Лингвистично - успех на бъдещата книга. Дано само не е пълна със сентенции като горната за сърцето на 25 години и ума на 40, която многократно четем вече 20 години по форумите като оригинална мисъл от последна инстанция, в съзнанието на размахващите я, естествено. Искрено се надявам, защото точно тази интонация в публицистиката вече има крайно ограничен тираж. А знаем колко се нуждае от качествено и силно публицистично представяне дори най-поразяващият фактически материал. Форумната реторика е много, много далеч от тези нужди. Щото иначе - язък за материала. |
Космополит е човек, за когото националната принадлежност няма особено значение и който сам себе си смята за гражданин на света. Фактът, че достиженията на дадена личност са признати за световна ценност, в никакъв случай не означава, че тази личност е космополит, т.е. чувства сам себе си гражданин на света. И понеже по същата инерция, по която навремето Солженицин беше заклеймяван, без да е четен, сега някои тук му приписват характеристики, без да са запознати с възгледите му, Натиснете тук Споко, това са кратки чужди наблюдения, но дават идея. Възгледите на Солженицин са изложени в публицистиката му (да, той е повече публицист, нежели писател ) и особено в "Как нам обустроить Россию", но не само. Солженицин е руснак, посветил се на Русия и само на нея. Никакъв космополитизъм. |
Признавам, че "Един ден от живота на Иван Денисович" в голяма степен определи възгледите ми на възрастен човек относно комунистическите престъпления в Русия (пък и изобщо). Четох я на български, не в подлистник на Раб. дело, както някой по-горе споменава, като отделна книжка, малък формат, ако не се бъркам на Военно издателство. Беше малко преди приемането ми в гимназията, т.е. около 1976-1977. След нея нищо в реалния ми живот не беше същото. Беше...отрезвяващо и поучително за стойността на отделния човешки живот. Солженицин не е личност за която могат да се пишат суперлативи или да се говорят безмислени заявления от рода "не съм го чел, ама поклон пред паметта му". Той е изтъкан от противоречия и всеки който се е опитвал да го прави знаме на някоя идея не е успявал. Лично аз съм му дълбоко благодарна за отрезвяването на крехкия ми детски мозък, но не мога да приема спокойно някои негови черносотнически националистически идеи. Предпочитам за хората, включително за известните писатели, да се говори по възможност рационално. |
Освен в подлистника "Един ден на Иван Денисович" беше издадена като малка книжка и можеше да се намери из библиотеките. Преводът е на Венцел Райчев. |
Имаше една личност в комунистическа Русия която безкаквато и да е била организация зад гърба си, рискува собственния така и живота и благоденствието на цялото си семейство за да каже истината каква е същността на комунизма. Това бе Солженицин. Има хора на тази земя които обичат истината и морала повече истината от колкото парите и собственното удобство и благоденствие - такъв беше той. Прототипът на десидента по морални съображения. Това бе и темата на неговото писмо при награждаването му с Нобелова награда( той не бе пустнад да си взема наградата сам), цитирайки руската поговорка *една единственна дума която казва истина тежи повече от целия свят.* Мотивацията на Нобеловия комитет за присъждане на наградата е следната *Наградата се присъжда за етичната и морална сила, с която Солженицин продължава традициите на руската литература.* За Солженицин до края на живота му бе най важното възстановяването на пре-комунистическата духовност и истинското руско начало в живота на хората в Русия. Една голяма част от неговите желания се изпълни. Комунизмът се провали, комунистическата партия изчезна, ролята на църквата стана централна в духовния живот на страната, архивите на КГБ са достъпни. Спи спокойно вечния сън, Александър Исаевич. Вечная Памет |