасов (или обратния пример - Иван Калчев)... # # # Най-отблъскващото, с което се срещнах във Философския, беше акад. Николай Ирибаджаков (Чичо и Нели, май сте 2-3 години след мене, и е възможно да сте се разминали с това щастие ...)  ------------------------------------------ -------------- Felix qui potuit rerum conoscere causas! (Virgilio) |
| Гледам, че се появил някакъв нов форумен юнак - Лулчев. Забавлявам се от такива хорица, които като се спомене, че Фичо е бил дипломат започват да конфабулират как крал тоалетната хартия и картини, а като споменат, че е завършил философия в СУ, започват да лъготят, че драпал да стане член на Партията. По повод членството в Партията. Помня, че имаше двама човека от курса ни, които с голямо рвение искаха да стават партийци. Един от тях беше Николай Нешев, синът на преподавател по Етика в СУ. Молбите им първо се разглеждаха в курса. Доколкото си спомням Ники го пуснаха да върви нагоре и стана партиец. Неблагоприятно се стекоха обстоятелствата за Петьо Салджиев, син на борец против фашизма. Курсът просто не го прогласува и не знам дали после е подавал отново молба. Фичо никога не е бил аспирант на Васко Проданов. Ако някой го чете внимателно, не може да не е забелязaл, че на няколко места е казвал чий аспирант е бил - на Добрин Спасов, преподавателят ни по логика. Съжалявам, че не споменах за него в първия си постинг - изключително интересен лектор, мек човек. Да, комунист по биография, има си своите грехове в 50-те години в гласуването срещу Миахлчев, но по времето когато ни преподаваше беше невероятен, не си спомням дори и една дума на политически теми. Строго академичен тип, научихме много от него. Колегата Алекси Апостолов е олицетворение на това което не трябва да бъде един научен работник. Комунистическото посмешище за целия ни курс. Силвия, за която споменах, обичаше да го поставя на място със закачки, които искрено ме разсмиваха. Ако се срещнем другата година, по случай 25 годишнината от завършването ни, може да си ги припомним. Алекси е типична комсомолско-комунистическа креатура, утеженена от явен недостиг на социални качества. От малко градче, с явно строги родители от комунистически произход, които са го накарали да влезли в партията на 17 години, той правеше впечатление на човек със слаба форма на аутизъм, никога не гледаше в очите на събеседника и никога не казваше нещо извън цитат (обикновено от партиен конгрес). Стоеше на първия ред, подсказваше на преподавателите всички дати, конгреси и решения на БКП. Липсваше му дори минимална креативност. За зла беда попадна в секцията ми в БАН, където пишех дисертацията си, и първият вариант на неговата дисертация беше нещо, което взриви всичките ми сетива на бъдещ млад учен. Подмазваческо-партийна, пълна с клишета, срам дори за реферат на първокурсник. Най-лошото е, че в БАН никой не смееше да му каже, че е мисловен кретен, макар всички да го мислеха и говореха зад гърба му, и че дисертация не се защитава с партийни лозунги. Жалеха го както се жали умствено изостанал човек. Дисертацията му, в ужасен партийно-популистки стил, мина дори на първо четене, но след промените в България наш Алекси седна като един съвременен бай Ганьо и промени всяко едно свое изречение Имаше животински инстинк към това какво ще бъде одобрено от ръководството и какво не. В новия вариант назидателният тон към непартийните постановки в обществото стана хвалебствен. Този човек, за мой срам, и за срам на института ни по философия, стана научен работник и дори защити. Предлагам на всеки който се интересува, да отиде в библиотека Кирил и Методий и да прочете труда му.Знам, че там се държи поне един екземпляр на всяка дисертация написана в България. После може да го сравни с моята и този на чичо Фичо. Не се съмнявам, че Алекси има многобройни публикации, познавайки гнилия духа в БАН. Дори не ми е любопитно да ги прочета, защото знам какво ще е качеството им. Такива хора не бива да се толерират с мълчание, това е убийство за българската наука. Ще ми е интересно да видя Силвето Минева и да прочета публикациите й по етика. По наше време тя, хм, как да го кажа, не беше академичен тип, ама хич. Ако е станала преподавател то ще да е точно заради майка й, в това съм уверена. Силвия имаше разтропано държание, развързан и остър език, но ей Богу, и досега не знам как дойде в нашия курс насред годината. Сигурно ще ми кажи като се видим. BTW, единствената ми тройка в иначе не лошата ми диплома от СУ беше по марксистко-ленинска философия. Писа ми е майката на Силвето, Емилия Минева, която беше асистент по този предмет. Нищо лошо, предполагам, че съм я заслужавала напълно. Този предмет беше едно голямо изключение в иначе аполитичната атмосфера на ФФ. при нас младите преподаватели се занимаваха с всичко друго, но не и с партийна тематика. Тъй като сред тях възпитаниците на немски езикови гимназии, включително авторът на тази статия Денков, преобладаваха, немската философска мисъл владееше умовете им. Чичо Фичо беше една от първите птички, които се заеха с англо-американската философска традиция. Литература и специалисти имаше малко. Ирибаджаков громеше американските философи и там имаше някаква нишка, Добрин Спасов беше най-навътре в тази област.А да, забравих за фирмата на Фичо и кумеца ни, Петьо Костурков, за която споменава форумния юнак Лулчев. Казваше се Диоген ВП и беше изключително успешна за една година - правеше езикови курсове. После нямаше време, започнахме да пишем дисертациите си. Като споменах Петьо, той също е от нашия курс, и негов научен ръководител беше Васко Проданов. Голям куцуз за Петьо и хубавата му дисертация, Проданов беше боязлив човек и дълго не го пускаше на защита. Предполагам от страх да не му развали имиджа с неправилни постановки от темата си. Никога не мога да разбера докрай сметките и сметчиците на партийците като Проданов. Оказа се обаче, че ако не се съгласиш с него и му се опреш той веднага прикляква. Явно типична комунистическа черта, ама не я знаехме тогава. Нейсе, Петика защити отлично, а Васко май досега е директор на някогашния ниинститута. Редактирано от - Нели на 08/12/2007 г/ 19:20:58 |
| Хаупт, наистина имам пропуски в споменаването на добрите ни преподаватели. Бернард Мунтян беше сред тях. Не сме изпускали нито една негова лекция, във факултета по математика. Ирибаджаков ни преподаваше, разбира се. Не мога да му отрека сладкодумието и комунистическия оптимизъм. Изключително позитивен, вярващ в комунизма и продуктивен. Пишеше ужасни дебели книги и явно мислеше, че нямаме нужда от четене на оригиналния автор, след като имаме щастието да слушаме него. Кирил Василев, въпреки слуховете какво правил в Смолянско някога, ми е оставил спомени на добродушен и незлоблив дядо. Беше в комисията ми по изслушване на дипломната ми работа на тема за движението на новите леви в 60-те години". Бях писала и за Пражската пролет, и за корчуланската школа, и той ми зададе само един въпрос, какви били станали всички тези млади хора в 70-те, 10 години след тези събития. Наведе се над масата и ме погледна в очите. Очакваше с интерес отговора ми. Като чу за кооптирането на някои от тях във властта, облечени вече с костюми и вратовръзки, облегчено се отпусна на стола. Ники Василев не ме е изпитвал, заради раждането на сина ни бях си взела този изпит по-рано при някой друг, не при него. После чух от Фичо как го търсели за изпита по кръчмите на Руски (някогаше и сегашен Цар Освободител). Ники направи АСП с бившия ми научен ръководител Асен Давидов. Раздавал супана бедните пред "Света Неделя" и прочия неща, които бих гледала с изумление, ако присъствах на подобно театро, познавайки душевността му. Най-добрият ни асистент, лека му пръст, беше Ламбо Кючюков. Беше асистент на Мунтян. Имали ли сте упражнения при него? Единственият човек сред асистентите, който ме палаше за науката. Жалко, че си отиде мърцина. |
както ти, така и те ще работите Кошмарът на "интелектуалеца" - трябва да работи, вместо да го зачислят на казионна хранилка. Ужас!!! _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| По любимите им преподаватели ще ги познаете...Софистика и чупене на стойки привличат псевдофилософите сред студентите и преди и сега. |
| Чичо Фичо, че ти си се натискал да отидеш на среща на 8 март, пардон декември с другаря Живков - Обикновен комсомолски провинциален натегач и кариерист. Типичен персонаж от Дичевата "Идентификация" Аз пък избягах от такава среща, за да отида с колегите си в Тетевен и нищо не се случи, освен, че не ме изпратиха през лятото на бригада в ГДР, намериха си по-надежден, некой като теб, само че от Югоизточна България. Що тогава ме наричаш другар и камуняга? А?? Аман от такива като теб. А Елка Панова и Добрин Спасов не са ми преподавали, аз не съм учил в СУ, познавах и двамата по съвсем различни причини. Пак те уверявам и на малкото им пръстче не можеш стъпи  Редактирано от - baj_michal на 08/12/2007 г/ 20:09:26 |
Денков, хубава статия си написал!  Маса глупости днес из форума, но никой не се сети да те похвали за добрата работа. Нормално. "Като сме най-зле, тъй да сме!" Е, зле сме...Ха наздраве! Честит празник на студентите! Да са живи и здрави, че..... те са ни надеждата! |
| Честит Празник на студентите! Как някои не могат да се усетят, че най-червеният факултет на Софийският Университет си беше Философският.И това е нормално, защото от там излизха най-паче идеологическите кадри. Да си бил студент там преди 1989, трябва да си бил яко подкован със "социализъма и комунизъма" като идеология. И аз познавам доста от "философските преподаватели" и бих казал, че определено са си "комунета' като мислене, въпреки неоспорващата интелигемтност и доброто възпитание сред някои от тях. И аз като някой погорепишещите, да ми насочиш пистолет в главата, не бих отишъл на среща с Тато, а камо ли с връзки.Аз съм учил малко в България, защото съм завършил Карловия Университет в Прага, но за сметка на това съм изкарвал много приятни студентски празници в България.Имам страхотни спомени, който времето не ще изтрие.Нека и аз да споделя нещо. Бях в една компания с хора на изкуството като Иван Иванов, Любо Чаталов, Петя Силянова, Бойка Велкова/артисти/, Валди/"Щурците"/ , Иван Лечев и Ивайло Крайчовски/ФСБ/, а също така и Шкумбата се подвизаваще често с нас.Ей какви студентски години бяха?! А бяхме млади |