че и пред медийте каза: "какво сега всеки се урежда както може"

Мъри пробва Боримиров за централен защитник

Странният Левски 1
Автор: Жаклин Михайлов
Треньорът Стоилов или се е приел за чудотворец, или просто изчаква второто искане за оставка му през март
Най-меко като странни може да приемем нещата, които се случват в доскоро най-силния български футболен клуб. В поредица от три части ще акцентирам върху няколко крайно обезпокоителни тенденции, които със сигурност ще изпратят Левски на дъното.
В публичното пространство поради липса на аналитичен капацитет реалното състояние на нещата в Левски някак си убягва, но вникването в проблема задължително ще изкара на повърхността дълбоката криза, в която е изпаднал клубът. Ръководството само си мисли, че е туширало нещата с едно бутафорно събиране и отхвърляне на подадени оставки. С бодряшко вадене на някакъв мистичен нов план, но истината е далеч по-различна от това, което някои хора си представят.

А треньорът Стоилов, който е най-наясно с това какво се случва, засега се прикрива зад ореола на маршал –чудотворец, който всъщност чака своето разжалване и отзоваване от предната линия. Старият Левски принадлежи на миналото, сега уж се прави нов Левски, който ще надмине постиженията на предишния клуб. Дали обаче това въобще е възможно при трансферната и въобще кадровата политика, която се водеше в последните години, ескалирала в бруталното освобождаване на футболисти през последния месец. Дали Левски притежава играчите и потенциала, за да постигне някакви резултати? Картинката говори за противното.

Ето няколко неща, които меко казано смущават. Четвърта година Левски няма равностоен заместник на основния си вратар Георги Петков. Това при положение, че националът също мисли за скорошно напускане и при положение, че вече четири пъти негови контузии в най-неподходящия момент изправят всички на нокти. До мача с Вердер в София този проблем бе туширан от надеждата, че в клуба има суперперспективен млад вратар в лицето на Ники Михайлов. След злополучния автогол на тийненджъра стана ясно, че той няма бъдеще на „Герена” и най-вече с помощта на контактите на баща си направи най-правилното – замина за чужбина. Първоначално в Ливърпул, сега в Твенте, за него е далеч по-добре да стои на пейката където и да е, само не в Левски.

Мястото му на втори вратар зае Божидар Митрев, който към днешна дата не може да бъде част от отбор с претенции, каквито има Левски. Няма човек на друго мнение, но в клуба не правят нищо, абсолютно нищо за да решат този елементарен проблем. При наличието на почти безплатни варианти със Стоян Колев, Беконо и вратари, които излъчват далеч по-голяма сигурност от Митрев. Вратарският казус стои напълно отворен, но подобно е положението и в защита. През последните три суперуспешни години Левски разполагаше с четворка защитници и един пети в лицето на Станислав Ангелов, който пасваше като дялан камък на всеки пост. Извън петицата бяха Дяков и Стойчев, които в по-ненапечени мачове също вършеха работа.

С какво разполага в момента Левски в дефанс? Двама централни, долу-горе сработени защитници - Рабех и Томашич, силния Миланов отдясно и много важния Вагнер. Ако тази титулярна четворка не се контузва и не трупа картони, добре, но ако нещо непредвидено се случи... Индикациите за постоянни проблеми с Бензукан, който при това не е и кой знае какъв вариант, подсказват, че алтернатива на титулярите няма. Добре е, че кадровата метла на собственика не засегна „пенсионера” Боримиров и неговия партньор Ричард. Видът на офанзивната четворка обаче буди много съмнения и недоумения.

Приемаме, че Жеан Карлуш е новият Пеле, но ако не се върне Домовчийски, което е горещото желание и на клуба, и на футболиста, той си остава единственият чист нападател на Левски за пролетта. Няма ги Бардон, Йовов, Телкийски. Появяват се едно невзрачно крилце Зе Суареш и някакъв подземен халф Жоазиньо. Видно е, че нападателната мощ на Левски виси на някаква неясна магия. 10 процента е надеждата, че тези играчи ще предизвикат фурор, 90 процента - че трудничко ще се пригодят към условията, ако въобще го направят. И какво остава в резерв като варианти на Стоилов – Дарко Тасевски, Сърмов и Миро Иванов. И юноши, които са все още пълна загадка. Мъкнат ги като куфари по лагери, но след това през сезона най-много да допълват групата.

Крайно обезпокоителен е ресурсът, с който разполага Левски за план 2009 година. Той е сведен до 13-14 футболисти, санитарния минимум за един футболен клуб. И много вероятно само след няколко месеца феновете да се питат Телкийски на кого бе по-нужен – на Апоел Тел Авив, или на Левски?

Утре – как се случи така, че на Левски му вкараха 14 гола през есента от 18 удара към вратата и 2 центрирания.