Отиди на страница:
| Ето предисловието и посланието на Робърт Л. Стивънсън към култовия роман „Островът на съкровищата” вдъхновил за приключения и подвизи милиони младежи: Романтиката тъй позната от детските безгрижни дни, отново вдигнала платната сегашните деца плени.. ..което за съвременните БГ условия ще рече..даже и пиратите са имали мечти, приключения и романтика освен да плячкосват крадени от други бандити съкровища. Това е за разлика от наште нещастни политически мутанти способни само да лъжат и крадат. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 18/6/2008 г/ 21:27:12 |
Anti-Personnel-Mines, ами то туй съ перевежда като "противо-пехотни мини", щото нимой дъ съ приведе иначе. Ако се отиде до "Википидията" там случаите са така замустачени, че все едно "Слънчо-6" или "Душко" са се изпразнили по въпроса.  |
От целия анализ си спомням само Тагамлицки(който всъщност не е неразделна част от него) и теоремата на Болцано за средната стойност. Последната често я използвам когато търся дадена магистрала в непозната местност, та може би затуй ми се е отпечатала здраво в съзнанието. |
| Ганю, ти пък що се туряш в "разговора" межде слепия и глухия, може би да ги преведеш в "обетованата"/обещаната ти/ земя, амчи те са там бре единия "по" френский, другия по ингилизкий...Остави ги бе, нек си приказват "диалктно."..Ха ха. |
Епа некои сме младички, не древни старци  И Алипи даже не ми е преподавал... Пък ти можеш да разкажеш спомени за Обрешков _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
... е, акад. Обрешков е висока топка, ама за Понеделнишкия Алипи мога да разказвам оттук до следващото писмо на ДИ ..  |
| Hey Captain Buddy, what’s up? You will know the truth and the truth will set you free - “Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” – това се чете като се влезе в централата на ЦРУ – мисля, че релацията е много актуална!? У коя централа гу пише туй бря инглиш-спиикинг-ман?! Опитваш се да налучкваш, ама онуй дето го пише на дуваря е написано по тоa начин: AND YE SHALL KNOW THE TRUTH, AND THE TRUTH SHALL MAKE YOU FREE А, и още една работа! Га улезнеш у централата на ЦРУ, заквото има само 2 КПП-та - откъм ряката и откъдя гората шъ видиш "твоята" Biblical verse не в централата на ЦРУ, а в "Центъра за Разузнаване "Джордж Буш"-Старши", там където е парчето от Берлинската стена и статуята на Натаниел Хейл, анадън му?! И спри да лъжеш честните хора във Форума! Аман! |
| Алипи, дето не си взел жената при гостуване в Минск, щото било все едно да идеш в гората и да си носиш дърва. |
| Не, бе Симпли! Радвам се на раздвоенията и разтроенията на Слънчо, който по нявга мОтира из форума, ама не се сеща да си смени АйПито. |
| Тоя Спай, все още спираре, явно има още бира, вижте к, во развихряне ще бъде..след петнайсетина минутен, га го Фане...Ха ха. |
| Така че има и Secondary Protocol за мисълта за мислите, която звучи: And Ye Shall Know The Truth, and The Truth Shall Piss You Off. So, go ahead. The Choice Is Yours.  |
| Димитри е написал много хубава статия и е дал точни отправки и аналогии от реалната действителност, като си е послужил отлично със средствата на метафората, ама при тази интИлИктУализацийЯ в България, думите му явно ще останат, като житни семена хвърлени върху скалите. Е в това е целият проблем.  |
работещи институции Иво Прокопиев, председател на Съюза на работодателите в България за "24 Часа", 18 Окт 2005 В началото на мандата на ново правителство, пред влизане в Европейския съюз, в дни на разклатени финансови пазари, скъп петрол и тотален натиск на азиатски стоки, България трябва да погледне в бъдещето. Има и по-важни приоритети от изборите за кмет на София, пропуснатото сега може би няма да може да бъде компенсирано в бъдеще. Знаем ли какво искаме? България стана член на НАТО и вероятно ще стане пълноправен член на ЕС. Сбъдна ли се българската мечта и това ли е тя? Цел или средство са тези членства? Как обществото и бизнесът могат да използват по-голямата сигурност и достъпа до пазари и капитал за собствено развитие и по-високо качество на живот? България трябва да влезе в ЕС с ясна идея за развитие на своето общество и икономика. С амбицията да бъде лидер в сферите, където има потенциал и сравнителни предимства в засилващата се глобална конкуренция. Може би съдържанието на българската мечта е не членство някъде, а силна икономика, заможни хора и работещи институции. Затова трябва да имаме план за бъдещото си развитие. Трябва да инвестираме в него не защото Европейската комисия го иска, а заради нас самите. Какъв е българският икономически проект? Най-просто казано, имаме три неща - талант (хора), природа и географско положение. Индустриите и услугите, които могат да се развиват на тази основа, също са повече от ясни. Производствата мигрират на Изток - от Америка към Китай, от стара към нова Европа, а потребителите остават на Запад. Това означава потенциал за аутсорсинг на всякакъв вид услуги и индустриални производства от Западна Европа към България. Съответно суровини, които идват, и готова продукция, която се връща към западните пазари. Затова и потенциалът в транспорта и логистиката е огромен. Само за 5 години след концесионирането си румънското пристанищe Констанца стана едно от петте най-големи в Европа и привлича три пъти повече товари от всички български пристанища взети заедно. През България минават 4 от 8-те стратегически за Европа транспортни коридори. Очаква се те да поемат голяма част от произведената в Азия продукция за европейските потребители. Ние обаче все още не инвестираме нищо в транспортна инфраструктура. Що се отнася до природата, без нищо специално да е направено, туризмът, недвижимите имоти и строителството са трите свързани сектора, които в момента теглят икономиката напред. Ако се положат специални усилия - например облекчен законодателен режим, по който чужденци да купуват имоти в България, инвестициите биха могли да се удвоят. Когато се достигне до хората и до икономиката на знанието, неизбежно стигаме до въпроса: Имаме ли визия за образованието? Безспорен приоритет на всички възможни политически партии. Тук въпросът като че ли не е само финансов. Дори не е главно финансов. Той е концептуален. Знаем ли как да инвестираме и развиваме човешкия си капитал? Китайски или английски да учат в училищата? Или може би турски и руски? Да мислят или да помнят? Образователната система не може да е добра и полезна сама за себе си, тя трябва да е част от голямата идея какво общество и икономика искаме да имаме. Образованието, а не природните ресурси в бъдеще ще създават разликата между нациите. Ако искаме тази разлика да е в наша полза, трябва да сме умни и бързи, и да не пестим ресурси. Социалното осигуряване, младите и старите Социалното осигуряване е мястото, където се изявява най-силно конфликтът между поколенията, между пенсионери и работещи. В интерес на всички (особено на младите) е този конфликт да бъде разрешен устойчиво. Вероятно някои политици имат интерес пенсионерите да мизерстват, за да произвеждат постоянно ирационален вот, но това спъва развитието на държавата. За разлика от образованието тук става въпрос за пари, много пари. Пенсионната система е дефицитна и й трябва външен ресурс. Единствените два източника могат да бъдат приходите от приватизация и концесии. Затова довършването на процеса на приватизация и концесионирането на големите инфраструктури освен икономически рационално е и социално необходимо. Тези средства трябва да се преобразуват в капитал на първия стълб (Доброволно Обществено Осигуряване) на пенсионната система, само така дългосрочно може да се постигне балансираност на системата и облекчаване на заетите в момента. Има потенциал значителни активи, не по-малко от 5-7 млрд евро, да бъдат приватизирани - основно в енергетиката и някои монополи. Също така почти нищо от летищата, пристанищата, пътищата все още не е дадено на концесия. Иначе намалението на осигуровките през следващата година е добър ход на правителството, но трябва да е с поне 10 пункта (а не с 5 или 6, както се предлага), за да доведе до рязко изсветляване на сивите доходи и съответно до компенсиране на загубените приходи в бюджета. Не може да има стратегически разговор без темата кога започва реформата в здравеопазването Тук като че ли нуждата от радикална промяна е най-голяма, защото неефективността на съществуващата система е най-дразнеща. Ако има сектор, където сивата икономика е най-голяма като процент, със сигурност това е здравеопазването. Системата просто има две части - официална, през здравната каса и паралелна - базирана на неформалните отношения лекар-пациент. Със сигурност българите харчат достатъчно за здравеопазване. Ако официалното и сивото здравеопазване се слеят в една система, плащанията на ръка ще се легализират. Начинът това да стане е чрез създаване на втори частен стълб в здравното осигуряване. Част от държавните активи (болниците) трябва да се приватизират, за да възникне конкуренция, а друга част да останат държавни и както първия стълб на пенсионната система да осигуряват базово медицинско обслужване на всички. Свърши ли преходът? Въпросът на въпросите. Преходът може би, но реформите никога няма да свършат. Светът се променя и нуждата от развитие е постоянна. Модерните общества и силни икономики всъщност са водещи в това, че имат капацитет да управляват промяната. Тук е ахилесовата пета на българския преход. Ние стигнахме донякъде не благодарение на собствените си умения и приоритети, а заради наложени отвън дисциплиниращи управленски програми. Сега сме на път да излезем извън орбитата на МВФ, Световната Банка и комисаря по разширяването на Еврокомисията. Там ни очаква откритият космос на глобалната икономика. Трябва да преминем на собствен ход, да включим собствените си двигатели и да продължим напред. Точно тук е големият проблем - ако двигателите не заработят. С годините на преход България не разви капацитет за автономна икономическа и социална политика. Не написа стратегията си за развитие, не се опита да дефинира своето място в световната икономика. Добрата новина е, че в страната вече има автентичен предприемачески елит. Това са няколко хиляди бизнес лидери, които успяват и знаят как. Техният успех е успехът на прехода в България, техният потенциал трябва да бъде в основата на българския проект. Обидно е десетина финансисти от МВФ (всяка година различни между другото) да носят в лаптопите си бъдещето на България. Проблемът не е в тях, проблемът е, че българската страна няма собствена позиция и аргументи. За да ги има, трябва да има ясни отговори на поставените по-горе въпроси. Нека и политиците да опитат да си отговорят на тях и пак да се върнат към злободневните икономически теми - бюджет 2006, споразумението с МВФ и Пакта за икономическо и социално развитие. Тогава те могат да изглеждат само по един начин. |
Наблюдателните Спайки не забелезали, че накрая авторът окнал „Ти за какво мечтаеш, читателю/ читателко?” Нормален человек щеше да забележи, да помисли и да отговори, но за всеки друг това не се отнася, т.е. за бая народ тука не се отнася, де. А който не може да мечтае, повтаря квото информбюро му набие в тиквата..  |
| Ами щом е тъй, ще отговоримЕ на питанието: Аз си мечтая за по-дълга почивка. Или всеки мечтае за това, което му липсва. Освен това живея и се наслаждавам на живота си базиран върху правилото: "Да даваме на живота мечти, а на мечтите - живот!" Смятам, че съм го постигнал, но мога и още, и още да грабя от живота. Трябва само да седна, да помисля час-два и да реализирам идеите си за една-две седмици. В това е цялата философия Ган, а останалото е нездрава комунистически блянове и унеси без "Сън в лятна нощ" |
