Косово - ислямски поход... или настъпление на цивилизовани варвари
Отиди на страница:
| Костадинке, не се измъчвай напразно, краят е неизбежен, както знаете, когато влезе гл...ката, колкото по-вече мърдате, толкова по-вече влиза, това е закона на природата... |
| Яген, нещо взехте да се връщате пак към ислямска държава. Чувам закон за забрадките в уч. заведения. Какво става, пак ли ще си забулите жените във фереджета?!? Май и при вас на фундаментализма малко му трябва? |
| Това е много трудно да стане в Турция, невъзможно е, за забрадките последната дума ще каже конституционният съд... |
| ...g-н Чичо, съжалявам, ама и това нема ти хареса *** Базата "Бондстийл" като убежище за масови убийци Магдалена Ташева Досега в тази поредица разказахме някои епизоди от мюсюлманския терор в Косово преди войната срещу Югославия от март-юни 1999 г. Пред очите на международната Косовска верификационна мисия и многобройните представители на медии от цял свят, АОК вършеше масови убийства на мирно сръбско население, за да предизвика сблъсъци с югославските сили за сигурност, които пък да дадат на НАТО повод за война. В миналия брой маркирахме престъпленията на една от бандите в рамките на АОК, чиито членове - Фатмир Лимай, Исак Муслиу, Агим Муртези и Харадин Бала, бяха известни още преди 1999 г. като извергите на концлагера на АОК край с. Лапушник. След окупацията на Косово от КФОР и ЮНМИК главорезите на АОК бяха възнаградени с правителствени постове. Пример за това е Фатмир Лимай, днешният министър на транспорта на Косово. Досега само двама от тях бяха изправени пред Международния трибунал за бивша Югославия в Хага, и то благодарение на неотслабващия международен натиск. Първият, Харадин Бала, бе осъден на 13 години затвор, а неговите съучастници - Лимай, Муслиу и Муртези, бяха освободени. Днес започваме разказ за втория от тях - Рамуш Харадинай, който от 3 декември 2004 до 8 март 2005 г. беше дори премиер на Косово. След като Косово стана протекторат на ООН, а АОК бе преименувана в Корпус за защита на Косово, трафикантските мрежи за наркотици и жени, бандите за убийства на мирни сърби и лоялни на Белград албанци от една страна, и международният контрол върху областта, се преплетоха в неразривна, гъсто оплетена система за терор над всичко неалбанско. Това бяха едни и същи хора, в едни и същи организации, с едни и същи покровители, скрити в американската база "Бондстийл". Една статия във в. "Обзървър" от 10 септември 2000 г. разкрива пълното припокриване между организираната престъпност и управлението на провинция Косово. В материал, озаглавен "САЩ прикриват свой съюзник от правосъдието", авторът Ник Ууд пишеше: "Полицията на ООН в Косово се оплаква, че американците от базата "Бондстийл" възпрепятстват разследването на убийства, наркотрафик и военни престъпления, извършени от висшия косовски политик Рамуш Харадинай. Бивш командир в Армията за освобождение на Косово (АОК), Харадинай е бил ключов разузнавателен източник за САЩ по време на гражданската война и последвалата бомбена кампания на НАТО през пролетта на 1999 г. В момента е лидер на водеща партия в Косово.". По-нататък става ясно, че поради "перверзията, наречена избори в Косово" зачестяват убийствата на хора и цели семейства, които по един или друг начин се явяват политически опоненти на управляващия провинцията род на Хашим Тачи. При последната престрелка в с. Стрелич в Западно Косово, "което е далеч извън зоната на отговорност на контингента на САЩ", разказва Ник Уудс, американци от "Бондстийл" са пристигнали на местопрестъплението с хеликоптер, почистили уликите, обрали гилзите и отвели тартора Харадинай в базата. Оттам той бил отведен в американска болница в Германия, тъй като бил ранен. На следователите на ООН бил отказан всякакъв достъп до лицето и уликите. След още една-две такива публикации за убийствата на политически ангажирани албанци в западно Косово, се изясни, че бившият командир на АОК Рамуш Харадинай, с партизански прякор Смаил, избива мъжете в семейство Мусай. Избива ги, защото били членове на организацията "Въоръжени сили на Република Косово", която пък се конкурирала с АОК за любовта на Вашингтон. След като светът научи това, Харадинай бе демонстративно поканен от конгресмена-демократ Бенджамен Гилмън да посети САЩ, за да обсъдят "по-нататъшното изграждане на демократично общество в Косово". Скандалът развърза езиците на хора, добре познаващи истината за Косово. Един бивш служител на Косовската верификационна мисия, който през 1998 г. работил по шпионска линия като свръзка на Харадинай, го описа като "психопат". "Той тероризираше местното население, за да го приучи към лоялност. Ако му донесат, че някой от близкото село не му е достатъчно верен, Смаил изчезваше за два часа. Резултатът - няколко трупа край селото. Така стана с едно албанско семейство от с. Горна Лучка, което пуснало сръбски полицаи в къщата си. На 24 юни 1999 г., две седмици след изтеглянето на сърбите от Косово, Харадинай отвлече и уби Суад Корай - боец от АОК, който обслужвал сателитен телефон на друг командир на АОК, когото Харадинай не понасял. Днес на гроба на Суад пише, че бил убит от сърби!", разказа служителят. Уплашен, тогавашният администратор на окръг Печ, Робърт Чармбъри, предупреди, че Рамуш-Смаил може да блокира цялата западна част на Косово, ако поиска. Спонсорите на Харадинай са двама от тарторите на наркотрафика - Насер Келменди и Екрем Лука. Последният ръководи потока на дрога и цигари през Косово за Гърция, Албания и Италия, казаха от офиса на ООН в Прищина. Кой е Рамуш Харадинай? Роден е през юли 1968 г. в село Глоджане, близо до големия православен комплекс Дечани. Според официалната му биография, съчинена от вашингтонски консултанти, завършил е право в Прищинския университет. Тук "право" със сигурност е някакво преувеличение, защото по онова време албанският университет в Прищина не преподава почти нищо друго, освен "албанология" - признават го не само американците, но и днешните албанци. След промяната на конституцията на Югославия през 1989 г., която отне автономния статут на Косово поради албанския терор над сръбското население, Харадинай емигрира в Швейцария, където влиза в Националното движение за Косово - организацията предвестник на АОК. Работи като общ работник и охранител в албанските фирми, които перат парите от наркотрафика под дегизацията на строителни компании в страната на Вилхелм Тел. По това време Харадинай се готвел за война със Сърбия, разказва самият той в една от своите автобиографични книги, които диктува на специално наети експерти по съчиняване на нова и най-нова история. Сутрин правел кросове, изучавал бойни изкуства. Често се връщал в Косово с фалшиви документи за самоличност. Усвоявал маршрути в непристъпни места, които могат да се използват за внос на хора и оръжия. През 1996 и 1997 г. Харадинай работи със саудитските муджахидини на Бин Ладен за създаване на военните лагери и складовете с муниции на АОК в Северна Албания, близо до Кукеш, Трополе и Морина. През 1997 г., при каналиране на "бойци" в Косово, югославският граничен патрул ги засича и открива стрелба, в която загива един от братята на Харадинай, Луан. През 1998 г. Рамуш-Смаил се връща за постоянно в Косово като командир на западната военна зона. По онова време всяка албанска къща е превърната в бункер. Убийствата на сръбски полицаи и мирни сръбски селяни из засада водят до сблъсъци със силите на реда. (Следва) |
| Какче, Казваш:"През 1996 и 1997 г. Харадинай работи със саудитските муджахидини на Бин Ладен за създаване на военните лагери и складовете с муниции на АОК в Северна Албания, близо до Кукеш, Трополе и Морина." Можеш ли доказа това твърдение? Излиза, че АОК са свързани с Ал Кайда - правилно ли те разбрах?  |
| .... правилно си разбрал ..а снощи авторката на статиите каза по СКАТ, че у ингилизката преса по онова време - дори са посочили адресите на 'квартирите", където се срещали другарете от АОК и АлКайда... и знаеш ли къде са биле тез "квартири"? - у Софя бе, душа |
| Да взе да става интересно, Ал Кайда и АОК в София. Квартири, ятаци играчи. А ние кво правим? Гледаме СКАТ и чакаме, докато те се срещат определят си цели, правят си лагери. Интересно ми е защо не ги гонят и преследват? Може би си плащат за спокойствието където трябва и комуто трябва? А може би това са фантазий? Авторката от къде е научила за това? Факти трябват, не легенди! |
..гледай СКАТ и нема ме питаш  Авторката посочи точните имена, годината и съответния брой на изданията, публикували тази информация. Тя зададе същия въпрос - какво е правило бг правителство тогава?.. а пък и днес |
Костадинке, не се измъчвай напразно, краят е неизбежен, както знаете, когато влезе гл...ката, колкото по-вече мърдате, толкова по-вече влиза, това е закона на природата... Ягене това от опит ли го знаеш |
| Най-успешните терористи в историята Магдалена Ташева В последните няколко епизода от поредицата за ислямския терор в Косово разказахме за престъпленията на някои от най-отявлените главорези на Армията за освобождение на Косово (АОК), които след юни 1999 г., при режима на ЮНМИК и КФОР, заеха правителствени позиции. Такива са например днешният министър на транспорта Фатмир Лимай, Рамуш Харадинай - бившият премиер на "републиката" (2004-2005 г.). Под натиска на световното обществено мнение и при обявената от Вашингтон война срещу тероризма след септември 2001 г., Хагският трибунал им предяви обвинения за престъпления срещу човечеството и военни престъпления. После, след необходимия период на изчакване "новината" да остарее, трибуналът тихомълком ги пускаше. Досега ефективно е осъден само един член на АОК - дребната риба Харадин Бала, надзирател в албанския концлагер край с.Лапушник. Рамуш Харадинай чака "присъдата си", но е ясно, че ако такава бъде издадена, тя няма да е тежка. Преди няколко години прокурорката на Хагския трибунал Карла дел Понте обяви, че всички обвинителни актове за бивша Югославия са вече издадени и повече няма да се издават. Това означава, че за своите престъпления в Косово, Бившата югорепублика Македония (БЮРМ) и Южна Сърбия АОК и нейните главатари могат да бъдат осъдени само от историята. Решението на Дел Понте, взето явно във Вашингтон, потвърждава оценката на Пол Ууд от Би Би Си, който след началото на въоръжените сблъсъци на албанците в БЮРМ (които впоследствие федерализираха държавицата), обяви АОК за "най-успешната терористична организация в историята на света" (Би Би Си, 20 март 2001 г.) Престъпленията на тази мохамеданска армия нямаше да бъдат толкова мащабни, ако начело не стояха двамата агенти на САЩ Агим Чеку и Хашим Тачи. АОК излезе на политическата сцена през 1995-1996 г. Тогава дейността й се свеждаше най-вече до убийства. (виж "Unknown Albanian 'liberation army' claims attacks". АФП, 17 февруари 1996). Любим похват на нейните членове бе да хвърлят гранати в дискотеки, където се събират сръбски младежи. Tипичен пример за това е атентатът в кафе "Панда" в Печ. На 14 декември 1998 г. двама въоръжени албанци влязоха в кафето и откриха огън. Бяха убити 6 сръбски младежи на възраст от 17 до 25 години. Впоследствие тя създаде лагери за мъчения, където отвличаше, изтезаваше и убиваше сърби, които не желаят да се изселят от Косово и да оставят имотите си за разграбване. АОК бе и глобален играч в наркотрафика Естествено, беше зачислена в черните списъци на терористичните организации на американската администрация. "Без съмнение това е терористична група", каза през 1997 г. и Ричар Гелбард, специален пратеник за Балканите на президента-демократ Бил Клинтън. През 1993 г. в нейните редици постъпва Хашим Тачи (с прякор Джарпери, т.е. Змията) със задачата да осигурява финансирането й, въоръжаването и обучението на членовете в лагерите в Албания. През 1997 г. той е осъден задочно зa тероризъм, включително и убийства на трима полицаи. През 1998 г. АОК бе премахната от черния списък на САЩ. Според надеждни източници това е станало след поредица от секретни срещи на нейни представители с тайните служби на САЩ, Британия, Германия и Швейцария между 1992 г. и 1996 г. ("How Germany Backed KLA", The European, 21 септември 1998 г.) Което означава, че всъщност западните служби са решавали как ще се развива и кога ще избухне Косовският конфликт. През 1998 г. югоармията започна офанзива за ликвидиране на нейните бази и складове с оръжие. АОК бе изтикана на територията на Албания, към нейните планински лагери, което западът изтълкува като липса на умения у нейното командване за водене на война. През май 1999 г., в разгара на войната на НАТО срещу Югославия, командирът на АОК Сюлейман Селими бе сменен с Агим Чеку - бивш бригаден генерал от югоарията, който в началото на 90-те години постъпва в хърватската армия по покана на Франьо Туджман, за да проведе етническото прочистване на сърбите от Краина. И Чеку я прочисти - около 30 00 бяха убити, особено при кланетата в района на Медачки джеб, а останалите над 250 000 бяха изгонени през юли-септември 1995 г. В началото нa 1999 г. Тачи е назначен за политически командир на АОК, за да може да участва в "преговорите" в Рамбуйе, които го правят медийна звезда заради близостта му с държавния секретар на САЩ Маделин Олбрайт. Участието му в този дипломатчески фарс пък прави неговата фракция в АОК най-силна. Змията се самообявява за премиер на Косово и нарежда убийствата на всички членове на АОК, които биха могли да му съперничат. (Kosovo Rebel Force Will Be Serbian Province's New Power Broker. "The NY Times" 6 юни 1999 г.) Под командването на Чеку АОК започва нова офанзива, чиято цел е да изведе югоармията на открито, за да може да бъде бомбардирана от НАТО. Сред най-тежките и най-известни престъпления, извършени по заповед на Тачи и Чеку преди 10 юни 1999 г., когато областта мина под управлението на ЮНМИК и КФОР е "крематориумът" край село Клечка на 40 км от Прищина. Той бе открит на 23 август 1998 г., след залавянето на няколко члена на АОК от югославските сили за сигурност. Представлява стара варница, в която като в пещ са изгорени 22 сърби от Клечка и околните села, сред които 5 жени и 4 деца, две от които съвсем невръстни. В Долни Ратис бе открит друг масов гроб с 60 трупа на сърби, водещи се за безследно изчезнали до този момент. Югославското правителство покани международните медии да видят ужасяващите гледки и те ги видяха. Но цензурата не позволи тези зверства да стигнат до световната общественост. На 17 юли 1998 г. между селата Ораховац, Ретимлие и Оптеруша бе намерен масов гроб, в който бяха хвърлени труповете на мъжете от трите сръбски села. АОК бе разрушила и древния манастирски комплекс в Зочище, в който се пазеха мощи на Св.Св. Козма и Дамян. Точният брой на жертвите на Тачи и Чеку е неизвестен. Според югославските регистри на убити и безследно изчезнали хора в Косово от 1януари 1998 г. до 10 юни 1999 г. 988 души - сърби, роми и лоялни албанци са убити, а 287 - отвлечени от АОК. От 10 юни 1999 г., когато "международната общност" пое управлението на областта, до 11 ноември 2001 г. от АОК и нейния приемник, Корпусът за защита на Косово, са убити 847 неалбанци, включително и чужденци и 1154 са отвлечени и изтезавани. (Следва) Натиснете тук |
| Социалистите Солана и Кушнер насърчаваха антихристиянския терор в Косово Какви "гаранции" могат да дадат ЕС и САЩ на сърбите личи по унищожените градове и села на областта Магдалена Ташева (Продължение от миналия брой) Привържениците на признаването на Косово като независима държава непрекъснато повтарят лъжата, че тази територия от около 11 000 кв. км била мултиетническа. И че гаранцията тя да остане такава било присъствието на представители на Евросъюза, на "международната общност" и КФОР. Да, територията на Косово и Метохия е била мултиетническа в продължение на векове до 1999 г. От момента, в който мина под управлението на "международната общност", тя бе прочистена от други етноси. Останаха само албанските мюсюлмани. Християните бяха избити или прогонени. А може ли и доколко "международната общност" и в частност КФОР и/или Евросъюзът с неговата нова мисия ЮЛЕКС (EULEX) от около 2000 представители да гарантира живота, собствеността и равните права на останалите около 100 хиляди сърби в областта, се вижда от онова, което стана там през изминалите 9 години. Защото досегашната администрация на ООН в Косово, известна със съкращението ЮНМИК, както и голяма част от командването на КФОР, бяха ръководени от висши представители на европейската политика. Много често те сменяха само местата, които заемат, под разни етикети в организациите, ръководещи процесите в Косово. Пример за това е Хавиер Солана, който от 1995 г. до октомври 1999 г. беше генерален секретар на НАТО. Той ръководеше Алианса по време на Косовската война и след окупацията на Косово от КФОР, а днес е върховен представител на ЕС за външната политика и политиката по сигурността. Тоест пак Солана ще надзирава лично "демокрацията" и "независимостта" на Косово. И вероятно ще го прави така, както надзираваше убийствата на косовски християни, докато беше генсек на НАТО - тогава в неговите задължения влизаше и контролът на дейността на КФОР. Друг пример е Бернар Кушнер - шеф на ЮНМИК от юни 1999 г. до края на януари 2001 г. - времето на първата, най-тежка вълна на мюсюлманския терор в Косово. Днес Кушнер е министър на външните работи и европейските въпроси на Франция. Трети пример е самият автор на плана за независимостта, "европеецът" Марти Ахтисаари, по-известен като американски агент и турски лобист. През 1999 г. той посещаваше Белград със задачата да убеди правителството на Милошевич да обяви капитулация. После бе натоварен да изработи план за откъсване на Косово от Сърбия. Що за гаранции могат да дадат подобни политически фигури за "демократизацията" на Косово, става ясно, ако погледнем разграбените и опожарени сръбски квартали в градовете, например в Печ и Призрен. Те бяха сринати пред очите на европейските и американски управители на областта. Косовските мюсюлмани ги разграбваха, натоварваха мебелировката им на камиони, които поемаха на юг, към Албания, после опожаряваха къщите, а в това време около тях обикаляха танковете и БТР-те на КФОР. Доказателство за европейските "гаранции" са църквите и манастирите, които мюсюлманите опожариха и сринаха пред очите (в буквалния смисъл) на КФОР и ЮНМИК. Доказателство е безнаказаността на бандите на Корпуса за защита на Косово (новото име на АОК), чиято престъпна дейност в частта й за трафика на хора, дрога и оръжия не само не бе прекратена от представителите на САЩ и ЕС в Косово, напротив. (Виж David Binder, Preston Mendenhall. "Ethnic Albanian rebels in Macedonia benefit from sex slavery, drugs and guns". MSNBC, 07.05.2002.) Членове на КФОР и ЮНМИК станаха участници и "бели якички" в трафика. Което обяснява защо до 1999 г. Косово осигуряваше "само" 40% от продавания в Западна Европа хероин, а от юни 1999 г. до юни 2000 г. това количество скочи 2 пъти - по данни на UNODC - Офиса за дрогата и престъпленията на ООН, публикувани през 2001 г. През 9-те години на окупацията на областта от КФОР и ЮНМИК Кушнер и Солана заедно и поотделно обикаляха областта, говореха за "независимо" Косово пред пълните с възторжени мохамедани площади, въпреки че и двамата черпеха мандат от Резолюция 1244 на СС на ООН, която изрично подчертава, че Косово е част от Република Сърбия. През август 2000 г. двамата направиха специално "турне" и посетиха 30 града и села в областта. На стадиона в Урошевац, застанал под албанския флаг с двуглавия орел, Солана говореше за "мирно и демократично Косово извън орбитата на Белград" (АФП, 31 август 2000 г.) А шефът на ЮНМИК Бернар Кушнер ги приветстваше с "мирния и щастлив живот", който водят в отсъствието на сърбите. В същото време камиони, автобуси, а често и БТР-и на КФОР събираха оцелелите неалбанци и ги изхвърляха на границите със Сърбия и БЮРМ, пък оттам нататък - накъдето им видят очите. Особено скандална беше политиката на Кушнер, който пристигна в Косово с високата хуманитарна атестация на съосновател на организацията "Лекари без граници". Като такъв поне го венцехвалеха някои български медии, въпреки че поради своята суетност (французите го наричат "медиен ексхибиционист"  и непочтеност Кушнер отдавна вече не беше в ръководството на тази организация. Няколко години след основаването на "Лекари без граници" през 1971 г. той напуска и през 1980 г. създава (напук!) дублиращата организация "Лекари на света" (Doctors of the World). Но въпреки това през 1999 г. в Прищина Кушнер пристигна с екип на ... "Лекари без граници". По-късно се оказа, че тези "лекари" са били най-обикновени шпиони които събират информация на терена и я изпращат - при това криптирана! - до получатели, нямащи нищо общо ни с медицината, ни с хуманитарната помощ. (В. "Политика" 21 декември 1999 г.) Затова от днешна гледна точка е съвсем нормално политически особи като Хавиер Солана и Бернар Кушнер да искат признаването на Косово за независима държава. Не само защото споделят много общи неща - и двамата са от един и същи етнос, и двамата са социалисти по убеждения (или поне се водят за такива). Но и защото международното признание на. Косово би замело под килима позора и отговорността им за етническото прочистване на сърбите унищожаването на хилядолетното христянско културно наследство в областта и превръщането й в криминална държава. Затова именно те - Солана и Кушнер, бяха първите, който довтасаха в Прищина на 18-19 февруари т.г. - ден след обявяването на неговата "независимост", с лозунгите за предстоящото приемане на Косово в ЕС (!) и свързаното с него "отваряне на границите". То естествено, ще официализира и коридора по "зеленото сечение" - мюсюлманската дъга, свързваща Босна, Косово, Албания, БЮР Македония, Южна България, Турция и Чечня, по който вече 18 години "текат" потоци от хиляди муджахидини, оръжия, секс-робини и наркотици. Но какъв е интересът на България от това? Натиснете тук |
| Справедливо решение за Косово има Магдалена Ташева На 6 март в студиото на Би Би Ти литературният теоретик и бивш посланик на България в Сърбия и Черна гора Яне Милчаков трябваше да отговори на въпроса: "Кои са предмствата за България от бързото признаване на Косово?" В отговор зрителите чуха следната тирада: "Българският ангажимент по косовската криза е неимоверно по-сложен от ангажимента на Сенегал. Ясно е, че нашият ангажимент е много по-отговорен и в ролята ни на съсед, и в ролята ни на евроатлантически фактор. Липсата на позиция, предвид ангажимета на България към проеверопейските и проатлантичекси сили в самата Сърбия, означава, че тези сили не получават ясен сигнал. Липсата на позиция е възможно най-неадекватното поведение, особено към проевропейската и проатлантическа геополитическа ориентация на Сърбия, която изисква инициативи. Господин Папакочев, вие сте опитен коментатор, на вас оставям да прецените какво печели и какво губи България от липсата на позиция." Ако не сте забравили, скъпи читатели, въпросът беше какво печели България, ако признае Косово. Гостът Милчаков "великодушно" предложи на водещия, а значи и неговите зрители, сами да си отговорят на този въпрос! Просто защото печалби за България няма За сметка на това бившият посланик отговори какви ползи би имал лично той за кариерата си. "Аз предложих още през 2004-2005 г. да се организира среща между косовските сърби и албанци в България в място, скъпо и на двата народа - Велико Търново. В Търново е бил погребан сръбският Св. Сава. Там наблизо е Арбанаси - мястото на албанските заселници. Бългрия ще бъде докамакин на такъв самит по рутинен принцип и тя някакъв дивидент от това трябва да извлече", каза бившият вече ( и слава Богу!) дипломат. Без да обясни кой и кога е възложил на България да се грижи за евроатлантическата интеграция на Сърбия, дали самите сърби са съгласни ние да определяме съдбата им и коя сръбска институция е упълномощила лично българина Яне Милчаков да работи за геополитическата ориентация на Белград. Да не говорим коя българска институция е дала право на този чиновник да раздава късове от България на сърби и албанци. Неудачният гост на Би Би Ти не е изключение. Това повтарят и изтласканите от политичекия живот СДС-та. Най-странното е, че за "евроинтеграционната перспектива на Сърбия и Косово" говори и актуалният министър на икономиката и енергетиката, "левият" Петър Димитров, който неотдавна заяви, че "проблемите на западните Балкани могат да бъдат решени, само ако държавните граници в Европа изчезнат". Това е "аргументът" на всеки, който не знае как да обоснове откъсването на Косово от Сърбия в нарушение на международното право. И никой не се сеща да обясни защо Белград не се блазни от тази перспектива. Сърбите са си завоювали репутацията на горд народ още когато през 1804 г. първи от балканските християни се надигнаха срещу османската сатрапия. Вече 13 години те отказват да поемат моркова "евроатлантическа интеграция" в замяна на отказ от суверенитет и/или територии. Вашингтон поднесе към устата им този морков още преди близо 12 години (след подписването на Дейтънското споразумение), ако в замяна свалят президента си Слободан Милошевич. Сърбия показа, че на подобна стръв не кълве. И остави Метрополията без друго оръжие, освен ракетите "томахоук", а вашингонските адепти на Балканите останаха без работа. В годините след свалянето на Милошевич сръбските избиратели дадоха ясно да се разбере, че не заменят Косово за членство в ЕС. За по-сигурно фиксираха това и в новата си конституция. А онези "либералдемократични" елементи, от типа на Вук Драшкович, които през 90-те години се хранеха от американския бюджет за подпомагане на "демокртаичните партии и движения", вече са вън от властта. Позицията на мнозинството от сърбите е ясна на целия свят. Какво тогава се цели с развяването на "моркова" за еврочленството на Западните Балкани? Какво ще спечели България от това, че три мохамедански нации - Албания, Босна и Косово, (плюс 75-милионна Турция!), получаващи безотчетни, безлихвени пари от Саудитска Арабия, Иран, Египет, Емирствата за изкупуване на християнските земи и строеж на ислямски артефакти (медресета, джамии и пр.) на Балканите, ще получат право да се движат съвсем свободно из България, Сърбия и Гърция, да участват в избори и да определят тяхното управление, да претопят християнското население благодарение на взривообразната си раждаемост. Очевидно е, че прехваленото, натрапваното в общественото съзнание "отваряне на границите в Европа" цели ускоряване на ислямизацията на Балканите Какво печели Европа? Получаваме един на пръв поглед абсурден отговор: Европа и Балканите ще бъдат по-стабилни и проспериращи, ако християнската им култура изчезне. Но решение на Косовоския проблем има - връщане на всичките около 400 000 неалбанци в областта, изплащане на репарации - на тях или на техните наследници, за разрушените им къщи, църкви и манастири, за убитите им близки (това ще засегне около 1000 семейства), връщане на заграбените им имоти и компенсиране на Сърбия с 4 милиарда долара за залежите на руди, за горите и другите ресурси, които й се отнемат. Босненските сърби трябва да получат удовлетворение на своите дългогодишни въжделения да се слеят с майката Родина. Северно Косово, където сърбите са над 90% от населнеито, трябва да се отдели от територията на шиптърите и също да се съедини със Сърбия. Защото траен може да бъде само справедливият мир. Кого не устройва това решение? |
| БългариЯ бе превърната в убежище на мюсюлмански терористи Магдалена Ташева Усилията на управляващата тройна коалиция в България да прикрие терористичния характер на палежа на нощния влак София-Кардам от 28 февруари т.г. са свидетелство за нейната дълбока обвързаност с мюсюлманския тероризъм на Балканите. Опитите това престъпление да бъде обяснено с луминисцентни лампи, къси съединения в кабелите, подпалени завески, жени с големи денкове багаж, или - ех, ако можеше! - "пияни руснаци" (каквито в изгорелите вагони не е имало), показват едно: в червената БСП са много наясно по най-важния въпрос - че мотив да извършат този чудовищен акт могат да имат мюсюлманите в България, все едно дали местни, или привнесени отвън като "бежанци" и "бизнесмени". Затова се прави всичко възможно този мотив да не излезе наяве, въпреки неговата очевидност. Гузните увъртания на управляващите ни връщат към едно изследване на разузнавателната агенция "Джейн'с информейшън груп" върху терористично-трафиканстките групи в "златния триъгълник" Македония-Косово-Албания, публикувано през далечната 1995 г. под заглавие "Балканския Меделин", части от което бяха публикувани и в българския печат. Едно от заключенията на неговите автори бе, че на Балканите (с изключение на Гърция) подкупените от албанските трафиканти политици могат да бъдат разпознати по "подкрепата им за албанската кауза". Всъщност към днешна дата България е превърната в политическо убежище не само за косовските шиптъри, но и за джихадисти от цял свят. Преди няколко години един от многобройните наши "експерти по тероризма", желаещи неясно защо да остават анонимни (от кого се страхуват?), каза за в. "24 часа", че страната ни е станала "курорт за мюсюлмански фундаменталисти" Както показват всички информации, чиито източници не желаят да остават анонимни, причината за това е отварянето на границите на България за всякакви мюсюлмански престъпници, трафиканти и терористи след началото на Босненската война през 1992 г. Причината е ясна - страната ни се намира в средната част на коридора Босна-Албания - Косово - Бившата югорепублика Македония (БЮРМ) - Турция - Чечня. Те не могат да я прескочат. През 2001 г. заловени арабски и судански джихадисти, пътуващи към Прешевската долина в Сърбия на помощ на АОК, казаха, че най-лесно минават през границата на България. Цената била по $2000 на трафикиран чужденец, платими на ръка на границата. Новоизбраният тогава сръбски президент Кощуница качи тази новина на своя сайт. Самото наличие на хиляди близкоизточни и африкански джихадисти в Босна, Косово и БЮРМ, показва, че преминаването през българската част на този коридор в двете посоки не е никакъв проблем. Те вече имат и мрежа от ятаци - многобройните косовски и македонски мохамедани, които си купиха жени в смесемните райони на България. Широко известно е например, че терористичните акции на Армията за освобождение на Косово (АОК) се финансираха и координираха от зловещия саудитски терорист Хатаб с истинско име Самир Салех Абдулах ал-Сувалейм. Хатаб, известен на Балканите и с псевдонима Хабиб Абдул Рахман, финансираше и лично участваше в първата и втората война в Чечения, където впрочем беше и убит на 20 март 2002 г. В документалния филм на Би Би Си "С мирис на рай" Хатаб разказва, че се е сражавал по няколко месеца в Босна и Косово, но не отдава голямо значение на тази си дейност, тъй като основната му цел била да осигурява муджахедини и оръжия за Балканския джихад. Което обяснява защо през лятото на 2002 г. в планините край Куманово в БЮРМ бе открита база на 200 джихадисти. През февруари 2002 г. пред германското посолство в Скопие бяха заловени двама йорданци и двама босненци. Според "Вашингтон пост", Скопие ги предало на американците, които пък веднага ги изпратили в затвора в Гуантанамо бей. Броени дни по-късно, на 2 март с.г. елитната полицейска част на БЮРМ "Лавови" ликвидира седем въоръжени джихадисти в Ращанските лозя край Люботен, близо до границата със Сърбия. Те бяха пакистански и индийски граждани, скоро прехвърлени в БЮРМ от населената с албанци Прешевска долина в Сърбия (според британския в. "Телеграф" от 4 март 2002 г.) Седмината, които се опитали да устроят засада на патрула на македнските "лъвове" , бяха облечени в униформите на Армия за национално освобождение на албанците (АНО) в БЮРМ. Тя, както вече обяснихме в предишни епизоди от тази поредица, бе създадена, обучена и въоръжена под прякото ръководство на братя Харадинай от Косово. Движението на джихадисти не спира и в обратната посока. През декември 2001 г. в Пакистан бе разбита терористична клетка и 18 нейни членове - арестувани. Сред тях бяха 4 македонски албанци, двама турци, три саудитски араби и 9 йеменци (Би Би Си, 5 декември 2001г.) Косовски мюсюлмани бяха засичани неколкократно в Чечня. Един от чеченските "полеви командири" дори беше застрелян от албанка в една от базите им поради съмнения в предателство. Преди това бе арестуван един косовски талибан, който с ентусиазъм говореше за взривяване на Дисни уърлд. Понеже голяма част от бойците на АОК и АНО бяха обучавани във военната академия в Анкара в Косовската война и конфликта в БЮРМ от 2001 г. участваха много турци. В БЮРМ те се сражаваха в редиците на 113 бригада "Исмет Яшари". Някои от тях, като Рамизи Адем, бяха идентифицирани. Тази бригада уби няколко десетки християни, докато властите в Скопие успеят да евакуира спешно с автобуси и камиони християнските жители на област Тетово, включително и селата Матейче (в чиито манастир се пазеше фреска с родословното дърво на българската царица Елена), Ваксинце, Теарце, Яйце, Лешок. Веднага след напускането им църквите и манастирите (строени от българи, впрочем!) биваха разрушени. Според македонския гражданин Арбен Джафери - лидер на партия и силно ухажван от българските "десни" политици като "умерен", тази политика не е нищо друго, освен нова фаза в "славянската деколонизация" в мюсюлманските земи Босна, Косово и Чечня. Един от "командирите" на АНО по време на конфликта от 2001 г. го допълни с изявлението, че ако имат танкове, за две седмици ще стигнат Атина и София. И те стигнаха. При поголовната продажност на българската администрация изобщо не им се наложи да използват танкове. |
