фък... очень весело тука... тав. клинтън збра галасами индейцеф... щом ѝ дадаха 1/47 полудоказана (от уикитата притуй) индейска кръу... чернилството гоне броят за майнорити... пък католята ич толкоз гине спохожда късметя... чена мехикано чекат... на тов. асан некой ваятел на политици мугие изкарвал ейовете в харвард лоу скулът... дето дедито мунее стъпвало... пък тов. едуърц от пране на сини якички цело състояние натрупал... безда броим швецкият мильон... щобе, таваришчи толкоз гине обичате джуишите... нали сесе биете в тумбакът, честеги спасили... |
Споделям мнението, че зад програмирането и президентските кампании на Обама и Х.Клинтън стоят едни и същи политически сили - Глобалните. Така, както бяха и зад Клинтън-съпруг навремето. На какво се залага? При г-жа Клинтон на топлите връзки с Еврейското лоби и нейната досегашна, а значи и бъдеща обвързаност с него; разчиташе се на феминисткото движение да я подкрепи, но то И изневери в полза на Обама, поне засега; разчиташе се на огромните парични постъпления от спонсори, подведени от масивната медийна пропаганда за госпожата. Въпреки всичко Хилари си е част от стария естаблишмент, обвиняван за войната в Ирак, аутсорсването, унищожаване на средната класа, имиграционната и на практика антиамериканската политика на досегашната администрация. Тя се опитва да се докаже като нова политическа сила (сила на промяната) само на базата, че евентуално ако бъде избрана, ще бъде първата жена-президент на САЩ. Както Айова показа, обаче, днес това не е достатъчно. Съдейки по поведението И, тя все още не го е разбрала и се надява на по-голям успех в бъдеще. Барак Обама се оказа един изключително харизматичен политик - млад, обаятелен, агресивен, отлично образование, превъзходни маниери, обещание за изключителни качества на лидер (дали?). Може би най-важната разлика от Хилари, която премести центъра на тежестта към него бе, че не е част от естаблишмента, кактвато е тя. При това Обама успя да изведе този факт на първа линия и добре да се възползва от него. При Обама новото (промяната) е факта, че той е цветен. Това от една стана създава илюзията, че в САЩ сме преододолели стереотипите на расовата дискриминация, но това определено не е така. По-скоро произходът и цветът му ще го направят по зависим и по-послушен. За мен най-подходящ претендент от Демократите си остава Д.Едуърдс. Той защищава интересите на средния Американец, противопоставя се на Глобализацията и войната в Ирак, умерен е, предвидим е, и най-важното, поне за сега, изглежда необвързан с Големите Американски Лобита. За мен това са важни предпоставки за добър президентски мандат. При Републиканците са от значение Хъкаби и МакКейн. Но засега не е ясно, дали ориентирането към християнските ценности и подкрепата от християнските общности , както и необвързаността му и критиката на досегашната политика на правителството ще са достатъчни за Хъкаби да се пребори за Президентския пост. При МакКейн нещата са под въпрос главно заради възрастта и активното му участие в досегашната политика - няма го така търсеното чувство за промяна, въпреки обещанията. |