Отиди на страница:
| Аз ли за какво мечтая? Аз мечтая да намалим малко мечтите за сметка на работата.  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
За второто съм чувал и е вярно, че у нас се откриват всяка година няколко пъти повече археологически находки, отколкото примерно в Англия, и английските археолози напират да идват у нас. Цивилизацията дошла в Европа от Анадола и ние сме й били на пътя. За изворите и почвата не съм чувал. Но по нас още от татово поливаха тревата на Златните с топла минерална вода - по евтино е.
Не ми се вярва да е точно от влиянието турския език, който още си има шест падежа. Освен това турската граматика не изглежда да ни е оказала каквото и да било сериозно въздействие поради големите разлики между двете граматики. Макар в нашия език да са били приети навремето много турцизми, т.е. повечето са арабизми и персизми, и те често са приемани фонетически изкривено и с променено значение - българите не са владеели турския добре. Елементарен пример - казваме сарма (тур. кълцано) вместо долма (увито), докато на гръцки сарми са си долмадес (по-правилно от гл.т. на турския). Дроб сарма е правилно, лозова сарма е неправилно. Един руски езиковед от 40-те години - С. Бернщайн, автор на отлични изследвания за славянското (българското) езиково минало на власите, смятал, че отпадането на падежите у нас станало поради влиянието на архаичния субстрат, т.е. нашия новобългарски език бил по-архаичен от руския. Това явно не е вярно. Старобългарския език имал повече падежи от днешния руски, и по-сложна фонетика! И само в полски са запазени досега двете носовки, така характерни за старобългарския. Българските езиковеди, доколкото знам, дано се изкажат по-подготвени от мене хора, мислят, че отпадането на падежите е станало по фонетични причини - в просторечието изговорът на разните окончания почнал да се уеднаквява, и при отсъствието на книжнина и академия на науките в първите векове на турското, граматиката последвала фонетиката. Голямо влияние върху нашия език са оказали субстратът му - тракийски и други древни езици (някои виждат даже началото на ятовата граница още в тракоилирийско време), също и прабългарския език, а и голямо взаимно влияние сме обменили в по-ново време със съседните балкански езици, с които сме в "балканския езиков съюз" (Шпрахбунд по австрийски) - новогръцки, албански и влашки. Затова нашия език е различен от другите славянски, вкл. сръбски, и е единствения балкански славянски език (македонската норма от 1945 г. е третата историческа книжовна норма на нашия език, втората е банатската на латиница). |
| Аз мечтая другаря Гошо да вземе поне още един мандат Да го построим наи после-това що строим от 1944 до сега. Така де, власта за винаги. Помагай и ти Мите, то малко остана. |
| Падежите на турски Именителен - кьой (село) Родителен - кьоюн Дателен - кьойе Винителен - кьою Аблативен (отлагателен) - кьойден Локативен (местен) - кьойде |
Ще се обиди ли някой български националист, ако чуе, че под влиянието на турския език през петвековното османско робство станало освобождението ни от падежите? За националистите не знам, но филолозите доста ще се посмеят на подобно изумително твърдение.  Българският език влиза в много тесен контакт с други съседни балкански езици — румънски и албански и донякъде с гръцки език, в резултат на което придобива редица нови черти. Затова освен към славянските, той се отнася и към балканските езици. Характерна особеност за всички балкански езици е разколебаването на падежната система при имената. Изчезването на по-големия брой падежи в тях ги превръща от синтетични предимно в аналитични. Синтетични, т. е. езици, в които основна роля играят падежите, са всички славянски езици днес без българския. (Под влияние на балканската среда българският от синтетичен в миналото — със седем падежа — днес се е превърнал в аналитичен, без падежи при съществителните имена). |
| Д-р Тормозчиян също не знае, че на румънски си има пет падежа, новогръцки също е предимно синтетичен, макар и с по-малко падежи от старогръцки, а и на албански си има падежи, поне повече от български. Не ще да е било и от тяхното влияние. |
| /:/ "Ще се обиди ли някой български националист, ако чуе, че под влиянието на турския език през петвековното османско робство станало освобождението ни от падежите?..." ......................................... ......................................... ................................... НЕ е обидно за "националистите"/ПАТРИОТИТЕ!/, защото Национализмът НЕ гледа в Миналото, а в Настоящето и в Бъдещето! По обидно е/ за всеки българин по Националност, а НЕ само за "националистите", нали?!/, че, например, по българската ДЪРЖАВНА национална телевизия вървят Новини на НЕбългарски "майчин език" език/ при това, привилегировано/!/ САМО на един от МНОГОТО НЕбългарски "майчини езици" в България!/! Още по-обидно е/ за всеки българин по Националност, а НЕ само за "националистите", нали?!/, че в България, по време на партийни прояви и изборни мероприятия, се ползва и се говори/въпреки ЗАБРАНАТА на Закона-чл.6!/ на НЕбългарски език, развяват се НЕбългарски държавни знамена, ширят се надписи на НЕбългарски език и т.н.! Най-обидно е/ за всеки българин по Националност, а НЕ само за "националистите", нали?!/, че българската Икономика премина почти изцяло в чуждестранни ръце и джобове; че досегашните и сегашните управляващи България я управляват в интерес НЕ на Мнозинството от българската Нация, а в интерес на НАДнационални Сили и Интереси; че днес българската Нация е на последно място в Европа по Жизнен стандарт; че наши "чужденци", под командването на чуждестранни техни годподари и спонсори, затвориха БЕЗопасни реактори в АЕЦ "Козлудуй" и нанесоха ЩЕТИ за МИЛИАРДИ на българската Нация и държавата й; че български войници, издържани от българските данъкоплатци, воюват и загиват далеч от границите на България- за НЕбългарски каузи и интереси; че досегашните и сегашните български управляващи НЕ се интересуват, НЕ питат/чрез референдуми/ и НЕ се интересуват от Волята на Мнозинството от българската Нация...! И т.н. камара ОБИДНИ за БЪЛГАРИТЕ /по Националност, НЕ по Етнос/ неща и действия на уж "слугите на Народа"-досегашните и сегашните управляващи! Впрочем, ДНЕС, пък, България е изпълнена с надписи на Латиница, а българският език е изпълнен с "ингилизми"- досущ като през "ония" 500 "турски" български години, май?!? Нищо, че е/казват?!/ Демокрация, а НЕ "Робство"! Редактирано от - paragraph39 на 18/6/2008 г/ 01:40:46 |
| Фичо, запознай се със 190-страничното изследване: Дуриданов, Ив. Към проблемата за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм, Год. Соф. унив., Филол. фак., т. LI, 1956. и после пак ела да се правиш и на филолог  |
"Ти за какво мечтаеш, читателю/ читателко?" Ами, мечтая си един ден всички българи да се обединим. Мечтая си един ден да бъдем втора Холандия на Балканите. Ех мечти, мечти! |
Елин Пелин незлобиво разграничил християнщината от попщината. Предния път му казах на Димитри как се превежда "българщина" на английски. За "християнщина" обаче няма да му кажа. Нека тоя път сам се сети. Няма ли България някакъв недостатък, който да стане сравнително предимство? И сега в германската "ретро" икономика има глад за инженери, докато британската авангардност... Ами и ние имаме глад на инженери като германците. Как така германският глад на инженери ще е предимство, а у нас - недостатък? И нашите инженери избягаха като германските. Германците изнесоха маса производства по Китай и посткомунистическите държави в Централна Европа, па даже и у нас, защото така им било по-евтино. Може да се каже, че и ние сме "изнесли производства" по Америка и т.н., понеже нашите емигранти сега избичват горе долу още толкова БВП, колкото ние тука. Липсва му позитивната гледна точка на Димитри, т'ва му е проблемът! Изненада, изненада! Железарията се оказа заслон от трансконтиненталните финансови бури. дори скъпото евро не пречи на немския износ. Изненада я! Изненада е, ама само за червените ни обозреватели по Экономикс, че поради "скъпото Евро", т.е. скъпия Лев, германският износ за 4-те месеца е нарастнал само със 7, 7%, а българския износ - точно 4 пъти повече. Въобще, като си знаят германците слабите крави, кой ги кара да бързат да влизат в Еврозоната, ами не чакат да им кажем кога ша му дойде времето. Ще се обиди ли някой български националист, ако чуе, че под влиянието на турския език през петвековното османско робство станало освобождението ни от падежите? На тая върховна глупост виждам, че вече е отговорено много компетентно. А и да беше вярно, пак нямаше да се сърдим, защото турцизмите също са допринесли за разнообразяване на езика ни. Все едно турците да ни се сърдят за масата българизми и иранизми в турския език. Те разбира се правят, че не го знаят, понеже наши бунаци считат българизмите и иранизмите в турския за турцизми в българския. Ама нейсе. За многобройните писмености и езици по българските земи от най-древни времена имаше много интересно предаване на доц. Пламен Павлов с гост - доц. д-р Атанас Орачев. При удобен случай ще ви информиран. Някой може направо да пометне от "ужасяващата" истина. Мечтаех да стане сравнително предимство това, че бяхме високообразовани и нископлатени (overeducated and underpaid). Всуе. Не става ясно, за кой точно период говори Димитри. Не вярвам да говори за Средновековието, понеже той чете Петрински, а последният никога няма да признае, че тогава грамотността в България е била над 60%, а "на Запад" - 2-3%. Предполагам, че говори за "Турското робство" и по-специално за изказванията на Мак Гахан след Баташкото клане: - "Няма българско село без училище"; - "Няма българско дете, което да не може да пише и чете"; - "Образованието на българите е безплатно"; - "Българите имат повече училища отколкото Русия (б.р. империя) и Обединеното кралство (б.р. империя)" Единствено ме смущава квалификацията "нископлатени", понеже по време на "Турското робство" чак в такова състояние не сме изпадали. Достоевски буквално ни е направил за резил. Вижте само как ни е клеветил този човек в своя “Дневник на писателя” и по-специално в главата “Най-лакейският случай, какъвто само може да има”: “Помните ли, господа, как още през лятото, още недълго до “Плевен”, ние неочаквано влязохме в България, явихме се зад Балканите и онемяхме от негодувание./.../ Още до обявяването на войната аз помня, четох из най-сериозните от нашите вестници при разчета за шансовете на войната и необходимите предстоящи издръжки, че, разбира се, “встъпвайки в България, ще ни се наложи да храним не само нашата армия, но и българското население, умиращо от глад”/.../ Неочаквано ние видяхме прелестни български къщици, наоколо тях градинки, цветове, плодове, добитък, обработена земя, раждаща едва ли не стократно и, в завършек на всичко, по три православни църкви на една джамия./.../ “Как те смеят?” – разгоря се мигновено в сърцата на някои освободители и кръв от обида заля техните страни. “И при това пък ние да ги спасяваме дойдохме, значи те биха били длъжни да ни срещнат на колене. Но те не стоят на колене, те се мръщят и даже като да не ни се радват! Това нам! Хляб-сол изнасят, това е истина, но се мръщят, мръщят се...”. Мечтая си поне някой от многото български кусури да стане сравнително предимство. И не губя надежда. Ето този оптимизъм накрая у Димитри е нещо ново за него и много ми допадна. Няма начин "силното евро" някога да не стане и "слабо" и това неминуемо ще помогне на нашите стари и нови съюзници - германците - да си увеличат износа и още по да ни станат за пример. Лошото е, че и ние сме вързани за еврото, ама съдба. Какво да правиш? |
Okei не се работи, Джимо...| Д-р Тормозчиян, Иван Дуриданов не си е направил труда да пита колегите си от ФКНФ дали в румънски и новогръцки има падежи. Той чужди езици не е знаел. Вярно е, че в румънски има по-малко падежи, отколкото в латински и старобългарски (срв. италиански - аналитичен), а в новогръцки - от старогръцки, но и двата са предимно синтетични. Как да повлияят на нашия език да стане аналитичен? |
| Чичо Фичо е прав за падежите. Други признаци сближават повече балканските езици - задпоставеният член в български, влашки и албански или образуването на бъдеще време в български и гръцки. Задпоставеността може се е развила под турско влияние (напр.: следлози вместо предлози в турски), но доста любопитно е, че задпоставен член има и в шведски. |
| Мечтите са хубаво нещо! От тях После идва Вярата. Някои си мечтаят за "Солунската митница". Други не мечтаят, а вземат съществуващите- митници, златни резерви, външни дългове, концесии и т.н. Така де, освен "мечтатели" има и осъществители на мечти... При мен в мечтите ми, /резултатите показват, че съм от първите/ битува нещо хем турско, хем националистическо- мечтая си за момента в който, също като в султаната ще се освободим от Еничарския корпус. Голямо "бастисване" ще е.. Е-е-х! Мечти! |
| Мечтите са част от цивилизационното ниво - първобитните и първични хора не мечтаят. Трябва да се прави разлика между мечтата - най-често за нещо красиво и невъзможно, и желанието - материално обусловено. Всъщност - сбъдната мечта няма. Тъй като тя престава да е мечта и става реалност. А нещо постижимо не е мечта, то е стремеж, желание, цел. Лично аз мечтая маса неща. Например, българите да започнат да четат. И да не демонстрират невежество и наглост, определяйки Андрешко като лош човек и гражданин. Или дасе взрат в "Пази, Боже, сляпо да прогледа". А после да се запитат - там, далеч в пустинята или на океански остров - постигналили са нещо с душите си или просто са сменили местожителството си? Да схванат, че Хамлет не е криминале за убиец с хладно оръжие /според иронията на Б.Априлов/. Да усетят, че има огромна разлика между виденията и копнежите на Дебелянов и напомпаната чалгаджийка...И тем подобни. За себе си...Мечтая да съм простак! Със самочувствието на бай Ганцо, връщащ се от Европа, с наглостта на профана, с агресивността на обвиняващия целия свят за собствените некадърности, с борбеността на хищника, разбрал, че храната не може да мечтае, а трябва да бяга...И тем подобни. А може и да мечтаем като лекарите - да няма бедни болни /и един ден всички да измрат/. Или като блондинки - да съберем на едно място всички артомни бомби и ги взривим, та да спасим Земята. Или като военен - всички да станат умни и се движат в крак. Или за плавно съчетание на труд и удоволствие - като магистралка, която от работа няма време за личен живот. Или...  Край на мечтите! Някои трябва и да работим. Дори с езика.  |
| Българина по принцип си е мечтател!! Да ви повторя мечтата на банскалията!!! Глазне да потече ракия! Ливадите да станат на салата!! Камъните да станат на "старци"-/вид регионален колбас/!!! И да умрат на Якоруда-мъжете и на Банско-жените!!! Ха, ха, ха-скромно по детски!!!! |