
| не ме почваи Сократе, ще страдаш Говорим за 90 % от българите и за отблъскващите отношения в едно сбъркано общество докарано до руини. Какъв ти е проблема? Ако не ти харесва, предложи друго, аргументираи се...И моля те недеи с цитати от гошо дамаджаната, доста по-умен си от това! Диваци и варвари в България през 20-и век бяха и до днес си остават комунягите. Лошото е, че обезличиха поколения наред и докараха нацията ни до просешка тояга! А бъдещето нещо ми се губи и как ще се връщаме към нормалното 'направо се чуда'! А за съдбата на емигранта и кои колко страдал да го оставим за друг път, че не ми се почва... |
| Бароне, Няма да страдам, защото няма да се карам. Не ми е в характера. За "диваците и варварите" не съм се и сещал откъде е цитатът. За страдането - и на мен са ми съсипали половината живот. Но току-що го казах и в друга тема: дай идея какво да правим. Цветът на нацията е в чужбина. Това са милион и половина загубени гласа против комунизма. От тях на избори получаваме около 50 хиляди. Малцинство сме. Вие, в чужбина, гледайте да си оправите живота. Но не псувайте нас, че не можем да се справим с комунистите. Нито пък че не сме емигрирали. Щом не сме го направили, значи не можем по една или друга причина. |
| Сократе, никога и през ум не ми е минавало, че да емигрираш означава, че си по-умен или по-стоиностен от човек предпочел да остане в Родината си. Аз самият вече 10-та година не отговарям на въпроса правилно ли постъпих тогава. Не съм сигурен за отговора, вероятно така ще е до края на дните ми. Проблемът е, че човешкият живот е обидно кратък, затова продължавам ...по пътя на Керуак! Не те псувам (засега Говориш за 'цвета на нацията' и не забравяи, че затова е 'цвят' защото винаги си остава български, па макар и с чужд паспорт... |
| Бароне, Напротив, антиконформист съм - човек, роден през 50-те години не може да бъде конформист, освен ако е роден в добре поставено комунистическо семейство. Пазя се от тази си черта, защото антиконформистът е също толкова лесно управляем, колкото и конформистът. Може да съм увреден от малък, но идеята за Голям брат (от изтока или от запада) ми е противна. Изприщвам се от нея. Никой няма да ни вдигне гащите. Ще трябва да го сторим сами. Много харесвам приказката за двете мишки в гърнето с мляко, ако я знаеш. Тя е точно на тази тема. А дядо Маркс все пак има някои умни мисли. Количеството понякога преминава в качество. Пиша в този форум не само за да си начеша крастата, но и защото се надявам, че все на някого може да му хрумне стойностна идея. Само една ценна идея ни трябва - само една искра, за да подпалим напрупаното недоволство. Тази пасивност, която толкова те дразни, всъщност е отчаяние. Отчаяние на целия народ. Но отчаянието лесно избухва, ако се появи поне искрица надежда. |