Мафиотското БФС
Автор: Бисер Тошев
Или как подмолните действия заличават скандалите

През последните дни ръководството на БФС прави всичко по силите си, за да потули скандала, който се разрази около нападателя на ЦСКА Неи. Веднага изниква най-простичкия въпрос, защо се случи така? Очевидно някой от хората във футболната ни централа за пореден път не си е свършил работата. Като казвам работа, имам предвид съвестно свършена работа. Защото на всички ни е пределно ясно, че в този случай, както и в много други, служителите в БФС изпълняват поръчки. С една дума хаосът в родната централа е пълен, а явното доказателство е “Неигейт”.

Получи се така, че стана проблем и всички се скриха като мишки. Но в интерес на истината, друго не се очакваше, защото батакът в БФС е на супер ниво и проблемите винаги се решават с много лъжи и подмолни игрички. Как може човекът, заемащ най-висок пост във футболната ни централа (Боби Михайлов) да нареди на някакъв си чиновник да внесе повече яснота относно договора на Неи, а той да не взима под особено внимание нареждането му. Явно на него изобщо не му пука, след като не си направи труда да изпълни възложената му задача и да обяви, че през следващите няколко часа ще обядва, а след това може и да се поразмърда.

Но както се замислим по-задълбочено, на хоризонта изкача друг вариант, който е далеч по-вероятен. Михайлов е наредил на своя подчинен моментално да потули гафа. Причината е пределно ясна на всички. При едно сериозно проникване в кухнята, несъмнено кирливите ризи на хората в БФС ще излязат на показ и не се знае към чия глава ще се насочи бумеранга. Въобще футболната ни централа се е превърнала в една напълно мафиотска структура, на която подмолните действия работят безотказно.

Изобщо наглостта на служителите минава всякакви граници. Стигна се до там, че след като един от най-добре запознатите с футболните дела адвокат - Иво Ивков ни осмедоми, че от БФС са длъжни да покажат въпросния договор, те толкова се уплашиха, че както обикновено започнаха да си прехвърлят топката от един на друг и да разчитат, че с течение на времето отново ще им се размине.

Жалко само за Боби Михайлов, който наистина беше много добър състезател. Но очевидно като ръководител по нищо не отстъпва на своите предшественици Славков и Вуцов. Напротив, даже в някои отрицателни аспекти, за краткото време, в което е начело на футболния ни централа, вече ги задминава. Жалко и за всички запалянковци, които силно вярваха, че новата власт е способна да промени българския футбол към добро, но май пак ще трябва да чака по-далечни времена.