А 13 т. разлика са си чиста случайност

Какво няма ЦСКА?
"Отново драми в ЦСКА", твърдят авторите с мозъци, по-сини от мастилото в химикалките им. "Държавата си прибира Кремиковци и... "армейците", цепи се Евгени Бакърджиев. "Безпаричие на "Армията", потриват ръце феновете на тима от последната спирка на автобус 120.
Дори авторът на "Мечо Пух" Алън Милн сякаш се присмива на "червените" - "Колкото повече Мечо гледаше, толкова повече Прасчо го нямаше," пише той. С други думи - колкото повече джобове имаха анцузите, толкова по-празни бяха те.
Това ме накара да се замисля дали всъщност проблемът е в парите, или нещо друго липсва на ЦСКА? Какво е това, в което "армейците" отстъпват на останалите тимове у нас и най-вече - на отколешния си съперник Левски?
Като начало, ЦСКА не притежава половинвековния комплекс на "сините" от второто място. Левски е рекордьор на Стария континент по "калъфки" и е струпал в клубната си витрина толкова сребърни медали, че ако реши да ги разпродаде ще подбие сериозно цената на този метал на Токийската стокова борса.
От друга страна, именно позицията на вечно догонващия, на вечно изоставащия, или, както твърди фолклора - на вечно втория, е силата, която води тима от "Герена" напред през годините. Роден в сянката на Славия, живял половин век под игото на ЦСКА и дишал прахта на провинциални тимчета като Литекс Левски е развил уникалното свойство да се възражда като птицата Феникс от прахта на собствената си несъстоятелност и на безбройните си провали.
Какво друго няма ЦСКА, което изобилства у вечния съперник? Отговорът е... болката. "Може да те боли час, ден, година, десетилетие, но в крайна сметка болката си отива и нещо друго идва на нейното място. Да се откажеш от своя път в живота - това е завинаги" - твърди легендарният колоездач Ланс Армстронг.
С Антверпен наболяваше, с Олимпия бе страдание, с Аалст - изтезание, с Беверен - гръцка трагедия с африкански привкус, от Тампере още боли. Левски обаче продължава с гордо вдигната глава да следва своя път - от европровал към унижение в турнирите, от срамна загуба към позорно поражение.
Ако я нямаше тази болка обаче, дали щяха да могат феновете на "сините" да се радват като пенсионерка на Путин на победите си срещу резервите на Киево и Удинезе? Щяха ли да огласят родината от Лом до Малко Търново с неистовите си крясъци след почетния гол на Мариян Огнянов срещу Челси? Ако не си изпитал болката, няма как да се научиш да цениш малките (наистина съвсем малките) неща в живота.
Та да се върнем на темата - в ЦСКА нямало пари. Това не е голям проблем. Рецептата за дълголетие в родния футбол не е да имаш сериозен финансов гръб, а сериозни комплекси. Само вижте как един клуб вече 94 години се храни и съществува само благодарение на комплексите си. Така че, тежко им на "армейците".
Кольо