НАДВЕСЕНИ





Крачките.

Точно пет.

С различна дължина.

Като пръсти.

Пунктират

разстоянието

от изскърцването

на стола

до очите ти,

блъснати

в огледалото.

Първата -

някак отделена от другите,

сочи в различна посока.

Към мен.

Като палец.

Аз - надвесена

над чашата.

Гледам си на кафе,

за да не гледам

в кафявите ти очи.

Ти - надвесен

над мивката.

Измиваш си ръцете.

Отмиваш ме от тях.

Увисвам

на безименния ти пръст.

Със сапунени мехури

в трахеята.

А можеше

просто да ме обесиш

на халката си.





ОРАНЖЕВО





Крушката в банята пак изгоря.

Мисля да я сменя с портокал.

Плочките също ме дразнят.

Сини като следи от насилие

и напръскани с релефно бяло...



Медикаменти в стъклени

шишенца си докосват

етикетите в шкафчето

с оранжева вратичка.

И ме виждат гола...

пластмасово оранжева

отвън и отвътре.



Имам нужда от една

свръхдоза случване.

И от единайсет минути

абстиненция.





СПИРАЛИ





Разлистени пирони

цъфтят в петите ми.

В червено.

Банална съм като

букет от рози.

А дори нямам бодли.

Само пирони.

И букет от

черни пътища.

Аз ли криволича

денем по тях

или те криволичат

нощем в мен...

Така и не разбрах.

Дифузия насън.

Не мога да вървя

по права линия,

но мога да изправям

наум всичко спираловидно.

Тирбушоните...

Пружините...

Накъдрените

с ножица

краища

на панделката

от букета,

който така и

не ми подари.