Поезия пише отскоро, И вече - поезия! |
Не мога да съм категорична в оценката си, но нещо не достига, за да ме развълнува такава поезия, особено когато любовта се нарича "Случване"... |
Имам нужда от една свръхдоза случване. И от единайсет минути абстиненция. Страшен запек имало т'ва момиче, шъ знайте |
Страхотна си, миличка!Вълнуват стиховете ти...Само избягвай тези чуждици - позьорско звучат.А ти не си такава. |
Да, точно заради това "случване" с въздържах и аз, защото органически не понасям измислицата на Иван Кръстев, че вместо нещата да ни се случват, ние трябва да ги преварим и да ги случваме. Да оставим, че граматически е абсолютно неправилно / глаголът "случвам се" е винаги възвратен/, в правописния речник на проф. Любомир Андрейчин дори няма дума "случване", има само "случка". Но подобни "строители" на нов български език като политологът Иван Кръстев, изглежда влияят на младите ииии....ето ти тебе заглавие - Свръхдоза случване, ха, че какво изобщо е това? |
Оооо, ами тъкмо в това "случване" е страхотната поанта!Какво е това ровичкане в етимологията , в граматическите правила и прочие...момичето си е просто ПОЕТЕСА! |
Нетрадиционен поглед, много потенциал. В следващата стихосбирка трябва само малко удължаване на отделните редове и ще се получи още по-добре. Конкретно за 11-те минути: очевидно е, че авторката ни препраща към Коелю и книгата му "11 минути". Да му се невиди, обаче забравих какво точно символизираха тия 11 минути. Май беше средната продължителност на половия акт при себеподобните ни... Хайде, някой да помогне. |
"Имам нужда от една свръхдоза случване. И от единайсет минути абстиненция." Щом и в поезията започнаха да употребяват термина "случване", вапцахме я. Тази дума вече става като "такова". Употребява се с повод и без повод. Аман от неграмотници с елементарен речник. Не визирам момичето, а папагалите-журналисти, политици и прочее сволочь. |
Нетрадиционен поглед, много потенциал. В следващата стихосбирка трябва само малко удължаване на отделните редове и ще се получи още по-добре. Няма страшно, сега у нас така е модерно да се пише - с къси строфи, без /или с ограничена употреба на/ препинателни знаци, с изобилстващи метафори /къде - уместно, къде - не/, чуждици и жаргонни изразни средства. Важното е да има смисъл написаното, а не - просто талаш, с който се запълва белия лист. А тук идеята е налице, така че поздравления за младата авторка. |
Блага Димитрова Искаш със теб да останем добри познати - как да разбирам това? Длани, които до болка се стапяха сляти, да се здрависват едва. Погледи, дето до дъно се пиеха жадни, леко да се поздравят. Устни, които се пареха, безпощадни, дружески да си мълвят. Не, ние не можем да бъдем добри познати - няма среда в любовта. Бяхме най-близки, затуй от сега нататък ще сме най-чужди в света. |