Отиди на страница:
| Лека му пръст! Голям Човек! |
Вечна му памет  Из интервю с писателя: ... - Навярно по-ясно от всички съзнавате, че с тази книга разбивате догмата, че царска Русия е тюрма за народите и че царското правителство потискало всички, особено еврейския народ. Описвате по-друга картина при различните царе: в частност Александър II е човекът, подтикнал еврейството към цивилизованост. Разбира се, ще полемизират с вас. - Естествено. Едни ще полемизират заради непознаване на материала. Други - поради пристрастие. А с подобна пристрастност съм свикнал, друг може и да се обиди, пък аз всеки път само се чудя. Ето ви няколко примера. Излиза "Иван Денисович" - това е антисемитизъм. - Ама къде? - Щото Цезар Маркович не реди камъни! - Стигнаха дотам, че антисемитизъм било, дето в текста нито веднъж не била използвана думата "чифут"... разбирате ли, обратното, щом не съм я използвал. В "Ракова болница" имам хирурга Лев Леонидович, отличен специалист и много симпатичен човек. Но критиците един след друг пишат, че "Ракова болница" е антисемитизъм, защото сред лекарите нямало еврейски персонаж. Е, как го прочетоха? Няколко сцени са написани, че и цяла глава има за този Лев Леонидович. - Нима сте длъжен да посочите паспортните му данни? - То е ясно, че е евреин: според разказа му, по думите му е ясно. Да не говорим за името, лично и бащино. Такива ми ти работи. Но най-потресаващо беше с "Август Четиринайсета". Още не беше се появила на английски, никой не би могъл да я прочете в Америка, а вече се предприе кампания срещу крайния й антисемитизъм, до козирката чак. И точно защото не скрих, че Богров, убиецът на Столипин, бил евреин... Стигна се дотам, че през март 85-а американците проведоха изслушване в Сената относно моя "Август Четиринайсета" и неговия "антисемитизъм". Характерно е, никой не го беше чел! Специалисти им бяха попревели само няколко откъсчета. Както в Съветския съюз никой не беше чел "Август Четиринайсета" - и ме разгромяваха за антипатриотизъм. Точно така и в Америка - никой не чел, ама е "антисемитизъм". - Пишете, че ролята на еврейския народ е загадка за всички ни. Чувствате ли, макар и частично, че сте я разгадали? - Не. Имам предположения, може би те пропълзяват в книгата, но разгадаването липсва. Това е метафизичен въпрос, по-сложно е. Мисля, че и познавачите - не тези като мен, а истинските - също не са отгатвали. Това не е съдено на човешкия разум. Неясно е. Нещо загадъчно все пак остава. Една от версиите е, че евреите са изпратени като катализатор в обществения живот, придвижващ катализатор. Известно е, че катализаторът - дори в най-малки дози - променя целия процес, принуждава го да протече динамично, пробужда някои реакции. Съществува такава теория. Но като цяло ние не знаем Божия замисъл. В своята Харвардска реч /1978/ Солженицин твърди, че всички съвременни медии насаждат невежество и агресивност у хората, чиито "божествени души се пълнят с клюки, безсмислици и празнословия": "Днешните медии се превърнаха в най-голямата сила в Западните общества. Четвъртата власт - медиите - е много по-могъща от другите три власти: законодателната, изпълнителната и съдебната. При това положение човек се пита: чрез какъв закон е била избрана тази четвърта власт и в крайна сметка пред кого е отговорна тя?" Редактирано от - Ruslana на 05/8/2008 г/ 18:00:18 |
 Лицемерни бяхме и такива си оставаме към Руския човек ... С кончината на Солженицин , днес ще кажем , че и Той се е свършил ... Лоши биваме и не ни е за добро ... Бог да прости Александър Солженицин , простия руснак ... Пак той и нас да прости ...  |
| Бог да го прости! Голям талант, голям човек. Обичам го за цялото му творчество, но както Далчев казва, че обича България не за "бранната и сила", а за "ослепените бойци на Самуила" така и аз го ценя зради това че успя да да каже истината за войната в "Пруски нощи", а за "Архипелаг Гулаг" все щеше да се намери някой Варлам Шаламов или Хрушчов, който да вдигне завесата. Но "Матрьонин двор" не всеки може да го напише. Заповядайте: ПРУСКИ НОЩИ Поемата „ПРУСКИ НОЩИ" ни връща назад към първите януарски дни на 1945 година, когато съветската армия нахлува в Източна Прусия. Всред тази армия е и младият артилерийски офицер Александър Солженицин, който става свидетел на най-ужасяващи събития. По една съдбовна случайност Вторият белоруски фронт, към който принадлежи Солженицин, достига на 20 и 22 януари 1945 година Найденбург и Аленщнайн като следва точно линията на настъплението на Втората армия на генерал Самсонов през 1914 година, която бива обкръжена от германците и напълно унищожена само на няколко километра източно от Найденбург. Това поражение Солженицин вече описа в романа си „АВГУСТ 1914". „ПРУСКИ НОЩИ" ни разказват за съветската победа 31 години по-късно. Но дали победата на едната армия над другата армия представлява триумф на победата над злото? Дали тази победа е демонстрация на по-достоен, по-нравствен, по"-човечен дух? Поемата започва с познатия победоносен патос на настъплението на съветската армия, но постепенно, вдъхновените от победоносния марш очи на съветския офицер, започват да се спират на особеностите на германската земя и волю-неволю да сравняват високите красиви къщи със сламените колиби на своите собствени съветски села. Изненадата преминава в болка, болката в ярост, която крещи:. „Изгорете тия къщи, братя!" Но проклетите солидни немски стени не горят, не ги хваща огън, докато накрая съветските войници успяват да победят нощта със заревото от пожари. И едва тогава - в януарския студ, през нощта те се сещат, че всъщност са изгорили квартирите, в които биха могли да. спят. После идва сцената на площада в германския град, където сякаш още по-силно и по-болезнено личи богатството на немския начин на живот, в сравнение с отчайващата мизерия и бедното в Русия. „Това е денят на неизвестния воин!", провиква се Солженицин. за да започне описанието на най-потресаваща картина на безумно плячкосване, което вършат войните на комунистическата страна. Магазини за спиртни напитки са разбити, в раниците се натъпкват черни смокинги, роялът от „гастхаузът се изхвърля на площада и клавишите му се чупят със стара лопата. И накрая онова което не може да се задигне или разруши бива подпалено.Още един пожар, и още един пожар. Това е страшна картина на играещи пламъци.които поглъщат вековни сгради и вековен~труд. Но „политическите комисари всичко са разрещили, а военните съдилища са заминали в отпуск". Изглежда, че войната между двете армии е свършила. Но войната между армията победител и беззащитното гражданско население е започнала с целия си ужас. Същата картина на плячкосване, разрушение и опожаряване идва и в Найденбург. Развилнелите се съветски войници отново грабят и се опитват да носят със себе си всичко, което им попадне, дори най-ненужни, смешни вещи. „Победителите на Европа", казва Солженицин, са натъпкали камионите си с прахосмукачки, вино, свещи, поли, рамки за картини, немски пишещи машини, гребени, вилици и чаши, салам и сирене и накрая запалват обшинската кула, на която часовникът въпреки пожара, продължава да върви. _ Населението изглежда се е изпокрило под земята. Но руските солдати го намират. Водят съветския офицер в един дом, който не е опожарен, само ограбен, само обезобразен. На земята лежи тежко ранена, но все още жива майката, а до нея малката й дъщеря - мъртва. Офицерът се пита дали един взвод или цяла рота са изнасилили майката и дъщерята. „Убий ме, войнико!", моли майката. А те са семейството на стар германски ко-мунист, който посрешнал съветската армия с хляб и сол. И пак същата картина - още по-жестока, още пб-свирепа - се повтаря в Аленщайн, където купища захар горят с виолетов пламък, всичко е разбито и ограбено, а двама узбеки се бият за плячката си в една локва. Картината на безчинствуващите победители са предадени с внушителност, която ми напомня силните страници на „КЪРВАВА ПЕСЕН" на Пенчо Славейков. Като че това не е редовна, дисциплинирана армия на голяма и силна държава, а истински башибозук, който ни връща назад към времената на Атила. Тук Солженицин не коментира, а просто пресъздава жестоката истина на тази война между въоръжена до зъби армия и беззащитни жени и деца. Колко ужас има в простата картина на нахлулите в самотна къщичка съветски войници, които без никаква причина убиват съпругата, отправят цял автоматичен откос в прикования на легло болен съпруг гонят като заек малкото момчеице, като стрелят по него като по "мишена, но то успява да избяга ., . Оправданието, че всичко това е отмъщение за действията на германците в Русия, тук няма никаква тежест. „Око_за око", „Зъб за зъб" не прави ужаса по-малко ужасен. Старият принцип^че войната оправдавала всичко тук в поемата на Солженицин ПРУСКИ НОЩИ до пълно отвращение и до кристално ясната идея, че войната не оправдава нищо. Когато малкото германско дете успява да избяга от автоматите на пияните съветски войници, Солженицин завършва цялата картина с думите: „Той избяга. . . Но когато порасне?" И пак там край Аленщайн, по дългия зимен път младият съветски офицер среща колоната от току-що освободени съветски военнопленници. Това е една от най-силните и тъжни картини. Вървят тези освободени съветски хора назад, към своята родина, която вече ги е осъдила; вървят със съзнанието, че немските лагери, в които са били са нищо ггред ужаса на собствените лагери, чакащи ги някъде далече в убийствения студ зад Полярния кръг. Уж освободени, а никой не ги е посрещнал с усмивка, никой не ги е поканил да празнуват победата, никой няма добра дума за тях. Те са единствените хора в света, които никой не желае - нито победители, нито победени... И това печално видение се сменя отново с друга варварска картина. Авангардна част пресича пътя на цял конвой шейни от напуснали родните си села немски селяни, главно жени и деца, които се оттеглят на запад с оскъден багаж. Съветското воинство храбро се хвърля към жените. Но най-страшна, истински кошмарна, е картината на войниците, които пред очите на офицера разстрелват за нищо немско момиче. . . Тук разказът в ритми и рими на Солженицин спира, за да потърси За да потърси обяснението, за да отговори на болезнено пронизващия въпрос ЗАЩО. Отговорът не е в пропагандните плакати на Жданов, нито в лъжливите кореспонденции на Сурков и Горбатов или старшия фокусник Иля Еренбург (еврейска милост) (И аз бих могъл да съм един от тях, извиква Солженицин). „ВСИЧКИ ТАКА ПРАВЯТ" провиква се младият офицер, за да надвие ужаса и отвращението, които са го обзели. Той няма никакъв друг изход, освен да принадлежи на своите, освен да бъде. като тях.-И- сега идва силният, драматичен финал на поемата, когато офицерът също заставя насилствено немска девойка да спи с него. Той не я изнасилва, както правят другите, том просто я заставя. И когато това става, резултатът е точно обратният. Бунтът на съзнанието му избухва още по-силио. Погнусата от собствената постъпка го води до още по-пълно отрезвяване и колебанията му се превръщат в решителност. Това е спасение чрез падението. Ние знаем, че от тук нататък този офицер ще се обърне против собствената си армия. Автобиографично, кратко време след акцията при Аленщайн, Солженицин е арестуван и поемата сигурно ни разкрива нравствените основания, които са тласнали младият съветски офицер към гибел. Както казах в началото, цялата сила на тази поема не е в нейната поетична форма, а в твърде прозаичните и драматични картини, които разказът изгражда. Тоаа е кошмарна върволица от ужасии спомени, които идват да погребат всички захаросани измишльотини за романтиката на войната, за човечния триумф на победата, за хуманността на съветската армия.Премата не е клевета срещу вдма страна, защото никоя истина не може да бъде клевета. Но преди всичко това е поема за личната отговорност иа човека. Тук Солженицин отново извисява нравствения проблем, пред който е изправено цялото днешно организирано н индивидуално човечество, въпросът на личната отговорност излиза с най-страшна острота против всички цинични оправдания за справедливи каузи, против всички прикривания зад гърба на партии, масови организации или цели народи. Поема та ПРУСКИ НОЩИ е апел към отделнеото човешко съзнание, да не позволи никога никому да бъде въвлечено в чудовищните деяния, на коио офицерът Солженицин е бил свидетел. |
| Поклон пред паметта му !!! Смел човек! Една забравена дума, но точна - Герой на времето, в което живя. |
| Сякаш Съдбата го избра. Стовари върху него всички мислими и немислими изпитания и го възнагради за силата и мъжеството, като фокусира в него възхищението и преклонението на милиони, а може би и милиарди хора. Благодаря му и аз и вечна му памет! |
| Един истински интелектуалец и дисидент! Дисидент от преди да падне комунизма, а не след това като болшинството от нашинските антикомунисти и дисиденти! Светла му памет!! |
| Бог да прости този велик Човек! Хубавото е, че под съобщението са се посвенили да се включат известните форумни елементи Мильо, Калина Малина, ХУ..., Мркс++ и пр. със слова от този тип: "Умря един родоотстъпник и враг на Матушката, а следователно и наш враг!" |
Антибиотик  Благодаря ти за информацията. Сега търся Прусские Ночи в нета, ама нещо ги няма. Ако имаш линк за пълния им текст, моля сложи го тука. За твореца, много хубави думи са казани по-горе. Но вече едиственото, което сега може да се направи, е да се чете или/и препрочита. Велик мъж. Даже не смея да кажа някаква похвала посмъртно! Че кой съм аз. Смирение пред великана. Редактирано от - Nickolas на 05/8/2008 г/ 11:49:21 |
| Не съм чел нищо от Солженицин, признавам си, но само като го гледам с тая брада и голяма глава, и ми напомня за Толстой. В Русия за него казваха, че не бил човек, а човечище. Поклон пред паметта му. |
| Умря съвестта на една епоха. Сега остава да умре и епохата. Иначе Солженицин описваше всичко много детайлно, но пък не дава оценки. Оценките ги оставяше на драгия читател. Защото оценките зависят от времето и мирогледа на оценяващия. Само фактите са меродавни. Дори изстъпленията на победителите в Прусия си имат причини - като се почне от "руския Гьобелс" - Иля Еренбург и се стигне до деянията на извергите от Тотенкопф и прочие херои. War is the remedy, that our enemies have chosen and I say let give them what they want. Уилям Текумзе Шърман |
| Лека му пръст на големия Човек Солженицин! По верме на комунизма от българските медии(те пък едни медии.......!)за него слушахме само злостни заклинания: бил родоотстъпник, продажник, контрареволюционер и тям подобни(за младите това звучи екзотично). Добре , че по Свободна Европа четяха откъси от неговата книга "Август 1914" за да видим аджеба за какво става дума.В 1991г. Прочетох на един дъх "Архипелаг ГУЛАГ" и разбрах, че Солженицин , въпреки свирепата комунистическа пропаганда е един смел човек! Той е един от хората , които спомогнаха измисления строй КОМУНИЗЪМ да не се състои! Амин! |
| Мир и светлина на духа му! Великолепно описание на престъпленията на болшевишката измет срещу руския и другите поробени от болшевиките народи. |
| Трябва да се напомни кои недолюбваха големия руснак. Не го обичаха камуняците поради разобличенията за болшевишкия Гулаг. Но не го обичаха и фашаците, защото беше руски патриот. Натовчетата определено не го обичаха. Някои го наричаха "почвеник" (очевидно обиден епитет, чието значение лично аз не знам), други го деляха на добър Солженицин и лош Солженицин (като например в една публикация в "Сега" преди няколко дни ). Почитаха и харесваха го нормалните хора. Мразеха го партийците - една и съща порода и при соца, и сега. Редактирано от - Meto ot Interneto на 05/8/2008 г/ 15:07:39 |
| Николас, нямам го на този компютър. Съжалявам, ще го кача когато се прибера. В нета го няма май - погрижили са се по гьобелски да подбират информацията нашите и руски блюдолизци. И това не им е за първи път. В България медиите се държат от комунистически олигарси които смятата, че дърпат конци и формират мнение, а всъщност само постепенно си свалят гащите и насочват вниманието на обществото натам където трябва. Ето днес са се изтъпанили със снимки тези, които са членове на БКП от петимата гласували въздържали се срещу решението на Съюза на българските писатели по времето на Живков да оплюят Солженицин. Шашнах се като разбрах, че ЕДИНСТВЕНИЯ ГЛАСУВАЛ ПРОТИВ(другите са се въздържали) Благой Димитров не е споменат въобще. Вестник 24 часа заслужава обществен бойкот, за заблуда на обществото. |