И - както се полага - празнично интервю на Д. Соколов-Митрич с работническата класа - в завода ЗИЛ:
"Кадровикът Александър Расказов вече 20 секунди се смее и не може да спре. Аз тъкмо му казах, че искам да напиша очерк за новия пролетариат. Имаше преди работническа класа, хегемон на революцията. И вече я няма. Но не можа ли за 15 години да се формира нова? Ето, в Челябинска област има град Аша, а в него - металургичен завод. Лично съм писал репортаж оттам. Там има многовековни работнически династии, които и не мислят да прекъсват. Расказов се смее още по-силно. Като успява да си поеме дъх, обяснява защо:
– Аша е малко градче. В него заводът е градо-образуващо предприятие. Естествено там всички отиват да работят в този завод. Къде ще се денеш от подводницата? А в големите градове големите предприятия имат проблем. Още повече, в такъв мегаполис като Москва.
– Тук тези гадове, работниците, имат такова мерзопакостно нещо като избор.
– Не е в това работата. В съветско време московчани също имаха избор. И все пак хората смятаха за чест да работят в ЗИЛ. А днес Москва е развратена. Това е град на офис-работниците. Огромен цех за производство на въздух. При нас заплатите на квалифицираните работници са напълно съпоставими с тези, които получава средно-статистическият офисен планктон. Плюс социален пакет, никакво сиво счетоводство, спазване всички норми на Кодекса на Труда. Но младите не идват. И това е нещо повече от просто "малко ми е". Това съпротивление не е икономическо, а ценностно. Да се произвежда не е модно. Ако кажеш, че работиш в ЗИЛ, ще те гледат като глупак. ...
– Странно е как говорите за материалните ценности като за духовни.
– Ами вече сме слезли до такова равнище, когато това е почти едно и също. Вече не е важно духовна или материална – важното е, че все пак е някаква ценност. Докато човек произвежда нещо, той все още е човек....
Александър Александрович се замисли и изведнъж каза:
– Тук, в ЗИЛ, е като в родилен дом.
– В смисъл?
– Родилният дом е място, където веднага се виждат всички изменения в моралния климат на обществото. Щом почне деморализация – пада раждаемостта. И обратно, укрева ли моралът – напълва се родилното отделение.
– А каква е връзката със ЗИЛ?
– Такава, че от гледна точка на социалната психология, раждането и сериозното промишлено производство, т.нар. производство клас «А» са идентични процеси. Нации и даже цели цивилизации губят интерес към производството по същата причина, по която престават да раждат деца. И едното, и другото изисква огромно, и при това – незабележимо за широката публика усилие на волята. Отказ от собственото аз и умение да се разтвориш в общата производителна сила. Днес тези доблести не се котират.
...
– Тъжно е, – казва Никита Никитич Королев. Шофьор-изпитател. Носител на званието «Заслужен автозаводец». – По-рано имаше някакво усещане за причастност към нещо голямо и светло. Държавата беше силна, работехме и знаехме, че всички тези усилия някъде заедно се натрупват в нещо единно и велико. А сега работиш за нищо.
– Защо за нищо? Малко ли ви плащат?
– Какво общо имат тук парите! За едните пари работят само боклуци. Дори когато е за големи пари. Сериозно говоря. Как е у руския човек? Вместо чувство за собственост има чувство за причастност. Докато се чувства част от нещо велико, той е щастлив. Но щом го загуби – никакви милиони не го радват. Имам чувството, че ако нашата работническа класа доживее до 2017 година, отново ще вдигне революция. Само че този път не от бедност, а от мъка.