Сляпо куче - взела го е за къртица |
Много хубава статия на г-н. Караджов Заслужава си да я прочетеш втори път ако не си вденал от първият. Статията е добро обяснение на материала от вчера на първа страница отношението към билетите и градският транспорт, не само от гражданската общественост, но и от съдебните институции позволили такава абсурди да се случват. Още един повод да се замислим и да дискутираме: Не е ли проблемът на България залегнал във всеки един от нас? В това как искаме да живееме по един начин, но във всекидневният си живот правин низ от "компромиси" (меко казано), сякаш съвеста ни няма да ни забележи този път. |
Нещо не мога да му хвана мислата на тоя човек. И защо по дяволите си е озаглавил текста така ?! Аз ли съм изкукал съвсем или тоя просто записва всяка безумна асоциация минала през главата му |
Добра е статията Потвърждава обаче истината че отдалеч се вижда по-добре И не само И се чувства по-добре А това вече не е плюс Но не за статията А за видяното отдалеч |
Въпросният журналист Дейвид Брукс, който имал колонка в Ню Йорк Таймс, е един поръчков журналист.Той е един от постоянните коментатори в американския еквивалент на Панорама.Забележете, че в това предаване се канят не различни коментатори, а винаги едни двама, удобни.Един от тях е Брукс. Дейвид Брукс е толкова десен, че на един десен завой си видя задния номер. В Ню Йорк Таймс се подвизава по линия на името си-Дейвид. |
Поредната добра статия на Христофор. Само да не беше изцепката с Буш. Буш - умен, че и начетен?! Не знаех, че е евреин. Вярно, Карл Роув му беше ментор, един вид - духовен баща. Или може би трябва да кажем майка... Което ми припомни - Христофоре, защо не кажеш за едни други двама професори - единият май от Харвард, които написаха статия за влиянието на еврейското лоби върху външната политика на САЩ. Сериозно изследване с фактология, според всички академични стандарти и изисквания. Ей, такъв вой се надигна, обвиниха ги в какви ли не античовешки престъпления, като най-страшното беше антисемитизма, разбира се. Редактирано от - ezryder на 28/2/2008 г/ 06:25:38 |
За автора Ненакъв смешник по-отгоре написал, че Брукс бил поръчков журналист.Брукс е поручков журналист, толкова колкото оня отгоре познава Америка /ако не и само на карта/.А съм член на NYPC и познавам много американски известни журналисти.Никой от тях не е поръчков.Просто някои от тях показват по-изразно своята вътрешна убеденост спрямо събития и явления. А за Буш е прав Брукс.Буш ще бъде признат от историята след време. Редактирано от - smarty на 28/2/2008 г/ 06:35:36 |
Дейвид Брукс поддържа винаги официалната позиция на правителството.Не само това-той е републиканец до мозъка на костите си.На такъв ли човек ще се радваме?!Сами прецени, драги ми Смехурко(Смарти, братко, толкова ли не можа да си измислиш някой български псевдоним?!В къщи май на английски шпрехате). Иначе за другите-пресата в щатите няма нищо общо с Европа.Там всичко се пресява, а подставени "журналисти" задават предварително проверени и одобрени въпроси на пресконференцията на президента.Пет големи компании са собственици на всички медии(ТВ, вестници, радиа, кабелни компании). Но иначе автора е много обаятелен и го чета редовно. |
Ако биеш кучето си с пръчка, много е вероятно внучето ти да ползва пистолет срещу съучениците си. Нищо , че си хвърляш боклука по правилата. Както сочи и практиката открай време |
Добро утро :-) Хареса ми стази статия на г-н Караджов, по точно рамката (началото/края). Средата няма да коментирам по причина, че не съм съгласна всички народи, култури и политики да се мерят с арщина на западноцивилизационната оценъчна система. Но да се върна към мотива за сляпото куче. Заради него и прочетох цялата статия. Като дете и аз станах случаен свидетел как слепец бие кучето си водач (май единственото, което изобщо съм виждала в България) и тази сцена толкова ме подтисна, изуми, натъжи, шокира ако щете, че вече много години след това тя ми е неизменно пред очите със същата сила на чувствата. Добър въпрос поставя г-н Караджов - доколко имаме право да се месим в личното пространство на другите. И отговорът му е труден почти като в древногръцка трагедия - от едната страна е нахалството; от другата - безразличието; а пък нашето лично отношение - доколко е то справедливо? |