БУРГАС
Отиди на страница:
| Ми тук темпоралното и причинно-следственото малко се преплитат. Ама може и да се поизчистят нещата де, ако ще си спомняме флиртовете и ухажванията, романтика и серенади, какво пречи да си ги разглеждаме отделно, в хубав спомен, а не задължително в комплект с кухненската престилка и ударите с тиганя по главата, нали така? Така е с нещата в живота. И аз не съм била на таз Медуза, но на паралелни аналогични мероприятия, всички които могат да се подведат под мотото - не отваряй кутията, че не знаеш какво ще изскочи от нея, не отваряй вратата, на която пише - No exit. Ама на - грехопадението и то от една ябълка е тръгнало, и най-вече от любопитството, ех, това пусто любопитство...  |
Геновева прави непростимата за един зрял човек логическа грешка - post hoc ergo propter hoc - грешката да си мислиш, че ако две събития са се случили едно след друго, то второто е следствие на първото. И тъй като тя прекрасно знае, че подобна мисловна конструкция е недопустима за съзнание с поне една степен над случайното, нейните твърдения не трябва да се възприемат толкова лековерно. Куцата медуза беше явление от друг род, недостъпно за разбиране от мониторския шлейф, намерил удобно пристанище тук да продължи някакви свои безмислени баталии. А неприятностите във форума започнаха с безконечните разобличения на инвайдърите от типа от типа "Кои са...", "Ти знаеш ли кои сме..." и прочее. Ползвам се от случая да изразя моето чувство на почит към духа на онези, които направиха Бургас. |
Тази работа с логическите грешки , особено при Геновева е чурук рабата. На нея грешките рядко и се получават...хубавото е , че ... хм..., че нещата са се случили , а оценката им , както топре снаем си е най-чиста проба субективизъм.Каква като не съм съгласен с нея? Да вадим сабите ли?  |
| Какъв смисъл има да спориш с хора, които са приели антитезата ти за теза само поради деликатната ти формулировка (не е тук място за сухи постулати, а само за намеци и намиги). И да те бият по главата със собствената ти теза. Удивлявам се на силата на болезнеността на спомена при уж възрастни и зрели хора. Може би в това се крие и секретът на вечната младост, но аз предпочитам да я поддържам от друг един полюс, както и хранилката на авторското ми честолюбие също. Но всеки с номера си, де. И със съответните спомени също. Тази реплика бе обърната към моя вътрешен глас, ние често си приказваме така, ако във виртуалното не си поговориш сам, къде другаде? Да не се обърка някой случайно. |
| Мдаммм...демек:... негоже , энтэлэгенту в говне ковырятся , ако съм разшифровал правилно подслушания вътрешен диалог .Ами, добре...какво, пък!Нека си лежи... |
| абе гледам да си легне онова... нали знаеш, толку недвижими имоти има а вие тука го дразните с още един |