Отиди на страница:
Gozambo, отнасям се с разбиране към твоето мнение, но мисля, че в него не засягаш причините, които доведоха арабските страни до настоящата ситуация. От десетки години правилата на политическите игри в държавите от Бл.Изток са основани на един принцип:неутрализиране на населението и отстраняването му от всякакво участие във вътрешната им политика.Това принудително отстраняване на населението от всички политически решения, касаещи тяхното бъдеще, се съдържа в абсолютния монопол на управляващия елит в/у материалните и интелектуални източници на богатства на тези страни.Замразяването на тази ситуация е една от причините тя да се превърне в катализатор за развитието на тероризма. Естествено шансовете за “демократизиране” в този район на света пряко зависят от взаимоотношенията м/у с Америка и арабските държави.След американската агресия в Ирак можем с чиста съвет да признаем, че диктаторските режими не са резултат или следствие на една култура или религия, а са тясно свързани с политическата власт.Вечността на тези автократични режими не е единствено следствие от вътрешни причини (културни, социални, социологични), а и от оказваната им безрезервна поддръжка от външни сили от Запад - предимно Америка.Това не означава, че тези диктаторски режими са дошли непременно на власт с пряка намеса, но а приори те са поддържани отвън.Всички опити за обществен натиск, които се развиха през 80те години, бяха считани за безполезни и брутално потушавани. На тези бунтарски движения за отхвърляне на диктатурата, режимите в арабските страни от Бл.Изток реагираха по два начина:с граждански войни и с междусъседски войни, какъвто бе случая със Садам, който не се поколеба да стори това с Иран и Кувейт. И ако тези режими успяваха да водят такава политика, това е защото получаваха реална поддръжка отвън.Един от отговорите на проблема за демократизирането, се състои в характера на интересите, залегнали в търговските и финансови договори м/у САЩ и диктаторските арабски режими. Дали интересите, които Америка защитава в Бл.Изток с цената на съюз с арабските режими, са променили нещо?Със сигурност-не. Тези западни интереси могат да се разделят на няколко групи. Първата засяга контрола и влиянието на петролната индустрия, и до голяма степен е свързана с войната в Ирак. Втората се отнася до сантименталната, интелектуална и политическа привързаност на САЩ към сигурността на Израел(демократична държава) и начина, по който те успяват да налагат условия на целия свят.За сметка на това тази концепция изключва каквато и да е сигурност за арабски държави в този регион. Третата причина е заплахата от тероризъм.Трябва първо да се спомене, че през 60 –те общественото мнение в тези държави се обърна от арабския национализъм към ислямския фундаментализъм, който е доста по-радикален в отношението си към запада. Взирайки се добре в тези няколко приоритета трудно бих си представил Запада, да работи с Парламентите в арабските страни, чиито заседатели се счита че имат антизападна позиция.Да се преговаря с такива Парламенти няма кой знае какви предимства, освен да се присъединят към диктаторите и автократите.Тази прагматична позиция се удвои през последните 30-40 год. чрез убеждението, че народите в съответните страни имат своята специфичност и че е безполезно да се упражнява натиск за да приемат те друг режим.Като че ли демокрацията е нещо много ценно и не може да отговаря на културата, религията на народ, които няма нито гражданско общество, нито граждански права.Днес тази теория е широко разпространена.В това отношение американците просто се опитват да оправдаят своя колониален проект чрез дискурса за демокрацията.Този дискурс с всеки изминат ден се компрометира с тяхната политика в Ирак и Палестина.Тези, които наистина искат установяването на демокрация в арабските държави, не трябва да толерират това, което става там.Още повече, че американците повече от всякога са дискредитирани по въпроса за човешките права със затворите в Абу Граиб и Гуантанамо.Ще бъде проява на лицемерие, ако непрекъснато осъждаме автократичните арабски режими и техните методи на управление, след като виждаме, че Америка може да си позволи да прилага същите действия. Американците се перчат с демократичния си риторика за да прикрият своя проект за доминиране в Бл.Изток, който няма нищо общо с прогреса на арабските народи и изграждането на тяхното бъдеще. Що се отнася до европейските правителства, в действителност те никога не са апелирали за проект за демократизация, въпреки че им се налага да следват американците по този въпрос.За разлика от тях ЕС има по- нюансиран подход, който се съдържа в това, че всяка държава има своите особености, че не може да се налага нищо със сила и че целият процес трябва да бъде постепенен. Какво означава това?Никой не иска от местните режими да променят от днес за утре правилата на играта си, да установят правова държава, зачитане на човешките права, разделение в управлението и независимо правосъдие.Всичко това трябва да се развие от само себе си.Единственото условие е участието в управлението на кадри, които могат да дадат по-добър имидж на режима.Става въпрос за даване на по-голяма свобода на действие на една нова технокрация, изправена с/у доминиращата тоталитарна бюрокрация.Но, както виждаме, днес липсват благоприятни условия за насърчаване на еволюцията към демокрация в Бл.Изток. Немислимо е да се накарат хората да се интересуват от политическите проблеми, след като управленческият елит продължава да разграбва държавата им.Днес арабските капитали не се инвестират на място, а напротив-изнасят се, за да се умножат.Тяхната приблизителна стойност е оценена на около 1200 милд.долара.Логично заетостта и възможността да се създадат работни места в арабските страни не се реализират, което е една от причините за високото ниво на безработица в този регион.Това, което бе направено в страните от източна Европа, трябва да стане до известна степен и в Бл.Изток, въпреки че положението е сравнимо, но не е сходно.Не може да се създаде демокрация в празно пространство.Само наличието на перспектива за по-добро бъдеще може да мобилизира населението в тези страни.И ако Европа не им предложи перспектива за политически промени, никаква възможност за реформа не би могла да се започне – нито отвътре, нито отвън. Засега няма никакви признаци за истинска промяна на тези режими, на елита и разделението на управлението и богатствата на страната.Вероятно след 10-на години ще бъдем изправени пред един експлозивен арабски свят, с бунтове и неконтролируеми размирици, и непредвидими рискове, както за арабския свят, така и за Запада. В действителност наблюденията за местната ситуация се заключават в това, че всички започнати реформи от преди двайсетина години служат само да прикрият влиянието на управническия елит в/у гражданското общество на арабските държави богати на петролни ресурси, с което се цели увековечаване на тази ситуация в полза на техните поколения и най-вече на техните”клиенти”. |
| Gozambo, за морските граници става въпрос. И за въздушните. Ню Йорк, например. Помниш ли едни кули? За благоденствието на САЩ при една евентуална междуцивилазационна война недей да си толкова сигурен. Верно е, че американците се погрижиха да взривят експлозивите по всички културни разломи в Евразия и нейните околности, ама за глобализацията ще трябва да се плаща. Как ще деяни американската икономика, ако продължи да пропада американското културно влияние? Кой ще гледа холивудските бози, кой ще си купува американски софтуер и музика, кой ще продължи да не си иска заемите? Кой ще си купува прескъпо оръжие? Кой ще търгува с долари? Какво ще изнася Америка? Или ще се върне към доктрината Мънро? Пълна изолация? Ами какво ще стане със стандарта? Какво ще правите с латиносите и негрите? Или може би ще се върви по примера на братска Русия - износ на претрол и суровини? |
| А за разпадането на НАТО - да бяха чели форума. Предупредихме ги да не приемат България , ам те дай, та дай! На ви сега! Да се готвят ЕС. Виж ООН излезе издръжлива пущина, само нея не успяхме да капичнем. Засега... |
| Майстори сме и на гражданските войни, така че може и да се приберем след това и то не с подвити опашки, а с доволна плячка. |
Прощавайте, в бързината съм сбъркал заглавието. Да се чете: НАТО ще се разпадне, ако САЩ се провали в Афганистан _________________________________________ _ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Ако САЩ си тръгнат "по терлици", това ще наложи цялостно преосмисляне ( и ше послужи като допълнителен довод на Тамани) на външно-политическата концепция на Америка. Съществуването на транснационалните компании до голяма степен обезсмислят политиката на сила, пораждаща съпротива и несигурност. Все повече се налага становището, че е по-добре ( и по- лесно) поставените цели да се постигат с помощта на икономическа принуда. И когато това виждане вземе връх в Америка, тогава НАТО ще се превърне от инструмент в допълнително финансово бреме...не принасящо ползи...Всяко формирование се създава с определени цели.И след като му изтече времето си отива...Та това имах предвид като казах за Афганистан...Загубата там неминуемо ще породи центробежни сили и ще изиграе ролята на катализатор... _________________________________________ _ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |