Проблемът е в друго и за това май сме говорили и с теб на този форум. В оценката си ти подхождаш емоционално, основавайки се на някакво вътрешно чувство аз справедливост. Затова постоянно се опитваш да привеждаш сравнение и да казваш къде как трябвало да бъде, за да има реципрочност, т.е. справедливост.
Работата е там, че когато става въпрос за политика и дипломация справедливостта има значение само в рамките на информационната война, но не и извън него. Политика не се върши, като се изхожда от жажда за справедливост, а се гради въз основа на това как се възприемат в дадения момент интересите на съответната държава. "Справедливостта" и всичко останало, което се ражда в рамките на идеологията, са оръжия в информационната война, чието предназначение е да създадат подходяща картина на случващото се.
Защо има двойни стандарти в политиката? Защото те са нормалното й състояние - всяка държава оценява нещата, като изхожда от собствения си интерес, а стига толкова далеч, колкото и стигат силите в дадения момент, т.е. колкото може да си позволи. Включително и по смисъла на информационната война.
Затова са ми жалки всички тези стенания, които често чета: "На запад имат двойни стандарти, те ни оценяват с различен аршин, те не ни вярват, те никога няма да имат нищо друго, освен образа на злата империя и лошата мечка" и прочее. Жалки са, защото изхождат от рамките на една манипулационна информационна картина, създадена в рамките на информационен конфликт ("те говорят за нас това, защото са лошите, а ние сме добрите" - оставане в рамките на съвсем погрешно политическо мислене, т.е. вместо да използват пропагандата по предназначение, те попадат в нейната заблуда), а него можеш да го спечелиш само ако промениш тази картина и сам излезеш от нея. А това се прави по два начина - с повишаване на силата на държавата на международната арена и със средствата на контра-информационна война за "сърцата и умовете" както на своите хора, така и на останалите.
Ето, и ти съвсем емоционално търсиш "равноправност" и "справедливост" и то при положение, че сам след това твърдиш, че "никога не можело да има такова нещо, защото западните СМИ били пропагандно оръжие" (а те са такова без сами да го съзнават - т.е. за тях е важна печалбата и информацията сама по себе си - който успее да ги захрани бързо с впечатляваща информация, печели информационната война, без значение какъв е). И то след като такова нещо в политиката няма - справедливостта по отношение на държавата Х е точно толкова, колкото тя сама може да си осигури с достъпните й средства.
Не че "САЩ или ЕС са лоши, защото прилагат двойни стандарти, а Русия е добра, защото не ги прилага", а просто едните имат силата ад налагат своите интереси и се грижат за информационния фронт, така че да предложат добри оправдания, а другите все още не могат (макар че съдейки по разни неща, се възстановяват, но положението им не е розово). Това е, как беше израза, "реална политика", а не политагитационно събрание.

***, имаш проблеми с разбирането на *** и ***, защото ти самият си с "източен тип" ценностна система. Този тип, който впрочем е характерен и за мнозинството руснаци, предполага определен нрваствен релативизъм. Тоест всяко нещо е с различна морална тежест в зависимост от контекста, в който се намира и съответно динамично се променя. Това е обратното на "западната" ценностна система, която предполага морален императив. Водейки своята пропагандна дейност и развивайки въпросният тип ценностна система, западът е обединил значителна част от населението си в определени разбирания и съответно трябва само да им представи нещатата, така че те сами да направят нравствена оценка на случващото се. Това, за което говори *** като сочи пропагандата в западните медии.
Тази пропаганда, обаче, е напълно безполезна приложена върху "източния тип" ценностна система, защото там не толкова действието е от значение, а деецът. Така например, ако едно и също деяние е извършено от различни дейци, "запдната" ценностна система поставя еднозначна оценка във всички случаи. При източната това не е така, там същественото е деецът, а деянието е без особено значение. Съответно резултатът е динамика вътре в ценностната система.
Ето, нека да вземем твоето становище за пример - ти приемаш, че и Русия и САЩ вършат едно и също нещо, разлика намираш в това, че САЩ се опитват да прикрият под някаква форма действията си. Съответно ти осъждаш това лицемерие, което намираш за тежко прегрешение по собствената си скала. Лицемерието е със същият произход както и действието, което прикрива, но ти не си готов да осъдиш действието, а само прикриването му. Лицемерието в твоята нравствена скала се намира на най-ниската точка (примерно след убийството и/или канибализма).
При Западната ценностна система нещата стоят по обратния начин - докато САЩ успяват да убедят населението, че вършат нещо различно, докато успяват да лицемерничат, те успяват да получат и не толкова отрицателна нравствена оценка. Виж, ако хората разберат, че са канибали, бързо ще забравят за лицемерието и, така да се каже ще, "поискат сметка".
Въпрос на нравствена система.