
“Динаин е забравил какви събития в Германия от 1945 г. насам направиха това възможно, и каква международна обстановка”. Това е един много спорен въпрос, който изисква да бъде по-обстойно обяснен на Чичо. Много често нещата за положението в Европа в края на ВСВ продължават да ни се представят по доста опростен начин.Американската риторика, че техните войници с нетърпение са очаквали да свърши войната и не са желаели нищо друго, освен да се завърнат по домовете си, минаваше до момента, в който плъзнаха приказки, че този сценарий не може да се конкретизира, защото СССР вероятно би могъл да използва американското оттегляне, за да се превърне господар на целия континент.Тогава бе задействана пропагандната машина на пълни обороти, лансираща лайтмотива за комунистическата заплаха. Темата за отделните роли на руснаците и американците в Европа след 1945 изглежда надхвърля рамките на каквито и да е трудове в/у ВСВ. Въпреки това си струва да се спрем в/у въпроса за съдбата на Германия след войната, в която са замесени американци и руснаци. В основата си, руската следвоенна политика целеше създаването на единна германска държава, поради простата причина, че тя можеше да очаква повече ползи от такъв консенсус, отколкото от разделянето на Германия.Като една от победителките във войната, СССР очакваше от победена Германия две важни стъпки, чиито принцип беше вече одобрен от партньорите й на конференцията в Ялта.Първо, значителни репарации и второ-сигурност.Тези обезщетения и сигурност бяха решаващи за СССР.Руската следвоенна политика зависеше до известна степен от съществуването на силна, достатъчно просперираща германска държава, която да бъде способна да осигури тези репарации.Иначе казано, да се създаде единна германска държава с относително неизбежна индустриална мощ, която да бъде принудена да зачита задълженията си, а също така-да й се попречи да стане заплаха за СССР.Конфигурацията на единна германска държава не представляваше проблем за руснаците.Те добре съзнаваха, че преследването на разделение на Германия, ще провокира несъмнено конфликт с англо-американските съюзници.Руснаците по-скоро очакваха създаването на една нова версия на Ваймарска република.С други думи: западна демокрация, която да бъде приемлива и за американците, и за англичаните.Това обяснява факта, че руснаците са се противопоставяли от самото начало за разделянето на Германия, и продължаваха да се противопоставят до 1950год.Руският план далеч не е бил неоснователен, като се има в предвид че това бе одобрено на ялтенската конференция. Американците са тези, които отхвърлиха този план. След разгрома на Германия, те считаха че ситуацията е различна от преди и, че пред тях е изправена друга перспектива.Те не биха могли да се възползват от предимствата на една обединена германска държава упражнявайки същевременно политически и икономически контрол над нея. След като стана ясно, че тези цели не биха могли да бъдат постигнати, Вашингтон си даде сметка, че е по-изгодно за него да запази разделението на Германия на окупационни зони, въпреки че това разделение бе предвидено за ограничен период. Американската политика по отношение на Германия бе продиктувана предимно от икономически фактори и интереси.За да се избегне нова икономическа криза в Америка, Вашингтон търсеше нови световни пазари за стоките на индустрията си.Принципът на “отворени врати” трябваше да бъде установен навсякъде по света или поне в тези страни, които след войната бяха възприемани в зоната на американското влияние.Между впрочем, след войната, американските индустриалци кръстосваха света не само в търсене на нови пазари, но също така на начини да инвестират огромните ползи, реализирани по време на войната.В този момент за американските инвеститори, Германия представляваше”обетована земя”-тевтонския Елдорадо, преливащо за капитали. Такъв проект бе труден за уреждане със съветския план.Основавайки се на договора от Ялта, те очакваха икономическия потенциал на Германия да бъде приоритетно предназначен да служи на техните интереси под формата на репарации, понеже СССР беше този, който допринесе най-много за победата и пострада най-много от нацистите. Трюман се отнесе с по-голямо внимание към американските интереси, отколкото руските искания, въпреки тяхното право.Ако Германия беше заставена да предостави огромни обезщетения на руснаците, американските износители и инвеститори не биха могли да се възползват от очакваните изгоди от реконструкцията на Германия.Даже още по-лошо:така напр.в Опел са се страхували, че ще бъдат заставени да участват във финансирането на програми за репарации.ИБМ, който извлече огромни ползи от нацисткия режим под фиктивния германска марка Dehomag, се страхуваше, че нейния филиал ще бъде счетен за вражеска собственост. Както ИБМ , така и други големи американски компании в германия се страхуваха и правеха всичко възможно за да останат вън от сферата на обвинението или да се превърнат в източник за репарации.Тогава лобистите на тези американски компании запретнаха ръкави, да не допуснат нито един филиал на американска компания в Германия да бъде включен в списъка на обезщетенията.Още повече, че СССР не им беше повече необходим като съюзник. Идеята за германските репарации в полза на Съюза, караше Вашингтон да потръпва и по друга причина.Почти всички германски филиали на американските компании, останаха почти невредими от войната, и продукцията в тях можеше бързо да започне.По това време американските компании в Германия имаха най-големи инвестиции повече от всякога и можеха да извличат безпрецедентни ползи от реконструирането на страната.Следователно, в рамките на един проект за репарации тези потенциални печалби несъмнено щяха да послужат за да се плати огромния германски дълг към СССР.Създаването на такава програма за репарации, която служеше да финансира реконструкцията на едно социалистическо общество, отколкото да носи дивиденти на американските акционери не бе в техния дневен ред. Руските искания по отношение на Германия, въпреки че бяха основателни и умерени, бяха напълно неприемливи за Чичо Сам. Настанени в тяхната окупационна зона, руснаците продължаваха да работят по дипломатически пътища в/у план за обединяването на Германия.От своя страна, Вашингтон предпочиташе статуквото да се запази-т.е.разделянето на Германия.Те контролираха мощните индустриални зони като Рур, Саарланд, проспериращите регион-Бавария.Не случайно повечето филиали на американски предприятия се намираха в тази част на Германия, която по-късно става ГФР. Привилегията да контролират сърцето на германската икономика, да могат да се разполагат и развиват бизнеса си, недопускайки Съюза в тази част на Германия си струваше цената.За САЩ беше по-изгодно да даде пълна свобода на руснаците, да правят каквото си искат в тяхната окупационна зона, като напр.да си вземат обезщетения като репарации от войната.Тази зона, която става по-късно ГДР не само че бе най-силно засегната от войната, но и бе с по-малка територия, по-бедна, с по-неразвита икономика от западната зона. Между другото американците окупираха няколко седмици значителна част от руската зона-Тюрингия и по-голямата част от Саксония. При оттеглянето си в края на юни 1945 те отнасят със себе си повече от 10000 вагона с най-модерни материали, проекти, патенти и т.н.от предприятия като Карл Цайс, от филиалите на местни предприятия като Сименс, Телефункен, БМВ, Круп, Юнкер, ИГ Фарбен. Към това могат да се прибавят и материалите намерени за V-2 в тюринггийското село Нордхаузен.Не само ракети, но и технически документи на стойност 500 мил долара.Приблизително 1200 специалисти в тази материя включително залавянето на В.фон Браун.Не на последно място американците отнасят със себе си, също така и значителни количества злато, откраднати предмети, собственост на евреи, които СС не бе могла да пренесе в Швейцария в края на войната. В крайна сметка разделението на Германия представляваше интерес за американците във военен аспект.Много вероятно беше обединена Германия да стане неутрална страна.Дори те са се опасявали, че симпатизирането с руснаците би могло да доведе едно ляво правителство на власт.Разделена Германия, обаче, даваше възможност на американците да упражняват своята хегемония.Следователно, от стратегически причини, една такава държава би могла да послужи за участието й в една антируска и антикомунистическа коалиция, за която Вашингтон мечтаеше да има в Европа.Тази мечта се реализира през 1955г., когато Аденауер вкара Западна Германия в НАТО. Друг важен етап по пътя на създаването на разделена Германия, бе преодолян от Вашингтон през лятото на 1947г.с лансирането на известния план Маршал, обикновено описан като широко мащабна финансова”помощ” преназначена за Европа.Това не се отнасяше за подарък, лишен от интереси, а за комплексна комбинация от заеми и кредити.В голямата си част планът Маршал функционира като колективна кредитна карта с цел Европа да стане клиент за американската индустрия, като по този начин я свърже икономически и политически с Америка. От гледна точка на икономиката “планът Маршал” позволи на американската индустрия да работи на пълни обороти.Той успя да превърне Германия и Европа зависими от САЩ, интегрирайки тази част на света в нова икономическа система.За Европа планът Маршал бележи началото на процеса на “американизиране”или наречено по-популярно-“Кока-Колонизация”.Що се отнася до Германия, този план представлява още една крачка към създаването на проамериканска и антируска държава, сигурна крачка към разделянето на Германия в дългосрочен план. Вярно е , че в рамките на плана Маршал предоставяше на Съветския съюз кредити, но на неприемливи условия?! Руснаците въобще не желаеха разделянето на Германия. Следователно, Москва подтикваше германските комунисти да не се съсредоточават в/у развиването на социализъм, а по-скоро в/у тяхното обединение.Не руснаците, а американците са тези, които трябва да се обвиняват в дипломатически обструкции.Фрустрирани от липсата на сътрудничество от американска страна, те блокираха временно западния берлински сектор, но напразно.Тази тяхна инициатива се оказа непродуктивна, защото американците се възползваха от огромните предимства за влияние в/у общественото мнение.И по-късно СССР продължаваше дълго да пледира за обединена германска държава.До 1953 те все още предлагаха ФРГ да бъде разпусната в полза на германското обединение и неутралитет.Но американците се бяха яко закачили за тяхната формула:разделянето на Германия. Както писа наскоро германският историк Вилфрид Лот, от гледна точка на руснаците, ГДР е било”необичаното дете”, за което, преследвайки следвоенните репарации, те биха били щастливи да го заменят с/у една не толкова идеологически близка, но просперираща Германия.Понеже проспериращата ФРГ остана вън от нейния контрол, СССР взе от нея всичко, което можеше да послужи като обезщетение за войната.При тези обстоятелства ГДР беше задължена да има относително висок жизнен стандарт.Той беше далече от този на ФРГ, но по-висок от този на СССР. Случаят с източна Германия, логически не води към извода-удобен за някои-че комунизма неизбежно произвежда бедност.От това произтича безспорно факта, че ГДР, доста по малобройна и по-бедна, трябваше да плати сметката за жестокостите причинени от нацизма-докато западна Германия, по богата, под опекунството на своя господар, никога не заплати своя дял.Според доста консервативни преценки, западногерманския експерт-Йорг Фиш отбелязва, че ГДР е трябвало да плати 4, 5 мид.долара, което прави 7 пъти повече от това, което ФРГ плати, след като бе обрана от американците. Историята на ГДР не води към генерални заключения за ефикасността или неефикасността на комунизма.Тя хвърля светлина в/у присъщите проблеми на американския капитализъм и съветския комунизъм.Може да се каже , че американците принудиха руснаците да представят сметката на бедната източна Германия, докато те черпеха богатствата от западна й сестра.Те защитаваха своята американска система от нова депресия, като същевременно попречиха на руснаците да се възползват от огромните капитали предназначени за репарации от всички германци.От общо двете Германски държави, руснаците никога не получиха 5, 1милд.долара обезщетение, което е почти два пъти по-малко от скромната сума от 10млд.долара решена на конференцията в Ялта. В заключение, може да се каже, че разделянето на Германия позволи на американците перфектно да извлекът печалби от войната в интерес на техните компании, докато руснаците, които се надяваха да се възползват от мира, след като толкова пострадаха от нея, останаха с празни ръце. Чичо, преди време сложихме точка по въпроса за “денацификацията”на Германия.Да се надяваме, че за в бъдеще ще подхождаш по-сериозно по този въпрос и няма да използваш стари клишета, свързвайки ги безразборно с какви ли не събития. [/b] |
| Не съм русофил и путинофил, но винаги съм оценявал умната политика на Путин. И сега е така - надува се яко свирката да се топлят сърцата на дудуците и православните фундаменталисти, а Realpolitik си върви: - да са пратили войска в Сърбия? Неее! - да са подарили оръжие? Неее! Виж, ако е за продаване - ще продадат, ама и на косоварите ще продадат, ако си плащат. - да са спряли нефта и газа за страните, признали Косово? Неее! - да са скъсали дипломатически отношения с тези страни? Неее! - поне един посланик да са привикали "за консултации"? Неее! Като започне да се стабилизира Косово, съм убеден, че руски фирми ще хукнат да въртят бизнес и да строят там, а пък министър-председателят Путин бащински ще ги смъмри, че не е хубаво това, но като демократичен министър-председател не може да ги спре _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Това ми се струва лекомислено, Манрико. Косово няма да се размине леко на никого. Можеш да бъдеш сигурен в това. Да се цепи територия на суверенна държава не се е случвало много отдавна. Дава кураж на всички сепаратисти по света, гъмжи светът от подобни щения. То, ако беше толкова просто - целият свят да беше вече пизнал Косово, да, ама не. А и аз си представям обединена Европа като една Федерация без граници, а не с нови такива. От нови държавички джуджета никой няма нужда, все едно се връщаме във феодалния строй. |
| Dinain, и си толкова тъп или на такъв се правиш ?! Не може да броиш ? Боят започва към обед на 29.02 и завършва на 01.03 къде видя три дена? И въобще всичкото което си написал по-горе са глупости. Естествено непогрешими са само еврейските командири http://desantura.ru/forums/lofiversion/in dex.php/t54.html |
| Вие , Манрико , имате твърде инфантилен поглед върху световната геополитика. Поради което нахвърлените от Вас "тези" по-горе нямат нищо общо нито с реал-политиката , нито с елементарната логика. Едно по едно |
| Сиби, Сърбите са в правото си да искат неделима територия, но както сме свидетели през последните 18 години няколко държави (вкл. и Югославия) се разпаднаха, защото народите живеещи в тях поискаха независимост. Противно на международните договорености след Втората световна война, че европейските граници не подлежат на прекрояване. Не е наша работа да се бутаме между шамарите повече, колкото е необходимо. Все пак сърбите винаги са следвали техните си интереси и никога и ни най-малко не са се интересували от българските. Пък и покрай Македония винаги са провеждали антибългарска пропаганда, с пълно изопачаване на историческите факти. Не че злобея, но бих казала, че за нас най-добре би било да си гледаме собствената държава, а по-малко да се занимаваме с всякакви международни инициативи или пък да признаваме (или непризнаваме) първи една или друга държава. За мене единственият разумен довод против независимо Косово е лошият прецедент. Отцепването на територията вече факт, кога ще се признае няма значение, сърбите вече никога не могат да имат ефективен контрол върху властта. |
| Абе Фичка, като говориш се за Войводина, знаеш ли за това: Кметът на Нови Сад, 44 годишната адвокатка Мая Гойкович Нови Сад е управляван от една от най-крайно националистическите партии в Европа – сръбските Радикали, съобщава Ройтерс. "Градът се промени много от както Радикалите поеха управлението", казва Иван Белянски, собственик на печатница в Нови Сад. "Улиците са по-чисти и има повече места за паркиране". Радикалната партия спечели общинските избори в Нови Сад през 2004г "Не смятам, че тяхното управление е по-различно от това, на която и да е друга партия", казва Андрас Балок представител на унгарското малцинство от Нови Сад. "Моето основно притеснение остава корупцията." В знак на благодарност за подкрепата на сръбската кауза по въпроса за Косово, Нови Сад даде почетно гражданство на руския президент Владимир Путин. Косово е крайно чувствителна тема за сръбските националисти. |
| vputin, благодаря, че сте ме отменил в ограмотяването на Манерку, който има не само... инфантилен поглед |
| Мето и Манрико и все остальне любители на американфилии , навремето един мой професор, образно обясняваше плана Маршал много кратко..."Това каза е дойна крава, монтафонка, пасе в Западна Европа, но я доят в САЩ"...Четири военни години, американските монополи печелеха от руска кръв, е малко и от своите войничета, после спечеленото го вложиха в тая Маршал-монтафонка/чичо Фичо я нарича възстановяване на Европа/ и още я доят...Нейсе...за таковано дупе цяр няма и сега сащисаните пак повтарят изпитаната схема, но в целия свят...Затуй им трябва и "независимия демократичен ислямски мост" Косово, и ред други такива "независими" демокрации, вкл. и България...повече монтафонки, по добре...Панимайте... |
| Крюела , многократно е обяснявано , но още един път и на Вас |
| Ех, другарю Путин, аз рекох да Ви похваля, пък Вие така да ме порежете _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Хмммм... Тукашните, Щатски уманитари дето се бяха загрижили за съдбата на християните в Косово, след като САЩ го призна и аха аха да си отворят устите и....Сърбите взеха че забъркаха една... Ако не друго Американците са винаги много загрижени за християните и много, ама много бързо забравят какво ставаше не толкова отдавна в Босна и Хърватско и кой риеше масопви гробове. Нападението на посолството в Белград им понапомни какво чудо са братята Сърби. (" им" щото аз не се причислявам към слабопаметните) И тая работа ВОНИ на Европейска дипломация и газопроводи. Западна Европа не иска да има проблеми с газоснабдяването както с Украйна дето не се знае дали играе със или срещу Руснаците. И си осигуряват сигурно трасе. Малка държавица като Косово няма да прави проблеми ако иска да е независима, нали? Големите Газови и петролни монополисти - Русия, Иран, Венецуела стабилност на доставки за Европа им бърка и дигат шум. Просто като 2 + 2... Хубаво е да си на кръстопътя на Азия и Европа, а? Жули( да, време е да се прибират парички от географското положение на Българиа, както каза другаря...пардон, господина президент...) |
| Прав сте Манрико , не е руски автомата на Хашим. Саудитски е. И не съм Ви порязал, коригирах Ви деликатно , с плахата надежда за бъдеще да не грешите... |
| Апропо, рашките с идването на Путин вдянаха и почнаха по свой начин да прилагат тази схема, без американските вафен средства а с газо и нефто проводи и разбира се с износ на оръжие...това дразни американците и за това са тези "независимости", а инък чичо Фичо и Крю да си обясняват как видите ли "народите със сбъркано ДНК-а " искали независимост и се отделяли от Югославия и прочие федерации, сега на дневен ред е пропагандната кампания вече за Руската федерация и свобода на "потиснатите" народи на Россия, от диктатора-олигарх Путин и други бабини американски деветинини...Ха Ха |
| По-скоро на дневен ред би била "независимата република Тексас" , отколкото разпокъсване на Руската федерация. Това исках да Ви кажа, де... |
| Шегувате се, г-н Путин: "Всички примери с "Нови" държави след 1990 г. са примери на бивши федерации. И от СССР , и от ЧССР , и от Югославия... отцепилите се републики имаха пълно законово право.И го направиха горе-долу мирно и кротко. ЗАКОННО " Някои се отделиха тихо и кротко, но Югославия въобще не се разпадна мирно и тихо. Сърбите се биха с хърватите, след това и в Босна. Те и тогава не признаваха законността на разпадането на Югославия. Косово имаше статут на автономна област, чиято автономия беше постепенно ограничена за да се стигне до етническото прочистване, тригерирало днешните събития. Последното отцепване беше на Черна Гора, като сърбите отново бяха против. Никъде не кзавам, че сепаратизмът е хубаво нещо, просто такива са фактите. Когато в резултат на съвсем скорошен конфликт се създаде пълна нетърпимост и вражда между две етнически групи, май най-разумно и логично те да се разделят. Пък и международните принципи за съвместно съществуване на етносите не помагат особено в тази ситуация. Редактирано от - Cruella de Vil на 24/2/2008 г/ 22:48:08 |
| Володя Путин, опитите не спират?! още от Наполеон, през Великобритания, Германия, сега САЩ сие ЕС и всеки от тези два"съюза" по свой начин...а ние сме винаги между атовете..., но пък си имаме пастори по точно гьобелсчета с никове чичо Фичо, Круелка, Оракле, Оло, Филети и гравитанти към тях...Лека нощ |
| И защо руска войска трябва/?!/ да влиза в Сърбия и/или в областта Косово в Сърбия?! Нали има СС на ООН- създаден да урежда междудържавни и вътрешнодържавни военни "сблъсъци", като СПАЗВА Решенията на Общото Събрание на ООН и/или собствените си решения!? Малоумие и/или Лицемерие е да се иска държава да НАРУШАВА Устава на ООН и да напада друга държава/и/, заради извършено там нарушение от други на Устава на ООН?! НЕ е това пътят, НЕ е-е-е-е- поне, докато го има ООН! |