Митът Сребреница
Отиди на страница:
| Първо, Стори ми се, че някога уважаваният от мене Зе Мария отрича размерите на тези жертви. Второ, Запишете си го, другови. Във втората св. война и хитлеристите, и червеноармейците вършиха жестокости, което обаче не ни пречи на определяме еднозначно първите като агресор. Така и в юговойните 1991-95, определено сърбите бяха агресор. Сърбите поискаха етнически чиста "велика Сърбия" до линията Карлобаг-Карловац-Вировитица - т.е. с цяла Босна и Херцеговина и поне половината Хърватско вътре. А не бошняците - етнически чиста голема Босна до Българска Морава. |
| Да ти имам аргументите! Тоя път стана направо смешен, аркадаш! По твоята логика не трябва да виним руснаците за Катин! Редактирано от - fierce на 05/8/2008 г/ 14:45:31 |
Никога не съм се съмнявала в когнитивната импотентност на комунягите: 
Другарят Зе Мария създаде тази тема точно за да отрече жертвите в Сребреница. Той задава въпрса (цитирам постингите му):
на който отговаря:
В допълнение:
********** Няма да продължавам да го цитирам, защото темата е гавра с мъката на 6000 семейства подали общ иск в Хага за разследването на варварството Сребреница. Когато фактите говорят и най-тъпия комуняга би трябвало да замълчи. Учете от друга Гоце, който отдавана не споменава за "скъпия другар Милошевич" и паратруперските му насилнически банди. Редактирано от - Нели на 05/8/2008 г/ 17:24:59 |
| Зе е имал съвестта да каже истината и търпението/старанието да я подкрепи с факти, а не с пропаганда. За последното много от нас немаме нерви. Истината никога не се харесва на дребни, зли и прости индивиди. Как да не го оплюят? Какво сте очаквали от тия дето еничарството им харесва? Редактирано от - Meto ot Interneto на 05/8/2008 г/ 15:45:07 |
| Крокодилските сълзи на Недялка и криволиченията на Фичо са разбираеми - има си официално мнение и те го слушкат. Както винаги са правили. Обаче, разправя Нелата /извадено от контекста де, така се прави хубава демагогия/ „Разговор за убити от сърбите 7-8 хиляди мюсюлмани, каквото е становището на Хагския Трибунал - не е подкрепен с никакви доказателства.." И започва да вие: "Лош Зе, лош". Всяка наука се постига с умело зададени въпроси и намерени отговори. Които предизвикват после други въпроси. Задава се въпросът - колко са изгорените в Освиенцим? И в музея, и на снимките след освобождението му, се виждат две пещи на крематориума. Колко гориво /въглища/, колко време, каква температура са били нужни? Обаче...Не, сакън, който се осмели да пита - под съд. Питаме сега - а колко са били жертвите? Изведнъж се оказва, че този въпрос е цинизъм. Да, и един да е - жертва е. Но когато се говори за геноцид...Твърденията се доказват. Освен тези на тоталитарно мислещите /мислещи са употребил поради липса на друго/.  По техни данни иде реч за няколкостотин жертви, от които стотина , вследствие на тези междуособици и останалите-при защита на града. Къде може Недялка да разбере, че се взема "ПО ТЕХНИ ДАННИ", анализира се, търси се някаква истина. Едните твърдят едно, другите - друго. Сравнение, анализ, синтез, изводи. Изобщо - Фичо се вижда, че започва да изчезва от темата, схавана, че тук не върви "Напред, другари млади". А Недялка - ...и упорита!  |
| Ганю, Позабравил си - СССР (в съюз с Райха) беше агресор срещу Полша. Катин много приличаше на Сребреница. С разликата, че в Сребреница не бяха само пленници, а и мъже некомбатанти, и деца. |
| Зависи от гледната точка! Може да се каже и така - СССР си върна анексирани от Полша територии от предната война. Тогава ролята на агресор става висяща. Фичка, както и да го въртиш, зверството си остава зверство, независимо кой го върши. Затова и в правото има израз " превишаване на законната самоотбрана", ама ти па твойта си знаеш! |
| Именно за това става дума - за двуличието, за двойния аршин, за лицемерието. Ако ще анализираме някакъв проблем, неминуемо излиза друг, свързан с него. Но някои хора не желаят да излязат от поставените им /от кого?/ граници. То да спират сами - хубаво, тяхна си работа. Ама се опитват и другите да задържат до границата. Сакън, натам няма какво да търсите, ние ще ви кажем правилната и единствена истина. Хайде пък оставете ние САМИ да стигнем до нашата истина! Диалектика, Фичо, надявам се знаеш какво е това. П. П. Отбелязвам интелигентното ти поведение по повод малката забележка, че се казва "бошняци". Не, че ти пука, но за мен си е по-дружко да споря с интелигентен човек. Е, ако не е опрял гръб в бодливата тел, ограждаща полосата на "правилното мислене". Редактирано от - генек на 05/8/2008 г/ 17:32:21 |
| Другари, да повторим урока - дори сърбите не отричат случилото се в Сребреница и предадоха Караджич (и доста други) на съда в Хага. Отрича го...Зе Мария, от форума на Сега. |
| Не спорете господа, няма смисъ пред лицето на съвременната война нещата са непредсказуеми! Насилието поражда насилие, за това трябва да се избягва. Няма победители и победени, има само разруха и нисщета. Ако си седиш кротко и си пиеш питието и мине някой луд и ти остави в солницата на масата една граната, без чека и се спасиш вероятно ще си промениш мисленето за много неща. |
Преди пет-шест години може и да е имало смисъл в оня символен балон, в който ни се втълпяваха притчите за „международното право”, исканията да се извадята пред лицето на истината и да се накажат „виновниците за злочинствата в екс – юго просторите”, „прекомерната употреба на сила”, „помирението чрез катарзис”. Но днес, след Косово, Ирак, Афганистан, след случващото се в Багдад, Фалуджа и Кандахар, едва ли някой вярва на тази елементарна пропаганда. Особено пък след Ричард Холбрук, Мадлийн Олбрайт, Тони Блеър и Джейми Шей. След Слободан Милошевич, Милан Милутинович, Милан Бабич, Радован Караджич и предстоящия Ратко Младич. Забележете тия последните. Вън от нашето приемане или неприемане на техните каузи, те са висшия сръбски политически и военен елит. Още едно име – Рамуш Харадинай. И неколцина други ислямски главорези. Оправдани от почитаемия съд в Хага. След този казус няма никакъв смисъл да се апелира към този съд и да му се указва, че е несправедливо асиметрично и разследването, и обинението, и присъдите. От едната страна са подложени на преследване представители на държавното ръководство на сръбските граждани, а от друга – престъпници, които не са били и вероятно няма да бъдат държавници. И за да се квалифицира като престъпно именно държавното ръководство на сръбските граждани беше пуснат и най-големия медиен балон – „геноцида в Сребреница”. Мога да прогнозирам, че процесът срещу Караджич ще се изроди именно в това – да се докаже, че е имало масови убийства в Сребреница и че тези убийства са ставали не само със знанието на сръбското държавно ръководство, но са и пряко планирани от него. В този план са неуместни полуусмивките, с които сръбските медии се израдваха на ареста и предаването на Караджич. Мнозина в Сърбия считат, че след като са го предали на Хага, са си откупили европейската, или най-малкото безметежната перспектива пред своето властване на тази все по-смаляваща се територия. Забелязахте ли, че първото съобщение за ареста на Караджич дойде не от службите, не от информационните агенции, а от канцеларията на Тадич, когото гражданите там подозират в колаборационизъм. По странен начин арестът на Караджич провокира глобалните медии да възвърнат стилистиката на 90-те. Преобладават антисръбски стереотипи, предразсъдъци и явни лъжи. Легалният и легитимен водач на босненските сърби е демонизиран до степен, в която на хагския съд не му остава нищо друго, освен да демострира една тоталитарна практика – където народът, там и ние. Това как да е, но защо сръбските медии са толкова късогледи, та директно възприемат булевардните животоописания на Караджич – д-р Дабич за това, че той имал любовница, че лекувал безплодие с билки? Защо не си зададат въпроса какво е било неговото влияние върху процесите тогава? И сега? Грешка биха допуснали сърбите, ако си мислят, че с Хага приключват техните мъки и че Хага е върхът на националното им унижение. Хага е само най-удобното и най-ефикасното оръжие за натиск, а целта е друга. В момента, в който този съд престане да бъде заплаха – а с ареста на Младич ще стане точно това – трябва да се намери друг инструмент за натиск над Сърбия. Има го, разбира се. Косово. И цялото, и северната му част. Ако сърбите го предадат и го харижат, пак няма да намерят мира. Тогава ще се отвори Войводина. Ще попитате как ще се отвори. Много просто. Още една Сребреница. Толкова е лесно. |
 This article appeared in the Guardian on Saturday April 12 2008 on p16 of the International section. It was last updated at 00:06 on April 12 2008.Carla Del Ponte, the ex-chief prosecutor for war crimes in former Yugoslavia, has unleashed a storm of recrimination with allegations of a trade in human body parts in Kosovo and Albania after Nato bombed Serbia in 1999. Del Ponte claims, based on what she describes as credible reports and witnesses, that Kosovan Albanian guerrillas transported hundreds of Serbian prisoners into northern Albania where they were killed, and their organs “harvested” and trafficked out of Tirana airport. The Kosovan government, now headed by the former guerrilla leader Hashim Thaci, dismisses the claims as untrue, while Serbia and Russia are demanding a war crimes investigation into the allegations. Del Ponte, now a Swiss ambassador, has been ordered to keep silent by the Swiss government. The allegations are aired in Del Ponte’s just published memoirs of her eight years as chief prosecutor for the international war crimes tribunal for former Yugoslavia, based in The Hague. The Hunt: Me and War Criminals, which is published in Italian and was launched last week, has triggered controversy and added to the tensions between Kosovo and Serbia two months after the Albanian-majority province declared independence from Serbia. In the book, Del Ponte writes that her investigators visited a house in the remote mountainous region outside Burrel, Albania, which was allegedly being used as an impromptu clinic for the butchering of 300 young Serbs captured by the Kosovo Liberation Army and transported in lorries across the border from Kosovo to Albania. According to witnesses - including one who said he had driven some of the organs to Tirana airport, and a team of unnamed journalists who investigated the allegations - the victims had their kidneys removed before being killed later and having other organs taken. “Prisoners were aware of the fate that awaited them, and according to the source pleaded, terrified, to be killed immediately,” Del Ponte writes. The “house-clinic” was visited by UN officials from Kosovo and tribunal investigators. “The team was shocked by what they saw,” said Chuck Sudetic, a former tribunal official who is joint author of the book. “They found gauze and vials of medicines, including a muscle relaxer used during surgery.” Witness accounts, indirectly provided to Del Ponte, indicated that some of the victims were buried near the house and at a nearby cemetery. Forensic tests in the house revealed traces of blood, but investigators were unable to establish whether it was human blood. The victims were said to include Albanians and trafficked women from Russia and eastern Europe forced to work as prostitutes. Del Ponte has long complained that the UN authorities in Kosovo blocked her attempts to investigate war crimes by Kosovan Albanians and she says that the authorities in Albania were also unhelpful. The most senior Kosovan Albanian to be tried for war crimes in The Hague, Ramush Haradinaj, a former prime minister of Kosovo and ex-guerrilla commander, was acquitted last week, sparking bitter protests in Serbia. According to Del Ponte, a local Albanian prosecutor, who visited the house with the UN team, told her: “No Serbs are buried here. But if they did bring Serbs over the border from Kosovo and killed them, they did a good thing.” The alleged organ harvesting is said to have been uncovered by journalists who called in the UN in Kosovo and provided information to the tribunal. ….. Mirko Klarin, an authority on the tribunal and Balkan war crimes at the Institute for War and Peace Reporting ** , described Del Ponte’s allegations as “irresponsible and appalling … This is more journalistic than prosecutorial. She shouldn’t put rumours in her book.” The Swiss foreign ministry barred Del Ponte, now its ambassador to Argentina, from attending her book launch and ordered her to keep quiet. Senior Swiss figures are calling for her resignation. ** “Institute for War and Peace Reporting” = NATO Propaganda Medium - ICG - Georg Soros |
Тя и Карла дел Понте е от комунягите.  Некой да й прати линк на руски - барем разбере, че не Албанците ами Сърбите са лошите. |
| У бело, оти евроидите на-фногу настръхват, га чуят "Православие", Ислямот е по-нанам... Напраи си експеримент и напиши у форумо под некоя статия нещо от типо "Православието е юбаво нещо..." и гледай как изпълзева одма целата форумна смрад сос сите резервни никове и почват да ти сборуват са "спагетени чудовища", "попове-педофили" и пр. |
| НАВСЯКЪДЕ СВИНСТВА Това заглавие е крадено от Дачков, с малка промяна. Крадено е нарочно, позволявам си да отбележа. В статия с това заглавие той обясняваше руските свинства около драмата със заложниците в Беслан. Свинска работа, това, руснаците, ще знаете... В живота непрекъснато сме заобиколени от свинства. Затова те трябва да се степенуват. Свинствата на един министър и една власт над народа й не могат да се сравнят със свинствата на една война. Всички свинства почват с нещо свято на уста. В ” Зорба Гъркът” пребиха с камъни пред църквата вдовицата, крещейки този лозунг, с пълната увереност, че вършат нещо богоугодно. Спомнете си за кръстоносните походи, инквизицията и изобщо историята. Дори откровено разбойническо-грабителски войни са почвали с реч на пълководеца пред строените фаланги, която задължително изобилства с надъхващи морално-етични теми, изрази и отпратки: религията ни е в опасност, нашите изконни земи са в опасност, семействата ни, утрешния хубав ден, светлото бъдеще на децата и т.н.. Сетне-клане и плячкосване до дупка. После наричали победителят Велик. Изглежда, не може да няма пряка връзка между способността за надъхване на войската и количеството победи. Колкото по добре надъхваш, толкова повече печелиш. Обещаването на плячка не мотивира така, както защита на Отечеството и дома. С думите „Родина, мать зовет” можеш да изправиш хора без пушки срещу първокласна войска и да спечелиш. Зад големите думи седят обаче низки цели-да си на власт, да се нажабиш, наплячкосаш и пр. Изглежда, това е мислил и нашият герой Наакашвили, когато заповяда залпов огън на батареи БМ 21 над цивилен град, пълен с мирни жители. Надявал се е, че победителите стават Велики и никой не ги съди. За което е имал огромни основания-това никой не може да отрече. Обяснил го е с необходимост от защита на националния интерес в Южна Осетия-както Хитлер интереса на судетските немци. Ето, това е огромно свинство, което и никой не може да му отнеме. Малките свинства на съюзниците му, които хранеха неговото самочувствие го докараха до голямото.Малките свинства винаги водят до големи. Той не можа да стане велик, когато заповяда да бъдат разгонени тежките улични протести, въвеждайки извънредно положение и използвайки сълзотворен газ и полицейско насилие. Довчера за това той беше обвиняван и наричан авторитарен диктатор. Но-наш човек, сиреч, на страната на добрите. Бг историята на Прехода е пълна със свинства на наши хора-от добрите.Малка подробност е, че стана президент именно след такива улични протести, наречени „Революция на розата”. Когато една свиня започне да прави свинства, тя не спира и прави все по-големи. Приятелите му, които го насърчаваха и прощаваха малките му свинства, днес се чудят как пропагандно да оправдаят голямото му. Те зоват-пак Русия, пак Путин. Правят аналогии с 68ма, с Афганистан и с квото се сетите. Самите те, обаче, нали са същите свини, мълчат пред очевидното. Свинството в екс Югославия, което подкрепяха през цялото време пропагандно, военно и всякак, е толкова тъпо и опасно, че просто сега дойде време да му ядат лайната. Трябва да си угоена бг интелектуална свиня, за да не видиш, че действията на Милошевич в Косово са далеч по обясними, обусловени, предизвикани и по цивилизовани от действията на обичния ни грузински психопат с претенции за величие, барем колкото на Сталин и Берия(по думите на жена му). Същите бяха наказани от НАТО с цената на месеци бомбардировки и военна инвазия. Когато днес това прави Русия-то е Содом и Гомор. Когато признаха правото на Тачи да има държава на наркотрафикантите, още през 98ма туриха кръст на приказките за мозъчните центрове, които внимателно анализирали нещата и предприемали правилните действия по външната политика. Изглежда, наистина действията на американската външна политика се ръководят от хормоните на баба Албрайт, Клинтън или комплексите на Кондолиза. Руснаците са бели-като белите, тормозили дедите й-както подозира руският наблюдател Игор Джадан. Малка подробност е, че той е написал статията за това, какво стана вчера още на 21 ви март. Но тази статия можеше да я напишем и ние-защото е ясно, че като кажеш А, няма спиране. Иначе няма как да обясним очевидното, видно на всеки непредубеден-че американската външна политика разчита на верни, но случайни хора-психопати, ненормалници и обсебени от мании за величие диктаторчета. Издигнали се, всъщност, благодарение на послушанието към новият голям брат. Само бг свиня на ясла може да отрече, че грузинския конфликт не е последствие на Косовското решение и следствие на цялата американска външна политика на Балканите "Както трябваше да се очаква, западните политици, които неотдавна със сляп ентусиазъм подкрепиха последния етап от разделянето на Сърбия и независимостта на Косово, станаха свидетели на първите (а вероятно не и последните) резултати от собствената си безотговорност. Жителите на Южна Осетия решиха: щом може да се променят границите по етнически принцип на Балканите, защо това да не се случи и в Кавказ? Би трябвало да се очаква, че онези, които така яростно защитаваха правото на косоварите на самоопределение и отделяне от Сърбия, ще проявят същите чувства към жителите на Южна Осетия. Но не: този път главен приоритет се оказа запазването на териториалната цялост на Грузия в сегашните й граници. На какво се дължат тези двойни стандарти? Или има добри и лоши сепаратисти?..." ("Ел Паис"  Утре ние ще гледаме същите свинства, когато ни обясняват разликите между Косово, Грузия и Македония-а сетне и Лудогорието и Кърджали. Защото Големият Брат е решил. Стана очевидно и следното-между комунистическа и демократска наглост разлика няма. Демократичната наглост, другари и другарки, почна с др Костов, който...уф, вие знаете. Начиналась от первъйм дни его камандвания. Същата е й на любимата му тагда-98-99- Надежда, която...знаете за гаражите, Либия, и особено йеденито на журналистите. Сетне през кадровите решения и разните й празни идеи и так далее. Когато сърбите ги бомбардираха и убиваха по мостове и телевизии, те изкараха администрацията на митинги в подкрепа на мъдрото решение за НАТО ударите над съседна Югославия. Така стана все едно ляв ли си или десен-защото левите подкрепяха десни решения по позиции като Сърбия, Косово и сега Грузия. Днес, те говорят за Грузия точно обратното на това, което говореха вчера за Косово. Станишев говори като Костов. Двамата-като царя. Леви, десни и царисти подкрепят правилната линия на новия ГББ. Защото нямайки външнополитически различия, трудно може да имаш и вътрешно-политически. Трудно е да имаш изобщо политически. Мотивацията на тази олигархия е слушането и папкането. Свинска. Различията са бутафорни. Когато всичко е подчинено на слушането и папкането -те стават смисъл, а не различията във възгледите. Затова и днес хората не различават коя точно наглост е демократична и коя комунистическа. Вие различавате ли софийска от старозагорска свиня? Какви са свинските различия? Когато ГББ(големият бял брат) ти диктува националните интереси, всеки, който не ги акламира и ръкоплещи не може да бъде демократ..Не може да бъде социалист или царист-не може да бъде националноотговорен българин(папуас) Сиреч-свиня. Вацлав Клаус може да не ръкоплещи. Него няма как да го наречеш чешка свиня. Просто, у нас наглостта се манифестира като племенна вярност към вожда, като най-голям шопар, който винаги е прав. И винаги иска да лапа. От копанката на останалите свини. Българската прозападно демократична свиня е същата като руската. Давайте да забраним вегетарианството, че станаха много. Натиснете тук От тук Натиснете тук Редактирано от - Зе Мария на 18/8/2008 г/ 20:58:54 |
Тази вечер в един вестник, собственост на иначе читав журналист, който до днес уважавах, прочетох една статия: Ревахте за Сърбия, сега що мълчите за Грузия? Тъй като такова четиво не съм срещал от годините на виетнамската война, не можем да го оставим без отговор. Написано е с ботевски плам и патос, а ний таквиз неща не прощаваме, щото ни карат да подскачаме, сякаш сме видяли поп да кара Хамър. Авторът жали грузинските бежанци от Южна Осетия, които са напуснали домовете си през последните дни заради войната и ся нямало да могат да се върнат. Сетне пита-"Защо българските защитници на Сърбия, които се обявиха против Косово и намесата на Запада там, сега не се обявяват против Южна Осетия и намесата на Русия" Ай да му се не види!?! И отговаря-няма логика-щото са слепи русофили! Текстът в италик е негов. Останалият е огледален образ на неговия. Сръбските бежанци от Косово, Хърватска, Босна и Словения, които са напуснали домовете си през последните години заради „освободителните” войни няма да могат да се върнат, тъй като властите няма да ги пуснат, а и селата им са изравнени със земята. На туй отгоре ще ги разследват дали са воювали срещу съответната държава и ще ги пратят по затворите-това отдавна е факт за стотици и хиляди сърби. „Нещо да напомня за Косово? Напомням – на мястото на напусналите сърби, се заселиха албанци от Албания. Макар че косовските лидери не гонеха сърбите и не изравняваха селата им със земята.” Опазил ни Бог-Рамуш Харадинай, Агир Чеку, Хашим Тачи и Насер Орич вършеха достатъчно добре това заради Ругова. „Да, банди нападаха къщи и палеха манастири (конфликтът беше и верски), но не се е чуло тогавашният президент Ругова, примерно, или друг косовски лидер, да пъди сърбите.” Изобщо не се е чуло-само дето горните отидоха на съд за игра на комар –па дори и бутафорно смешен, като Хагския. За Насер Орич и неговите зверства в района на Сребреница по медиите, дори и на Запад се изписа повече, отколкото за влизнето на страната ни в ЕС. За Анте Готовина , Иван Чермак и Младен Маркач и операциите Буря –няма да припомняме. Само за геноцидът над сърбите при създаването на Хърватия, на чиято територия практически няма сърби--в хода на операциите Мълния и Буря са избягали 250-350 хил сърби, а за цялата криза само от Хърватия са изгонени 600 хил сърби -никой и зъб не обелва.. А за милион и половина сърби, изгонени от останалите места? Мълчи г- Бакалов, мълчи и цялата продемократична преса. Тя реве сега, като в пропаганден нацистки филм, криви съвестта си и нарича черното-бяло. Не Русия нападна Грузия, я Грузия Южна Осетия. Както НАТО нападна Сърбия, предприела ответни действия в Косово, вследствие на репресиите на АОК над мирни сърби. Това, което стана в Южна Осетия с помощта на САЩ е етническо прочистване – прогонване на негрузинците от Южна Осетия и регионите около нея и завземане на територия. С цената на огромни жетви от жителите на Цхинвали. С нищо не предизвикана агресия. Това, което направи Саакашвили е доста по лошо, нехуманно и варварско от всичко, което е направил Милошевич. Той поне не е стрелял с градове по мирно население.Не е убил над 1800 от него само в един град за един ден, търсейки по мазетата деца и жени. „Така стана и с Косово – прозападна република, създадена с помощта на НАТО.” Признавам-в цялата статия има едно вярно изречение. Иначе останалото не може да го съчини и Гьобелс. По това авторът си прилича и с др Станишев и цялото политбюро, барабар с измислените десни. Те всички скачат като опарени от паралела Косово-Грузия. Не било, то, същото. Ами като не е същото, тоя що ни пита обратното. И сега се намира един нахал, който да удари о земи и най-големите спецове на нацистката пропаганда-да изкара черното-бяло, че да ни и се кара. Да извади едно камъче от мозайката и да да каже-ето, понеже камъчето е черно, то и мозайката е черна. То, поне да беше черно, ами и то-бяло. Ашколсун, Гочоолу! Апропо, ако не е нахалство, (може да сме обидили човека, просто така си мисли) то какво е, ако някой, който може да направи такава евтина манипулация, разполагайки с вестник, обръщайки фактите, стига до там да ни се кара, че вярваме на обратното? Липса на съвест-добър дан, туго...Платили са му-о, у нас не стават такива неща. Няма елементарни антени за живота и човешки добродетели-добре дошли в България. Но Косово и американската външна политика на Балканите, осъществена чрез признаването й от притиснати до стената съюзници, между които сме и ние, наистина предизвикаха ставащото в Кавказ- и още сто пъти по толкова бели, ужасът от които тепърва започва. Това е логиката на т.н русофили, между които следва да се причисля и аз. Нищо, че за 15 години съм написал толкова текста срещу Русия, колкото покойния Георги Марков сигурно не е. Башка преди това колко страници на ДС съм напълнил около особата си.. Гордея се да съм такъв сляп русофил, като Вацлав Хавел-който мисли като мен по случая. И на половината и повече не подвластна на слугинаж световна преса. Никога не е късно да лъснат някому гащите, колкото и да си е правил преди имидж на читав. Това обикновено става в гранични ситуации-човек-лайно. Замириса на Булгаристан. Вестникар ли!? -пита преди 100 години Вазов.[/i] |
Под това заглавие уважаемият от мен Бойко Пенчев написа статия в Дневник, която, съвсем естествено събра огромен интерес. Най-напред, трябва да поздравя автора за изключително тарикатски написаният текст. По блестящ начин той прави обобщението, че понеже, видите ли, болшинството от българите били на страната на Русия във интернет форумите, то от това следва, че те просто са русофили. Прави обобщение, че всъщност в конкретния случай не иде реч за именно този казус, а за отдавна съществуващо разделение между фили и фоби. Фобите са против Русия-филбите-за.Тоест, ако си на страната на Русия в конфликта й с Грузия-ти си фил. По същата причина можеше да припише на българите и сърбофилия по случая Косово или агресията на НАТО върху Югославия. И да направи обобщението-сърбофилия, равна на русофилия, равна на американофобия. Да попрелисти Торо, (всички хора се стремят към равенство), Фром-бягат от отговорност и още редица други и да заключи-да, масата, понеже е ленива, върви по линията на най-малкото съпротивление и е естествено назадничава. Ние това много добре го знаем... Е, да, ама аз съм русофоб-точно на него не е нужно да му давам доказателства за това, а съм твърдо за стореното от Русия в този случай. Тогава трябва да ни сложи в една кола със Солженицин, Вацлав Клаус и две трети от прогресивния свят, които не приемат за морална позицията на САЩ по казуса Грузия и осоено начинът и на пропагандно интерпретиране от проамериканските медии. Апропо-Солженицин русофил ли е, или русофоб? Защото преди 17 години го изгониха руснаците заради книгите му и заклеймяваха като предател на Матушката, а сетне и американците. Буш и Путин еднакво скърбели за него. Сега, според прогресивната немска преса излиза, че понеже Путин и Солженицин се разбирали добре, той е панславист и голям руски националист. Нали писа за него такива хубави неща? Този контекст е хем дълбоко неверен, хем грозно манипулативен. Напъхвайки конкретния случай в удобната формула русофилство-русофобство, авторът избягва очевидния разговор за естеството на нещата и най-вече за тяхната морална оценка. Защо ли? Защото там нещата са хлъзгави. Нему не му се води спор за моралната оценка на казуса Косово, довел до казуса Грузия. Болшинството от хората, обаче, са свикнали на разсъждения и оценки по остта-добро зло, като вариант на дилемата правилно-погрешно, добро и лошо. Допустимо и недопустимо. Добрите и лошите Такъв тип разсъждения, обаче са другото име на добре познатите ни от Кант прескриптивни съждения морално-неморално. Тоест, да обясня с думи прости: хората оценяват : -че войната е ужас -че който я започва, се нарича агресор Тогава агресорът е лошият, а жертвата-добрият. Общественият морал на масата хора няма никакъв проблем да идентифицира, въпреки (или дори и заради) серията пропагандни хватки кой е моралния победител в дилемата Косово, защото те още помнят бомбардировките над мостове и телевизията в Югославия. Съвсем естествено, колкото и да го усукваме днес, те правят елементарен паралел със ставащото тогава и говореното от продържавните медии и четат статии като Бойковата. По същият начин правят паралел и с възможните етнически страхове, които са особено силни в смесените райони и виждат, как, въпреки че мнозина предупреждаваха за последиците от казуса Косово и ефекта на доминото-те сега почват да се сбъдват. Просто няма как за мнозинството днес Грузия да е жертвата, при положение, че тя е агресор. Както няма как НАТО да е прав да бомби Сърбия, а Русия да не е права да бомби Грузия. Политиката, в края на краищата се свежда до прости неща. Тя е арена на общия интерес, но в България не е. В България иде реч за пропаганда и който не слуша-бой по каската, отнема му се думата. Моята реплика, както и всичко написано по темата Грузия никога няма да излязат в Кафене, примерно, нито дори в този честен форум на първа страница. Това е само пример за малък вътрешен спор между нас-в който едната страна-на мнозинството, няма думата. За да решат какво да правят, съвременните общества първо спорят вътре в себе си и след това тръгват да правят онова, по което са се съгласили. Арената на този спор и на съгласието е и се отразява чрез политиката. За да се случва всичко това обаче, е необходимо всички граждански гледни точки да бъдат представени първо публично, а сетне и чрез политиката, за да се стигне до решения, отразяващи желанията на повечето граждани. Да виждате нещо подобно! Сложно нещо е демокрацията. Ако беше просто, както я караме ний, се нарича нещо друго. Но тя, демокрацията, не била за сюрмаси. Публичната ни сиромашия не е в безхлебицата, да си припомним Ст.Михайловски, а в безлюдицата. Хора няма! П.С. След като в продължение на две поредни вечери в най-четените десни издания бяхме наричани и класифицирани от г-дата Бакалов и Пенчев като русофили, време е да дадем думата по този въпрос на един от тях, тоест, изповядващ същата гледна точка по проблема. В сайта си "Де-зората" изтъкнатият бг патриот Милен Радев, живеещ в Германия, е публикувал мнение на някой си Румен, който е посякъл (словесно) някакъв руснак, за което е получил адмирациите на чорбаджията и правото да го препостне в тежкарското си убежище на десни интелектуалци. Ето как, ето защо: "После - за "филите" и "фобите". Такива понятия съществуват само в болни мозъци като твоя. Нормалният човек не изгражда отношението си към някого заради националната му принадлежност. " Ние няма как да не се съгласим и да не изръкоплещим на горното! Редактирано от - Зе Мария на 20/8/2008 г/ 21:41:48 |