Отиди на страница:
"Гъркът е педераст, а гъркините дебели, трътлести и космати"  |
| Проблемът не е в "българина", колкото и да искат някои да плъзнат нещата натам. Проблемът е в комунистите, СС Гоце, безработния премиер, Сопола, Мадридския Шмекер, малкия Мук-големия мошеник, Р.Овч., .... проблемът е, че тези хора са за затвора, а не са в него. Вижда една камара мутро-бизнесмени които строят със страшна скорост грозни и уродливи замъци. Затова е нещастен българина - вижда прекалено много несправедливост. Вие не можете едни дрисльо като Вальо Топлото да осъдите, седнали сте да се чудите защо хората са недоволни.... |
 Политически пирати водят държавния кораб към гибелПрез 2008 г. общ патриотичен съюз може да измете боклука от върховете на държавата Стефан СОЛАКОВ ........................... Натиснете тук |
| Доган се впива във властта с ГЕРБ и СДС Протурската партия винаги подбира партньорите си по един признак - дали могат да й гарантират ролята на "балансьор"- Натиснете тук |
| Ей хора че не е добре вижда се но това всекидневно нагнетяване на депремираща информация и сензации от масовите медии заприличва на терор по нечия обществена поръчка. Много българи вече са приели негативизма като форма на агрегатно състояние и дори се чувстват НЕуютно сблъсквайки се с нещо хубаво. Да се запазим се заради децата ни, близките и самите НАС. С дълбоко уважение към всички !!! |
| Евалла на тоа Никос Диму...направил е страхотна характеристика не само на славните чада на Елада, но и на глупаци кат умника Тумбу, де покрай двете холандки на унаа си работа, не само е загубил сека връзка с реалността, ама си и умре да праща картички. Я от Суитцърланд, я от на утката му лелина.... |
| Бря, ще излезе вярно твърдението на историчарите, че гърците са българи _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Софе! Аз това откога го разправям, но кой да чуе? Бомбардират ни всеки ден с изследвания колко скапан бил българинът. Ако се поразрови малко, излиза, че са правени от наши организации по поръчка на международни такива. С други думи - формално основание има, но ентусиазмът е подозрителен. |
| Що е щастие ли?!, че то е казано от протестантите...трите" К"-а Киндер /и къща/, Кюхе, Кирхе...и как да сме щастливи, като много са тея дето не правят деца, много са които профукаха къщите си в пирамидите, а отдавна мнозинство са тези които не знаят къде е входа на църквата, а други смятат, че е"опиум за народите"...е как да бъдеш щастлив, само с парламентарното шоу, тротоарна демокраДия...и пладнешки грабеж от нейните носители...Айде де?! А, ако трябва да говорим сериозно, спомням си един герой от филма "Ще доживем до понеделник"/с чудесния Вячеслав Тихонов/, беше дал краткото определение: "Щастие!, ето кагда тебя панимают..." Нейсе |
| С тази разлика , че гърците си мислят че са измислили Света а българите-не!!! Впрочем-какво общо имат гърците с нашето -нещастие? |
 Мили Авторе  , Щастието НИ , изцяло се определя/зависи , от общия НИ спомен за него ... Посочи подобния и ще се убедиш , като как се преживяваме в днешното си ...  |
| ЯБ е посегнал на нещо толкова сложно, сериозно и мъчително за нас става дума за колективно съзнание, за това с каква първа мисъл сутрин се събужда балканският човек и с каква скандинавският например с какво заспива в главата единият и с какви мисли другият психологията оттатък отдавна обяснява, защо един миньорски гедерейски град днес пройзвежда с бивши миньори часовниците ланге психологията на хаджийски само разказва, тя не обяснява и не развива изоставаме в колективния ум и то с векове езикът, с който си служим, го потвърждава явор дачков най-сполучливо го каза, че тук е селяндурщина селяндурщина, която говори за ^приоритети^ и чака философската категория за щастие да му падне от небето  |
| Ами добре са си мъжете! Застанат пред огледалото и се идентифицират я с Аспарух, я с Иван-Асен, я с Калоян. А ние, жените, какво да правим след като в българската история си нямаме подходяща царица за идентифициране? Да не говорим за фолклора и културата. Е, покрай Иванчо и Марийка, покрай Вуте и Пена, ама не е същото. Даже за подходящ ник ни се налагат заемки от чужди източници, а после, чуждопоклонничество било...  А инак душевната хармония и щастието се постигат с много по-малко психологически самоанализи и повечко друг вид полезни занимания. И най-вече реална оценка на възможностите и желанията. |
Печенег, недей, че сега ще се пръкне онова недорезано, дето неграмотно се пише тимурленк и ще почне да те убеждава, че Баязид бил син на чисти турци - на Осман и Ахмед кеседжия. И как турците са велик народ, дето е вдигнал пирамиди, конуси, кубове. Даже водели свои жени навред, та да раждат чисти /без баня/ турчета. Такъв-онакъв, ама българинът не само е оцелял през всичките превратности на историята, ами е и създал доста неща. И не разбирам - защо някои възприемат силата на българина за самокритичност към себе си, изразена в множество вицове, художествени образи, манталитет. |
| Недоразбралите Когато чета ултралеви писания с дъх на толостоизъм и спомени за "загубения рай" и някак си от една страна ми е мъчно за девалвиралите надежди на пишещите ги, но пък от друга си викам: Ами в края на краищата, за това че даден човек не успява да се адаптира към новите реалии, той най-вече би трябвало да вини себе си. Това че ще намери от девет кладенци вода за да разводни личния си проблем и да го префасонира в световен проблем ( в който да постави себе си в ролята на невинна жертва на конгломерати, съзъклятия, конспирации или корпорации ) може би ще му подействува болкоуспокояващо, но в никакъв случай не е лекарството което ще го излекува. С морфина на "другите са виновни" той само може да продължи мазохистично да се самосъжалява и да очаква някак си някоя по-висша инстанция ( Бог, Държавата, Силната ръка или там някаква друга свръхсила) да му разреши личните проблеми. Вместо да се захване и заработи за решаването на личните си неудачи, той предпочита да подпре челце с показалец, да замъдрува и затърси начини за разрешаването на мировните проблеми. ( като в края на краищата не ги разрешава и тях, разбира се, но пък в гирляндите от самоуспокоителни мантри, обвинителни тирадки и най-вече чрез солидаризиране с другите като него успява все пак да постигне някакво си макар и привидно балансирано спокойствие…все пак не съм само аз така, един вид ) След като има успяващи, след като има нахранени, след като има дори и такива които успяват да се реализират "повече от успешно" в тия ми ти "вълчи условия", значи не става дума толкова за някаква всемирна мизантропия, целяща да унищожи бедняците ( както се опитва да ни внуши автора, а чисто и просто за система при която се възнаграждават усилията на креативните, по-можещите, по-знаещите и по-адаптивните). Разбира се, че всички хора не са устроени еднакво и така наречените от Дончо "ИЗЛИШНИ" могат да бъдат разделени в много подкатегории: едни са по-неинициативни, други са с по-ниски изисквания, трети са си мързеливи, а на четвърти - просто не им върви ( колкото и субективно да звучи тази констатация). Неосъществяването на мечтите е съвсем нормално и често срещано явление и обикновенно се дължи на надценяване на собственните възможности или подценяването на онези притежавани от околните. Хубаво е да си амбициозен и стремящ се към реализация индивид, но все пак за това е необходим цял арсенал от качества които много от разочарованите просто не притежават. Най-лесното обяснение за тяхната неудачност те много рядко търсят, точно там където могат да я намерят, а именно в себе си. В дълбоките самоанализи и другарски жалейки търсещите отговори ще наблегнат на такива неща като цената на петрола ( в зависимост от сценария: прекалено висока или прекалено ниска ) на световния пазар, слабото правителство ( или реципрочно - авторитарното правителство), липсата на конкуренция ( и разбира се прекалено голямата конкуренция ако това е изгодно за анализиращия), наличието на паразитиращи малцинства ( или пък наличието на прекалено амбициозни и колабориращи в в тяхна вреда такива ). Американски империалисти, турски предприемачи, гръцки ангросисти, мюслимански терористи, македонски националисти, сръбски бандити, румънски сводници, родни мутри, израелски тайни служби и изобщо всичко което може да направи ЛИЧНАТА НЕУДАЧА в ДИРИЖИРАН ОТ ВЪНШЕН ФАКТОР провал се използуват, като понякога дори съм се изумявал от дълбините до които може да достигне ТЪРСАЧЪТ НА ИЗВИНЕНИЕ , само и само да препрати топката в игралното поле на противника. След като едни могат, а други не могат, то най-логичното е да се анализират патерните и причините поради които едни успяват, а други - не. Ако проследите съдбите на произволно избрани двама свои познати чиито съдби са в двата края на спектъра, сами можете да достигнете до заключения за които не се изисква кой знае колко теоритична заготовка. Опитайте се само да бъдете честни (пред себе си най-вече) и ще видите как пред очите ви ще се разстелят креациите на тези две произволни съдби и онова което най-често ще ви плеска по челото ще бъде фактът, че онзи който е успял е действувал, а онзи който не е - най-вероятно е чакал. ( не изключвам, разибра се и девиации, но все пак опитайте и ще си говорим после ) В края на краищата логично е да има хора с по-изострен нюх към удачни решения, да има и други, които имат нужните връзки и познанства за задвижването на "ледоразбивача на своите мечти", има и трети които са дарени с изключително трудолюбие има и четвърти, които са успели да се префасонират в точното време с точните финасови активи от точната "финансова или партийна доячница". Както има милиони видове на неудачност, така има и милиони видове удачност. Особенно ме напуши смях когато прочетох в творението на Дончо описанието на НОВОГАДЪТ: Днешният ленив буржоа, агентът на постмодернизма, категорично не е способен на това (б.а - под това Дончо разбира да става рано и да работи от зори до късен мрак ). Той иска да печели, без да полага кой знае какви усилия, и заради това се ориентира към елитното търсене. Значи, Дончо, гадът му с гад хем иска да си лежи, хем да експлоатира, а? Ами ако може, защо пък не? Аз лично не познавам такива, ама пък щом викаш може и да има. Ти явно знаеш такива, няма сега от пръстите си да ги изсмукваш я тия ми ти лениви буржоа…добре де, ами я си представи какво ще стане с тоя ми ти търтейоподобен мързелив капиталист при наличието на цяла хорда работливи такива ( защото всичките които аз познавам работят, та им се къса задника. Честна дума.)? Знаеш ли колко дълго ще просъществува тоя твой ЛЕНИВ БУРЖОА? Много, ама много кратко. Ще го издуха конкуренцията като комунална работничка на магистрала - проходящ гастарбайтер. Туй ще стане. Та вместо да си пълниш главата с такива ми ти антиутопични сценарии изпълнени с разни ( дето им викаш ) международни спекуланти и авантюристи. Вместо да се чудиш кой ти е срал в гащите, вземи мотиката* и копай. Копай яко и целенасочено. Копай от сутрин до мрак и ще видиш как от една страна ще почувствуваш радост от извършването на трудова дейност, от друга - този труд ( ако разбира се е добре обмислен, нещо което имаш потенциала да постигнеш ) ще донесе и съответното морално и материално удволетворение и в помогнеш ли си сам, ще видиш че светът изглежда малко по-иначе. Е, разбирам че някак си е по-лесничко така да се синтезират разни сиромахомилни сентенцийки, да се плаче на гроба на изфирясалите надежди, да се търси солидарността на сходните по съдба и да се кроят планове за преразпределение или най-малкото да се теоретизира чакането на Годо (във вид на нещо като СИЛНА ДЪРЖАВА, да речем ) ама файда - йок. Повярвай ми. Честна дума…нема с'а да се лъжеме, я. _________________________________________ _________________________ *символично, разбира се...имам предвид: бачкай онова в което ти е силата и което обичаш най-много. Създадено: 03.9.2004 г. 03:46:00 |
