
като начало: весело посрещане на новата година!!!!!! |
коя си па ти ма ------------------------------------------ -------------- Felix qui potuit rerum conoscere causas! (Virgilio) |
мноо богини напоследук се явия у лето 2007-мо..(упс - некои през зимата, ма нема да придиряме)..Дъл тайзи богиня не ще да е онайзи, египатската... дето ми страда душата за нея Нц..прегледах й постингите - грамотни са..не ще да е аканата кака..ма знам ли - реинкарнации секви Редактирано от - sowa7 на 30/12/2007 г/ 21:37:19 |
| Дааа, Кордоба...и аз така мисля..много грамотно, че и възпитано се изразява...Еееееееееееееее летото си отидЕ, и кака Ака с негооо...мъка, мъкааа..Айде, лека вечер - от мъка |
| sowa7, аз съм на трифасико(бакарди, кафе и мляко).Разкошно питие е.(поне на мен ми харесва).Извинявай, но би ли ми дал повече информация за Зона Замфирова, с която ще продължиш да се занимаваш.(явно с удоволствие) |
| kordova_03 - не си ли гледала филма?! Србски (поне така мисля..)страхотен е - приятен, с музика и танци..за една градска гиздосия - от началото на 20 в.(убавицата викам) - а вчера се занимавах ето с това: ДИЕМА 2 21:05 "Зона Замфирова" - комедия с Воин Цеткович, Катарина Радивоевич, Драган Николич .. Потърси го в нета, ако го има - свали си го, дори и без субтитри се разбира |
| Богиньо, разбирам те напълно - червено, гъсто, тежко, тръпчиво и леко горчиво..Наистина - питие за богове..Аз обичам Стамболовско мерло, ама не това, дето го продават по магазините..имам приятели, правят едноооо..гъсто и на цвят чак лилавоооо.... А някога, преди хиляда години имаше едно хубавко Плевенска гъмза..Ама ся край Плевен лозята са изкоренени...а където има лозя, насадени някакви модерни сортове... А иначе, пробвай питието на Кордова - не е лошо, само че аз слагам българско коняче...ми..даскал човек... ![]() |
| да бе друго си е домашното винце, който си има лозя и може да прави вино блазе му, по свой вкус:едни го предпочитата по- тежко, други по-леко, а не като някои от купешките:сумати пари - а накрая некви кисалаци! |
Благодаря, за отговора sowa7. Желая весело посрещане, много здраве и успехи през Новата 2008 година. |
| Кафе брюло - напитка за ценители! Къде половин литър кафе, два три карамфила, една пръчка канела, нарязана кора от един портокал, настъргана кора от един лимон, кората от втори портокал, но нарязана цяла на спирала, кафена чашка кафява захар (задължителна е, въпреки че и аз обичам кафе без захар), чаена чаша контрьо или подобно портокалово ликьорче. Кафето се кипва (глезотията се прави на спиртник, най-добре на открито), добавят се подправките, повира няколко минути, след което му се лисва ликьорчето и се подпалва. Красотата е в наливането с черпак - сипваш огнената течност в чашките, и ги раздаваш пламтящи. После отлитащ |
| Няма съмнение че най - величествените по своята красота и мащаби атмосферни явления са полярните сияния. Разбира се, никаква рисунка или фотография, а още по малко словесно описание е в състояние да предаде действителната красота на това природно явление. Понякога неправилно се наричат "Северни сияния", защото честотата на появяването им е по-голяма и най-добре се проявяват в полярните области - около северния и южния магнитен полюс (до 100 дни през годината), но се наблюдават и в по-малките широчини (също и в България). Полярно сияние е било наблюдавано и на екватора (м. януари, 1909 г.), а на широчината на Москва се наблюдават веднъж на 10 - 15 години. Полярните сияния представляват светене на силно разредените газове в горните слоеве на атмосферата. Установено е, че появяването им е съпроводено с така наречените магнитни бури, които предизвикват кратковременни, но значителни изменения на магнитното поле на Земята. Появяването на магнитните бури е свързано с повишена слънчева активност, по време на която върху повърхността на Слънцето се появяват огромни петна и в космическото пшространство се изхвърлят мощни потоци от заредени частици (корпускулярно лъчение), които се движат с огромни скорости. Дълго време, преди да навлязат в земната атмосфера, те попадат "в плен" на магнитното поле на Земята и се отклоняват към полюсите, където полето е най-силно. Магнитното поле на тези движещи се заредени частици (като своеобразен електричен ток) се наслагва с магнитното поле на Земята и предизвиква магнитни бури. Тези заредени частици, съсредоточени от земното магнитно поле в полярните области, при среща с молекулите на въздуха и при ударите им с тях предизвикват процеси, съпроводени с излъчване на разноцветна светлина. С това се обяснява красивото сияние. Поради голямата скорост на частиците, с която те навлизат в пространството около Земята, магнитните полюси не са успели да ги съберат само в областите около тях. Те проникват и по на юг, в средните, а понякога и в ниските географски ширини, и предизвикват редките за тези места полярни сияния. Някои учени допускат, че полярните сияния се дължат и на краткотрайни избухвания на ултравиолетовата радиация на Слънцето, която силно йонизира високите въздушни слоеве, а електрически натоварените частици под влияние на земното магнитно поле се отклоняват към полярните области. Полярните сияния се отличават с голямо разнообразие на формите и характера на появяване. Полярните сияния във вид на драперии са най-красивата форма. Това са истински огромни светлинни завеси от отделни вертикални тъкани и светли ивици с постоянно менящи се цвят и яркост и леко полюляващи се, като че ли са подухвани от вятъра. Отделните ленти са оцветени жълто или жълтозелени, а долните им части понякога са тъмно червени. Характерно е, че долната граница е рязко очертана на тъмния фон на небето, като че ли отрязана с ножица. Друга добре известна форма на полярните сияния е тази, подобна на прожекторни снопове. Светлите ивици не са с лъчиста структура. Техния наклон спрямо хоризонта и яркостта им се менят, а цветът постепенно преминава от оранжево жълт към червен и бледозелен. Неосведоменият наблюдател може да си помисли, че това е светлина от няколко прожектора, намиращи се зад хоризонта. Полярните сияния често възникват и във вид на дъга над хоризонта като огромна арка. Откъм вдлъблатата си страна тя е рязко ограничена от тъмното небе, а външната завършва с множество тънки лъчи, подобни на ресни, който понякога може и да ги няма. Наред с тези ясно изразени форми се наблюдават и различни комбинации от тях, а също така безформено сияние, неподвижно или пулсиращо. Сиянията с правилна характерна форма възникват между 90 и 200 км, а останалите между 200 и 1000 км. |