Отиди на страница:
| Манрико, схващам иронията ти към обявените "живи класици".  Обаче, ти пишеш каква е темата на едно произведение и какво е искал да каже авторът В пети клас другарят Васил Станчев /имах късмет да ми преподават литература мъже - умни мъже! Вторият - лека му пръст! - е Игнат Николов. И двамата от Бяла Слатина/, та в пети клас Васил Станчев каза - темата на едно произведение е винаги живота. Днешният живот - пък макар видян в историята, във фантастиката, в криминалето, ако щете. Пак тогава разбрах, че най-тъпият въпрос в училище е: "Какво е искал да каже авторът с тази книга?". Той каквото е казал - казал е. Важното е ТИ КАКВО ЩЕ РАЗБЕРЕШ! Затова има велики творби - всяко поколение намира нещо свое и нещо вечно в тях. И авторът нещо му говори - проблемът е какво чува поколението. Иначе - извинете, ама и "Декамерон" си е чиста проба порно. Да цитирам ли как монахът вкарвал дявола си в пъкъла на наивната мома? Или как щерката спала в двора, за да слуша славея, а на сутринта родителите я заварили ка с любов държала тоя славей и не щшяла да го пусне? Или за нощта в хана, където в една стая на три легла... Проблемът не е в описаните сцени. Проблемът е в ниското качество на описанията. И в това, че тези сцени нищо не казват, освен едно драпане /по нашенски/ на човека по пакета. /Сори, ама нали такава е темата  /Впрочем, хареса ми лекото иронично пренебрежение на автора към Щерева Ваня Щерева, която, мисля, също пописва нещо - великолепно изразено отношение.  И другият проблем - по-важният. Има такава нискокачествена, като бърза закуска, убиваща времето литература. Защото има пазар, има потребители. Е, за тия потребители е въпросът. Няма как да се издигнат всички "нагоре" /не забравяйте - масовизация си е профанизация/, но как поне да не падат по-надолу? Защото има писания, в сравнение с които Енев, Щерева и Калчев са цветенца. Дори /прости ми, Господи!/ и от Стоев по-зле има.  |
| Ех, странни хора са тия БГ писатели. Продължават да живеят във времето на Людмила Живкова... Спомням си как едно време самият Деян Енев, който явно също е участник в слоя, пъдеше от рафта Коелю, тогава ми стана интересно на базата на какво, та взех и попрочетох и единия, и другия. Еми, кво да кажа - Коелю е посредствен автор, вярно е. Ама Енев е просто трагичен. Трагичен. И то не щото пише трагедии. Спомям си и за Христо Караястоянов - Дядото, или нещо такова, автор на епохалната статия "Хари Потър и огнените цифри", публикувана в СЕГА преди месеци, която направи Хари на парцали и трески. От цялата вакханалия запомних само знаменитата фраза: "Не съм чел Хари Потър, ама знам, че е глупост". Сега, като се изказах и аз, ставам ли член на слоя? Впрочем, какво да говорим, ето как се изразява самият Ламбовски, и то в статия, посветена на проблема що читателите не ги четели: как набъбват участниците в литературните конкурси Това е без коментар. Редактирано от - цуцурко на 28/6/2008 г/ 18:23:59 |
Е, на тази тема няма как да не стигнем до "Декамерон", "Хектамерон" и "Златното магаре". Чак такова подробно и натуралистично описание никъде не се среща (освен ако на времето не са ни пробутали редактирани версии). Все пак това е еротика, а не порнография.  |
| Впрочем, неотдавна двама писатели от много стойностните, дето се вика, ценени от изтънелия слой - Виктор Пасков и Георги Господинов, много нелицеприятно се драха по повод на 1968 г. Не ми направиха добро впечатление, прочие. И да си призная, от първия съм чела само Баладата и Германия. От втория - нищо, срам не срам. Но не ми хареса тяхната полемика, дребнави и зли бяха. Откъм НДК нищо не се чува, да докладвам. |
| С годините си изработих един принцип: Да не чета автори, по които една моя позната се прехласва. Така се разминах с В. Пасков. Може и да съм загубил, но принципът си е принцип. Оня ден почнах да чета едно нещо и се оказа, че авторът му е Пасков. И се изпълних с огромно уважение към принципността си. Това нещо е участието му във въпросното дърлене. Ако на някой му е интересно, ето го: Натисни |
| Извинете, не владея още "Натиснете тук", та препоствам "ДЕН ТРЕТИ, новела десета" /откъс/ Той почнал да смъква малкото дрехи, които били на гърба му, и скоро останал съвсем гол; същото направила и девойката; той коленичил като за молитва, а на нея казал да коленичи срещу него. Докато стоял така и я гледал каква е хубавица, желанието му се разпалило още повече от преди и плътта му се разбунтувала; щом забелязала това, Алибек останала изумена и запитала: “Рустико, какво е това, дето виждам, че се подава от тебе и което аз не притежавам?” Рустико отвърнал: “Дъще моя, това е дяволът за който ти говорих; виж само как ме кара да страдам, та едва издържам”. Девойката казала: “Слава богу, значи, аз съм по-добре от теб, защото, както виждам, нямам твоя дявол”. Рустико се обадил: “Така е, но в замяна на това пък притежаваш друго, каквото аз нямам”. Алибек възкликнала: “Ами какво е то?” Рустико отговорил: “Ти носиш у себе си пъкъла; аз съм убеден, че бог те е пратил тук за спасението на душата ми, защото, ако тоя дявол продължава де ми досажда и ако ти се смилиш над мен дотолкова, че ми разрешиш да го напъхам отново в пъкъла, на мен ще доставиш най-голяма утеха, а на господа бога голяма радост и услуга, стига, разбира се, да си дошла за целта, която спомена”. Наивната девойка отвърнала: “Отче мой, щом аз нося пъкъла у себе си, извършете това, което ви е угодно!” Рустико възкликнал: “Бъди благословена, дъще моя! Щом е така, хайде да го вкараме там, ама така, че после да ме остави на мира!” След тия думи той повел момичето към една постеля и показал какво трябва да направят, за да тикнат в затвора това проклето от бога същество. Девойката, която никога преди не била вкарвала никакъв дявол в пъкъла, отначало усетила лека болка, поради което казала на Рустико: “Отче, този дявол трябва наистина да е много лош, същински враг господен, щом не друг, а самият пъкъл изпитва болка, когато го напъхват в него!” Рустико я успокоил: “Дъще, всеки път няма да е така, не се тревожи”. А за да не се случи подобно нещо, те го вкарали шест пъти и така му избили всякаква гордост от главата, че той се укротил на драго сърце. Впоследствие, когато гордостта му често се възвръщала (а девойката била винаги готова да я укроти), тази игра започнала да й се харесва все повече и тя казала на Рустико: “Убедих се, че имаха право ония почтени люде в Капса, като разправяха, че да служиш на бога е безкрайно приятна работа. Истина ти казвам, аз не помня никога да съм вършила нещо друго, което да ми е доставяло такова удоволствие и утеха, както вкарването на дявола в пъкъла. Затова смятам, че всеки, който се занимава с друго, вместо да служи богу, е истинско животно”. Затова тя често отивала при Рустико и му казвала: “Отче, аз съм дошла тук да служа на господа, а не да безделнича, хайде да напъхаме дявола в пъкъла! ” Докато вършели тая работа, понякога тя го питала: “Рустико, не мога да разбера защо дяволът бяга от пъкъла; защото, ако влизаше със същото удоволствие, с което пъкълът го приема и го държи, той никога не би искал да излезе оттам”. ------------------------ Ей това е майсторството на литературата, а не на словоблудството. |
| Бха-ха-ха-хаааа.... Тоя път и Манрико заслужава почерпка. Бойко, четеш ли "слоя"? Щото то друг няма. И на марс го няма, тука е. Ако го четеш, един съвет. Пийни едно питие. Има и такива моменти. |
| Обаче в интерес на справедливостта самия Бойко има стихове, които аз харесвам, поради което го считам за добър поет. Като това за пеперудения господ, който ни е общ познат: .....Аз тези богове по имена познавам, но не съм им бил на гости. Уцелвал ме е с кратка светлина единствен Пеперудения Господ. Той всеки ден, докато си дете, кръжи над теб с прозирното си тяло, и бликове танцуващи плете като видяло слънце огледало. Но ти не го и забелязваш - не. Тогава още сам си пеперуда, размахала криле и колене в поток от непресъхваща почуда. А после Той е друг. Дали цвета мени или се вдига в своя космос: все по-широка сянка над света намята Пеперудения Господ. И става синкав и недоловим. За миг Го мернеш - кацнал върху храма, но ето - пеят, служат Му, а дим е вече Той, и никакъв Го няма. Или - подобно бомбардировач, през пясъците тъмен кръст развява, а след секунда - нищо. Тънък плач на мястото му се доизпарява. .......................... Внимавай, сине - Той изглежда плах и лековат, и присмехулник просто. Не е така - и в тихия Си смях е страшен Пеперудения Господ! Мнозина се догаждат за това и правят всичко, за да оглушеят... Но оня смях расте като трева, а после ни затиска като нея. Дано усетиш яркия Му зов през някоя Марина, Нина, Ина... Човеците го смятат за любов - възторг и Божа мъка то е, сине. Дано, когато напълзи все пак и теб смехът, всесилен като троскот, не се страхуваш вече - то е знак за близост с Пеперудения Господ |
| Аз го познавам тоя, Пеперудения Господ. Обаче го бях забравил какво е. А като прочетох стихотворението на Б. Ламбовски и си го спомних веднага - бях на 6, когато го видях за първи път. Не знам как е при колегите форумци. Сина ми е на 8 години и лови с ръце паяци и гъсеници. Той ги гледа с 2 очи, а те с 8, докато си говорят. Пеперудения Господ превежда, ама само на сина, не на мене. Добре че беше Бойко да ми припомни за какво става върпос. Бойко Ламбовски, и наздраве. |
| Виктор Пасков изглегда много застарял и амортизиран, но пък пише интересно. Включително и линка на hamel. Но написаното там много няма да го оценят и разберат, ако не са чели преди нещо от него. От него най съм запомнил силно заредените статии след 11/09/2001. Безспорно той е уманитар, но не от мрънкащите(съгл. Манриковата табличка №13) и винаги има какво интересно да каже като очевидец на живота. Докато тоя Деян Денев нито е очевидец, нито е интересен, а е няква утайка (отпадък) от комерческото безхаберие, комбиниращ кадри от утаечни ТВ боклуци и глюпости от жълтата преса. |
| Един мислител - май, че по-древен и от мен - на въпроса за разликата между еротика и порнография (и тогава имаше такива спорове - виж стените на къщите в Помпей) е отговорил: Еротиката е изкуството на твореца, а порнографията - продуктът на занаятчията...Както знаем занаят се учи... _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Най-напред, на БЛ за Пеперудения Господ, и на редника за това, че го постна. Ганчо, Пасков все пак е на 58 год. После, не знам, какво точно е написал Г. Господинов, и не смея да съм категоричен. По написаното от Виктор Пасков, мога да се досетя и той ми е по-близък. Но ми се струва, че суетността му е в повече. Това: Сума сумарум: на вас щедро ви бе предоставена 1989-а. Вие я превърнахте в сатурнова дупка. Или по-скоро в кладенеца на цар Траян. Или най-точно в миловидната дъсчена барака, обрасла с бурен и троскот, под която е септичната яма, а на пирона вдясно е окачена вчерашната преса. И на това място, мило поколение от 1989, ми иде да закрещя като римския сенатор Катилина: „О, мизерно и дрипаво селячество! Докога ще злоупотребяваш с търпението ми?“ звучи силно. Но е и не съвсем справедливо. Аз питам себе си (по средата, кажи-речи, на годините на двамата и по-близо до В. Пасков), а ние какво направихме с 89-та? |
| Хм, грешка. Думите: "О времена, о нрави!... Докога ти, о Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Не те ли стресна градската стража, не те ли стресна римския народ!" принадлежат на Цицерон. Цитирам по памет, може да не е съвсем точно. |
...