Косово - ислямски поход... или настъпление на цивилизовани варвари
Отиди на страница:
| Позицията на Татяна Дончева: Агенция Фокус Татяна Дончева: Рискове за националната сигурност има от няколко посоки, заради Косово Рисковете са... в създаването на нестабилност в самото Косово. Тази нестабилност вече е създадена, целта сега трябва да е тя да бъде локализирана в рамките на страната. Дали това е възможно – опасявам се, че има достатъчно много рискове това да не стане, с оглед на позицията на Сърбия да цепи Северно Косово. Защото това ще предизвика реакция в Южна Сърбия и след това – в Македония, които не могат да бъдат спрени. Нещо повече – смятам, че от Югофедерацията (иска да каже Сърбия - но правилно я приема като империя - б.м.) в средносрочна перспектива няма да остане нищо заради отказа на политиците и на хората да разбират, че реалностите трябва да бъдат приети, вместо да се работи на инат. Съжалявам за политиците на Сърбия, защото знам колко е трудно да се говорят непопулярни неща, и колко е изкусително непрекъснато да се оправдаваш с избори. Но когато ти говориш онова, което хората искат да чуват в продължение на много години, без да се постараеш да ги подготвиш за неизбежните неща, в крайна сметка се стига до това – хората да почнат да се саморазправят по улиците, да не се знае кой управлява държавата – силите за сигурност или – паравоенните формирования. Има рискове за националната сигурност още от няколко посоки и те са свързани със ситуацията в самата Сърбия. Аз не съм от политиците, които биха упрекнали Европейския съюз (ЕС), че видите ли – те трябвало да приемат Сърбия досега и че това щяло да реши проблема с Косово. Първо, ЕС наистина не е аврамов дом; ние сме се борили години наред и знаем много добре каква цена изисква това и какви усилия. Освен това – изисква желание на самия народ да влезе ЕС. Сърбия не може да бъде натикана в ЕС. На следващо място - имаме една страна, където паравоенни формирования са отглеждани осем – десет години от самата държава, на които е даден един много съществен ресурс и те ще продължат да водят някакъв двойнствен държавен живот, което ще бъде проблем за Европа, и което за мен е истинската заплаха за националната сигурност. И ако слушам гласове в Европа – че трябва да се заеме Европа със Сърбия, смятам, че това е в тази насока: нормализирането на Сърбия като държава; управляването й от тези, които са избрани да я управляват, това ще бъде много труден процес; много по-труден, отколкото у нас. Ние не можем да го овладеем, представете си там. *** Сърбия - ненормална страна, заплаха за сигурността на България и ЕС. Това са алфата и омегата на всеки здрав български патриот и европеец. |
| За тях Гоце предупреди в писмото си до скъпия другар Милошевич: НАТО -заплаха за мира на Балканите. Но в действителност Сърбия е заплахата за България, както винаги от 1862 г. насам, ако не и от 1833 г. В предаването на Б. Димитров се приказва нещо и за албанска заплаха, грамадни къщи - подразбира се, много раждат - но в действителност албанска заплаха за България не съществува. Първо, както виждаме, албанците са мнозинство само там, дето са били и в 19 век. Второ, демографския им ръст не е толкова висок и с подобряването на условията им ще спадне както навсякъде. Трето, не съм чул у нас да има известен албански бандит, трафикант или аферист - Самоковеца и Очите не са албанци, доколкото ми е известно, Куйович и той сигурно не е албанец, и Колю Добрев от БСП не беше хванат с леки на албанската граница. |
| За Косово като келепир, като кяр или като камбана Конфигурацията е твърде сложна, а ние при всички случаи трябва да изхождаме от нашия национален интерес, който не може да бъде извън и различен от позицията на ЕС по този въпрос”-заяви Герджиков „Правителството работи за защита на българския националния интерес”, заяви министър Джевдет Чакъров „Партийният интерес е след националния интерес”- смъмри съпартйците Станишев Натка: Българските национални интереси могат все още да бъдат защитени само при активна позиция” Татяна Дончева: Позицията на БСП е трудна за изработване. Защото се сблъскват много сериозни геополитически лобита и нагласи в самата партия, която винаги е възпитавана да изчаква, каквото и да значи това. Какво е общото между тези цитати, изказани от различни по цвят политици? Понятието национален интерес. Няма по дъвкан израз в политикоговора и публицистиката. Не знам за Гьобелс дали се е хващал за кобура, като е чуел „култура”, но аз наистина побеснявам като чуя това клише. Ще обясня защо. Националният интерес на Германия е изисквал подкрепа на судетските немци. Лебенстраумът се разширява-едва ли някой истински немец има нещо против. Нищо, че става с анексия на чужда земя. Националният интерес на косовците изисква да направят държава и да покажат среден пръст на международните правила, спазвани от останалите. Същият интерес, значи, именно заради правилата, изисква пък от останалите да им счупят този среден пръст. Националният интерес като оправдание е сторил толкова злини по света, че чет нямат.Той е най-важната кауза на безброй политически доктрини. В него се кълнат всички политиканстващи-от примапатриотите от тенекиената барака в Селеметя, до премиерите на последните три правителства. И лани, разбира се. Що е то национален интерес. Ясно е, че първо имаме интерес, второ- той е национален, сиреч общ за синца ни, живеещи на тази земля, обозначена като България. А що е това интерес? Интереса клати феса-ще отговорите по инерция. Тогава аз ще ви река, че интерес е полза –сиреч, келепир. От там-национален интерес, алфата и омегата на политическия смисъл, е обща полза. За общото ни благо. Дойдохме си на думата. Хич не ми се щеше да изпадам във философски задълбавания за общото благо. Но не можем и съвсем да избягаме от тях. Преди три години в сп. „Християнство и култура” Костов писа: „Критериите за добро и зло в живота не са приложими в политиката; има друг критерий за оценка на успешната политика, и той се нарича „общо благо”. Сиреч-националния интерес. Изводи. Политиката няма нищо общо с морала. Употребата на категории като „добро” и „лошо” (морални категории) не е политическата, защото според Костов политиката не издържа моралния тест, защото той не е предназначен за нея. Тя е налагане на интереси, тоест, келепир, полза на едни групи за сметка на други. Интересът на едни, налага плач и скърцане със зъби на други. Понятието пък общо благо винаги е служело за бягство от морала и смачкване на индивидуалните права- то е безсмислено, дори и ако го разглеждаме буквално, като сума от благото за всеки отделен човек, включен в цялото. Моето благо обаче, например е да кажем не на Косово, за да минавам през Сърбия, а не през братска Румъния. Също и благото на мнозина от Западна България, които си спомнят със страх бомбенето и с кеф далаверата през ранния преход с братска Сърбия. Защо е така? Ами защото разбирането за политиката като борба на интереси на групови лобита е дълбоко погрешно-то е още от Маркс. От там мантрата в която се кълнат политиците за „общото благо” всъщност е алиби за безконтролната им власт. Сиреч, колкото повече се бият в гърдите че действат за националният интерес-синоним на общото благо, толкова по-малко са свободни индивидите и техният сбор, наречен общество. Защото свободата е функция на индивидуалните права, а моралът пък е цедката, която спира напъните на колектива, държавата, общността, да подтискат тези права, да подчинят личността на общото. Така, че който ви говори за общо благо и национален интерес, всъщност мисли за собственото си благо и собствения интерес. Защото политиката изхожда не от общото благо и не от интересите на групата индивиди, а е конкуренция между визии за общото бъдеще на всички. Очевидно е, че в България е на мода риъл политиката, която изповядват всички цитирани . Сиреч, промарксовата политика, а не про аристотеловата. Според която държавата е не само естествена за индивида среда, но и политическа общност, в която справедливостта намира своя най-висш поведенчески израз- защото тя, справедливостта, е най-висшата добродетел. Избягването от дълбоките корени на същността на политиката винаги има плачевни последици. Ако изходим от двете политики при случая с Косово, ще получим два противоположни резултата. Да, на независимо Косово, първи да го подкрепим, защото ше изкярим най-много от общите батковци, които ни крепят-нас, политическия елит -Натка Да, ама не. Всъщност, не можем да преценим келепира. Сърбия е умряла и ние сме седнали да делим наследството й. Защото бидейки изразители на различни лобита, не е ясно кой ще настъпим и кой ще надделее-Татяна Дончева. Не на Косово. Несправедливо е-викам аз. Не може правото на едни да е несправедливост за други. Не може да се решава проблемът Косово на парче, без обща визия за всички подобни проблеми в региона и света. Сядаме и решаваме-да направим Балканска конференция, да разрежем възела, да направим общо бъдеще за страните от региона и за всички. Да създадем правила, общ договор- и да ги спазваме. Това бъдеще, което ни предлагате сега, не е добро-да изработим по добро. Не ме чувате, нали. Но да знаете-публиката винаги иска да слуша прескриптивни, по остта добро-зло-аргументи. И политици, които мислят в тези категории-справедливо-не справедливо, като извлек на морално-неморално. И съвсем логично другите, сегашните риъл политици, ще бъдат недолюбвани и изхвърлени от борда. Засега тезата не на Косово изповядват Атака-правете си сметка за бъдещето! Единственото положително в него е, че те пък се кълнат в мантрата „национален интерес” Впрочем, проумяхте ли, че това е лошо за бъдещето. Ако да, може да отложим дежурното : Лощо, Седларов, лошо… Натиснете тук Редактирано от - Зе Мария на 25/2/2008 г/ 16:59:14 |
| Страна на мекотели, на дребни селски тарикати. По доле от Румъния, дори. Натиснете тук Помните ли събитията около подпалването на Партийния дом-как ще ги помните, когато болшинството сте били сополанковци. Тогава няма как да не помните събитията от януари 1997. Представете си, че СНН е изпратило в София не въодушевената Кристиян Амампур, а Поли Златарева от Панорама-какво щеше да научи светът за погромите на пияни вилнеещи тълпи от анархисти и лумпени, претендиращи за демокрация и отърваване от гнета на комунистите? Ха, там да си седят, там им е мястото, в гетото на света-би възкликнал кой да е зрител от цивилизования свят. А за тези, които са били малки и през януари 97 ма, да обясним. Абсолютно същата реторика употребиха тогава комунистите, относно ставащото, а победилата сетне власт го нарече народна революция. Репортажът по БНТ ще се запомни с дивия стремеж на момиченцето (по Кьосев) да налучка правилното говорене–официалната линия. Когато я няма, тя се допълва, пречупена през оскъдния жизнен опит и култура на репортерите. Сетне друго момиченце донажда матрялче, за да се получи като в „Море от Любов”-сърбин и косоварче-приятели. Цели три дни нашите медии ни разказват за лошите сърби, които, протестирайки до ексцесии, си засрали бъдещето за десет години( Аврамов) и си опорочили каузата. Този разговор, който водят, заедно с неколцина т.н десни анализатори(от тях то е на този хал) и блогерчета, елементализира и опростачва ставащото. Сякаш не се случвало същото от стотици години насам в десетки и стотици градове на Европа и Америка. Сякаш същото не се случи в парижките предградия миналата година. Колкото до сръбската организация на митингите и сравненията между нашата полиция през 91-97 и ставащото, не видях някоя медия да отрази, че всички, говорили на митинга и цялата сръбска държавност, призоваха да няма ексцесии, а сръбската полиция получи заповед да стреля на месо по всички, които не изпълняват разпорежданията. Това, драги приятели, се нарича реакция на тълпа. А за тълпите са писали мнозина. Преди 9 години, по повод войната в Сърбия, психологът професор Дончо Градев писа „Съществува потенциална страхова психоза, готовност за паническо поведение, което застрашава ритъма на ежедневието и представлява опасност за обществото. Дори една фалшива тревога и злонамерена медийна изява може да хвърли в паника цели райони, градове и определени категории хора. Затова сега трябва да се внимава много с масовите чувства. Българинът и без това е уплашен, че не може да си плаща сметките, че стоките стават все по-недостъпни, че се разширява наркоманията, че расте престъпността. Има голяма основа за наслагване на страхови преживявания и за възникване на паника, която може да прерасне в масово агресивно поведение.” Това го писа за българина-а кво би трябвало да каже за сърбите. Които преживяха война от 90 та до наши дни, инфлация, изолация, загуби на синове и близки. Е, стига ли изтръгването на сърцето на една държава да я сплоти и да изкара от равновесие цяла една нация? Масовата преценка на ставащото е като за необратима трагедия, като за непрежалима загуба, тя не е случайна, не е футболно-запалянска, а исторически обвързана. Освен това тази загуба обезсмисля осемнайсетгодишното страдание на цял един народ. На всичко отгоре тя не е справедлива. Жан Пиер Шевенмен, (бивш френски вътрешен министър) твърди, че признанието на Косово е тройно престъпление. Като капак-сърбите не са в състояние да сторят нищо, за да променят нещата.. А как биха постъпили българите на мястото на сърбите. Аз отлично помня правилното говорене през 84та, 89та-мога да ви го възпроизведа дословно. Но вие го виждате днес, в десетките случаи в последните години-почти същото беше. Щеше бъде три пъти Белград, по отношение на истерии, плач и скърцане със зъби. Представете си, че тези събития се отразяваха от журналисти като Жоро и Първан. Тези момчета бяха в Прищина и Македония, направиха чудесни снимки с веещите се албански знамена. От тях се виждаше бъдещето-албанците в Македония честваха по пищно независимостта от тези в Прищина, дори. На другия ден нарекоха ставащото в Белград лумпениада. Сръбското момче от репортажът на Панорама, Аврамов и Първан са политолози-там е трагедията. Тези реакции показват пълна политическа и жизнена инфантилност. С тези политолози и политици нищо добро не ни чака на Балканите и у нас. Не е сефте. Реакциите са инфантилни-защото българската публично медийна среда е такава, а политикоговорът – предимно за малоумни. То не бяха простотии, че сърбите нямали право към Косово, щото го владели малко. А колко сме владели Пловдив, спрямо турците? "Максимално бързо да искаме културна автономия на българското малцинство там и тогава да го признаем"-каза Юруков Русенецът, потомствен шестак-македонстващият се Каракачанов твърди, че сърбите са врагове и сега си получават заслуженото в исторически план. Единствената наистина заслужаваща внимание e реакцията на Дайнов, че ЕС, в който сме, премахва границите. Страшно логично-всички сме за ЕС. Ами разберете се помежду си, другари! Едните реват за българите в Косово-ама кви граници, кви българи-нали Косово ще е ЕС без граници, другите са за ЕС без граници, сиреч кви етнически анклави. Човек има чувството, че с политика се занимават пълни дилетанти! Или пълни идиоти. Пълна политическа и пропагандна немощ, пълно тържество на слабото образование с претенции, на липсата на личностно достойнство, на човещина и прозорливост. Впрочем, това е отличителна черта на интелектуалщината ни, но това е друг разговор. Когато в съседна Турция стана земетресение, ние изпращахме одеала и отряди за помощ. Хвала. Когато в съседна Румъния се проведе ТВ революцията и застреляха Чаушеску, ние пак дълбоко им съчувствахме и изпращахме одеала. Пак хвала. Когато Македония я закъса-не е нужно да изброяваме-признаването, танковете, лагерите в Радуша, Но когато Сърбия я бомбеха, нашите интелектуалци мълчаха. Защото политиците правят цивилизционен избор. Народът обаче говори. Кой народ-бай Стамат ли? В историята хората са се делили първом по религиозен принцип-християни срещу мюсюлмани. Когато сърбите Вълкашин и Углеш, за да спрат турците на Балканите(1371) били изклани при Черномен, нашият цар Шишман тъкмо стъпвал на трона, но на следващата година отстъпил Северна България и се признал за васал. Три пъти се отричал и три пъти ял бой и губил, докато дошла 1389 и битката при Косово поле, когато сърбите се изправят срещу Мурад. Загубват, но след нея започват най-срамните страници от историята ни. Нашата. Днес десните християн-демократи, които пишат трактати за християнството, не изричат и дума в подкрепа на Православието-„Майната му”-каза дори един. И няма кой да спре албанците, които се издържат от милиони петродолари от ислямистки държави и престъпност. Няма го Лазар. Няма и Православие, което да ни среща с другите братя. То мълчи. Пак е на страната на врага, като при соца?!? Щом не можем по Православие, нито ни разрешават политиците ни да съчувстваме като комшии и по човешки, (историята не давала) тогава нека да съчувстваме от инстинкт за съхранение. Нали се разбрахме-бай Стамат е по инстинктите. Мечката, когато играе в комшията-казва той... Но бай Стамат има историческо съзнание.Той знае, в гените му е кодирано, колко струва войната, колко мира, колко победата, колко страданието. Крещи в спомените на дедите му. Не може да избяга от него. А може би в него говори понятието цивилизационен избор?Не всички мюсюлмани са терористи, но всички терористи са мюсулмани, май. Вие искате ли за комшия някой от Токайхто маала? Срещу вашата къща, около нея, или в нея? Те идват-крещят гените. А одеала кой ще ни носи? Редактирано от - Зе Мария на 25/2/2008 г/ 16:47:16 |
| ..Мето, требе е некоа каманиска-дИмократка.. он г-н Чичо се по такъвия си пада *** Г-н Чичо, стига въртя и усуква, ами кажи кат виден ООН-ист - с какви резолюции на ООН, европейски харти и така натамо - смелата мериканска армя нападна Сърбия, а по-късно още по смелите мерикански инструктури обучиха АОК, та до днес - кога се "самообяви" т.н. дръжава Косово? Моля - точно позоваване и точни цитати от общовалидните и все още не променени правила, закони и договорености на ООН и ЕС ..очаквам с нетърпение словото ви, г-н Чичо /не за краставицата, а за горните въпроси/ |
| Зе Мария, драги. Вземи една карта. Пътя от Русе за западна Европа е през Букурещ, Арад, Сегед. През София-Ниш се удължава с 200-300 км. Бензина не е без пари вече. Също и пътя от Варна, Бургас, Шумен, Добрич, Сливен, Ямбол за Европа е през Русе - Букурещ. За Стара Загора и надолу от нея има алтернатива. Може Русе, може София. В ЕС сме и скоро и у нас, и във Валшко ще има пътища. За всичко по-на запад пътя за Европа е София-Ниш-Белград или (София-) Оряхово-Крайова-Арад-Сегед (Оряхово, а не Видин - Видин е на пътя Ниш-Крайова, а не на пътя София-Арад). Там ще строят трети мост, частен - ще забогатеят. Пътя през Сърбия винаги ще е проблем за българите (вкл. с дипломатически паспорти - опитвал съм) поне докато съществува сегашната белградска държава. Ако някога има република Моравия, от която да се влиза в република Банат, без да се минава през реп. Шумадия или Белградски пашалък, ще е ок. Инак пътя през Сърбия в по-голямата част преди Белград върви през българското етническо землище (забележи - от 19 в., не от 10 в., понеже в 10 в. в него били и Крагуевац, и Белград, и Пеща). През ПСВ България присъедини цялото Моравие от Враня до Пожаревец (срб. Пожаревац - родния град на Слоба и червената вещица). В територията имало имало и сърби - Топличкото сръбско въстание срещу мобилизацията на сърби в българската войска, вдигнато от сърбите, за да открият вори фронт - неуспешно, потушено бързо от Ал. Протогеров. Но ако беше останало така, щяхме да имаме граница с Унгария. Че сърбите са ни "път към Европа" е злополучна подробност, малка част от вреда, която сме понесли от сърбите. Но тя може да се заобиколи. Във всеки случай не е аргумент за заемане на антибългарска позиция. |
нашия национален интерес, който не може да бъде извън и различен от позицията на ЕС по този въпрос Му-ха-ха! Позицията на ЕС по този въпрос: A mild diplomatic wording was hence chosen for the conclusions of the Foreign Affairs Council which states that "member states will decide, in accordance with national practice and international law, on their relations with Kosovo". |
| За границите. ЕС е съюз на нормални държави, а не как го каза Дончева, арменска хавра ли, аврамов хан ли. Границите на страни като Сърбия служат да се държат в тях политиите, които не се вписват в понятието "нормална държава". Сърбия не е нормалма държава - тя е (в политически смисъл) сборище от зомбита - които сами по себе може да са и добри хора, и аз познавам много такива. |
| ...г-н Чичо, абе що толкоз ги мразиш тез сърбета бе, хуманист с хуманиста .. а позицията на ЕС отдавна е известна - НЕМА такава. Спасяване по единично. Само умните ЕС-йодеи тутакси зеха правилната позиця .. мигър Калфин щеше се гъне кат червей цела седмица |
А мерси, Коце. Начи от тия, за чието благо и интереси пише Зе Мария  А по въпроса за "позицията на ЕС", г-н Кракатау ни напомня, че наглостта им е стигнала дотам, че ни смятат за идиоти. Дори при бай Тошо не си спомням властта да е лъгала толкова безсрамно.  |
Сърбия - ненормална страна, заплаха за сигурността на България и ЕС. Това са алфата и омегата на всеки здрав български патриот и европеец! И това го казва човек който нонстоп се самоизтъква като виден познавач на ООН! Зе Мария  не търси с фенерче полуидиотите и идиотите, те винаги са като "въшка на челото" на еврейските, опс, европейските ценности, които трябва да изповядва "правоверно мислещия" ЕС под командата на САЩ!Ясно се видя че ЕС няма обща външна политика и никога няма да има, докато не се дистанцира от американските интереси, поне в областта на сигурността. Ей ги комшиите(без Турция), следвайки своите интереси казаха категорично НЕ на измислената държава! А безродните ни политтикви следват както винаги завета на правешкия хитрец - "да се снишим, може пак да ни се размине". Е, този път няма да се размине! Редактирано от - OLDMAD на 25/2/2008 г/ 17:36:27 |
| ... аз от кога питам г-н Чичо - по кои международни закони да признаем Косова - он само за краставицата дудне .. Зе Марийка обаче голема жалейка е пущил.. не че не е прав...само дето не става ясно - "ко ши прайм".. |
| Каке, стига пита, нема такива! Ти знайш ли, ако имаше само буквичка по казуса с Косово, Чичо къф трактат щеше да изтипоса! Ум да ти зайде! |
| Ма да бе! И с кво благоволение и възхищение как'Нели е говорИла туканка за либералните тезиси на Чичо.. |
| Олди, Това го казва Татяна Дончева - депутатка от БСП. И то м/у другото е вярно. От съседите само Румъния (друг версайски монстер) твърдо не признава. И има защо - отнета автономия на унгарците в Трансилвания, същата работа като Косово и Войводина. Албания и Турция признаха, Македония - също, но изчаква (като нас), Гърция се ослушва, но не казва, че няма да признае. Словения започна процедура за признаване, Унгария също, Босна е блокирана от Р Сръпска, Хърватска се ослушва. А че само Сърбия заплашва мира в Косово и региона - само слепия не вижда. ЕС чудесно го вижда. |
| Коце, Няма "международни закони". Международното право има два източника - (1) международни договори и (2) международни обичаи (така пише в учебника по международното право). Независимостта на Косово ще стане международноправен факт с подписването и ратифицирането на първите договори за установяване на двустраннни отношения с него, с приемането му в МФВ, СБ и др. международни организации. Ако питаш по какъв "принцип" става независимостта - по принципа на правото на народите на самоопределение, има такава постоянна точка в дневния ред на ООН. Сърбия се разпада (Черна гора - 2006, Косово - 2008...) като Османската империя в 1878 - народите не щат да живеят в нея, великите сили са я отписали. Ти нали признаваш международноправната валидност на нашето Освобождение в 1878? |